След време всички ще сме «палестински бежанци»

Нито един  проблем около арабскоизраелският конфликт не е така остър, продължителен, емоционален и сложен. както населението известно под името  «палестински бежанци».

Корените на този уникален въпрос ще трябва да търсим при граф Бернадот, посредник на Съвета за Безопасност на ООН. Когато става дума за 1948 година и арабите, избягали от родните домове заради военните действия, той заявява, че ООН носи отговорност за оказване на помощ на бежанците, защото именно тази организация приема решението за раздялата на Палестина и създаването на държавата Израел. Въпреки заблудата на Бернадот, неговото мнение продължава да бъде популярно и днес и обяснява защо ООН продължава да отделя такова голямо внимание на палестинските бежанци чак до предоставянето на собствена държава.

Граф Бернадот е виждал 3 основни проблема в конфликта – бежанците,  границите и неустановения статус на Йерусалим. Именно последното става може би причина за неговата смърт, осъществена от еврейската терористична организация «Лехи» на 17 септември 1948 година.



Взривеният хотел в Йерусалим, където загива граф Бернадот



Не е възможно или не съществува желание да се определи, кой е ръководил тази терористична акция. Чак след 30 години еврейската държава призна , че бойци от «Лехи» са осъществили взривяването на хотела в Йерусалим, където е отседнал граф Бернадот.

В  сегашно време ООН е създала редица специални учреждения, изключително за палестинските бежанци, от които най- важна е Агенцията за помощ на палестинците /UNRWA./ За всички останали бежанци по света се занимава Върховният Комисариат на ООН.

Агенцията за палестинските бежанци определя за такива «лица, живеещи в Палестина в периода от юни 1946 до май 1948 година, загубили своите домове и средства за съществувание в резултат от арабскоизраелския конфликт». За последните 64 години редовете на тези бежанци трябва значително да са оредели. Ако приемем обявената от Агенцията цифра от 750,000 бежанци, то днес живи може би са 150,000 души.

През изминалите години Агенцията предприе три важни стъпки за разширяване определението за палестинските бежанци.  Първо – в противоречие със световната практика, статус на бежанци бе предоставен на такива, които са станали граждани на арабските страни/ Йордания например/.  Второ – съществува малко известно решение от 1965 година, с което определението за бежанец се дава и на мъжките потомци на истинските бежанци. ООН го одобрява, като в него са включени и осиновените деца. Трето – Агенцията през 1967 година добавя към бежанците и лицата от Шестдневната война/ 4-10 юни 1967 година/

Тези изменения дадоха възможност палестинските бежанци да се увеличават с течение на времето. Агенцията признава този факт – «когато Агенцията заработи през 1950 година обслужваше 750,000, сега 5,000,000 имат право на нашите услуги».  Съгласно Джеймс Линдсдей, бивш главен юристконсулт “числото 5 милиона е само половината от тези, които по определение на Агенцията имат право да се наричат бежанци».

С други думи, за шест десетилетия, вместо да намаляват, бежанците са се увеличили 7 пъти!!!  И това число може още да расте, ако преобладае мнението, че жените също могат да предават по наследство този статус. Даже когато след още 20 години си отиде последният бежанец, кръга на псевдобежанците ще се раздува безкрай. В края на краищата всички ще се окажем бежанци!!

Ако проблемите с палестинските бежанци се бе придвижвал към конкретно решение, това безконтролно разширение едва ли би имало голямо значение. Но сега това разширение има разрушително въздействие – Израел страда от безчинствата на категория лица, чийто живот е изкривен от една несбъдната мечта за връщане по домовете, а бежанците усвоиха културата на безизходност, гняв и обида.

Всички останали бежанци от Втората Световна война отдавна са устроени, съвременните в Африка, Балканите и другаде почти забравиха неволите. И за да не нанесе още по голяма вреда, в проблема с палестинските бежанци трябва да се остави статус само на фактическите бежанци. И може би тогава Израел ще се съгласи да се завърнат по родните места.

Още материали по темата:

http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2011/01/blog-post_26.html

ООН и двойните стандарти

Колкото и парадоксално да звучи, но именно военните операции на западните държави срещу арабските страни нагледно демонстрират степента на деградация на организацията, наречена «Организация на обединените нации». Става ясно каква жалка гротестка и далече от действителността е този странен институт, който причинава повече вреда, отколкото полза. САЩ преди седмица ликвидираха терориста Осама Бен Ладен на територията на суверенна държава. Америка не намери за нужно да получи разрешение от пакистанските власти. Още повече от ООН! Някога тази организация, която е настанена в Ню Йорк,  да е посмяла да произнeсе поне една дума срещу САЩ и действията му?

Европейските съюзници водят безкомпромистна война срещу Муамар Кадафи на суверенната и територия, без да получат разрешение от ООН. Не че Кадафи е «вода ненапита», но за такава операция трябва поне формално разрешение. Нефтът и политическото влияние е по -важно за неоколониалистите, отколкото световното мнение и редицата протести – Русия, Китай и други. Унищожаването на Бен Ладен, а не неговото пленяване и съдене е било предпочитан вариант. Сътрудници на специалните служби , желаещи да останат анонимни, заявяват пред агенция Ройтер, че операцията е замислена като унищожаване. Всички официални лица на Британия, Франция, Италия, Европейския Съюз приветствуват ликвидацията на Бен Ладен. И забравиха какво говориха преди няколко месеца!!

Главата на външното ведомство на Франция заявява: "Извънсъдебните разправи противоречат на международните норми.»  Бившият министър на външните работи на Кралството: «Британското правителство нееднократно е заявявало, че такива ликвидации са незаконни, необосновани и довеждат до обратен резултат.» Хавиер Солана, бившият глава на Европейската отбранителна агенция също се присъединява към тези гласове.

А сега какво става, нито една от тези държави или политически деятели на осъждат ликвидацията на терориста на века от американския спецназ!!! Точната ликвидация на американците стана достойна за подражание и похвала. /Само Хамас я осъди, което е напълно естествено./ Именно еврейската държава разработи тази концепция, за да се бори с терористите, именно нейните тайни служби ликвидираха повече хора, отколкото всички ликвидационни групи на САЩ. И когато израелтяните разстрелваха и тровиха терористите на ФАТАХ, ХАМАС, Исламски джихад, Хизбалла , «цялата прогресивна общественост»  запълваше ефира с твърдения, че ликвидацията без съд и присъда е аморална и незаконна!!

 В Египет под предлог «защита на демокрацията» бе свален режима на Мубарак при подръжката на ООН и западните държави. Обаче в Сирия, въпреки убийствата на мирни граждани, ООН и Запада не се намесват. Не се намесват, за да не предизвикват Башар Асад и за да не попадне окончателно  под опеката на Иран. Същото става в Бахрейн, Иран, помним Чечня, площад «Тянънман». Къде е логиката, последователността, така ли се гради  и защитава демокрацията?

ООН бе създадена на основите на Лигата на нациите като амбиционен проект на демократичните държави, победили нацизма и с единствена задача – да предотвратят нова опустушителна война. Обаче постепенно организацията започна да си присвоява нови и  други функции. В продължение  на 40 години ООН приема резолюции по арабскоизраелския конфликт, осъжда Израел за окупацията на Самария и Юдея, закриването на ивицата Газа по въздух, вода и суша, строежа на еврейски селища на окупираните територии  и нещо да се е променило?

Иран със своята ядрена програма предизвика Евросъюза, САЩ и ООН да приемат санкции, целящи ограничение сътрудничеството в икономическата, политическата и военната област. Беззъби и козметични санкции, защото Иран намери начин да ги избегне със сътрудничество с Турция и Сирия. Само през февруари обема на търговията с Турция нарасна на милиард и половина долара, а миналата година 10 милиарда. Иранският нефт се продава чрез Сирия и след повишаване на цената на нефта иранците получиха допълнителни дивиденти.

Под чадъра на ООН се създава световно квазиправителство, което със своите разнообразни инициативи поставя под съмнение националния суверенитет на различни страни. С  Международния съд в Хага, мирната мисия в Косово и други инициативи ООН създаваше и създава централизиран механизъм на власт, която с твърда ръка управлява . Обаче системните провали и неефективността на този механизъм станаха забележими в последно време. Отново и отново се проявява абсурдността на идеята в международен съюз да влизат режими, несъвместими по своята същност и които се ръководят от различни морални ценности.

Има ли граници от 1967 година?

Дълго се рових в книги, Интернет, следях предавания по телевизията,разговарях с просветени хора, но не можах да разбера какви граници е имало през 1967 година, когато започна Шестдневната война на Израел с арабските държави. Сега палестинската автономия всекидневно заявява, че бъдещата Палестина ще бъде в границите от 1967 година.
Но такива граници не са съществували! През 1948 година, когато Израел завоюва своята независимост няма граници, има само линия на прекратяване огъня, и то установена формално и не се покрива със сегашните гранични очертания, предлагани от Махмуд Абас.
Йордания също приема грешното определение за границите. На пренията в ООН по резолюция 242 от 1967 година нейния представител заявява:
"Съществува съглашение за примирието, което не фиксира граници..., то определя демаркационна линия. Съглашението не дава оценка за правата по политически, военен или друг характер."
И въпреки че "границите от 1967 година" обозначават разделение, те нямат в своята основа история, права или друг факт. Съглашението за примирие от 1949 година само указва, че тази линия няма политическо или юридическо значение не може и не трябва да създаде проблеми при преговорите. Няма нито едно съглашение между палестинци и евреи, където да е записано, че Израел следва да се изтегли от окупираните територии б границите от 1967 година. Така мислят израелтяните, а палестинците не се уморяват да повтарят тази грешка.
Линията на примирието е съгласувана през 1949 година между Израел,Египет, Йордания,Сирия и Ливан и нанесена на карта, приложена към съглашението с помощта на зелен маркер, откъдето и остава името "Зелена линия". Съветът за безопасност на ООН подчертава времения характер на примирието, като границите ще бъдат установени по време на прехода към постоянен мир в Палестина.
"Демаркационните линии на примирието, определени от настоящото Съглашение са съгласовани от страните, без ущърб за бъдещи териториални претенции" - се казва в Съглашението.
Сегашната палестинска кампания, насочена към създаване на държава Палестина, често се основава на резолюция 242 от 1967 година, но тя само подчертава "уважение и признаване на суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на всяка държава и правото им да живее в пределите на безопасни и признати граници.."
През 1993 година Ясер Арафат подписа съглашение, в което се казва "....нерегулираните въпроси, в т.ч.: бежанците, Йерусалим, безопасност, граници и отношения със другите съседи са предмет на двустранни разговори". Сега палестинците призовават към "преговори", но всъщност искат Израел да признае "границите от 1967 година" без преговори, което израелската държава не ще направи.

Подкупи,заплахи и шантажи - 1947 г.

Последният бестселър на професора от университета в Беер Шева Бени Морис "1948 г. История на първата арабско- израелска война" започва с поредната историческа сензация. Своето обемисто изследване Бени Морис започва не с 1948 година, а с драматичното гласуване през 1947 година в ООН за разделянето на Палестина на две държави и като начало ни запознава с резултатите от това гласуване. По версията на автора някои от латиноамериканските представители са били подкупени с 45 до 75 хиляди долара за "правилна позиция". От предварителните проучвания на израелската дипломация става ясно, че няма необходимото болшинство от 2/3 и редица влиятелни американски бизнесмени от еврейски произход започват да подкупват представителите на Латинска Америка и Африка. Ако някой от дипломатите отказват подкупите, в ход са шантажа и заплахите. Като пример Бени Морис посочва представителя на Либерия, за неговата неотстъпчивост е заплашван, че Либерия не ще продаде и тон каучук на световния пазар, ако не подкрепи разделянето на Палестина.
В подкрепа на своята теория, професор Морис пише, че в английски архиви се е натъкнал на документи, от които става ясно, подкуп от 75000 долара представителя на Венецуела е получил за да подкрепи разделянето на Палестина. Съществува съмнение /непотвърдено/ и за Коста Рика в получаването на 45000 долара..Така че, наред с заплахите и шантажа, израелските дипломати успяват да съберат нужното болшинство с помощта на доларите.
Това твърдение на Морис хвърля в паника консервативните историци, обвинявайки Морис в преиначаване на истината. "Неговото търсене в чужди архиви и вестникарски статии от преди 60-години е приоритет на "новите историци", който пренебрегват израелските архиви и се позовават на слухове и разговори в кулоарите" - заявяват те.
Значителна част от книгата е посветена на разобличаване мита за войната от 1948 година. Според Морис, евреите са спечелили тази война не благодарение героизма и мъжеството на бойците, а поради неорганизираността и слабата поготовка на арабските армии. В резултат на това, Сирия и Йордания още от самото начало прекратяват сраженията и остава да воюва само Египет. Новост в книгата е убеждението на професора, че причината за тази война не е територия, земя, а "джихад". Именно това считат част от арабските историци и Морис заявява, че поради тази причина установяне на мир сега и в бъдеще не е възможно. Всякакви мирни съглашения с палестинците са капан, като уловка той разглежда и сключените мирни договори с Йордания и Египет.
"Аз съм от "новото" поколение историци, които търсят и намирам истината не само в израелските архиви. По - рано се основаваха на спомени на очевидци и недостатъчните израелски архиви. Професор Михаел Коен и Том Сегев също изказаха предположение за наличието на 1 милион долара за "специални операции" от времето на войната през 1948 година" - заявява Бени Морис в интервю пред вестник "Едиот ахронот".
В същият брой на вестника са поместени и мненията на професор Анита Шапира. "През 1948 година всичко бе възможно, ако Бени Морис притежава такива документи, да ги покаже. Аз се съмнявам в британските документи, наличието на исторически факти от нашите архиви или от Ционистката организация в САЩ с това твърдение е друго нещо."
"Не познавам този случай - коментира професор Бар Зоар / биограф на Давид Бен Гурион/ - в обкръжението на Бен Гурион никога не се коментираха подобни въпроси. Иначе с латиноамериканските държави всичко бе възможно".