Ще има ли палестинска държава през септември?

              

               С приближането на септември в Израел расте напрежението с очакваното признание на палестинската държава от ООН. Готов ли е светът да провъзгласи «Палестина» в едностранен порядък? Какви последствия ще има това за Израел и може ли да се противопостави на това? 

Oбръщението на палестинското ръководство в ООН с искане за признаване на независима палестинска държава преследва две цели.

• Първата е да се отслаби максимално Израел и да се наберат малко точки в политическата игра. Тази игра започна много по- рано , но  нейните контури се очертаха след поредното прекъсване на преговорите  между автономията и израелското  ръководство. Причината за това бе ясна още от началото – палестинците искаха да получат Източен Йерусалим за своя столица и да се разреши на бежанците да се завърнат по родните места, израелтяните не са съгласни да изоставят източната граница с Йордания, не приемат бежанци на своя територия, не искат да делят Йерусалим .
• Втората -  Махмуд Абас и неговото обкръжение осъзнават, че не са в състояние създадат жизнено политическо образование и ефективно да управляват държава, без да извадят палестинската икономика от блатото на корупцията и некомпетентността. Признаването на палестинска държава обаче ще им създаде ореола на бащи-основатели на палестинска нация и държава със всички произтичащи от това обстоятелства.

Работата е в това, в какъв вид ще бъде подадена молбата в ООН. Първият е искане за признаване на «Палестина» за равноправен член на организацията. Вторият: молба за признаване на автономията в качеството на държава- наблюдател, която ще влезе в ООН . В първия случай е необходимо одобрение на Съвета за безопасност и поддръжката на не по- малко от две трети, тоест 128 държави от 193 членки. Във втория случай е достатъчно обикновенно болшинство.

Но палестинците навярно ще се ползват от втория вариант, защото е сигурно ветото на САЩ и техния верен съюзник Великобритания в Съвета за сигурност. Абу Мазен вече заяви, че палестинската автономия ще се обърне с молба към ООН да се признае  за държава- наблюдател. В Рамалла /временната столица на палестинската автономия/ говорят , че 116 държави от 193 са обещали да гласуват за признаване на палестинската държава.  Но не всичко е много просто, съществуват тенденции и сдържано отношение даже и на Росия, която зависимо от подръжката на палестинците се опасява , че едностранното провъзгласяване на още една държава по следите на Косово може да провоцира сепаратистки настроения в  собствения дом.

До преди няколко месеца ситуацията изглеждаше крайно неблагоприятна за Израел. Голямата част от латиноамериканските страни изразиха готовност да признаят палестинската държава, последваха ги редица страни от Африка ,Далечния Изток и даже Европа. САЩ са против едностранното провъзгласяване на палестинска държава, която трябва да се създаде само на основата на двустранни преговори. Русия се колебае, Европейския Съюз се раздира от противоречия. Белгия, Португалия, Норвегия, Ирландия, Испания заемат пропалестинска позиция. Израел може да разчита на Германия, Холандия и Италия, държавите от Източна Европа и балканските страни/ включително България/.

Но даже и да се удаде на палестинската автономия да получи статус на държава- наблюдател, това малко променя нещата. Напомням, че на 15 ноември 1988 година Организацията за освобождение на Палестина обяви независимост и Генералната Асамблея на ООН призна новата държава, с гласовете на бившите социалистически страни под диктовката на Кремъл. Така че, според мен инициативата има чисто символичен характер и навярно ще се провали. Израел не ще признае едностранно провъзгласена държава, без преговори и мирен договор.

Палестинци и евреи - дружно срещу "Ал Джезира"

В ръцете на арабският канал "Ал Джазира" се оказаха около 1600 секретни документи, касаещи израелскопалестинските преговори. Oсобенни секрети те не разкриха, но поставиха израелтяни и палестинци в неловко положение.
Става ясно, че въпреки публичните заявления палестинската страна е готова за компромиси. В беседа с америнакският посланик Джордж Мичел главата на палестинската група за преговори Саиб Арикат изразява готовност да отстъпи на Израел еврейския и арменския квартал на стария Йерусалим , а съдбата на Храмовия хълм/ където се намират джамиите Ал Акса и Купола на скалата / е открита за обсъждане. Може да се предаде особен статус и управлението на светите места да се осъществява от съвместна комисия.
В друг документ се говори, че палестинците се съгласяват да предадат на Израел фактически всички райони на Източен Йерусалим, като се изключи квартала Хар Хома. На териториите, които съгласно палестинското предложение ще останат за Израел са Маале Адомим,Писгат Зеев,Рамат Шломо,Ефрат,Бейтар Илит,Гуш Ецион, Ариел,Алфей Менаше,Емануел,Елкана и други. На евакуация подлежат еврейския район на Хеврон, Кирият Арба, Шило,Алон Море, Офра , всички селища от Йорданската долина и други.»Ал Джазира» съобщи, че картата, начертана от Абу Мазен на салфетка по време на срещата с Ехуд Олмерт, по късно помощниците на Абу Мазен преначертават в увеличен мащаб. По такъв начин, съгласно палестинското предложение от окупираните територии трябва да бъдат евакуирани 56000 еврейски заселници, а остават на своите места 413,000 евреи.
Друго предложение палестинците правят през май 2008 година, което включва предоставяне палестинско гражданство на заселници, които остават под палестински контрол, но Ципи Ливни/тогава министър председател/отхвърля това предложение. В още един документ са изложени ред предложения на Ехуд Олмерт, в които става дума за готовност на Израел, като израз на добра воля да разреши «завръщането» на израелска територия 5000 палестинци за 5 години. Олмерт изразява готовност да участвува в някакво международно обединение, което да се заеме със заплащане на компенсации на палестинските бежанци.
Палестинската автономия остана недоволна от публикуването на документ, в който се цитира уведомяването на Абу Мазен за началото на военната операция в Газа, ако ХАМАС не прекрати ракетните обстрели на еврейските селища около ивицата Газа.
Подобни документи продължават и сега да се появяват. Един от тях посочва, че Ливни е предложила в рамките на обмена територии да се предаде на автономията редица арабски села със своите жители – Бака ел Гарбия,Бейт Цафафа. Абу Мазен се противи, защото израелските араби ще възразят и ще се настроят срещу палестинското ръководство.
«Ал Джазира» не пропусна и американците, които в лицето на Кондолиза Райс пък предлагат да се разселят част от палестинските бежанци в Аржентина и Чили!
Въпреки че публикациите на катарския телевизионен канал предизвикаха определено недоволство на палестинската улица, социален взрив не се получи.Но пък лидерите на автономията със завидно единодушие се нахвърлиха на емира на Катар и ги обвиниха в злонамереност, подкрепа на ХАМАС и опит да свали законна власт. Каналът, според тях е действувал по политически съображения, а не според журналистическата етика.Бившият палестински премиер Абу Ала пък призова Лигата на арабските държави да обсъди скандала. Офисът на телекомпанията в Рамалла получи погром средна ръка, а ООП призова за бойкот на телекомпанията.
От своя страна ХАМАС побърза да обвини палестинските власти в предателство на националните интереси и сътрудничество с «окупаторите». В свое оправдание, Абу Мазен заяви, че лидерите на арабските държави са знаели за всички тези подробности.
В канцеларията на Нетаниаху към публикациите на «Ал Джазира» се отнесоха спокойно, само отбелязаха, че сегашните искания за замразяване строителството в селищата на Западния бряг са изкуствено измислени,защото това са селища, които ще останат под израелски суверенитет.
Не остана назад и Авигдор Либерман, за когото публикацията на секретните документи още веднаж доказва необходимостта от дългосрочно съглашение, без да се създава сега държава. Той подчертава, че «щом Олмерт и Ливни не можаха да достигнат примирие със всичките тези отстъпки, предложени на палестинците, видимо дългосрочното съглашение е единствения изход.»
Любопитно е кой предаде тези документи на катарската телевизия? Версиите са различни, като се почне от Мохамад Дахлан, който скоро се скара с Абу Мазен, заради обвинение в опит за сваляне на палестинския лидер, и прехвърли вината на Израел, който пък цели разкол в палестинските редици. В йорданските СМИ се появи информация, че Саиб Арикат и неговите сътрудници са предали документите на катарската телевизия.
Отново нищо ново не се случи, така, като става вече много години!

Преговори без бъдеще

На започналите преди няколко дни преговори палестинската автономия и Израел под опеката на президента Барак Обама , палестинските лидери не ще отстъпят и педя от своите предишни искания, ако нямат достатъчно основателни причини. Без тях те ще загубят своето лидерство. Нека си спомним обстоятелствата при подписването на съглашението " Първо Газа и Йерихон". За пет минути до церемонията за подписването в Кайро, Ясер Арафат отказва да подпише, Мубарак го хваща за яката и го наругава:
"Слушай, куче палестинско / точен превод!/, ти си длъжен да подпишеш!"
Арафат се връща в Газа и на него се нахвърлят палестински журналисти:
"Какво направи, ти си лидер на палестинската революция, а сега си кмет на Газа!"
Арафат отговаря:
"Нищо не можах да направя, всички арабски лидери ме принуждаха, особенно Мубарак. Беше невероятно трудно, безпрецедентно!"
И палестинските средства за масова информация констатират , че това е логично и че на такъв натиск не може да се устои.
Същото стана и сега. Абу Мазен сяда на масата за преговори без никакви предварителни условия. Израел не му обещава нищо, нито връщане в границите от 1967 година, нито прекратяване на строителството в еврейските селища на Западния бряг и Източен Йерусалим. Възниква въпроса - защо Абу Мазен отива на тези преговори? Не му остава нищо друго, освен да повтаря, че американците му оказват голям натиск. Те пък заявяват, - няма никакъв натиск, палестинците доброволно сядат на масата за преговори
С този натиск Абу Мазен ще маркира не своето желание, а реалните възможности. Ако го сравняваме с Ясер Арафат, то сегашния "раис" може много по-малко. Арафат имаше огромен авторитет,военна сила и бе майстор на политическата интрига. Той противопоставяше един на друг своите хора,разгаряше съперничество и ненавист и след това се грееше на този огън. Ако почустваше, че някой от заместниците му представлява угроза за неговата власт, създаваше нов заместник.
Абу Мазен това не умее, той е добър човек, умен, европейски образован. Не всеки учител може да стане добър учен, не всеки философ е годен за президент. Може би Абу Мазен много желае и за много е готов, но не може да направи нищо, защото няма власт в Газа, няма власт над ХАМАС даже на Западния бряг, няма и достатъчна опека над ФАТАХ.
Колкото до Нетаниаху, при него всичко е обратно - той може , но не иска! И може би е прав, договор се подписва с този, който ще го изпълни. Нетаниаху прекрасно разбира,че даже Абу Мазен и да иска да го изпълни, не ще може, защото след напускането на израелската армия на Самария и Юдея,тези територии ще се окажат веднага в ръцете на ХАМАС.
Преговорите между палестинците и Израел са особенно важни за Барак Обама, за да покаже, че притежава достатъчна сила, да изпълни своите предизборни обещания и най- вече заради изборите за сенат през ноември. Американците отлично разбират, няма никакъв шанс преговорите да доведат до някакво съглашение, това се превръща в някаква игра, обслужваща интересите на определени кръгове в САЩ и ще бъде истински успех, ако американския натиск доведе до някакво дългосрочно споразумение. В рамките на такова споразумение отново ще се съхрани сегашното статус-квo. Израел ще се откаже от разширяване на съществуващите селища на Западния бряг и ще се съгласи на някаква "палестинска държава" в бъдеще. Може само да се очертаят бьдещите граници,като Израел ще запази своите селища, а ще преотстъпи своя територия в пустите райони на Самария и най-вече в Юдейската пустиня.
НОВА ИНТИФАДА?
Когато преговорите в Кемп Дейвид под покровителството на тогавашния президент Бил Клинтън се провалиха, Арафат се опита на промени правилата на играта. Използва опита на Ариел Шарон да се изкачи на Храмовия хълм, където се намират арабските светини и предизвика въоръжен конфликт. Не мисля, че Абу Мазен ще повтори този трик. Настоящите преговори ще продължат, ще се отлагат, ще се съпровождат с безкрайно спорове и връщане в изходната точка. И може би ще има малка полза от това- палестинците и евреите да се научат да живеят един до друг.
Колкото до управниците в Газа, те заявяват, че с Израел може да се разговаря само от позицията на силата, както и да завършат преговорите. На масивни ракетни обстрели на израелските градове не ще се решат, защото разбират, че израелската армия е единствената сила, която може да сложи край на тяхната власт в Газа. И ХАМАС не трябва да разчита на нови, едностранни стъпки, които урониха престижа на Израел, след позорното напускане на Ливан и Газа. Израел напусна Ливан, ХИЗБАЛЛА имаше около 800 бойци, сега 30000 хиляди се издържат на ирански милиони и оръжие. Нейната сила вече превъзхожда ливанската армия. Когато израелската армия пресичаше границата в тъмната нощ, ливанските войници и селяните замерваха с домати и камъни израелските войници и ги проклинаше. ХИЗБАЛЛА престана да се страхува.
Друга причина, която ще доведе до провала на преговорите е израелската дипломация, неразбираща арабския свят. Тази дипломация и политика се строи по европейски модели, кьдето отношенията се градят на "дружески","неутрални","враждебни" и в отговор на това, следва нота. На Изток всичко е по сложно.Лидерите на Сирия и Египет например се ненавиждат, но това не им пречи да се срещат,прегръщат и целуват! Неучастието на външният министър Авигдор Либерман в преговорите сьщо е нонсенс,но то е предизвикано от неговите агресивни изказвания и програмата му за трансфер на територии и население,програма, която не се връзва с днешната "две държави за два народа".
Още не са започнали преговорите, а ХАМАС успя да извърши два терористични акта около Хеврон, уби 4 души и рани трима, с което изрази своето отношение към мирния процес.

Архивите на Арафат

Неотдавна информационната агенция на Тунис съобщи, че в страната е пристигнала делегация на палестинската автономия за конфидициални преговори с президента Бен Али, но още на следващия ден всички знаеха: палестинците искат да им се върне архива на Ясер Арафат.
Напомняме, Ясер Арафат - председателят на Организацията за освобождение на Палестина получи статус на политически бежанец по времето на последните дни на предишния президент Хабиб Бургиба, след напускането на Бейрут. Тогава Бургиба бе на 84 години и държавата фактически се управлява от неговата съпруга Басила. Този архив бе събиран дълги години и в Тунис бе под здрава охрана. След подписването на договора с Ицхак Рабин в САЩ Арафат се завръща в сектора Газа за да оглави палестинската автономия, а неговия архив остава в Тунис.
Преди три години новият председател на ООП Абу Мазен поканва главния пазител на архива Маер Ранем, с надеждата да получи документацията и го направи свой наследник. Веднага след отлитането на Ранем за Рамалла, президента на Тунис арестува целия архив и хората работещи в него.
При сегашното посещение палестинците молят да копират поне част от документите, но получават отказ. Абу Мазен настоява да получи архива, с обяснението, че той принадлежи на палестинския народ, на което Бен Али отговаря, че само съпругата на на Арафат Суха може да се разпорежда с архива, съгласно завещанието на покойния.
През 2005 година Суха Арафат подписва споразумение с Салам Файяд / министър- председател на автономията/. До края на живота си Суха ще получава 80 милиона долара, при условие, че ще живее в Малта и не ще публикува подробности от своя живот с Арафат. Ако наруши споразумението, всички плащания се прекратяват и банковите сметки се блокират.
През март 2010 година стана ясно от британски журнал, че Файяд е получил правото да се разпорежда с финансите на ООП. Надежни източници от Щвейцария определят 16 милиарда долара като минимум на палестинските сметки
Не се изненадваме на това богатство, събирано дълго и от различни източници - комунистическия лагер в миналото, арабския свят, западните страни. Наред с това можем да представим какви тайни съдържа архива на Арафат. Шефът на тайната полиция на Чаушеску Михай Пачепа заявява на следователите след смърта на своя патрон: "Арафат бе продажна личност. Той бе член на Социалистическият Интернационал на Вили Бранд и Бруно Крайски и едновременно агент на КГБ, получаваше огромни суми в долари от Москва и Риад и продаваше на американците тайните на съветската дипломация срещу Израел."
Наверно архивите така и ще останат затворени.

Палестинска държава през 2011 г.?

Наистина ли е готов Салам Файад да провъзгласи независима Палестина през лятото на 2011 година? Министър - председателят на палестинската автономия е съставил амбициозен план, предвиждаш създаването на политическа и икономическа структура в съответствие на която ще обяви независима Палестина следващата година.
Ако по-рано създаването на палестинска държава се разглеждаше като резултат от договореност с Израел, то сега може да бъде провъзгласена независимост едностранно.
"Идеята се състои в това, че ако до средата на следващата година политическия процес не завърши окупацията, създава се реалност за появяване на държавата Палестина без договорености" - заявява Файяд в едно интервю. През последните месеци се опитва да вдъхне вяра на своите съотечественици, убеждава ги, че създаването на Палестина е неизбежно и единствената пречка са преговорите, които според него, не ще осъществят палестинската мечта. Тази негова идея намира широка подръжка , морална и финансова в Европа и арабския свят. Израел засега се въздържа от коментарии на този план официално, но част от политиците и политическите коментатори изразяват загриженост и предупреждават , че едно международно признание може да доведе до нежелаеми и непредсказуеми последствия.
За разлика от други политически деятели, Файяд постоянно пътува, среща се хората, излага своите възгледи и им предлага да кажат своето мнение. Неговата работа контрастира с дейността на Махмуд Абас, който голяма част от времето е зад граница. Правителството на Файяд контролира малко повече от 40 % от палестинските земи, останалата част остава под израелски контрол. Секторът Газа е в ръцете на ХАМАС от 2007 година.
Самият живот на Файяд е отражение на проблемите. Живее на анексирания от израелтяните Източен Йерусалим като временен жител , заради привилегията , че е женен на жителка на Йерусалим и на няколко месеца трябва да подновява своите документи. Стратегията на Файяд се различава от предишните палестински лидери , които имаха принципа "всичко или нищо". Той е за сътрудничество с Израел и в същото време в противоборство по спорните въпроси. За времето на своето председателствуване съумя да въведе определен ред на Западния бряг, намаля корупцията и се нормализираха икономическите отношения. Съществува прозрачност на финансовата дейност и това довежда до нови инвестиции в икономиката и увеличаване помощта за икономически и социални програми.
Израел не скрива своето доволство от работата на Салам Файяд за установяване на порядък на Западния бряг , спиране на терора и безопасността. Обаче много израелски политици не са доволни от неговия проект. Те считат , че провъзгласяването на независимост без реален политически, икономически и социален контрол ще осложни още повече състоянието. Никъде в своята програма Файяд не споменава сектора Газа, където са на власт ХАМАС.
В отговор на тези аргументи Файяд отговаря, че съзнава трудностите , но е пълен с оптимизъм да реализира своя план. На въпроса , вярва ли той , че е симвом на надеждите на палестинците отговаря: "Като скромен човек по природа , не мога да не отговоря положително".

Първо държава - преговори после

В последно време президента на САЩ Барак Обама и неговата администрация смениха своите приоритети в израелско - палестинския конфликт. Както и по рано,те обявяват ,че създаването в кратки срокове на палестинска държава е основен приоритет,но сега призовават да се подготвят необходимите условия за създаване на такава държава - инфраструктура политическа, икономическа, юридическа.
Oбръщам внимание, че сега не става въпрос за подновяване на израелско-палестинските преговори, а за създаване на условия за образуване на палестинска държава!
Какви са тези условия?
- оказване помощ на Палестинската автономия в образуване на държавни институции и учреждения,
- поощряване частното предприемателство в автономията,
- подобряване условията на живот в сектора Газа,
- свобода на придвижване на палестинците в Самария и Юдея.
Но тези условия са част от плана на министър- председателя на автономията Салам Файед. Ако следват този план палестинците ще направят икономически, социални и юридически структури, които ще легнат в основата на палестинската държава още през 2012 година. Според Файяд преговорите с Израел ще започнат ,когато държавата бъде готова за провъзгласяване.
САЩ продължават да оказват помощ на палестинците,но сега не ги задължават да правят отстъпки и компромиси на Израел. Белият Дом не бърза да оказва давление и на Израел с изключение свободата на придвижване и премахване на контролно-пропусквателните пунктове в Самария и Юдея. Натискът на американците за отслабване на блокадата на сектора Газа и Западния бряг не се свързва с насрещни обезателства и от страна на ХАМАС- прекратяване на контрабандата на оръжие, изграждане военни структури, производство на ракети,да не говорим и за публично отричане от плана за унищожаване на Израел. Липсва и искането за връщане на масата на преговорите и наказване за терористическа дейност.
Американците демонстрират някаква активност,заявяват своята загриженост за мирният процес,но може би осъзнават ,че не е време за дипломатическа активност и благоразумно отлагат за неопределено бъдеще. Но този план,съчетан с намеренията на Файяд е обречен на провал. Президентът Абу Мазен и премиера Файед са слаби за да изградят държавни институции.Правителството на автономията е корумпирано и недостатъчно компетентно,готово да затваря очи за всеки провал заради своето благополучие.
В тази ситуация американската администрация изпада в популизъм пред реалната политика за регулиране на мирния процес. Трудно е да се каже какви са истинските подбуди на американците,но едно е ясно-в момента арабскоизраелския конфликт не се явява ключ за решаване на регионалните конфликти. Мирното съжителство на араби и евреи е невъзможно и заради вътрешни разногласия в Палестинската автономия, между ФАТАХ и ХАМАС. Ръководството на автономията става все по-радикално в своите искания,което е продиктувано от стремежа за помиряване с ХАМАС, а не с Израел. Все още във ФАТАХ има сили,стремящи се към унищожаването на еврейската държава. Палестинските средства за масова информация се занимават с провокации за насилие,насаждат ненавист и всячески подчертават нелегитимността на Израел и скорошното му ликвидиране.
Мисля че е рано да говорим за окончателно отказване от по-нататъшното придвижване на мирният процес,защото Барак Обама и неговата администрация трябва бързо и решително да се заемат първо с иранската заплаха и второ- афганистанското блато.