Лявата ръка на Арафат

Една ексцентрична еврейска личност се отправи на оня свят. Равин Моше Гирш, водач на "Натурей Карта"/ Пазители,стражи на града/ почина на 86 години и този тъжен факт отново стана повод на религиозни и светски люде да се спомнят неговите проповеди и действия , предизвикващи насмешка и съжаление.
Равин Гирш бе зет на основателя на тази секта Арон Кацеленбоген, създадена през 1938 година в Палестина. Роден в Ню Йорк, учи в ешива,продължава своето образование и постепенно става религиозен авторитет. В началото неговите представи за религиозното законодателство са много либерални, но след завършване на престижния университет в Леквууд,щат Ню Джерси в неговия живот става преврат. Видният йерусалимски равин Кацеленбоген написва писмо до равина в ешивата с молба да му препоръчат жених за дъщерята и Моше Гирш се отправя за Йерусалим.Там намира убежище в ешивата "Тора ве Ира" и става член на малката секта "Натурей Карта", но никога не става израелски гражданин.
Философията на тази ултраортодоксална община е много специфична. Те считат, че еврейски суверенитет на Светата земя може да бъде установен само след като дойде Месията. Създаването на държавата Израел без санкцията Божия е осквернение на Божието Име.Тази уговорка е не по-малко специфична от тази на равините от дясното крило, считащи Шестдневната война през 1967 година като Божи знак за създаването на Велик Израел. Членовете на тази секта доста често стигат до крайности в желанието им да пренебрегват всичко свързано с държавата Израел. Нямат и не искат да имат израелско удостоверение за самоличност, говорят само на идиш, не признават израелската валута и се разплащат само в долари, някои не ползват електричество и са поставили в домовете генератори. След всяка израелска военна операция за ликвидиране на терористи, събаряне на незаконно построени домове организират демонстрации с изгарянето на израелското знаме.
Красноречието на Моше Гирш му спечелва признанието "външен министър на Натурей Карта". Умее да общува с учени, дипломати, журналисти и за тях той е ярък характер, позволяващ им да надзърнат в закрития свят на ултраортодоксите.
Връх на неговата известност става установяването на приятелски отношения с Ясер Арафат, които бяха широко рекламирани. С помощта на Моше Гирш, Арафат успяваше да демонстрира, че той и арабския свят нямат нищо против евреите - ето вижте, те сами са против еврейската държава на палестинска земя и го наричаше " моят министър по еврейските въпроси! За Гирш и неговите почитатели от "Натурей Карта" това бе демонстрация, че евреите могат да живеят с арабите и да практикуват своята религия без държава. Според него, цялата палестинска земя, завзета през войните трябва да им се върне.
Въпреки своите ексцентрични фотографии с Арафат равин Моше Гирш бе малък в сравнение с предишния "министър на външните работи" на сектата Лейб Вайсфиш. За него не бяха достатъчни думите: през 1950 година се отправя в разположението на йорданските войски само с тфилин за молитва и самоучител по английски език. Неговата цел е да се добере до Арабската лига в Кайро и да моли оръжие, с което членовете на сектата ще вдигнат въстание в Йерусалим. Йорданците го връщат в Израел, където е осъден на 4 месеца затвор и след това екстрадиран в САЩ. След известно време се връща в Израел и неговото безумие наслаждаваше светската и религиозната публика с диспути за Ницше, когото боготвори.
Равин Гирш бе развлечение в религиозния квартал "Меа Шаарим". Мнозина го уважават, но има и не малко врагове. Арабската преса постоянно му предоставя трибуна. На свадбата на едно от децата му присъствуват палестински журналисти и са поражено от видяното. След внасянето на жениха на стол, арабските гости признаха,че този обичай рабските жители на Галилия са взели от евреите. Веднаж на въпросът за кого ще бъде победата в една нова война, Гирш деликатно отговаря: "Когото повече обича Бог"!
Равин Гирш превърна своя живот в парадокс. Вайсфиш и другите около него бяха от друго тесто, от старото поколение. Гирш бе от друг свят, целуваше се с Арафат и отправяше анатеми за Израел, за което заслужи презрение от еврейския народ. Народ, в интересите на когото,според Гирш отдаде живота си.