След време всички ще сме «палестински бежанци»

Нито един  проблем около арабскоизраелският конфликт не е така остър, продължителен, емоционален и сложен. както населението известно под името  «палестински бежанци».

Корените на този уникален въпрос ще трябва да търсим при граф Бернадот, посредник на Съвета за Безопасност на ООН. Когато става дума за 1948 година и арабите, избягали от родните домове заради военните действия, той заявява, че ООН носи отговорност за оказване на помощ на бежанците, защото именно тази организация приема решението за раздялата на Палестина и създаването на държавата Израел. Въпреки заблудата на Бернадот, неговото мнение продължава да бъде популярно и днес и обяснява защо ООН продължава да отделя такова голямо внимание на палестинските бежанци чак до предоставянето на собствена държава.

Граф Бернадот е виждал 3 основни проблема в конфликта – бежанците,  границите и неустановения статус на Йерусалим. Именно последното става може би причина за неговата смърт, осъществена от еврейската терористична организация «Лехи» на 17 септември 1948 година.



Взривеният хотел в Йерусалим, където загива граф Бернадот



Не е възможно или не съществува желание да се определи, кой е ръководил тази терористична акция. Чак след 30 години еврейската държава призна , че бойци от «Лехи» са осъществили взривяването на хотела в Йерусалим, където е отседнал граф Бернадот.

В  сегашно време ООН е създала редица специални учреждения, изключително за палестинските бежанци, от които най- важна е Агенцията за помощ на палестинците /UNRWA./ За всички останали бежанци по света се занимава Върховният Комисариат на ООН.

Агенцията за палестинските бежанци определя за такива «лица, живеещи в Палестина в периода от юни 1946 до май 1948 година, загубили своите домове и средства за съществувание в резултат от арабскоизраелския конфликт». За последните 64 години редовете на тези бежанци трябва значително да са оредели. Ако приемем обявената от Агенцията цифра от 750,000 бежанци, то днес живи може би са 150,000 души.

През изминалите години Агенцията предприе три важни стъпки за разширяване определението за палестинските бежанци.  Първо – в противоречие със световната практика, статус на бежанци бе предоставен на такива, които са станали граждани на арабските страни/ Йордания например/.  Второ – съществува малко известно решение от 1965 година, с което определението за бежанец се дава и на мъжките потомци на истинските бежанци. ООН го одобрява, като в него са включени и осиновените деца. Трето – Агенцията през 1967 година добавя към бежанците и лицата от Шестдневната война/ 4-10 юни 1967 година/

Тези изменения дадоха възможност палестинските бежанци да се увеличават с течение на времето. Агенцията признава този факт – «когато Агенцията заработи през 1950 година обслужваше 750,000, сега 5,000,000 имат право на нашите услуги».  Съгласно Джеймс Линдсдей, бивш главен юристконсулт “числото 5 милиона е само половината от тези, които по определение на Агенцията имат право да се наричат бежанци».

С други думи, за шест десетилетия, вместо да намаляват, бежанците са се увеличили 7 пъти!!!  И това число може още да расте, ако преобладае мнението, че жените също могат да предават по наследство този статус. Даже когато след още 20 години си отиде последният бежанец, кръга на псевдобежанците ще се раздува безкрай. В края на краищата всички ще се окажем бежанци!!

Ако проблемите с палестинските бежанци се бе придвижвал към конкретно решение, това безконтролно разширение едва ли би имало голямо значение. Но сега това разширение има разрушително въздействие – Израел страда от безчинствата на категория лица, чийто живот е изкривен от една несбъдната мечта за връщане по домовете, а бежанците усвоиха културата на безизходност, гняв и обида.

Всички останали бежанци от Втората Световна война отдавна са устроени, съвременните в Африка, Балканите и другаде почти забравиха неволите. И за да не нанесе още по голяма вреда, в проблема с палестинските бежанци трябва да се остави статус само на фактическите бежанци. И може би тогава Израел ще се съгласи да се завърнат по родните места.

Още материали по темата:

http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2011/01/blog-post_26.html

Исус Христос – вяра и култ

За да коментираме Евангелията, имащи за цел да пресъздадат правдоподобна картина на събитията около приковаването на Исус на кръста трябва да имаме някакви разумни рамки.

Невъзможно е да се обяснят Възкресение и Възнесение. В тези чудеса може само да се вярва, в противен случай ще трябва да отричаме съществуването на историческата истина в евангелските епизоди. Наивни и необоснователни ни изглеждат опити на някой да експлоатират индийската традиция с нейните йоги, съгласно която Исус, владеещ това изкуство, е симулирал смъртта си и после самостоятелно се връща към живот.

Съгласно Евангелията, Възкресението се явява следствие Божествената природа на Исуса. Възнесението пък е финален акорд на целия разказ: възкръсналия Исус се отправя на небесата, за да се върне отново и установи дългочаканото Царство  Небесно. Завещанието на Исус Христос към апостолите е своеобразен Завет за създаване на «община на избраните», или Църква. В резултат на тяхната дейност се появява новата религия – християнството.

Тази религия води началото си от първи век от новата ера в Антиохия, един от признатите духовни центрове на елинистическия свят и е свързана с името на свети Павел. В отличие от свети Яков и свети Петър, стремили се да запазят новото учение в рамките на еврейската традиция, той се разграничава от тях и полага основите на християнската теология. От Антиохия изпраща «Посланията на новопокръстените», които по- късно стават част от Новия Завет. Струва си да отбележим и Александрия, като център на новото учение с присъствието на великия  мислител Филон, успял да синтезира еврейската мъдрост и гръцката философия и да създаде особенна теория – « Божествено слово».

Колкото и парадоксално да звучи, Йерусалим в никакъв случай не  е родина на новата религия. В началото няма и отношение към християните, отказали се от жертвоприношението и приели посещенията на Светите места.

Ако не с радост, то с видимо доволство новите християни приемат новината за разрушаване на юдейския Храм през 70 година на новата ера от римляните, виждайки в това предсказанията на Исуса. Първите два века християнството постепенно се разгръща в цялата Римска империя, формира догми и обрядност, издържа ударите на властта. По това време не се нуждае от Йерусалим, докато не се превърне в господстваща религия. На Йерусалим е отредена друга роля – в отличие от еврейската религия, с неговия Храм, със законите на всекидневния живот, християнството издига на първо място въпроса за вярата!

Образът на Бог, Твореца и главния герой на Евангелията стават предмет на принципиални спорове между христианските вероучители. Техните спорове предизвикват вмешателство на властите, които са заинтересувани да придадат на христианството такъв характер, който да бъде надеждна опора на държавата.

На Първият Вселенски събор християнското духовенство за първи път формулира символа на християнската вяра – триединство: Бог е един, но се проявлява в три ипостаса- Бог, Свети дух и Бог син. След това споровете не само не се прекратяват , но и се усилват. На Вторият събор в Константинопол/381 г./ се осъжда учението разрушаващо Троицата, а на Третия събор се бори с Нестор, говорещ, че Исус се е родил човек и божествена природа е приел в последствие. Най- ожесточени спорове са на Ефеския събор, противопоставил се на Нестор и приел ипостаса за божествената природа на Исус. Там Евангелските събития стават вече разработан годишен ритуал от поредица празници, посветени на земния път на Христа. Това е позволявало на верущия постоянно да съпреживява, да се чуствува причастен към неговите успехи и страдания. Тази ритуална система на християнството успешно започва да функционира във всяка църква и създава усещане за реалност на Евангелистките събития.



Via Dolorosa в наши дни



Местата на Евангелските събития стават част от реалността и посещението им вече е  култ към Светите места. Но различията в четирите Евангелия предполагат и различни версии на Светите места, допълнени от множеството направления – православие, католицизъм, протестанство. В култът  за Светите места възниква и още една характерна черта на християнството – Чудото, което моли за себе си и своите близки всеки вярващ. И тези чудеса са възможни само по Светите места, там, където са ставали. Този култ към Светите места прави Йерусалим светиня и главен град на християнството, а главен паметник от епохата на кръстоносците става «Пътят на страданието» или “Via Dolorosa”.

Ако православната църква прави акцент на Възкресението на Исуса, за католическата на първо място са страданията му като важен елемент от Евангелията. Кръстоносците не могат да удовлетворят разказите на побиването на Исуса на кръста, нужни са им били местата, където е приемал мъките и страданията. Това е искала католическата църква с техните театрални шествия за създаване на религиозна екзалтация. Във всеки град на Запад е съществувала своя пътека на страданието, модел на йерусалимската процесия.

Краят на пътя е известен. Местата на Голгота и гроба на Исус са били ясни още в началото на 4 век от нашата ера и неподложени на съмнение. Неясно обаче къде се е намирала Претория, вътрешната градска крепост на римския гарнизон. Няма информация римляните да са строили нещо, само се ползвали от съществуващите укрепени места. Например двореца на Ирод, после наречен Кулата на Давид, напълно възможно е да служил за резиденция на прокуратора по време на редките му посещения в Йерусалим. По думите на Йосеф Флавий точно тук е отсядал 14 - я прокуратор на Юдея Гесий Флор.

По време на византийският период маршрутите на пасхалните шествия много пъти се променяли. Често са започвали от Гетсиманската градина, през долината Кедрон, хълма Цион с дома на първосвещенника Каиафа и от там към църквата на Гроба Господен. След това пътя се съкращава, но отново се връща в първоначалния си вид.

В епохата на Йерусалимското царство пасхалните шествия изменят своя характер. Вместо бавният и тържествен православен ритуал се установяват емоционалните и мрачни католически процесии. Вместо от Гетсиманската градина процесиите вече започват  от Претория.

Нови елементи се появяват в 13 век, вече след загубата на Йерусалим от кръстоносците и се появяват понятия като спирки – местата, отбелязани в Евангелията или останали от устната традиция. В началото са 21 , а след това в 17 век се установяват 14 спирки.



Понтий Пилат и Христос



1.       Съд на Исус Христос –  Претория, където Пилат  осъжда Исус на разпъване на кръст.

2.       Бичуване – на площада пред Претория  Пилат предлага на тълпата да избере между Исус и Варрава, умива си ръцете и следва избиване, поставяне венеца от тръни и полагане кръста на гърба на Исус.

3.       Първо падане – в Евангелията няма помен от падане, а на Скръбния път са три. Първото е следствие болката и тежестта на кръста.

4.       Среща с майка си – в Евангелието от св. Йоан това става на Голгота, а в останалите срещата отсъства напълно. Силен, емоционален момент.

5.       Симон от Кирена му помага да носи кръста – в Евангелията той носи кръста. Тук римските войници заставят Симон му помогне в началото на дългото изкачване.

6.       Света Вероника намокря лицето на Исус. Този епизод отсъства в Евангелията, но за латинската версия този епизод е свързан с появата на първата икона.

7.       Второ падане – емоционален стрес, преминати са градските врати. По православната традиция тези градски врати са наричани още Судни врата: престъпник, осъден на смърт, губи правото на помилване.

8.       Дъщери Ерусалимски – епизод от Евангелията. Исус отговаря на плачещите жени и в последен път предсказва Краят на света и гибелта на Йерусалим.

9.       Трето падане – Исус вижда Голгота, мястото на разпъването.

10.   Сваляне на дрехите – първия епизод, непосредствено на Голгота.

11.   Побиване на кръста.

12.   Разпятие – съпровожда се със серия чудеса: посред бял ден настъпва тъмнина, в момента на смъртта със страшен грохот се разцепва скалата, разкъсва се и се подпалва завесата в Светая Светих в  Храма.

13.   Снемане от кръста и помазване – това прави Йосеф Аримафейски; сваля го от кръста, спуска се от Голгота, полага тялото на плоския камък и намазва с благовония.

14.   Полагане в гроба – Йосеф Аримафейски го поставя в собствения склеп, а римляните запушват входа с огромен камък. В неделя тук ще стане Възкръсването.

Територии за мир

По оценки на специалисти евакуацията на еврейските селища от Самария и Юдея може да струва от 11 до 24 милиарда долара. А предислокацията на армейските подразделения още повече...

Бениямин Нетаниаху говори за две държави за двата народа, Авигдор Либерман съставя подробни карти за временото съглашение между палестинци и евреи, левите призовават за незабавното напускане на окупираните територии, но никой не си задава въпроса – какво ще стане с почти 314,000 заселници от 120 селища на Самария и Юдея? Тези заселници, които по призива на политиците /борба за съживяване на древния еврейски народ и изграждане на държава/, икономистите /икономически изгоди/ и религиозните водачи / земя, дадена на Израел от Всевишния/ завзеха арабските земи, построиха домове, създадоха работни места, родиха деца и внуци.

Aко разгледаме  картата, тези еврейски селища изглеждат като палци, вмъкнали се в териториите , прорязват Самария и Юдея и пречат да се създаде цялостна палестинска държава. При това за охраната на тези селища Израел е принуден да държи около 70 военни подразделения с хиляди войници. Само в района по посока на Рамалла  има 36 еврейски селища с около 50,000 души население и 181 арабски села с над 600,000 души население!!!  Нито с демографска , историческа  или политическа причина може да се обяснят  огромните финансови средства, които се харчат за охраната на тези селища. Продължаваме по посока на реката Йордан и едноименната долина. През 1948 година по време на Войната за независимост в тази пустиня живеят около 2000 араби и 1000 евреи. След това Йордания властва над този район и заселва 80,000 бежанци. След 1967 година Израел заселва 5000 души в 21 селища на територия от 1000 кв.км, от която само 32 се използва за селскостопански цели. Ако се изпълни желанието на палестинската автономия да приеме бежанците, то точно на тази земя е възможно да бъдат настанени. При такъв наплив на арабски бежанци еврейските заселници няма какво да правят тук. Остава  да се съмняваме, че тълпите бежанци ще нахлуят в тази долина- пустиня, където в голямата част от годината грее ужасно  слънце, духат ветрове и най главното – липсва вода.

Още по- сложни са нещата с Йерусалим. Израел постоянно заявява, че няма да приеме палестински бежанци на своята територия, но какво ще прави с 200,000 -то арабско население на Източен Йерусалим?  Израел не се гласи да разделя Йерусалим, а ще трябва да приеме палестинците като свои граждани!!

Ако мирният договор между палестинската автономия и Израел предвижда връщане на жителите на Самария и Юдея в границите от 1967 година, ще са необходими милиарди за устройването на новото местожителство. Икономисти са направили разчети, от които става ясно , че едно 5 членно семейство ще струва на дьржавата около милион долара. През 2005 година Израел евакуира 8500 свои граждани от 21 селища в сектора Газа за сумата 2 милиарда долара. Шест  години след това 70 % от тях  не успяха да се сдобият със собствен дом.

А сега нека се опитаме да отгатнем, откъде Израел ще намери тези милиарди?  Правилно отгатнахте – това ще са американските данъкоплатци. Но тук започват и проблемите. Сегашният закон на САЩ не разрешава да се отпуска финансова помощ на Израел зад границите от 1967 година, приет, за да не се свързва със незаконните заселници. Неотдавна действия на Нетаниаху заставиха американците да се откажат от доставката на самолети F- 22  и друго военно снаряжение в обмен на 90 дневно замразяване на строителството в еврейските селища на териториите. Някои от конгресмените могат да се заинтересуват, защо американските данъкоплатци ще финансират разрушаването на незаконните селища. В края на краищата САЩ се  заеха с умиротворяването на Близкия Изток и ще трябва да плащат, както плащаха досега на Израел и Египет. През 1973 година Израел получи 800 милиона долара, през 1975 година Хенри Кисинджер успя да издейства от Конгреса 3 милиарда долара за Израел и 800 милиона за Египет, награда за сключения мирен договор. Добавка бе предоставянето на новите модели изтребители Ф-15 и Ф-16, заменили старите «Фантом» и «Скайхок».

Сега обаче е по различно. Напьлно е ясно, че Израел няма финансите да поеме разходите за връщане на заселниците в границите от 1967 година. Остават САЩ и другите заинтересовани в мира на Близкия Изток – богатите арабски страни, Росия, Китай, Европейския съюз. Въпросът е дали ще отпуснат средства за нещо, което е напълнo неясно и несигурно.



Алон-еврейско селище в Юдейската пустиня



Хеврон - цитадела на изрaелските десни



Гробницата на еврейските прародители

 Израелските десни твърдо стоят зад ционистката идея за правото на евреите да населяват цялата земя, отредена им от Всевишния. Независимо, че там отдавна живеят араби- палестинци и няма никаква възможност да се пренебрегне тяхното съшествуване, техните ежедневни действия са допълнителен товар за правителството да реши вековния конфликт. Скоро прочетох статия на Моше Аренс, в която твърди, че тези, които са против заселването на Хеврон и откриването на места за религиозно образование са загубили своите корени на земята на Израел. Ционистката идея е била винаги за връщането на еврейския народ на земята на неговите предци.

Ето защо, създаването на палестинска държава, в която ще останат свещенни места за юдаизма / Хеврон с неговата гробница на праотците, Йерусалим и др,/ подкопава цялата идея на ционистите. Накратко казано за Аренс – ционизмът без Хеврон е загубен !!

Но може би Аренс не познава добре историята. Kато гражданин на тази държава за 20 години успях да разбера, че даже основателят на ционисткото движение Херцел е бил политически прагматичен и либерален. Той държеше евреите да имат родина, но не непременно в историческа Юдея и Самария, съгласен бе на държава даже в Африка.  Ахад Аам / Един от народа/, светило на циониската идея не виждаше обезателства за заселване на древните земи на Палестина от евреите, а само духовно просвещение и възраждане.

В крайна сметка се създаде еврейска държава, което е голямо историческо събитие за евреите. Но всичко това не е свързано обезателно със Западния бряг на реката Йордан и Хеврон в частност. От честите изказвания и бележки на Аренс в пресата правя извод, че той е ревностен защитник на човешките права за всички малцинства в Израел и ми е трудно да разбера слепотата му за реалното състояние.
Аренс продължава да се придържа към опасната илюзия, че окупацията на Западния бряг е в съответствие с демокрацията и увековечава мита за ционизъм с териториите и Хеврон. Предупрежденията на неговите привърженици, че ако Израел спре заселването на исторически дадените му права на запад от реката Йордан ще настъпи края на ционистката идея и на самия Израел е старо клише, което няма нищо общо с реалната политика и международното право. Международното оправдание за съществуването на Израел е не двореца на Давид или Соломон, първия или втория Храм, а действуваща демокрация, която да зачита правата на човека.

Въпреки силните чуства за исторически корени съвременната политика трябва да балансира тези чуства за решаващото значение на демократическия характер на Израел. Настоящето е по важно от миналото , нито едно парче земя не  е по -свята от човешкия живот. От гледна точка на международното право Хеврон не принадлежи на Израел, неспазване на човешките права и окупацията на Западния бряг е не приемливо и и срамно.
 Моше Аренс трябва да реши : расизъм или международна легитимация и демокрация. Не може да притежава и двете!

Фалшификации на исторически факти

Последният доклад на Министерството на информацията на палестинската автономия разбуни отново духовете в Израел и Палестина с твърдението, че Стената на плача няма значение на еврейския народ. В своята интернет страница палестинците информират, че "според еврейската енциклопедия от 1917 година, еврейските религиозни лидери изявяват претенции за Храмовия хълм след 1520 година, когато са изгонени от Испания от кралица Елизавета Кастилска и Фердинант Арагонски".

В ерата на интернет може лесно да се провери това скандално твърдение или мошеничество. В действителност еврейската енциклопедия от 1917 година извежда исторически препратки от древността и със сигурност наличието на евреи и еврейска култура преди арабската инвазия в Палестина.

Преди няколко месеца ЮНЕСКО пък нарече гробницата на Рахел, в близост до Витлеем "арабска ,християнска и еврейска светиня", твърдение противоречащо на еврейската традиция! Наличието на арабско гробище в близост до могилата на Рахел не им дава право да признаят местото свято за тях. Това даде импулс на палестинците да отричат връзката на евреите с тази земя и стремеж да забранят на евреите да се поклоняват на гроба. През миналият век гробницата е купол на четири стълба, по късно еврейския благотворител Монтефиори построява здание, напомнящо могила на арабски шейх, форма, преобладаваща в Близкия Изток по това време. През 1997 година гробницата е разширена и се превръща в место на поклонение не само на евреите, но и на арабските жени,за които Рахел също е светица.

Според документи от времето на Османската империя, открити в Йерусалим, през 1830 година турците издават ферман, който дава правна сила за признаването на гробницата за еврейско свято място. Губернаторът на Дамаск изпраща писмена заповед на мюфтията на Йерусалим:

"Гробницата на Рахел, майката на нашия праотец Йосеф се посещава от евреите от древни времена, да не им се пречи или противопоставят на това."

През 2000 година Израел направи щедро предложение на Арафат за разделянето на Йерусалим и суверенитета на Храмовия хълм, който побърза да отрече връзката на евреите с Йерусалим и наличието на Храм в прослава на Бог на местото на днешните мюсюлмански светини Ал Акса и Купола на скалата. Така бе атакувана и вярата на милионите християни.

Според Светото писание Исус е разпънат на кръстта между 26 и 36 година от новата ера, време, през което термина Палестина не е съществувал. Еврейската провинция Юдея е разрушена от император Адриан през 135 година и за да се прекъсне връзката на евреите с тази земя, императора променя името на Сирия Палестина, много години преди арабското нахлуване.

В борбата за делегитимизация на Израел и еврейския народ палестинците се опитват да унижожат историческата памет, както направиха с гробницата на Йосеф в Наблус. Последните допитвания сред палестинците говорят, че близо 2/3 са против формулата "две държави за два народа", което говори , че истинската пречка на траен мир в Палестина е непризнаването на еврейския народ и неговото право да живее на тази земя. Това е в основата на проваления вече 70 години мир.

Мир може да се достигне не само с оръжие и войни, нужно е взаимно признаване.

Арабско гето

В арабското село Валаджа, разположено на границата между Йерусалим и Западния бряг живеят 2000 палестинци. След войната през 1967 година селото влиза в границите на Източен Йерусалим, но неговите жители получават лична карта, като живеещи на Западния бряг. В резултат възниква абсурдната ситуация, при която стотици се оказват незаконни жители в собствените домове.
За строителство и разширение на домовете жителите на Валаджа са длъжни да получат разрешение от Министерството на вътрешните работи, но план за строителството не съществува. И понеже няма план палестинците строят нелегално. За десетилетия възникват нови домове и обществени сгради, а сега властите вземат решение за разрушаване на всичко построено, което пречи за довършване на стената за безопасност. На същата тази стена пречат и стотици маслинови дръвчета!
Влизането и излизането от селото е възможно само на един КПП. Строежът на стената преминава съвсем близко до домовете и ги ограничава в достъпа до земеделските участъци и гробовете на предците.
Някой ще каже, че бедственото положение на палестинците е резултат от положението в областта на безопасността. Други, че това е системен план за ликвидация на поредно арабско село. Трети ще отдадат това на бюрокрацията в израелските държавни учреждения. Но на жителите на Валаджа не ще стане по-леко, те се задъхват от безнадежност и отчаяние, превръщат се в хора без земя и бъдеще в родното село.
Израелтяните считат, че стената за безопасност ще ги защити от набезите на терористите, но в такъв вид, в който се строи тя подкопава техните морални норми и позиции в света.
Създаването на непоносими условия за палестинците, отказа на разрешения за строителство, събарянето на домове, лишаването от израелска лична карта, и накрая изграждането на стена, опасваща селото от всички страни е повод да се твърди, че Израел е окупатор и се старае със сила да изхвърли палестинците от родната земя.
Или може би има връзка между митарствата на палестинците и близкото еврейско селище Гиват Яел, където се предвижда строежа на 1200 нови домове?
Става въпрос за живи хора, чийто ежедневие се превръща в изпитание, без здрав морал и смисъл. Стената превръща селото в гето, този път арабско.