Как Израел унищожи сирийския ядрен реактор

В края на април 2007 година ръководителя на  израелския МОСАД Меир Даган позвънява по секретната линия на съветника на президента на САЩ по националната безопасност Стивен Хедли и моли за среща. Двамата се срещат на 4 май в Белия Дом, недалеко от Овалния кабинет на президента.

По неписани правила на специалните служби, сътрудниците не се интересуват от къде колегите им са събрали необходимата информация. Но Меир Даган нарушава това правило и още в началото разказва за успешна операция на израелската тайна служба, събрала секретна информация за странен обект в планинския район на Сирия Дир А Зур.

Даган доставя няколко фотографии, на които са заснети двама мъже на фона на някакъв промишлен обект. Единият се оказва азиат и Даган доставя два документа – кратко описание на следенето на тези двама мъже от агентите на МОСАД.

Азиатът се оказва познат на Хедли -    Чан Чибо , основен специалист по ядрената програма на Северна Корея. Вторият е Ибрахим Отоман – глава на сирийския комитет по ядрена енергия.

Фотографиите от началните стадии на строителството на промишления обект не оставя никакво съмнение на Даган – става дума за ядрен реактор. Фотографиите от следващите етапи на строителството показват , че старателно се прикрива строителството на ядрен обект под формата на невинен промишлен обект. Още повече се усилват подозренията за това строителство, че е направено в глух пустинен район, без връзка с останалите промишлени обекти.

От своя страна Хедли изважда фотоси на северокорейски ядрен реактор, сравнява ги с тези на Даган и не намира никаква разлика. Сътрудник на Хедли изважда записи на телефонни разговори между високопоставени чиновници на Дамаск и Пхенян, от които става ясно – между двете страни съществува сътрудничество в някаква свръхсекретна област.

Хедли долага на президента Буш, който се разпорежда да се изучат всички подробности на това дело, като всичко се съхрани в дълбока тайна. От този момент държавният секретар Кондолиза Райс и Хедли започват да търсят пътища за решение на този проблем. В Израел са убедени, че става въпрос за ядрен реактор, който може да заработи след няколко месеца, но във Вашингтон не бързат да правят изводи и търсят допълнителна информация, която да потвърди израелското откритие. В този момент САЩ са влезли в Ирак, заради информация за наличието на на химическо оръжие у Садам Хусейн и Буш се страхува от нов провал.

Израелтяните разбират , че остава малко време и Ехуд Олмерт – министър председател по това време решава да се обърне лично до Буш и да го информира за решимостта на Израел да заличи този обект от лицето на земята. Но Буш се колебае. Той иска гаранции, че зданието на фотографиите наистина е ядрен реактор, на какъв етап е ядрената програма на сирийците и как може да се останови?

Израелтяните правят допълнителни разследвания, събират информация като предприемат рисковани крачки. Израелското ръководство провежда ред заседания, за да разбере истинските цели Башар Асад и дали е реална заплахата за Израел. Прокрадват се мнения за пълно мълчание от страна на Израел, като че ли не знаят за този обект. Но не са малко и мненията, че игнорирането на нов ядрен реактор в Близкия Изток неминуемо ще доведе до  ядрена надпревара  в умерените арабски страни. Взема се решение реактора да се унищожи, Израел моли САЩ сами да решат този проблем, но молбите остават без отговор. Буш е на мнение да се потърси помощта на международната агенция по атомна енергия /МАГАТЕ /,и ако това не помогне да се направи обръщение в Съвета за безопасност на ООН за санкции на Сирия. И само след това да търси военна намеса.

Но Израел има отрицателен опит в сътрудничеството с Барадей – главата на МАГАТЕ, който си закрива очите за ядрената програма на аятоласите в Иран. В лична среща Ехуд Олмерт отхвърля предложенията на Буш, който след колебания нарежда да се проучат възможностите за операция на командосите, но Кондолиза Райс е твърдо против. Израел остава сам да реши този проблем.

На 19 юни 2007 година Олмерт отново пристига във Вашингтон, за да запознае президента Буш с последните разузнавателни данни и заявява: «Ние не ще допуснем активизация на реактора.»  По късно Буш ще сподели, че Олмерт не го пита за разрешение, просто поставя в известност американския президент. За американците , войната между Сирия и Израел, която може да последва след разрушаване реактора ще нанесе сериозен удар по строежа на «гражданско общество» в Ирак.

На 5 септември в 22.45 часа десет израелски самолета ф 15 излитат, като всеки един от тях носи ракета  АGM-65 ,с бойна глава от 500 кг. Около сирийската граница три самолета остават да кръжат, без да нарушават границата, а останалите хвърлят своите бомби точно и навреме. След 20 минути се приземяват на своята база. Атомната заплаха от Сирия вече не съществува.

Палестинци и евреи - дружно срещу "Ал Джезира"

В ръцете на арабският канал "Ал Джазира" се оказаха около 1600 секретни документи, касаещи израелскопалестинските преговори. Oсобенни секрети те не разкриха, но поставиха израелтяни и палестинци в неловко положение.
Става ясно, че въпреки публичните заявления палестинската страна е готова за компромиси. В беседа с америнакският посланик Джордж Мичел главата на палестинската група за преговори Саиб Арикат изразява готовност да отстъпи на Израел еврейския и арменския квартал на стария Йерусалим , а съдбата на Храмовия хълм/ където се намират джамиите Ал Акса и Купола на скалата / е открита за обсъждане. Може да се предаде особен статус и управлението на светите места да се осъществява от съвместна комисия.
В друг документ се говори, че палестинците се съгласяват да предадат на Израел фактически всички райони на Източен Йерусалим, като се изключи квартала Хар Хома. На териториите, които съгласно палестинското предложение ще останат за Израел са Маале Адомим,Писгат Зеев,Рамат Шломо,Ефрат,Бейтар Илит,Гуш Ецион, Ариел,Алфей Менаше,Емануел,Елкана и други. На евакуация подлежат еврейския район на Хеврон, Кирият Арба, Шило,Алон Море, Офра , всички селища от Йорданската долина и други.»Ал Джазира» съобщи, че картата, начертана от Абу Мазен на салфетка по време на срещата с Ехуд Олмерт, по късно помощниците на Абу Мазен преначертават в увеличен мащаб. По такъв начин, съгласно палестинското предложение от окупираните територии трябва да бъдат евакуирани 56000 еврейски заселници, а остават на своите места 413,000 евреи.
Друго предложение палестинците правят през май 2008 година, което включва предоставяне палестинско гражданство на заселници, които остават под палестински контрол, но Ципи Ливни/тогава министър председател/отхвърля това предложение. В още един документ са изложени ред предложения на Ехуд Олмерт, в които става дума за готовност на Израел, като израз на добра воля да разреши «завръщането» на израелска територия 5000 палестинци за 5 години. Олмерт изразява готовност да участвува в някакво международно обединение, което да се заеме със заплащане на компенсации на палестинските бежанци.
Палестинската автономия остана недоволна от публикуването на документ, в който се цитира уведомяването на Абу Мазен за началото на военната операция в Газа, ако ХАМАС не прекрати ракетните обстрели на еврейските селища около ивицата Газа.
Подобни документи продължават и сега да се появяват. Един от тях посочва, че Ливни е предложила в рамките на обмена територии да се предаде на автономията редица арабски села със своите жители – Бака ел Гарбия,Бейт Цафафа. Абу Мазен се противи, защото израелските араби ще възразят и ще се настроят срещу палестинското ръководство.
«Ал Джазира» не пропусна и американците, които в лицето на Кондолиза Райс пък предлагат да се разселят част от палестинските бежанци в Аржентина и Чили!
Въпреки че публикациите на катарския телевизионен канал предизвикаха определено недоволство на палестинската улица, социален взрив не се получи.Но пък лидерите на автономията със завидно единодушие се нахвърлиха на емира на Катар и ги обвиниха в злонамереност, подкрепа на ХАМАС и опит да свали законна власт. Каналът, според тях е действувал по политически съображения, а не според журналистическата етика.Бившият палестински премиер Абу Ала пък призова Лигата на арабските държави да обсъди скандала. Офисът на телекомпанията в Рамалла получи погром средна ръка, а ООП призова за бойкот на телекомпанията.
От своя страна ХАМАС побърза да обвини палестинските власти в предателство на националните интереси и сътрудничество с «окупаторите». В свое оправдание, Абу Мазен заяви, че лидерите на арабските държави са знаели за всички тези подробности.
В канцеларията на Нетаниаху към публикациите на «Ал Джазира» се отнесоха спокойно, само отбелязаха, че сегашните искания за замразяване строителството в селищата на Западния бряг са изкуствено измислени,защото това са селища, които ще останат под израелски суверенитет.
Не остана назад и Авигдор Либерман, за когото публикацията на секретните документи още веднаж доказва необходимостта от дългосрочно съглашение, без да се създава сега държава. Той подчертава, че «щом Олмерт и Ливни не можаха да достигнат примирие със всичките тези отстъпки, предложени на палестинците, видимо дългосрочното съглашение е единствения изход.»
Любопитно е кой предаде тези документи на катарската телевизия? Версиите са различни, като се почне от Мохамад Дахлан, който скоро се скара с Абу Мазен, заради обвинение в опит за сваляне на палестинския лидер, и прехвърли вината на Израел, който пък цели разкол в палестинските редици. В йорданските СМИ се появи информация, че Саиб Арикат и неговите сътрудници са предали документите на катарската телевизия.
Отново нищо ново не се случи, така, като става вече много години!

Корупция 2

Написах, че всички в Израел очакваха нови арести на заподозрени в корупционния скандал "Холиленд" и не сбърках. Миналата неделя бяха арестувани още трима - бившия председател на директорите на най - голямата банка в Израел " Апоалим", Дани Данкнер , бившия началник на Земеделското управление Яков Ефрати и бившия заместник кмет на Йерусалим Поляк.
Против Данкнер бе открито дело в подозрение за различни финансови машинации и при призоването му за даване на показания бе неприятно изненадан, че срещу него е заведено още едно дело, този път за даване на подкуп на Ефрати и други лица за придвижване на неговите строителни проекти.
По версия на полицията Ехуд Олмерт и Ефрати оказват силна подръжка на строителния проект " Холиленд", защото са получили подкуп чрез посредника - бизнесмен Меир Рабин. Именно Данкнер подписва чек за 1,300,000 шекели за "консултация", като голяма част от тази сума отива в джоба на Рабин.Този Рабин е най-тайствената фигура в това дело. Син на председателя на равинатския съд в Тел Авив и племенник на Яков Ефрати помага на много строителни предприемачи да решат проблемите със Земеделското управление. Полицията го подозира в главна роля в изпирането на подкупите чрез пункт за обмяна валута в Бней Брак. Чековете се превръщат в налични и се предават на когото следва.
От своя страна Ефрати е близък съратник на Ехуд Олмерт, помогнал за това назначение. Ефрати се подозира в промяна статуса на земята от селскостопанска в земя за строителство на жилища, от което се спестяват милиони.
Логично следите водят към Олмерт, но да се докаже че е взимал подкупи е крайно сложно. Напомняме, че Олмерт, по версията на полицията лично не е получавал шекели и на неговата сметка не са постъпвали такива суми. Всички суми са били предназначени за покриване на различни разходи от Ури Месер - негов довереник и секретарката Шула Закен. По мнение на полицията същата Закен също не се посрамила да взема подкупи , които не е задължително да долари или шекели. Съществуват ювелирни украшения,недвижимост, различни подаръци. Ето защо тя бе арестувана на летището в Тел Авив веднага след пристигането от Лос Анджелис. Тя и Месер са плащали разходи на адвокати и Олмерт може да твърди , че няма понятие от това и не е знаел, че неговите подчинени са вършили нещо незаконно. В полицията имат сведения, че някои крупни бизнесмени са купували картини от неговата жена Ализа за 100 и повече хиляди шекели и на излизане "забравят" произведението на изкуството. Но значи ли това подкуп ?
В израелската преса се чуват гласове, че в кадециите на Олмерт и Лопулянски и други строителни предприемачи са получавали съвършенно необосновани намаления при заплащане на различни данъци.

Корупция

Корупционен скандал по върховете стана и остава главно събитие в Израел. Миналата неделя , веднага след завръщането на експремиера Ехуд Олмерт от Европа , полицията направи съобщение , че той се явява главна фигура в получаването на подкуп, като е получил 3,5 милиона шекели за строителството на жилищен комплекс "Холиленд" в Йерусалим.
Олмерт не закъсня да се появи на екрана на телевизията и с невинен поглед заяви: "Никога в живота си под каквато и да била форма не съм получавам подкуп" и напомни , че всичките дела, заведени за получаване на подкуп преди са били закрити поради липса на доказателства.Той призна , че е поддържал"Холиленд", защото е считал строителният проект средство за привличане икономическо силно и неортодоксално население в Йерусалим. Но след неговото напускане поста кмет на Йерусалим проекта претърпява значителни изменения, за които той не носи вина.
Дотук всичко е ясно, но нека разгледаме материалите на делото. Прокуратурата разполага със свидетел А /името не се споменава/, който твърди , за придвижването на строителния проект е заплатил подкуп на Олмерт в размер на 3,5 милиона шекели , на бившия кмет на Йерусалим Лопулянски - 2,2 милиона, на Ури Шитрит - 1,3 милиона. Същият е раздал над 30 милиона шекели за придвижване на строителни проекти през последните 15 години.
Всичко започва през 1995 година. Бизнесменът Гилел Черни замисля да разгърне грандиозно строителство и привлича свидетеля А в качеството на консултант, който го убеждава , че да се придвижи някакъв проект са необходими хора с връзки за "оказване на помощ" ,"завоюване доверие"и са необходими "особенни разходи".
Първата жертва се оказва Олмерт, който се оказва "горещ привърженик "на проекта и получава подкуп за покриване на разходите по адвокати за редица дела , заведени през 1996-1998 година. Олмерт може би говори истината, той разглежда това като дружеска помощ, а не подкуп, така мисли и за 600,000 долара, получени от американския гражданин Морис Талански, също и покупката на жилище с милионно намаление.
Поддръжката на Олмерт за проекта "Холиленд" придобива реални черти ....Ако в началото е планирано да се построят 650 квартири, то после се оказват 1015 с увеличение на жилищната площ. Тези изменения са били невъзможни без поддръжката на бившия кмет Луполянски, получил според А 1,3 милиона шекели за създаденото от него дружество "Яд Сара" и още 900,000 за специални нужди. И тук става дума благородни цели, а не подкуп.
Следващо препятствие е главният инженер на града Ури Шитрит, на когото точно в този момент започват крупни финансови неприятности и предложената помощ идва навреме.
Свидетелят А , раздавайки подкупи решава две задачи. Първата - разширява проекта с повече квартири и увеличава печалбата. Втората - намалява данъците, разходите за инфраструктурата и задължението да построи за града 2 детски градини и 3 синагоги.
Възниква следният въпрос : къде са били в това време полицията, данъчното управление, управлението за земята ? На този въпрос А също има готов отговор - високопоставен полицейски служител получава подарък в размер на 300,000 шекела. Тези пари често се изпират чрез обменните бюра и други заведения на "сивата икономика". По такъв начин в един куп се оказват политически фигури, банкери, полиция, градски власти и става ясно защо съдията Хамер окачествява това дело като "най големия корупционен скандал в историята на Израел".
Расследването продължава, привлечени към отговорност са и Шула Закен /началник на канцеларията на Ехуд Олмерт/ ,задържана на летището в Тел Авив след савръщане от САЩ, строителния агент Меир Рабин и други. Стана известно, че в скандала са замесени и председателя на партията ШАС рав Овадия Йосеф, неговия син и снахата, получили средства за поддържане на образователна система на партията.
Сега в политическите, деловите и финансови кръгове гадаят , кой ще е следващия арестуван , защото нови арести без съмнение ще има.