"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион
Показват се публикациите с етикет Палестина. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Палестина. Показване на всички публикации

четвъртък, 8 март 2012 г.

Близкоизточният конфликт вече не се решава , а се управлява!

Управляващите в Израел най после намериха спасителна политическа формула на израелско- палестинския конфликт. Вече не се говори за «решение на конфликта», а за «управление на конфликта»!!
Има не малко аргументи в полза на това нововъведение, които ми се струват напълно рационални – непреодолими разногласия по основни въпроси между правителството на Нетаниаху и палестинската администрация на Абу Мазен, разкол между ФАТАХ и ХАМАС и най вече противостоянието с Иран, заради ядрената му програма.
Всичко това не позволява да се регулира конфликта и да се сключи мирен договор с палестинците. И затова правителството на Нетаниаху и всички държавни органи полека лека се съсредоточават на съхраняване на статуквото – почти незабележима помощ за палестинската икономика, леко облекчаване положението на палестинските араби, с премахване на някои фортпостове и редица заграждения, освобождаване на затворници/и без това няма място в затворите/, арестувани още от времето на Норвежските съглашения от Осло.
Министърът на транспорта съобщава за намерението на неговото ведомство да построи нови ж.п. линии, които да минават през окупираните Самария и Юдея/ кой ще пътува по тези линии, като арабите не могат да напускат своите градове и села без разрешение/. Управленческият съвет на селищата по териториите съобщават за нов план под название «Стабилизация на ситуацията – практически препоръки по управлението на израелскопалестинския конфликт»/ забележете – управление!/
В отсъствието на възможност за регулиране на конфликта или да се анексират Самария и Юдея, Израел трябва да анексира само територии С и да предостави гражданство на 55000 палестинци, живеещи на тези места. Обаче за този танц са нужни двама партньори, а палестинците да танцуват под израелска свирка нямат намерение. Те не се съгласяват за анексията на 60 % от Западния бряг и да се удовлетворят от възможността да свободно пътуване от един град към друг – без израелски проверки и блокпостове.

Израелски автомобил  през палестинско село

Откакто се стабилизира ситуацията в областта на безопасността, израелската общественост и средствата за масова информация напълно игнорират палестинските проблеми, просто не им обръщат внимание – предпочитат да осведомяват за появата на нов театър, откриване на филиал от мрежата Kentucky Freid Chicken, автомобилни състезания и други подобни. За регулиране на конфликта никой не иска да говори и всички са за съхраняване на сегашното, относително спокойно положение на Западния Бряг.
Обаче през последните месеци в палестинската автономия се забелязват негативни явления – увеличаване на безработицата, липса на нови работни места, забавяне на икономическия ръст, липса на инвеститори и средства за съществуване на администрацията. И тази тенденция заплашва да се усили и да стане причина за поредния взрив на насилие. Но това не вълнува Нетаниаху и подобните му, те са обзети от манията за скорошна атака на Иран, която не се знае как ще завърши и ще има ли полза от нея. Вместо да решава своите проблеми със съседите, Израел се заема да въвежда нов световен ред.

сряда, 22 февруари 2012 г.

Ирод , Иридион, Кейсария и сегашното време

Цар Ирод е бил еврей със съмнителен произход и е управлявал провинция Юдея от 40 година на старата ера до 4 година от Рождението на Христа. През този период империята сменя Римската република, а Ирод става император на Юдея с помощта на римските копия.. Своята роля изпълнява качествено - държи в ред поверените му земи и изгражда забележителни строителни  паметници. Ако се доверим на написаното за него, той е бил садист и параноик: забива до смърт своята жена , ликвидира своите синове и цяла тълпа родственици, бивши приятели.
При своето управление Ирод изгражда 4 крупни градове- крепости. Пристанището Кейсария на Средиземно море, два двореца крепости: Масада и Иридион, а също така пристъпва към възстановяването и разширяването на Втория Храм в прослава на Бог в Йерусалим.
През 2007 година в Иридион е открита царска гробница и тази находка става важно археологическо откритие на нашето време. Иридион се намира на края на Юдейската пустиня, на юг от Йерусалим и изток от Витлеем. Монументалният комплекс е разделен на две:  крепост на върха и дворец за удоволствия в подножието.  В този дворец и бяха открити цяла верига от градински тераси. Арабите наричат това място «барадас» /парадайз/. Тук е погребан Ирод, а след неговата смърт крепостта на два пъти е завземана от еврейските въстанници, служила за твърдина в борбата с римляните през 70-72 и 130- 132 година от новата ера.
През 1972 година, пет години след Шестдневната война и окупирането на Западния бряг, група еврейски археолози започват разкопки, които с малки прекъсвания през 2007 година се увенчават с успех. Открит е саркофаг с изкусна резба, а друг е разбит. Навярно еврейските въстанници унищожават гробницата от ненавист към колаборационалиста Ирод или крадците на старини повреждат забележителната находка.
Палестинските власти веднага заявиха, че израелтяните крадат техните исторически паметници!  Ултраортодоксалните хранители на еврейските места за погребения настояват да се погребат костите на Ирод, а археологическия обект да бъде залят с бетон!!!  Предводителите на еврейските заселници по палестинските земи, напротив, се радват, защото е намерено още едно доказателство за еврейските претенции на тези земи.
Еврейските националисти още в началото на циониското движение разглеждат въстанията срещу римляните като пример на военна доблест. Ирод, разбира се, не е герой на ционистите, но борците за свобода, загинали в двете крепости се възнасят като образец на военна стойкост и героизъм.
В наши дни обаче, ционистите разкриват обятия и за Ирод. На израелтяните не е нужно еврейството на Ирод, за да заявят своите права на Иридион.  Достатъчно е това, че крепостта два пъти е завземана от въстанници срещу римската власт, а на Ирод е определена друга роля – ипостат на строител.  Неговите нравствени наклонности са отвратителни, но римската марионетка е мяра за сравняване със съвременните строители на нов Израел. Две хиляди години след смърта на Ирод, той намира признание, което така дълго е търсил и мъчително страдал. Да придобие дом във възродената еврейска държава, докато се решат загадъчните отношения на Рим и Йерусалим.
Колкото до Кейсария, Ирод наистина е построил нещо величествено!

Развалини от царския дворец

Крепостни стени на Кейсария

Ето какво пише Йосеф Флавий: «На брега на морето той избра един изоставен град и го построи отново с бял камък,украсил с прекрасен царски дворец и показа величие на своя дух»/ Юдейски войни – 1,5,21/.  Ирод му дава името в чест на своя покровител римския император Октавиан Август. Проектира го със система от паралелни и пресичащи се улици, построява храм, амфитеатър , хиподрум и жилищни квартали. Строителството продължава 12 години и е завършено през 10 година на новата ера.

Амфитеатър за 10000 зрители

Населението е смесено-  евреи, самаритяни, езичници от всякакъв род, християни и конфликтите между тях са една от причините за въстанието, избухнало през 66 година от новата ера. Кейсария е опорен пункт на римските легиони и в нея Веспасиан е провъзгласен за император.

Хиподрум за 30000 зрители

Акведукт за доставяне на вода - 4,50 метра над нивото на морето и с дължина 18 км

След завладяване  от арабите през 640 година градът губи политически  и икономически статус, голяма част от населението напуска и цветущия някога град се превръща в малко пристанище. През 1101 година тук се настаняват кръстоносците, но през 1265 година отново е в ръцете на мамелюците. До края на 19 век остава в развалини, но със заселването на бежанци от Босна крепостта е възстановена и наблизо възниква ново селище.
Сега Кейсария е превърнат в национален парк, любимо място за развлечение на израелтяните по всяко време на годината.

сряда, 28 декември 2011 г.

Исус Христос - великата загадка на историята

Част първа

Приковаването на дървеният кръст на човек по име Исус по нареждане на римския наместник в началото не се отразява на историята. Една от многото инквизиции, постоянно извършвани по хълмовете на многострадалната Юдея.

.
Само малка група преданни ученици на Исус се сплотяват около името му, когото считат цар- помазаник, или Христос. Те , подобнo на есеите с техният Учител по праведност са виждали в него, този, чийто непременно завръщане от онзи свят ще донесе справедливост и Закон. Много скоро последователите на Исуса – християните, ще образуват община и ще започнат да се отдалечават от еврейската традиция и създават своя религия.
След още три столетия, издържало преследванията на римските власти, християнството ще стане главна религия в Римската империя. Така започва триумфалното шествие по Европа и Близкия Изток, а заедно с него събитията по времето на Понтий Пилат в Палестина стават най- важния сюжет на световната култура.
Разказите под общото название - Евангелия / на гръцки език «блага вест»/ стават главните книги на новата религия, ядра на Новия Завет. Техните съобщения напълно удовлетворяват вярващите за абсолютен и достоверен източник. Но у съвременният човек, опитващ се да възстанови хода на събитията, станали всеобщ култ, възникват множество въпроси.
Не само защото Евангелията съдържат свръхестествени действия и събития – те са нужни, колкото и парадоксално да звучи, да изпълнят в текста необходимите функции и особенна логика. Определена трудност преставляват разминаванията в четирите Евангелия, но все пак се наблюдава единна сюжетна линия. За да разберем какво се е случило в действителност към евангелските разкази трябва да добавим и други източници, свидетелства от историята и археологията, на надникнем в европейските източници, традиции и географически особености на древната страна.
Опитите за реконструкция на живота на Исус са може би стотици или хиляди, но процеса на разгадаване на главната загадка на историята е безконечен, всяка крачка е полезна, и нито една не ще бъде последна. Това е и нашата задача.
Разказите в Евангелията от св.Матей и св.Лука говорят, че Исус се родил във Витлеем/Бейт Лехем/, като се стремят да ни докажат, че всичко е в съответствие с предсказанията на пророците и представите, съгласно които Месията ще бъде потомък на библейския цар Давид. Евангелията и дълбочината на техните прозрения се черпят от еврейския фолклор, народните представи и не се явяват отражение на исторически събития. При св.Матей всичко е обърнато към еврейския слушател – юдейска аргументация, родословие с указание на праотците, постоянни цитати на пророчества, така характерни за онова време и много други детайли. Само свети Матей може да внесе в своя разказ историята за спасението на царя Иоаса/Иоаша/, а бягството в Египет да отнесе с преселването там на Авраам, а след това на Яков. Тези сюжети отсъстват в разказите в Евангелието на свети Лука.

В него сюжетът се строи по закона на друга логика, разчитана преди всичко на елинистическата аудитория. Нейните герои са се раждали от земни жени и богове, затова св.Лука започва с Благовещението, явяването на архангел Гавраил на Дева Мария, за да и извести за зачатието на първенеца. Свети Лука е знаел, че Месията ще се появи само във Витлеем, затова в навечерието на раждането отправя Дева Мария там, заедно със своя мъж Йосеф.
Евангелистът е направил силен ход , свързва раждането на Исус с конкретно историческо събитие – преброяване на населението: « В тези дни кейсара Август повели да се направи преброяване...../ Лука:2:1- 4/..Така разказът, построен на митологични конструкции приема свойствата на историческа хроника. Преброяването е нужно на римските власти за събирането на данъците, което се извършва само в провинциите, но не в държавите- сателити, към която се отнася Юдея по времето на Ирод и неговия син Архелай. Заповедта на император Август вероятно е издадена по- рано, и в Юдея може да се извърши само когато Архелай е отстранен от власт и в новата провинция е назначен първия прокуратор – Копоний.
Така опитите за определяне точната дата на рождението на Исус водят до дилема; или Исус се родил по време на управлението на Ирод, т,е. 6- 4 година до новата ера, или при провеждането на преброяването, тоест: 6 година от новата ера.
За нас това не е толкова важно, защото стремежът в Евангелията е да се покажат реализацията на пророчествата, а не историческата хроника. Разказът за Рождество Христово има косвено значение към следващите събития и без особен ущърб за основната идея на произведенията могат да се пропуснат. Така постъпват другите два евангелисти – св. Йоан и св. Марк.

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Грингич и «измисления народ»


В своят опит да угоди на американските евреи и бъдещите избиратели Нюйт Грингич се изтърва да нарече палестинците «измислен народ».
«Просто те са араби и никога преди 1948 година не са съществували като народ, те са част от арабската нация и нищо повече от това. Ако искаха да живеят нормално и в мир, отдавна биха си намерили място в различните арабски страни».
Грингич не е първият от американските политици, които използуват Израел и еврейството за привличане на гласове и долари за предизборните си кампании. И докато мисля, че американските евреи и останалите граждани са достатъчно умни за да видят невежеството и простотията на Грингич, не преставам да се удивлявам на расисткото изказване.
Забравя Грингич,че неговите прадеди също са пристигнали от не знам къде, че неговата държава е на малко повече от 200 години, че с огън и меч си поправяха пътя на запад, заграбваха земите на индианците, затваряха ги в резервати.А Ку Клукс Клан, а търговията с роби??
Забравя Грингич, че докато бе жив Арафат, няколко пъти се натискаше плътно до него,за да припознаят като политик.
Единственият отговор на израелско - арабския конфликт е да се елиминират не само фанатици и екстремисти от двете страни, но и невежи и измислени политици от сорта на Грингич. В случая «измисления човек» е самият Грингич – фалшив и неискрен политик, претендент за президент на великите САЩ.

събота, 13 август 2011 г.

Една раса, една кръв

Съществуват редица еврейски изследователи на историята които твърдят, че 90 % /!!!/ от палестинските араби са с еврейски корени , а евреи и палестинци са една раса, една кръв. Тази, все още хипотеза, отдавна се изследва и ако съществуват убедителни доказателства за горното твърдение, то те се скриват или не се публикуват заради политически и религиозни причини. Още навремето, емир Фейсал пише на Хаим Вайцман: «Ние сме едно семейство и нашето сътрудничество ще доведе до разцвет на тази земя.»
Същият този Фейсал е по бащина линия хашемит, което означава, че произхода му е непосредствено от рода на Мохамед. Но неговият дядо по майчина линия е потомък на евреите, обърнати насилствено в ислям и живеещи на източния бряг на реката Йордан. По тези времена никой не е скриват еврейските си корени. Много от палестинците даже съблюдават еврейски обичаи – палят свещи в събота и в памет на починалите. Според някои от изследователите абсолютното болшинство от палестинците са потомци на евреите, щастливо избегнали депортацията през последните 3000 години или са се върнали от тези земи, в които са били отвлечени – персийски, вавилонски, асирийски. Те, като истински евреи, преживяват удар след удар ; разрушаване на Първия и Втория храм, нахлуването на кръстоносците, множество войни през средните векове, но не успяват да избегнат насилствено обръщане в ислям.
И сега на територията на Израел, сред хълмовете около Хеврон и до бедуинските села от пустинята Негев са разпръснати множество, които знаят за своето еврейски корени, хранят и документи в потвърждение на това, но номинално се водят и чуствуват мюсюлмани. Още на времето първият президент на Израел Ицхак Бен Цви и премиер министърът Бен Гурион посвещават на този проблем свои теоретични работи. Бен Гурион в началото вярва в тази идея, през 1956 година създава отряд под ръководството на Моше Даян, който трябва да разработи път за «евреизацията « на бедуините, да ги обучава в загубените еврейските традиции и интегрира в израелското общество. Неговата вяра е била за етническа , а не религиозна интеграция. Бедуините откровенно не се противопоставят на тази перспектива, но програмата претърпява фиаско поради обективни причини: учителя трябва да живее сред бедуините, а условията на живот се оказват непосилни.
Тези палестинци, които знаят за своето произхождение, не рядко предпочитат да встъпят в брак с представители от своя кръг. И тук възниква любопитен въпрос по отношение на Галаха, много равини отхвърлят версията за признаването на палестинците за евреи по Галаха, но има и такива, които се съгласяваат с такива предложения. А свидетелствата за еврейските корени на палестинците са достатъчно убедителни. Много от местните названия на арабските населени пунктове не са арабски, няма и в други части на арабския мир – Кфар Ясин, Кфар Кана, Кфар Манда, Кфар Самиа. Бен Цви в своята книга «Хората на нашата земя», издадена през 1932 година пише : « ... на запад от реката Йордан има 277 арабски села с имена, сходни с еврейските селища по тези земи, но от времето на ...Втория Храм.» В неговото обяснение «жителите на тези села са евреи по произход, уцелели по времето на разрушаване на Храма. Еврейските селища са се запълвали с различни хора и пришълците не съхранявали старите еврейски имена. Но в западната част на Израел са се запазили.»
Много палестинци носят библейски имена. Още през 1860 година сътрудник на Института за изследване на земята на Израел пише, че палестинските фелахи / селяни / носят имена неарабско произхождение. Цели семейства носят стари ивритски или еврейски имена - Абу Хацира, Абулафия, Елбаз, Алмог и други. Не по- малко е интересен и друг лингвинистичен факт : в диалектът на палестинците има думи, които няма в «стандартния» арабски език. Изследователите считат това за влияние на иврита и арамейския език върху арабския, който местните жители са принудени да научат след арабското и турското завоюване на тази земя. Арабите по време на кръстоносните походи са говорили на арамейски, което доказва, че са потомци на евреите.Този факт е известен и по нашето време. Израелските нови заселници от селището Офра през 1974 година са изненадани, че техните съседи от малкото арабско село в съседство разговарят на арамейски език и в същото време са християни!
Много общо има и в обичаите. Ако ислямът изисква момчето да бъде обрязано на 13 години, палестинците го правят седмица след раждането,също като евреите. Същото се отнася и за дните на траур. Много палестинци са в траур седем дни и запалват свещи в памет на починалия. Не само това, а и знаменития бедуински обичай, предполагащ преминаването на жената на починалия при другия брат е нищо повече от древен еврейски обичай. И по отношение на храната у палестинците са се съхранили еврейски привички: стараят се да не ядят камилско месо и други некошерни животни, а по времето на Песах /Пасха / предпочитат да ядат маца.
Палестинските евреи изследователите разделят на две групи: живеещи в полупланинските райони на Самария и Юдея, поддържащи еврейска самоиндификация в продължение на столетия, докато ги заставят да направят избор между изселване и приемане на исляма. Втората група са древни народностти, населяващи земите Моав и Едом. Тези две групи, които сами мюсюлманите наричат «потомците на Израел». Колективната памет на «планиниците» е по добра от заселниците по крайбрежната ивица. Последните имат проблеми с историческата памет и те са основната част на бежанците от 1948 година. От тази група са и най активните терористи, вземат активно участие в интифадата, настояват за завръщане по земите, загубили през войните.
Благоговението на палестинците пред светите места на евреите, съхранение могилите на еврейските праотци, участие в съвместни религиозни церемонии са още доказателства в подкрепа на хипотезата за един един народ, една раса. Десетилетия евреите нямаха време да се занимават с «роднините» - водеха борба за независимост, строителство на държавата, войни с арабските държави, приемане на емигранти от арабските страни и Европа. Тъкмо сега е времето евреите да си спомнят, че палестинците са техни братя.

сряда, 10 август 2011 г.

Палестина след 10 години


Не е нужно да бъдеш пророк, за да си представиш как ще изглежда Палестина след 10 години, ако не настъпят съществени изменения в дълговечния конфликт между палестинци и евреи.
Гневът в палестинското общество ще продължава да расте. Светските екстремисти, ако са останали такива, плахо ще настояват за конфронтация, а религиозните ще осъществяват още по- голямо насилие. Осъждането на «ционистката държава на апартейд» ще става все по гръмко. Отново ще се появят терористи- самоубийци за нападения на граждански и военни обекти. Дали ще има или няма палестинска държава вече ще бъде без значение. Абу Мазен и другите около него ще са само носталгичен спомен. Палестинците ще празнуват 73 годишнина от Накба / арабската катастрофа /, а евреите 73 години еврейска държава.
Бениамин Нетаниаху все още е министър- председател, но сега ще носи кипа, защото е заложник на религиозните партии и ще търси своите корени в безкрайните простори на бившия СССР , за да привлече руските евреи към избирателните урни.
Израелският парламент – Кнесета вече ще иска ДНК- проба за кандидатите за народни избранници, за да не би случайно някой гой да се промъкне в техните редове и ще забрани със закон думите - мир, демокрация, Западен бряг, Палестина. Ще изникнат нови 50-60 еврейски селища в Самария и Юдея и не ще има арабски език на указателните табели по пътищата за Хеврон, Шхем и Дженин. Разделителната стена ще бъде завършена, но няма да върши работа.
В Америка президентът Сара Пейлин ще поръча поредното вето в Съвета за безопасност на ООН, защото има собствен план за решаване на конфликта в Близкия Изток : «Аз мисля, че Пакистан и Палестина трябва да се обединят, защото имат много общо!» Горката Сара!
Арабският свят ще се обяви за продължаване на конфликта и лидерите им ще останат в робството на омразната риторика. Арабите ще признават за корупция своите лидери, но ще продължават да се оплакват от Израел.Израелтяните ще премълчават, както правиха досега, арабските екстремистки изказвания за да запазят земята , властта, трите милиарда финансова помощ и най – вече американската подкрепа.
А истинската трагедия се състои в това, че араби и евреи винаги виждат бъдещето, но не могат да видят настоящето. Те, като че ли свикнаха с нещастията в своите съдби , зад масата на този конфликт седят едни и същи лица, старите политици с едно и също гориво за този двигател на омраза.
И не трябва да си гледам на кафе, за да видя някой ден моят приятел Хасан, строителен работник от Шхем отново по строежите на Израел и отново с фалшив израелски паспорт.

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Ще има ли палестинска държава през септември?

              
               С приближането на септември в Израел расте напрежението с очакваното признание на палестинската държава от ООН. Готов ли е светът да провъзгласи «Палестина» в едностранен порядък? Какви последствия ще има това за Израел и може ли да се противопостави на това? 
Oбръщението на палестинското ръководство в ООН с искане за признаване на независима палестинска държава преследва две цели.
  • Първата е да се отслаби максимално Израел и да се наберат малко точки в политическата игра. Тази игра започна много по- рано , но  нейните контури се очертаха след поредното прекъсване на преговорите  между автономията и израелското  ръководство. Причината за това бе ясна още от началото – палестинците искаха да получат Източен Йерусалим за своя столица и да се разреши на бежанците да се завърнат по родните места, израелтяните не са съгласни да изоставят източната граница с Йордания, не приемат бежанци на своя територия, не искат да делят Йерусалим .
  • Втората -  Махмуд Абас и неговото обкръжение осъзнават, че не са в състояние създадат жизнено политическо образование и ефективно да управляват държава, без да извадят палестинската икономика от блатото на корупцията и некомпетентността. Признаването на палестинска държава обаче ще им създаде ореола на бащи-основатели на палестинска нация и държава със всички произтичащи от това обстоятелства.
Работата е в това, в какъв вид ще бъде подадена молбата в ООН. Първият е искане за признаване на «Палестина» за равноправен член на организацията. Вторият: молба за признаване на автономията в качеството на държава- наблюдател, която ще влезе в ООН . В първия случай е необходимо одобрение на Съвета за безопасност и поддръжката на не по- малко от две трети, тоест 128 държави от 193 членки. Във втория случай е достатъчно обикновенно болшинство.
Но палестинците навярно ще се ползват от втория вариант, защото е сигурно ветото на САЩ и техния верен съюзник Великобритания в Съвета за сигурност. Абу Мазен вече заяви, че палестинската автономия ще се обърне с молба към ООН да се признае  за държава- наблюдател. В Рамалла /временната столица на палестинската автономия/ говорят , че 116 държави от 193 са обещали да гласуват за признаване на палестинската държава.  Но не всичко е много просто, съществуват тенденции и сдържано отношение даже и на Росия, която зависимо от подръжката на палестинците се опасява , че едностранното провъзгласяване на още една държава по следите на Косово може да провоцира сепаратистки настроения в  собствения дом.
До преди няколко месеца ситуацията изглеждаше крайно неблагоприятна за Израел. Голямата част от латиноамериканските страни изразиха готовност да признаят палестинската държава, последваха ги редица страни от Африка ,Далечния Изток и даже Европа. САЩ са против едностранното провъзгласяване на палестинска държава, която трябва да се създаде само на основата на двустранни преговори. Русия се колебае, Европейския Съюз се раздира от противоречия. Белгия, Португалия, Норвегия, Ирландия, Испания заемат пропалестинска позиция. Израел може да разчита на Германия, Холандия и Италия, държавите от Източна Европа и балканските страни/ включително България/.
Но даже и да се удаде на палестинската автономия да получи статус на държава- наблюдател, това малко променя нещата. Напомням, че на 15 ноември 1988 година Организацията за освобождение на Палестина обяви независимост и Генералната Асамблея на ООН призна новата държава, с гласовете на бившите социалистически страни под диктовката на Кремъл. Така че, според мен инициативата има чисто символичен характер и навярно ще се провали. Израел не ще признае едностранно провъзгласена държава, без преговори и мирен договор.

понеделник, 6 юни 2011 г.

Йуда Искариот и съвременните "сикарии"


Ясер Арафат и водача на Натурей Карта Хирш

Евангелският персонаж Йуда Искариот често описват като «Йуда Сикарий». Тези сикарии по времето на антиримското въстание са убивали евреи, сътрудничили с окупационната власт. И самите римляни, разбира се! Под  плаща сикариите са носили къс римски нож – на латински «сика». Сикариите често се споменават в Талмуда, но винаги са отрицателни герои. Юдаизмът въобще се отнася  негативно към  евреи, убиващи евреи. Смъртното наказание при евреите се е прилагало много рядко и е било съпроводено с много условия.
От време навреме сред евреите се появяват хора, които се наричат сикарии. В сегашно време ходят слухове, че през 70- те години на миналия век е съществува нелегална организация «Съюз на преторианците», поставяща си за цел взривяване на джамията Ал Акса /построена, според легендата на мястото на древния еврейски храм/ в Йерусалим и нейните членове са се считали последователи на древните сикарии.
Новите сикарии се появяват в Израел преди 5- 6 години и не са много известни извън ултраортодоксалния свят. Устройват безпорядки в Ашкелон против строителството на болница на местото на древни гробища. Властите уверяват, че костите не принадлежат на евреи, напразно напомнят, че Ашкелон е място за обитаване от филистимяните, но ултраортодоксите шумно настояват за спиране на строителството. Подобни безпорядки «новите сикарии» устройват и в Яфо, но те утихват след уверението, че там са открити кости на животни.
В светската преса обикновенно се пише , че организатори на тези безпорядки са членове на общината «Натурей Карта»,  но зад последните акции стои организацията «Сикарикин»/арамейското име на сикарии/, с не повече от 20-50 членове. Всички младежи, несъгласни със старото ръководство на «Натурей Карта», не придаващо внимание на уличните протести, с нов лидер рав Израел Меир Койфман. Тези ултраортодокси  сьществуват само на помощи от евреите в САЩ. Връх на тяхната дейност са  демонстрациите с изгаряне на израелския флаг в Деня на независимостта, с твърдението, че създаването на израелската държава е най -страшното престъпление на ционистите. Според тях не може да съществува държава преди да дошъл Месията.! Известна е тяхната акция против носенето на перуки от религиозните жени. В ултраортодоксалният свят е прието жената да бръсне главата и след това да носи перука, но така постъпват само малък брой жени от двора «Толдот Аарон».
Според мен няма никаква нова идеология в това противопоставяне, всичко се свежда до демонстрации, с единствената цел – събиране на помощи в САЩ. Там дворовете Мункач и Сатмар яростно  ненавиждат Израел, считат я държава на войнстващ атеизъм и винаги са готови да пожертвуват големи суми за антиправителствени демонстрации. Има и още една група – много по-' многобройна, присъстващи на демонстрациите, без особени възможности за религиозно образование/ за това се иска дарование, а не всички го притежават/. Така че, тази общност е бульона на безпорядките, устройвани от сикариите.
Има ли бъдеще за тях, ще се превърнат ли в израелски Талибан е трудно да се каже. Сега те настройват не само светските израелтяни против себе си, но религиозните от най -крупния двор на Гурските хасиди, а това вече е сериозно.

неделя, 29 май 2011 г.

Комунистическите тезиси на Барак Обама

Следва да признаем, че в историческа перспектива комунистите са играли най- важна роля в палестинското освободително движение. Те не само бяха ефективен противовест на исламистите, но от всички съставляващи на Организацията за освобождение на Палестина заемат най - конструктивна позиция по отношение на Израел.
Фоад Нассар


Този подход се формира благодарение един от първите лидери на палестинските комунисти Фоад Нассар. Още през 40 – те години на миналия век, въпреки заплахите на арабските националисти сътрудничи с евреите. През 1948 година посредничи за прекратяване на огъня между местните араби с военната израелска организация «Хагана». По късно, вече през 70 – те години заедно със Сулейман ал- Наджаб обявяват инициативата :»Палестинска държава в обмен на мир». Даже в годините на интифадата, Палестинската Комунистическа Партия признава Израел и призовава към създаване на държава в пределите на «Зелената линия». Фактически сегашният президент Обама повтаря тезисите на Компартията на Палестина от 70-те и 80 – те години.На този фон става ясен стремежа на Росия да повиши политическата тежест на бившите комунисти по време на разговорите в Москва през миналата седмица между главата на руското външно ведомство Лавров и представители на повечето палестински организации.
Бившите комунисти, които след краха на СССР се превърнаха в «Народна партия» се ползват с минимална подръжка /предимно интелигенцията/ от населението на Самария и Източен Йерусалим и не набират 3 % по време на изборите. Принудени са да търсят алианс с други политически сили, за да получат само едно място в Законодателния съвет на палестинската автономия.
Както и израелската, така и палестинската компартия възниква през 20 -те години на миналия век от емисари на Москва. Основните сили на комунистите се групират в Йерусалим, Рамалла, Шхем и Йерихон. В началото на 50- те години стават основа на Йорданската компартия, която поради преследвания на властите е принудена да действува нелегално.
След войната през 1967 година, членовете на партията, останали в Самария и Юдея образуват Палестинската комунистическа партия. Ръководството на Организацията за освобождения на Палестина се основава в Ливан, но в нейните звена на териториите се включват и комунистите и тяхната роля не се нрави на ръководството на Фатах. Комунистите заемат ключови позиции в Палестинския Национален Съвет, но Фатах успява да установи контакти с Москва и ролята на комунистите отслабва.
Дов Ханин   -   фото Флеш90
 Москва заподозира обаче активисти на Фатах във връзки с ЦРУ и решава да създаде Палестинска Комунистическа Партия без връзки с йорданската. Нейна основа стават активисти от Западния бряг, Ливан, Газа и съмишленици от емигрантите в Европа. Комунистите стават основа на политическа борба, без да участвуват в терористична дейност и въоръжени стълкновения с израелската армия. Но с разпускането на Варшавския блок и краха на СССР нейното влияние е в дълбока криза и губи своето влияние, главно заради популярността на исламистите от началото на 90 те години.От 1977 година палестинските комунисти, заедно с отцепилите се израелски комунисти след прекратяване на дейността на Израелската комунистическа партия образуват блока ХАДАШ, който има 4 мандата в израелският Кнесет, един от които е еврей – Дов Ханин.



събота, 21 май 2011 г.

ООН и двойните стандарти

Колкото и парадоксално да звучи, но именно военните операции на западните държави срещу арабските страни нагледно демонстрират степента на деградация на организацията, наречена «Организация на обединените нации». Става ясно каква жалка гротестка и далече от действителността е този странен институт, който причинава повече вреда, отколкото полза. САЩ преди седмица ликвидираха терориста Осама Бен Ладен на територията на суверенна държава. Америка не намери за нужно да получи разрешение от пакистанските власти. Още повече от ООН! Някога тази организация, която е настанена в Ню Йорк,  да е посмяла да произнeсе поне една дума срещу САЩ и действията му?
Европейските съюзници водят безкомпромистна война срещу Муамар Кадафи на суверенната и територия, без да получат разрешение от ООН. Не че Кадафи е «вода ненапита», но за такава операция трябва поне формално разрешение. Нефтът и политическото влияние е по -важно за неоколониалистите, отколкото световното мнение и редицата протести – Русия, Китай и други. Унищожаването на Бен Ладен, а не неговото пленяване и съдене е било предпочитан вариант. Сътрудници на специалните служби , желаещи да останат анонимни, заявяват пред агенция Ройтер, че операцията е замислена като унищожаване. Всички официални лица на Британия, Франция, Италия, Европейския Съюз приветствуват ликвидацията на Бен Ладен. И забравиха какво говориха преди няколко месеца!!
Главата на външното ведомство на Франция заявява: "Извънсъдебните разправи противоречат на международните норми.»  Бившият министър на външните работи на Кралството: «Британското правителство нееднократно е заявявало, че такива ликвидации са незаконни, необосновани и довеждат до обратен резултат.» Хавиер Солана, бившият глава на Европейската отбранителна агенция също се присъединява към тези гласове.
А сега какво става, нито една от тези държави или политически деятели на осъждат ликвидацията на терориста на века от американския спецназ!!! Точната ликвидация на американците стана достойна за подражание и похвала. /Само Хамас я осъди, което е напълно естествено./ Именно еврейската държава разработи тази концепция, за да се бори с терористите, именно нейните тайни служби ликвидираха повече хора, отколкото всички ликвидационни групи на САЩ. И когато израелтяните разстрелваха и тровиха терористите на ФАТАХ, ХАМАС, Исламски джихад, Хизбалла , «цялата прогресивна общественост»  запълваше ефира с твърдения, че ликвидацията без съд и присъда е аморална и незаконна!!
 В Египет под предлог «защита на демокрацията» бе свален режима на Мубарак при подръжката на ООН и западните държави. Обаче в Сирия, въпреки убийствата на мирни граждани, ООН и Запада не се намесват. Не се намесват, за да не предизвикват Башар Асад и за да не попадне окончателно  под опеката на Иран. Същото става в Бахрейн, Иран, помним Чечня, площад «Тянънман». Къде е логиката, последователността, така ли се гради  и защитава демокрацията?
ООН бе създадена на основите на Лигата на нациите като амбиционен проект на демократичните държави, победили нацизма и с единствена задача – да предотвратят нова опустушителна война. Обаче постепенно организацията започна да си присвоява нови и  други функции. В продължение  на 40 години ООН приема резолюции по арабскоизраелския конфликт, осъжда Израел за окупацията на Самария и Юдея, закриването на ивицата Газа по въздух, вода и суша, строежа на еврейски селища на окупираните територии  и нещо да се е променило?
Иран със своята ядрена програма предизвика Евросъюза, САЩ и ООН да приемат санкции, целящи ограничение сътрудничеството в икономическата, политическата и военната област. Беззъби и козметични санкции, защото Иран намери начин да ги избегне със сътрудничество с Турция и Сирия. Само през февруари обема на търговията с Турция нарасна на милиард и половина долара, а миналата година 10 милиарда. Иранският нефт се продава чрез Сирия и след повишаване на цената на нефта иранците получиха допълнителни дивиденти.
Под чадъра на ООН се създава световно квазиправителство, което със своите разнообразни инициативи поставя под съмнение националния суверенитет на различни страни. С  Международния съд в Хага, мирната мисия в Косово и други инициативи ООН създаваше и създава централизиран механизъм на власт, която с твърда ръка управлява . Обаче системните провали и неефективността на този механизъм станаха забележими в последно време. Отново и отново се проявява абсурдността на идеята в международен съюз да влизат режими, несъвместими по своята същност и които се ръководят от различни морални ценности.

неделя, 8 май 2011 г.

Еврейски селища на палестинска територия

/история, документи,бъдеще/
Евреите започват да строят селища на окупираните територии в Самария, Юдея и Газа след войната през 1967 година. През 1972 година заселниците са само 1520, през 1982 година – 23700, в края на 2004 година са вече 250,000.  Заедно с това два пъти /1982 и 2005 година/ заселниците са евакуирани по решение на правителството  и домовете са разрушени. В договора от Кемп Дейвид през 2000 година и  протокола от преговорите в Таба през 2001 година се определя съдбата на еврейските селища – ликвидация, въпреки широкия консенсус сред населението за запазването им и контрол на Израел. Каквито и да бъдат сегашните решения, селищата на окупираните територии ще бъдат важен фактор на израелската вътрешна и външна политика. По данни от 2004 година на статистическото управление само в Самария и Юдея съществуват 18 селища с жители над 3000 човека, като в 5 от тях живеят над 10000 души /Маале Адомим,Модиин Елит, Бейтар Елит, Ариел и Гиват Зеев/.
Маале Адомим – 30316 жители,
Модиин Елит – 27301 жители,
Ариел – 17555  жители,
Гиват Зеев – 10926  жители,
Бейтар Елит – 25030 жители,
Бейт Арие – 3419 жители /предимно евреи с български корени/
През цялото време на заселническата дейност критическа важност има липсата на юридически статус на тези територии и строежи, които като следствие могат да бъдат разрушени, а населението евакуирано в пределите на Зелената линия. Правото на Израел да строи на контролираните територии не се признава от ООН и държавите членки на организацията. Призивите за евакуацията на населението и прекращаване на строителството се повтарят в многочислените резолюции на Генералната Асамблея и Съвета за безопасност. Незаконният характер на еврейските селища на окупираните територии се съдържа в резолюция 51/133 от 13 декември 1996 година, резолюция 53/55 от 3 декември 1998 година,  резолюция 54/78 от 6 декември 1999 година, резолюция 55/132 от 8 декември 2000 година,  резолюция 56/36 от 3 декември 2001 година, резолюция 58/98 от 9 декември 2003 година и искане за «прекратяване на незаконното строителство на окупираните територии, Източен Йерусалим и сирийските Голански височини».
През 2004 година Международния съд се произнесе за правното основание за строежа на разделителната стена на Западния бряг и осъди Израел за «незаконните селища на окупираните територии», създадени в нарушение на международното право. Израел не се съгласява с решението и не го изпълнява, не се вслушва в мнението на Генералната Асамблея на ООН. Проблемът сериозно се усложнява и от липсата на статус в израелското законодателство. Израел не определя статуса на земите от  Западния бряг, нито «присъединени», нито «временно удържани», с изключение на Голанското плато и Източен Йерусалим, признати за израелска територия с решение на Кнесета.
Политиката на израелските политици  също не се отличава с последователност. Още през 1972 година, тогавашния министър на отбраната Моше Даян говори за създаването на крупно селище в Синайската пустиня. Първите домове в Ямит се появяват в май 1974 година, като израелската страна храни надежди за построяването на град с 250,000 жители!!!. Обаче след визитата на Ануар Садат в Йерусалим и подписването на мирен договор между Египет и Израел, израелтяните трябва да напуснат Синайския полуостров. Жителите на Ямит започват протести. По време на евакуацията десни активисти се барикадират в подземията на зданията и заплашват да се взривят, като протест срещу разрушаването. Множеството граждански лица се съгласяват доброволно да се оттеглят на територията на Израел, като държавата им предостави финансови пакети, достатъчни да компенсират битово устройване.
Но част от тях, подкрепени идеологически от националистите , които обаче не живеят в селището, не напускат Ямит, не са съгласни и неговото разрушаване, привързват се с вериги и заплашват да извършат масово самоубийство. Подкрепят ги и последователите на равина Меир Кахане. Армейското ръководство не успява да ги убеди да освободят селището, наместват се авторитетни равини, от САЩ пристига и сам рав Кахане. Към тях се присъединава група светски студенти, начело със Цахи Анегби, син на Геула Коен, легендарен боец от «ЛЕХИ». Армията обаче извършва евакуацията и  на 23 април 1982 година Ямит е разрушен. Съществуват непотвърдени сведения, че Египет предлага 50 милиона долара, за да получи Ямит и да не се разрушава, но отговор не получава. Интересно е да се отбележи, че решението за разрушаването на Ямит е лично решение на тогавашния министър на отбраната Ариел Шарон. По този повод той заявява:

Ямит

«Нека тези руини са вечно доказателство за нашето желание да изпълним договора, и нашите наследници не ни обвиняват, че сме пропуснали тази възможност. Не арабската армия разрушава Ямит, това направихме със собствените си ръце. Ние сме длъжни да разрушим този град, за да не се пролива повече еврейска кръв.»
След това 20 години не се евакуира и разрушава еврейско селище на чужда територия. След трагедията в Хеврон, в която  доктор Барух Голдщейн разстрелва в пещерата «Махпела» 39 арабски молящи се, леворадикалите  предлагат да се евакуират еврейските заселници от този арабски град, но след яростната съпротива на армията , лявото правителство на Ицхак Рабин се отказва от замисленото.. Ситуацията коренно се променя през 2003 година, когато Ариел Шарон като министър -председател обявява, че политиката на неговото правителство и водещата патрия «Кадима» е  да се евакуират всички еврейски селища от сектора Газа. Протестите на част от населението не променят решението на правителството и през 2005 година всички 21 еврейски селища в сектора са евакуирани и разрушени. Това, което не успяха да разрушат, бе довършено от арабските жители.
Сегашната палестинска позиция /ако не се промени след побратимяването на Хамас и Фатах/ предвижда напускане на 92 % от палестинската територия и евакуация на 90 селища, включително и Кирият Арба от Хеврон, всички селища от голям Йерусалим, и някои райони от Източен Йерусалим.
Със строителството на разделната стена Израел определя контурите на бъдещите източни граници на еврейската държава и можем да предположим, че териториите, оказали се зад стената ще бъдат анексирани, а другите , пръснати по целия Западен бряг ще се отстъпят или ще бъдат предмет на разговори. Разговори, които започват и не завършват. В желанието да избегне двунационална държава Израел ще се лиши от голямата част селища и ще запази само крупните селища и такива, които и обещават безопасност и сигурност.

петък, 15 април 2011 г.

Бахайска вяра

Бахайски градини на Кармел / Хайфа

Бахайската религия е най- младата от монотеистичните религии. Основана е на вяра в Бог и неговия посланник на земята Ба Алла – реален човек, живял в 18 век, проповядващ красота и хармония в света, равенство и предоставяне достойни условия за живот на всички. Символ на тази вяра са градините и съоръженията на бахайците.
В началото шейх Ахмад ал Ахсай видоизменя едно от основните вярвания на шиитите, че Адам, Ной, Авраам, Мойсей и Мухамад са били реални люде, пророци. Вместо това той утвърждава, че «те са еманация на Висша сила и проявления на Бог». След смъртта на ал  Ахсай през 1826 година се разгръща религиозна борба между Хаджи Хан и Саид Али Мохамад / известен под името Баб/ и движението се разпокъсва. Баб твърди в началото , че се явява «духовна врата» през която всички могат да получат достъп до «скрития Имам»/,последния от наместниците на Мохамед. През 1848 година преразглежда своето разбиране, като се обявява за «скрит Имам», продължител на делото на Мохамед, като един от пророците.  След неговата смърт движението преминава в ръцете на Бахаулла, който заявява, че е носител на «Божието откровение» и е дошъл само да приготви пътя на Бог. Плодовит писател Бахаулла написва повече от 100 книги, които и определят съвременната бахайска религия.
«Има само една религия, религията на Бог. Тази религия постоянно се развива и всяка религиозна система представлява определен стадий на тази еволюция»- пише Бахаулла.
Бахайската религия, както и шиитската и предшественица твърди, че Мойсей, Исус и Мохамед са истински пророци на Бог, а Тората, Новия Завет и Корана са божествено откровение. Разликата между бахайската религия и Петокнижието изглежда така, както е пожелал Бог. Заради това твърденията, че Тората няма замяна, не могат да бъдат привнесени от Мойсей, тя е богодадена.
Възможно, всички тези пророци са изпълнявали Божията воля, може би Бог е дал на Мойсей, Исус, Мохамад и Баб отделни задачи, една за евреите, друга за християните, трета за мюсюлманите....Защо трябва да се предполага, че само една религия е словото на Бог, възможно всички религии са абсолютна истина?
Проблемът е ,че всяка от религиите отрича правото на съществуване на другите. Тората задължава със своите закони евреите, но Новият Завет заявява :»Во Христа /Вехтия Завет/ бил отменен.» »Христос ни избави от проклятията на Закона.» Бахайските писания указват, че появата на Бахаула е последен случай на откровение. Сикхската традиция говори :»В съда на истинската вяра те/ последователите на юдаизма,християнството и ислама/ ги чака сурово наказание.» Ислямът  заявява: »Който избере друга религия, не ислям,той не ще бъде приет от него и в бъдещия мир ще загине.»
Разликата на сегашната бахайска вяра от предшевственицата е в заключението, еретично както за шиити, така и за сунити, че Мохамед не носи окончателна религия, трябва да се появи друг  пророк на същото ниво.
Отрицанието на вечността на исляма от бахайската вяра не е единствено. Християнството признава Тората за Божествена книга и Мойсей като пророк, но утвърждава, че откровението на Мойсей е анулирано от появата на Исус Христос. Мюсюлманството поддържа богоданеното на юдаизма и християнството, но ги счита за неокончателни религии. Леко е да забележим, че всички тези религии имат една пресечна точка – Бог е дал Тората на Израел чрез Мойсей. Всички признават, че в определен исторически момент народа на Израел е имал в своите ръце Божествения план. Различията започват по - късно, когато се спори  дали откровението на Мойсей е заменено с по- късни пророчества, и ако да, колко пъти?
Затова бахайците считат своята религия за универсална, даваща достоен живот и разпространяваща красота и хармония. И построените бахайски градини са истинският символ и философия на вярата.

Бахайски храм в Хайфа/ Израел


неделя, 23 януари 2011 г.

Началото

Хеврон 1929 година

Във времето, когато палестинци и евреи се опитват да се договорят за края на дългогодишния конфликт трябва да си припомним една забравена история, имаща огромно значение за днешния кризис. Всеобщо е мнението, че повратен момент в историята на конфликта между евреи и араби- палестинци става този ден, когато арабите устройват кървава разправа над евреите, осмелили да седят пред Стената на плача и да се молят. Този начин на молитва e бил толкова неприемлив за арабите, че започват широка кампания на ненавист и насилие, спровоцирали ислямски джихад, a по- късно и арабсконацистки алианс. Резултатите от този акт се чуствуват и сега.
"Западната стена принадлежи на мюсюлманите и е неотменна част от джамията Ал Акса и Харам ал Шариф/ ислямското название на Храмовия хълм/" - това потвърди неотдавна официален документ на Министерството на информацията на палестинската автономия в Рамалла. По- рано официални лица и лидери на автономията нееднократно са отричали правото на евреите да се молят на Стената на плача.
"Тази стена никога не е била част от Еврейския Храм, но мюсюлманите са разрешавали на евреите да се молят и оплакват разрушаването на Храма. По време на британският мандат се увеличава количеството на молещите се евреи и мюсюлманите почуствали заплаха провеждат революцията Ал Бурак, в която загиват както евреи, така и мюсюлмани"- заключава документа.

1929 година. Палестина приема потоци бежанци от Източна Европа. Мандатът на Великобритания, даден и от Лигата на нациите предвижда създаването на национално огнище за евреите. Декларацията на лорд Балфур, одобрена от редица страни, се счита дело на международното право. Обаче арабите в Палестина се отказват от каквото и да било съществуване с евреите, само и единствено, ако приемат принципити на шариата.
Ислямът води война с евреите още от 627 година, когато Мохамед изгонва евреите от Медина и започва победоносно шествие на исляма, придвижва се на север и присъединява към своите владения Сирия и Палестина. След това, в продължение на много векове евреи и християни могат да съществуват наред с мюсюлманите, само като граждани втори сорт , с ограничени религиозни права. Тези ограничения са направени от турците, които управляват до Първата световна война географско неопределени територии, известни като Палестина.
След падането на Отоманската империя и края на Първата световна война,англичаните са били задължени, съгласно мандата, да поддържат турското статукво на Стената на плача. Това статукво предвижда евреите да се молят , но при две условия- тихо и обезателно прави. Не се разрешавало също да се поставя преграда, отделяща жените от мъжете. Арабската традиция говори, че тук се е намирал площада Ал Бурак, където Мохаммед привързва своя кон, преди да отлети към джамията Ал Акса..
На Йом Кипур 1928 година евреите донасят на Стената на плача скамейки и столове, на който да седят, когато се молят и преграда, отделяща жените и мъжете. Това предизвиква бурна реакция сред мюсюлманите и даже англичаните се опитват да измъкнат столовете изпод седящите. Намесва се мюфтията на Йерусалим, даващ нареждане да се съберат мюсюлманите и да попречат на евреите и докажат превъзходството. Започва се с викове "Аллах акбар и със силни удари по гонг за да се пречи на молитвата , прокарват стадо магарета през площадката. След няколко месеца евреите седят пред Стената на плача и отново се започва погром , обхванал и други градове и селища.
"Евреите да се убият!" - се чува по целия град. Мюсюлмани, въоръжени с ножове и дървета нападат евреите, изгарят свещенни книги , извличат записки от Стената и ги изгарят. Обявено е военно положение. От Багдад са изпратени бронемашини, английски аероплани кръжат над Йерусалим, разстрелват арабските мародери. Цяла Палестина е обхвана от насилие, евреите се отбраняват с каквото им попадне.
На 24 и 25 август 1929 година Хеврон е превърнат в кървава баня. Арабите нахлуват в домовете, търсят религиозни лидери, разкъсват и изгарят книги, режат глави и палци от ръцете, изтръгват очи. .Разправата продължава много часове, включват се и арабските полицаи. Евреин, дължащ пари на арабите e нарязан на парчета, главата на хлебаря изгорена във фурната, на еврейски религиозен авторитет e разбита главата, на друг са приковани ръцете на стената с гвоздеи.
Лондон назначава специална комисия, която установява, че на евреите, съгласно закона на шериата не е разрешено да седят и да се молят и те са провокирали това убийство. Мюфтията на Йерусалим използва този конфликт за продължаване на своята кампания срещу англичаните и евреите. В рамките на тази война той сключва , одобрен от народа алианс на арабите и мюсюлманите с нацистка Германия. Когато англичаните се опитват да го арестуват, забягва в Ирак. Там ал Хусейни, заедно с нацистките агенти организира разправа над иракските евреи, много са убити, жени изнасилени, разграбено е имущество. Англичаните успяват да въведат ред, но ал Хусейни отново забягва, този път в Германия и сформира мюсюлманска дивизия на SS в състав от 8000 души.
Алиансът с нацистите обхваща всички аспекти на войната- разузнавателни служби, подразделение парашутисти, план за унищожаване на евреите в цяла Палестина.
След войната наследство от ненавистта се проявява в изгнанието на милион евреи от арабските страни. И сега ненавистта от 1929 година се появява на повърхността - интифади, вълнения и призиви за погроми, ясно запечатали се в колективната памет звучат най често в Йерусалим - там, където евреите не могат да седят и се молят на Стената на плача. И може би са прави тези, твърдящи, че не териториите и еврейските селища за причина за конфликта, а религията,и че религиозен конфликт може да бъде разрешен само от религиозни авторитети.

петък, 21 януари 2011 г.

Археология,политика и Шломо Занд


Отново се връщам към излязлата книга на професора от Телавивския университет Шломо Занд "Кой и кога е измислим еврейският народ", която предизвика значителен обществен интерес и според мнението, сега на археолози, превратно изобразява картината на историята. По- късно ще ви запозная с критиката от страна на политици и историци на друг член на групата " нови историци" Ави Шлайм, когото пък обвиняват в преиначаване на новата история. Изобщо критиките върху тази група се сипят от всички страни и за мен е интересно да преставя и двете страни, а нека читателите направят сами изводите.

Израелските археолози разделят архелогическата наука като библейска и класическа. Библейската археология обхваща периода от новия каменен век /неолита/ до 586 година до новата ера, когато е бил разрушен Първия храм на евреите, построен в Йерусалим в прослава на Всевишния. Класическият период в Израел считат времето от завоюването на земите от Александър Македонски в 4 век до новата ера и завършва с арабското нашествие в 7 век. Професорът Шломо Занд пише в своята книга за недостоверност на огромните пластове библейска история : епохата на патриарсите на еврейския народ, робството в Египет и изхода, завоюването на Ханаанската земя, обединеното царство на Давид и Соломон. По негово мнение, а също и голяма група археолози от университета в Тел Авив реална история следва да се счита, но с голяма уговорка, от Северното Израелско царство от 9 век до новата ера.
Тази гледна точка противоречи на традиционната концепция за библейска история, разработана от американския археолог от миналия век Олбрайт и неговите ученици- израелтяните Бениямин Мазар, Игал Ядин и други.
Но общоприетата гледна точка може би се потвърждава с откритата от Адам Зертал на хълма Ейвал древна постройка, като жертвеник от времето на Иешуа Бин Нун /13 век до новата ера/, а неотдавна и загадъчни обекти във вида на огромни човешки стъпала от началото на епохата- завоюване на Ханаан. Защо именно на този хълм? Според него, когато израелтяните завоюват тази земя след странствания в пустинята, те се изкачват на този хълм, коените произнасят благословения. На другият, съседен хълм се произнасят проклятия, за тези, които не вярват, че това е земята, определена от Бог за еврейския народ. Адам Зертел твърди, че намерените артефакти са достатъчни, за да се съпостави това място с олтаря, упоменат в Йешуа Бин Нун и всички съоръжения от ранния железен век се отнасят към колената на Израел. И че написаното в Танаха е основано на исторически факти.
Ще се съглася с професора, защото не съм специалист,археолог,историк. Но не ще приема неговото твърдение, че стръмната пътека, водеща към олтаря е била избрана така, че да не могат коените да се изкачват бързо, те трябва да имат време да се "съберат вътрешно и да помислят какъв вид жертвоприношение да извършат,за кого то да бъде". За него сработва правилото - "неверната мисъл поражда непригодни жертвоприношения....." От една стръмна пътечка се правят археологически открития!!
В книгата Йешуа, 8:30-35 е описано направата на олтаря на Ейвал и заповяданото присъствие на народа. Церемонията е включвала направа на олтаря, принасяне на жертва, запис на Тората на камъните. Тук е местото да окажем, че наличието на олтар и жертвеник на срещуположния хълм Гризим не се оспорва от никого, но това е свещенното място на самаритяните!! Това семитско племе, приело юдаизма, живее повече от 2500 години в сянката на евреите. Писахме за техният юдаизъм, отличаващ се от рабанистичния юдаизъм и ще допълним- хълма Гризим се споменава в Тората, а хълма Ейван - не!

Позицията на горепосочения професор се оспорва от мнозина, интерпретация на находките и съответната датировка. В класическата археология споровете не са по малко: и до сега се спори към какъв период да се отнесе намерената синагога във Вади Хамам /2-4 или 5-6 век/. Значителна част от археолозите обясняват разногласията предимно с политически пристрастия. Част от тях твърдят, че границите от "река египетска" до Ефрат са били реални граници на Израелското царство. Но такава позиция на телавивските и арабските археолози не се харесва. Историкът Кампински пише в статия за хълма Ейвал, че "пред нас е наблюдателна кула от каменния век".
Шломо Занд пише буквално:" Ако в 10 век до новата ера и е съществувало политическо образование, то е било малко, племенно царство, а Иерусалим неголям укрепен град." Противниците на Йерусалим като столица на могъща държава имат достатъчен аргумент - в 10 век до новата ера, града на цар Давид е заемал само 6 декара, което е съвсем малко за такова политическо образование.
В района на Хирбет Кияфа близо до Йерусалим професор Гарфинкел открива нещо като град с два входа, възможно това е библейския Шаараим /две врати/. Открива също глинена черупка с надпис на древен иврит. Лингвистите твърдят, че надписа е написан на протоханнанско писмо, което използували древните евреи, а радиовъглеродния анализ му определя възраст 1000 - 750 години до новата ера, т.е, времето на царуването на цар Давид. Противниците му заявяват, че намирането на една черупка от глина не е достатъчно да се заявява, че е открит библейския град Шаараим.
Разногласията се засилват с различните позиции относно културния живот след падането на Йерусалим през 70 година, когато евреите са изселени от Палестина. Едните твърдят, че евреите са изгонени само от Йерусалим, а на север културния живот продължава, строят се синагоги, монументални здания с мозайки и други , а техните противници са за версията, че няма еврейско присъствие след подавянето на въстанието на Бар Кохба.
Признания,опровержения,възторжени отзиви и дълбоки съмнения- това състоянието на израелската архелогическа наука.Многостранни са опитите да се доказва правото на израелския народ да живее на тази земя,и в тази борба се търсят доказателства в Танаха.Техните противници отговарят, че сборниците древни легенди, написани от евреи през 19 век някъде в Полша не са достоверен исторически документ и трябва да се търсят убедителни аргументи.Съдник ще е историята.

сряда, 22 декември 2010 г.

Ще има ли нова военна операция в Газа?


Преди 2 години Израел проведе 22- дневна военна операция в сектора Газа. Бойните действия започнаха с въздушни удари по военни обекти на ХАМАС, за да сложит край на непрекъснатите минометни и ракетни обстрели на израелски селища в близост до сектора Газа. След това последва нахлуване на пехотни и специални части за ликвидация на терористичните групировки. Военната акция, въпреки международните протести за нахлуването и използуването на забранени оръжия почти прекъсна атаките на хамасовците и създаде що годе устойчив мир.
Сега след двугодишно затишие страстите отново се накаляват. Отново бяха изстреляни мини и ракети срещу израелски селища,като една попадна сред детска градина в Ашкелон, леко рани девойка на път за училище и предизвика паника сред населението. Израелтяните отговориха с военновъздушни атаки на тренировъчни лагери на ХАМАС и тунели, използувани за контрабанда на оръжие.
Политическите наблюдатели в Израел отбелязват, че ХАМАС сега не е заинтересован от ескалация на напрежението, неговите обстрели на израелска територия се възприемат като отклоняващо средство от разочарованието и неспособността му да достигне набелязаните политически цели, както и освобождаването на палестински затворници в замяна на израелския войник Гилад Шалид, взет в плен преди 5 години.
Тази дейност сега напомня за разкола в палестинското ръководство в последните години. Въпреки, че ФАТАХ , по думите на мнозина, доминира на Западния бряг/ аз не съм сигурен/ и се стреми със всички сили да съхрани контрол в автономията, ХАМАС провежда политика на терор с ниска интензивност. Победата на ХАМАС на палестинските парламентарни избори през 2006 година ознаменува официалния провал на светската политическа култура. За никого не е тайна, че ХАМАС се стреми да наложи своя контрол над Западния бряг и това се явява тенденция за ислямизация не само в Палестина, но и в Сирия, Йордания и Египет.
Една от причините за успеха на хамасовците бе широката корупция сред редовете на ФАТАХ и неспособността им да подпишат някакво споразумение с Израел, втората бе вярата на палестинците, че само с борба могат да завоюват независимост, след напускането на израелската войска на сектора Газа месец преди изборите,прието като победа над ционисткия враг.
Сега слушам по телевизията коментари на политически наблюдатели, според които ХАМАС губи популярност сред палестинците, жителите на Газа все повече усещали стабилността в автономията и икономическата координация с Израел и временната слабост на ХАМАС води до растящо недоволство. Тези оценки не са точни ,няма никакви признаци за слабост в ръководството на ХАМАС. Продължава редовното нелегално снабдяване с оръжие през Египет, отслабването на блокадата на сектора доведе до подобряване на икономическата дейност в сектора, не отслабват финансовите инжекции от ислямския свят. Управлението на ХАМАС в Газа е сериозно препятствие на палестинско- израелските преговори и тази ескалация на терора е още едно доказателство за непримиримостта на ХАМАС и подчертават нарасналия им военен потенциал.
Опасявам се само от нова израелска атака над хамасовските позиции, нова военна операция с нахлуване в сектора Газа, която този път ще завърши още по- трагично. Израелското търпение има граници.

Фото АП - Израелски фосфорни бомби над Газа/забранени за използване от международна конвенция/