Блог за политиката, културата и социалния живот на Израел, отношенията с палестинците и съседните арабски държави,природни и исторически забележителности
Показват се публикациите с етикет Ясер Арафат. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ясер Арафат. Показване на всички публикации
четвъртък, 27 октомври 2011 г.
Какво прати Ясер Арафат в гроба?
В израелските средства за масова информация постоянно се промъкват журналистически разследвания за смъртта на лидера на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат през 2004 година. Сега бе ред на началникът на канцеларията на министър председателя Ариел Шарон Дов Вайсглас да даде интервю , в който се опитва да разсее слуховете за заговор, конспирация с участието на израелските тайни служби. Според него обясненията за наличието на заговор за ликвидирането на Ясер Арафат се крият в медицински причини. Едното от тях е , че Арафат е бил хомосексуалист и е починал от СПИН, по късно палестинските медии на основата на неясното медицинско освиделствуване предположиха хранително отравяне с участието на израелските тайни служби.
Косвените факти за такова предположение бяха два – Ариел Шарон люто ненавижда Арафат и не се изключва възможността да се подготвя неговото ликвидиране и втория – изтърваната реплика от военният министър по това време Шаул Мофаз на пресконференция при включени микрофони: «Време е да се отървем от него».
Теорията за заговор се поддържа упорито от журналиста Ури Дан, който предполага, че ликвидирането на Арафат е по нареждане на министър председателя. В поддръжка на своята теория, той цитира неуспешният опит за ликвидация на главатаря от ХАМАС Халед Машал в Дамаск. Тогава агенти на МОСАД успяват да влязат в Йордания и на улицата в столицата Аман впръскват отрова в ухото на Машал, той се срива на улицата. Доставен в болницата е спасен от лекар, специално докаран от Израел, с антиотрова, като извинение на Израел за досадната грешка на израелските тайни служби.
През далечната 1978 година израелтяните изпращат отровни шоколадови бонбони на доктор Вади Адад, лидер на една от фракциите на Националния фронт за освобождение на Палестина, отговорна за отвличане на самолет на Air France. Адад развива левкемия и почива в Източен Берлин. И до ден днешен не е ясно дали смъртта е резултат от левкемията или отравяне.
«Вярно е, че Шарон презираше Арафат» – подчертава Вайсглас в интервюто. «Той го считаше за голям враг на Израел и пречка за установяване на мира. Но въпреки това, Шарон никога не се занимаваше с възможността за ликвидирането на Арафат. Колкото до изтърваната реплика на Мофаз, Шарон просто я пренебрегна.»
«Политическата смърт на Арафат настъпи – обяснява Вайсглас – през юнуари 2002 година, когато стана ясно, че той е точно свързан с опитите за нелегално внасяне на оръжие в ивицата Газа от Иран. Като резултат от тези опити американците повече не му се доверяваха и го изолираха политически. Президентът Буш представи нов план за регулиране на конфликта под названието «Пътна Карта», в който открито се оспорваше върховенството на Арафат в автономията и търсенето на нови лица в палестинската политика.. От своя страна израелтяните го изолираха в няколко стаи в Рамалла и не му позволяваха да пътува в автономията и сектора Газа.»
През октомври 2004 годдина Хавиер Солана, външен министър на Европейския съюз посети Израел и автономията и се застъпи за отслабване на блокадата на Арафат, за да има възможност да се лекува, но израелските служби се противиха с подозрението, че Арафат бързо ще се поправи и ще започне пътувания по света, за да мобилизира общественото мнение срещу Израел.
Вайсглас разкри и друга тайна, свързана с предложението на силовите структури за нахлуване в Рамалла, арестуване на Арафат и приближените му , качването им на самолет, без право на връщане в автономията, така като изселиха Арафат и бандите му от Ливан. Но и в този случай Шарон не се реши, а позволи да се осигури транспорт за лечението на Арафат в Париж. Той се страхуваше, че една смърт на Арафат в обсадената Рамалла ще нанесе непоправими дипломатически щети на Израел, защото не е позволил медицинско лечение на водача на палестинската автономия.
Ясер Арафат е транспортиран с военен самолет до Париж, като в началото бе съобщено за подобряване на състоянието му, но след две седмици се влошава и почива. Френското правителство публикува неясно съобщение, от което не се разбра истинската причина за смъртта, което и досега подкладва слухове за предизвикана смърт. Дори и днес лекарите от болницата в Париж отказват коментари и не повдигат завесата на тайствената смърт.
Според източници, запознати отчасти със симптомите на болеста, Ясер Арафат е починал от левкемия, която се влошила следствие мадицинска грешка или небрежност на лекуващия екип.
Но преди няколко месеца комисия на палестинската автономия публикува съобщение, според което Махмуд Дахлан, ръководител на една от силовите структури на автономията, е участник в заговора за отравянето на Арафат. Заради това и вследствие противопоставяне на Махмуд Абас, бе отстранен от заеманата длъжност и забягна в Йордания.
Чужди информационни източници постоянно изтъкват , че там, където е замесен Израел постоянно съществува възможност за наличието на конспирация, така че още дълго време няма да научим истината на смъртта на символа на палестинската революция. МОСАД никога няма да признае вина/ ако има/, остава надеждата на талантливи журналисти и политически изследователи.
петък, 19 ноември 2010 г.
Махмуде, подписвай най сетне!
Когато скърбящите почитатели на Арафат пристигнаха в Рамалла на неговото погребение, бях уверен , че неговата "душа" гледаше от небесата доволно.
Той даде на своя народ това ,от което отчаено се нуждаеше - нов Салах а- Дин. И още по важно, отдаде му се да избегне фатална грешка. Защото беше много близко, подписвайки споразумението в Кемп Дейвид през 2000 година, да загуби всичко, защото отиваше на компромис с който предаваше своя народ. Но той не сгреши и Кемп Дейвид се оказа път , "озарен от слава", път към славното прощаване, за което Арафат мечтаеше.
И доколко към тази слава се добавиха и слуховете, че е отровен от "МОСАД", легендата се оказа безупречна. Арафат си запази място в историята като лидер - мъченик, убит заради несъгласие да предаде на неверниците Ад Кудс. /Иерусалим /
За Арафат това се оказа победа, за други се обърна в загуба. Мнозина изпаднаха в немилост заради романтичния характер на този човек към ситуацията. Арафат разруши надеждите на Клинтон за мирен договор и апотеоз на неговия втори президентски мандат. Ехуд Барак призова към избори, които загуби и разчисти пътя на Ариел Шарон към премиерството, подаде оставка от поста председател на партията "АВОДА".
Но "старика" Арафат не бе единствения победител. В това безуправно положение се възползва ХАМАС, дойде момента да управлява в Газа и широко влияние в Самария и Иудея. Сега неговият противник Махмуд Абас му поднесе всичко на сребърно блюдо - провал на мирните преговори, отричане правата на евреите да живеят на тази земя, джихад.
Никой не може да обвини Арафат за трагичните последствия от решение, което доведе палестинския народ до нови страдания. Този човек задуши с ръцете си мирния процес и това положение никога няма да се върне. Въпреки,че много от фактите на Кемп Дейвид и досега предизвикват полемика, едно е ясно - Арафат донесе нова трагедия за своя народ.
Не възразявам на твърденията, че не се нуждаем от нов Арафат. Но не е нужна трета интифада, която може да роди други като ХАМАС или да го напълни с нова сила, не са нужни страдания за араби и евреи.
А израелтяните добре научиха урока - никога вече да не се доверяват на автономията по въпросите на безопасността. И сега Махмуд Абас губи популярност, защото не следва пътя на Арафат.Убеден съм, че не се стреми да се прости със своя народ като герой. Сега всичко е по сложно.
Така че, Махмуд , продължете разговорите. Бъдете смел, Вашият реализъм ще бъде благословение за народа.Шестдесет години мъки и страдания са достатъчни!
Етикети:
Махмуд Абас,
Самария и Юдея,
Хамас,
Ясер Арафат
сряда, 23 юни 2010 г.
Лявата ръка на Арафат

Една ексцентрична еврейска личност се отправи на оня свят. Равин Моше Гирш, водач на "Натурей Карта"/ Пазители,стражи на града/ почина на 86 години и този тъжен факт отново стана повод на религиозни и светски люде да се спомнят неговите проповеди и действия , предизвикващи насмешка и съжаление.
Равин Гирш бе зет на основателя на тази секта Арон Кацеленбоген, създадена през 1938 година в Палестина. Роден в Ню Йорк, учи в ешива,продължава своето образование и постепенно става религиозен авторитет. В началото неговите представи за религиозното законодателство са много либерални, но след завършване на престижния университет в Леквууд,щат Ню Джерси в неговия живот става преврат. Видният йерусалимски равин Кацеленбоген написва писмо до равина в ешивата с молба да му препоръчат жених за дъщерята и Моше Гирш се отправя за Йерусалим.Там намира убежище в ешивата "Тора ве Ира" и става член на малката секта "Натурей Карта", но никога не става израелски гражданин.
Философията на тази ултраортодоксална община е много специфична. Те считат, че еврейски суверенитет на Светата земя може да бъде установен само след като дойде Месията. Създаването на държавата Израел без санкцията Божия е осквернение на Божието Име.Тази уговорка е не по-малко специфична от тази на равините от дясното крило, считащи Шестдневната война през 1967 година като Божи знак за създаването на Велик Израел. Членовете на тази секта доста често стигат до крайности в желанието им да пренебрегват всичко свързано с държавата Израел. Нямат и не искат да имат израелско удостоверение за самоличност, говорят само на идиш, не признават израелската валута и се разплащат само в долари, някои не ползват електричество и са поставили в домовете генератори. След всяка израелска военна операция за ликвидиране на терористи, събаряне на незаконно построени домове организират демонстрации с изгарянето на израелското знаме.
Красноречието на Моше Гирш му спечелва признанието "външен министър на Натурей Карта". Умее да общува с учени, дипломати, журналисти и за тях той е ярък характер, позволяващ им да надзърнат в закрития свят на ултраортодоксите.
Връх на неговата известност става установяването на приятелски отношения с Ясер Арафат, които бяха широко рекламирани. С помощта на Моше Гирш, Арафат успяваше да демонстрира, че той и арабския свят нямат нищо против евреите - ето вижте, те сами са против еврейската държава на палестинска земя и го наричаше " моят министър по еврейските въпроси! За Гирш и неговите почитатели от "Натурей Карта" това бе демонстрация, че евреите могат да живеят с арабите и да практикуват своята религия без държава. Според него, цялата палестинска земя, завзета през войните трябва да им се върне.
Въпреки своите ексцентрични фотографии с Арафат равин Моше Гирш бе малък в сравнение с предишния "министър на външните работи" на сектата Лейб Вайсфиш. За него не бяха достатъчни думите: през 1950 година се отправя в разположението на йорданските войски само с тфилин за молитва и самоучител по английски език. Неговата цел е да се добере до Арабската лига в Кайро и да моли оръжие, с което членовете на сектата ще вдигнат въстание в Йерусалим. Йорданците го връщат в Израел, където е осъден на 4 месеца затвор и след това екстрадиран в САЩ. След известно време се връща в Израел и неговото безумие наслаждаваше светската и религиозната публика с диспути за Ницше, когото боготвори.Равин Гирш бе развлечение в религиозния квартал "Меа Шаарим". Мнозина го уважават, но има и не малко врагове. Арабската преса постоянно му предоставя трибуна. На свадбата на едно от децата му присъствуват палестински журналисти и са поражено от видяното. След внасянето на жениха на стол, арабските гости признаха,че този обичай рабските жители на Галилия са взели от евреите. Веднаж на въпросът за кого ще бъде победата в една нова война, Гирш деликатно отговаря: "Когото повече обича Бог"!
Равин Гирш превърна своя живот в парадокс. Вайсфиш и другите около него бяха от друго тесто, от старото поколение. Гирш бе от друг свят, целуваше се с Арафат и отправяше анатеми за Израел, за което заслужи презрение от еврейския народ. Народ, в интересите на когото,според Гирш отдаде живота си.
Етикети:
Моше Гирш,
Палестина.Натурей Карта,
Ясер Арафат
сряда, 9 юни 2010 г.
Архивите на Арафат
Неотдавна информационната агенция на Тунис съобщи, че в страната е пристигнала делегация на палестинската автономия за конфидициални преговори с президента Бен Али, но още на следващия ден всички знаеха: палестинците искат да им се върне архива на Ясер Арафат.Напомняме, Ясер Арафат - председателят на Организацията за освобождение на Палестина получи статус на политически бежанец по времето на последните дни на предишния президент Хабиб Бургиба, след напускането на Бейрут. Тогава Бургиба бе на 84 години и държавата фактически се управлява от неговата съпруга Басила. Този архив бе събиран дълги години и в Тунис бе под здрава охрана. След подписването на договора с Ицхак Рабин в САЩ Арафат се завръща в сектора Газа за да оглави палестинската автономия, а неговия архив остава в Тунис.
Преди три години новият председател на ООП Абу Мазен поканва главния пазител на архива Маер Ранем, с надеждата да получи документацията и го направи свой наследник. Веднага след отлитането на Ранем за Рамалла, президента на Тунис арестува целия архив и хората работещи в него.
При сегашното посещение палестинците молят да копират поне част от документите, но получават отказ. Абу Мазен настоява да получи архива, с обяснението, че той принадлежи на палестинския народ, на което Бен Али отговаря, че само съпругата на на Арафат Суха може да се разпорежда с архива, съгласно завещанието на покойния.
През 2005 година Суха Арафат подписва споразумение с Салам Файяд / министър- председател на автономията/. До края на живота си Суха ще получава 80 милиона долара, при условие, че ще живее в Малта и не ще публикува подробности от своя живот с Арафат. Ако наруши споразумението, всички плащания се прекратяват и банковите сметки се блокират.
През март 2010 година стана ясно от британски журнал, че Файяд е получил правото да се разпорежда с финансите на ООП. Надежни източници от Щвейцария определят 16 милиарда долара като минимум на палестинските сметки
Не се изненадваме на това богатство, събирано дълго и от различни източници - комунистическия лагер в миналото, арабския свят, западните страни. Наред с това можем да представим какви тайни съдържа архива на Арафат. Шефът на тайната полиция на Чаушеску Михай Пачепа заявява на следователите след смърта на своя патрон: "Арафат бе продажна личност. Той бе член на Социалистическият Интернационал на Вили Бранд и Бруно Крайски и едновременно агент на КГБ, получаваше огромни суми в долари от Москва и Риад и продаваше на американците тайните на съветската дипломация срещу Израел."
Наверно архивите така и ще останат затворени.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
