Подкупи,заплахи и шантажи - 1947 г.

Последният бестселър на професора от университета в Беер Шева Бени Морис "1948 г. История на първата арабско- израелска война" започва с поредната историческа сензация. Своето обемисто изследване Бени Морис започва не с 1948 година, а с драматичното гласуване през 1947 година в ООН за разделянето на Палестина на две държави и като начало ни запознава с резултатите от това гласуване. По версията на автора някои от латиноамериканските представители са били подкупени с 45 до 75 хиляди долара за "правилна позиция". От предварителните проучвания на израелската дипломация става ясно, че няма необходимото болшинство от 2/3 и редица влиятелни американски бизнесмени от еврейски произход започват да подкупват представителите на Латинска Америка и Африка. Ако някой от дипломатите отказват подкупите, в ход са шантажа и заплахите. Като пример Бени Морис посочва представителя на Либерия, за неговата неотстъпчивост е заплашван, че Либерия не ще продаде и тон каучук на световния пазар, ако не подкрепи разделянето на Палестина.
В подкрепа на своята теория, професор Морис пише, че в английски архиви се е натъкнал на документи, от които става ясно, подкуп от 75000 долара представителя на Венецуела е получил за да подкрепи разделянето на Палестина. Съществува съмнение /непотвърдено/ и за Коста Рика в получаването на 45000 долара..Така че, наред с заплахите и шантажа, израелските дипломати успяват да съберат нужното болшинство с помощта на доларите.
Това твърдение на Морис хвърля в паника консервативните историци, обвинявайки Морис в преиначаване на истината. "Неговото търсене в чужди архиви и вестникарски статии от преди 60-години е приоритет на "новите историци", който пренебрегват израелските архиви и се позовават на слухове и разговори в кулоарите" - заявяват те.
Значителна част от книгата е посветена на разобличаване мита за войната от 1948 година. Според Морис, евреите са спечелили тази война не благодарение героизма и мъжеството на бойците, а поради неорганизираността и слабата поготовка на арабските армии. В резултат на това, Сирия и Йордания още от самото начало прекратяват сраженията и остава да воюва само Египет. Новост в книгата е убеждението на професора, че причината за тази война не е територия, земя, а "джихад". Именно това считат част от арабските историци и Морис заявява, че поради тази причина установяне на мир сега и в бъдеще не е възможно. Всякакви мирни съглашения с палестинците са капан, като уловка той разглежда и сключените мирни договори с Йордания и Египет.
"Аз съм от "новото" поколение историци, които търсят и намирам истината не само в израелските архиви. По - рано се основаваха на спомени на очевидци и недостатъчните израелски архиви. Професор Михаел Коен и Том Сегев също изказаха предположение за наличието на 1 милион долара за "специални операции" от времето на войната през 1948 година" - заявява Бени Морис в интервю пред вестник "Едиот ахронот".
В същият брой на вестника са поместени и мненията на професор Анита Шапира. "През 1948 година всичко бе възможно, ако Бени Морис притежава такива документи, да ги покаже. Аз се съмнявам в британските документи, наличието на исторически факти от нашите архиви или от Ционистката организация в САЩ с това твърдение е друго нещо."
"Не познавам този случай - коментира професор Бар Зоар / биограф на Давид Бен Гурион/ - в обкръжението на Бен Гурион никога не се коментираха подобни въпроси. Иначе с латиноамериканските държави всичко бе възможно".