"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион
Показват се публикациите с етикет Мосад. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Мосад. Показване на всички публикации

четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Какво прати Ясер Арафат в гроба?


В израелските средства за масова информация постоянно се промъкват журналистически разследвания за смъртта на лидера на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат през 2004 година. Сега бе ред на началникът на канцеларията на министър председателя Ариел Шарон Дов Вайсглас да даде интервю , в който се опитва да разсее слуховете за заговор, конспирация с участието на израелските тайни служби. Според него обясненията за наличието на заговор за ликвидирането на Ясер Арафат се крият в медицински причини. Едното от тях е , че Арафат е бил хомосексуалист и е починал от СПИН, по късно палестинските медии на основата на неясното медицинско освиделствуване предположиха хранително отравяне с участието на израелските тайни служби.
Косвените факти за такова предположение бяха два – Ариел Шарон люто ненавижда Арафат и не се изключва възможността да се подготвя неговото ликвидиране и втория – изтърваната реплика от военният министър по това време Шаул Мофаз на пресконференция при включени микрофони: «Време е да се отървем от него».
Теорията за заговор се поддържа упорито от журналиста Ури Дан, който предполага, че ликвидирането на Арафат е по нареждане на министър председателя. В поддръжка на своята теория, той цитира неуспешният опит за ликвидация на главатаря от ХАМАС Халед Машал в Дамаск. Тогава агенти на МОСАД успяват да влязат в Йордания и на улицата в столицата Аман впръскват отрова в ухото на Машал, той се срива на улицата. Доставен в болницата е спасен от лекар, специално докаран от Израел, с антиотрова, като извинение на Израел за досадната грешка на израелските тайни служби.
През далечната 1978 година израелтяните изпращат отровни шоколадови бонбони на доктор Вади Адад, лидер на една от фракциите на Националния фронт за освобождение на Палестина, отговорна за отвличане на самолет на Air France. Адад развива левкемия и почива в Източен Берлин. И до ден днешен не е ясно дали смъртта е резултат от левкемията или отравяне.
«Вярно е, че Шарон презираше Арафат» – подчертава Вайсглас в интервюто. «Той го считаше за голям враг на Израел и пречка за установяване на мира. Но въпреки това, Шарон никога не се занимаваше с възможността за ликвидирането на Арафат. Колкото до изтърваната реплика на Мофаз, Шарон просто я пренебрегна.»
«Политическата смърт на Арафат настъпи – обяснява Вайсглас – през юнуари 2002 година, когато стана ясно, че той е точно свързан с опитите за нелегално внасяне на оръжие в ивицата Газа от Иран. Като резултат от тези опити американците повече не му се доверяваха и го изолираха политически. Президентът Буш представи нов план за регулиране на конфликта под названието «Пътна Карта», в който открито се оспорваше върховенството на Арафат в автономията и търсенето на нови лица в палестинската политика.. От своя страна израелтяните го изолираха в няколко стаи в Рамалла и не му позволяваха да пътува в автономията и сектора Газа.»
През октомври 2004 годдина Хавиер Солана, външен министър на Европейския съюз посети Израел и автономията и се застъпи за отслабване на блокадата на Арафат, за да има възможност да се лекува, но израелските служби се противиха с подозрението, че Арафат бързо ще се поправи и ще започне пътувания по света, за да мобилизира общественото мнение срещу Израел.
Вайсглас разкри и друга тайна, свързана с предложението на силовите структури за нахлуване в Рамалла, арестуване на Арафат и приближените му , качването им на самолет, без право на връщане в автономията, така като изселиха Арафат и бандите му от Ливан. Но и в този случай Шарон не се реши, а позволи да се осигури транспорт за лечението на Арафат в Париж. Той се страхуваше, че една смърт на Арафат в обсадената Рамалла ще нанесе непоправими дипломатически щети на Израел, защото не е позволил медицинско лечение на водача на палестинската автономия.
Ясер Арафат е транспортиран с военен самолет до Париж, като в началото бе съобщено за подобряване на състоянието му, но след две седмици се влошава и почива. Френското правителство публикува неясно съобщение, от което не се разбра истинската причина за смъртта, което и досега подкладва слухове за предизвикана смърт. Дори и днес лекарите от болницата в Париж отказват коментари и не повдигат завесата на тайствената смърт.
Според източници, запознати отчасти със симптомите на болеста, Ясер Арафат е починал от левкемия, която се влошила следствие мадицинска грешка или небрежност на лекуващия екип.
Но преди няколко месеца комисия на палестинската автономия публикува съобщение, според което Махмуд Дахлан, ръководител на една от силовите структури на автономията, е участник в заговора за отравянето на Арафат. Заради това и вследствие противопоставяне на Махмуд Абас, бе отстранен от заеманата длъжност и забягна в Йордания.
Чужди информационни източници постоянно изтъкват , че там, където е замесен Израел постоянно съществува възможност за наличието на конспирация, така че още дълго време няма да научим истината на смъртта на символа на палестинската революция. МОСАД никога няма да признае вина/ ако има/, остава надеждата на талантливи журналисти и политически изследователи.

сряда, 20 юли 2011 г.

Шпионаж в стил Холивуд


Арнон Милчан, холивудски продуцент с израелски произход, дълги години е бил таен агент на израелското разузнаване, закупуващ оборудване на ядрения реактор в Димона.
В книгата на Меир Дорон и Йосеф Гелман «Тайният живот на Арнон Милчан» се разглежда неговата близост до израелските премиери, американските президенти и холивудските звезди. Дълги години той отрича своята връзка с израелското разузнаване и чак сега новоизлязлата биографична книга потвърждава този факт.
Главен източник на информация за книгата е сегашният президент на Израел Шимон Перес. Като министър на отбраната на Израел през 60 те години на миналия век привлича Милчан за работа в секретно подразделение на службите, занимаващо се със технически шпионаж, закупуване и доставка на технологии и материали за ядрената програма на Израел. Своята работа прикрива с фирмата «Братя Милчан», която още по времето на британския мандат над Палестина се занимава с химически продукти.
Според авторите, Милчан и шефа на подразделението Блумберг осъществяват контакти и с южноафриканското разузнаване и висши служители и закупуват уранова руда и съоръжения. В замяна Израел снабдява Южна Африка с оръжие и програми за разработването от режима на апартейд ракети и ядрено оръжие.
В САЩ Милчан закупува медицинско оборудване с двойно предназначение от фирма “Wilco”, чийто главен директор Ричард Смит е арестуван, разследван и пуснат под гаранция. Но успява да се измъкне и се настанява в Европа. Просрочват се съобщения, че се намира в Израел, но през 2001 година е арестуван в Испания. Съгласява се да се върне в САЩ и е съден на затвор, но през 2005 година е освободен. Федералното бюро на САЩ започва разследване и на Милчан, но до обвинение не се стига, заради връзките му с президента на САЩ Роналд Рейган и Шимон Перес.
Книгата цитира Милчан, че никога не е работил за пари и е извършвал услуги за разузнаването с единствената цел да помага на младата еврейска държава.

През 80 те години на миналия век заминава за Холивуд и започва да прави филми в сътрудничество с Мартин Скорсизи и Серджо Леоне. През 1991 година основава частна фирма за производство на филми «New Regency”. До сега е произвел над 100 филма, вкючително «Хубава жена» с Ричард Гир и Джулия Робертс, «Мистър и мисис Смит» с Брад Пит и Анжелика Джоли, «Тайните на ЛА» и много други.

четвъртък, 21 април 2011 г.

Кой застреля Джо Алон?


Джо Алон/ вляво/

Близо 40 години след убийството  на военновъздушното аташе на Израел във Вашингтон случая остава наразрешен. Няколко минути след полунощ в неделя, 1 юли 1973 година, полковник Йосеф/ Джо/ Алон се връща заедно със съпругата си Двора в дома си във столицата Вашингтон,щат Колумбия. Паркират колата, Двора влиза в къщата и след малко чува 5 изстрела. Бързата помощ се оказва недостатъчна и  Алон почива от получените рани.
Роден като Йосеф Палчак през 1929 година от родители в кибуца Ен Харод, емигрирали след това в Чехословакия. За да запазят сина си, родителите след избухването на Втората Световна война го изпращат в Лондон. След края на войната Алон се завръща в Чехословакия, а през 1947 се установява в Израел. Сменя името си на Алон, завършва първия курс за пилоти за израелската армия и е един от основателите на израелските военновъздушни сили, заедно с Езер Вайцман и Моти Ход. Служи 20 години и в началото на 70- те години на миналия век е назначен за аташе в израелското посолство в САЩ.
Дълги години семейството на Алон се опитва да разбере дали Джо Алон е бил само аташе или се занимавал и с други дейности, които могат да се окажат фатални за разстрела му..
В началото вдовицата Двора се обръща към Моше Даян и другите висши военни , за да разбере истината, но получава твърд отговор: «Алон никога не е бил човек на МОСАД». В търсенето на истината, Двора заподозира конспирация, при която съпруга и открива страшна тайна – Moше Даян – министъра на отбраната на Израел шпионира в полза на САЩ!  И това е достътъчно за ликвидирането на Джо Алон. Двора Алон умира през 1995 година, през 2004 година дъщерите им се опитват да повдигнат завесата на загадъчното убийство и получат нова информация на убийството на баща им.
Разглеждат се три мотива за ликвидацията : романтична, наказателна и политическа и дьщерите искат информация от израелската армия, Мосад и Службата за сигурност /Шин Бет/. Шефът на Мосад по това време Ефраим Халеви се среща с тях, но не им предава нова информация. Това усилва подозренията и молят Върховния Съд да задължи Мосад, Шин Бет и армията да им предадат цялата информация, с която разполагат. Но материалите са унищожени и сестрите се обръщат към американските власти, но отново не получават достатъчна информация. Обръщат се към няколко журналисти за помощ и най- вече към Фред Бъртан- заместник шеф на борбата с тероризма към Дъжавния Департамент на САЩ.
В резултат на сътрудничеството се ражда книга, която не дава окончателен отговор на обстоятелствата на убийството, а определя некомпетентност на американските органи при разследването. Джо Алон се е срещал с жена в един хотелски номер в Лос Анжелос и друг подобен случай  в Ню Йорк, които не се вземат под внимание при разследването. Бъртан отхвърля романтичната страна на инцидента, а смята , че убийците са членове на «Черният септември», терористично звено на Организацията за освобождение на Палестина. След убийството на израелските спортисти на олимпиадата в Мюнхен през 1972 година, по заповед на тогавашния министър председател Голда Меир израелското разузнаване започва ликвидацията на участниците в убийството и терористичната инфраструктура на палестинците. До преди няколко години жив бе останал само един от терористите, участвували в клането в Мюнхен, който почина от естествена смърт в Дамаск. Бъртон е сигурен, че палестинските терористи разстрелват полковник Алон, но не привежда доказателства. Само привързва убийството към други случаи на терор с автомобили - бомби, предназначени да ударят Голда Меир по време на посещението и във Ню Йорк и няколко клонове на израелски банки. За «Черният септември» Джо Алон като военно аташе е бил символ, достоен за атака.
Израелското разследване не дава резултати, заради заетостта му в преследването на палестинските терористи и няколкото случаи на провал/ убийството на келнер в Норвегия , приличаш на Хасан Саламе/ или нежелание да покаже истината.
 Преди известно време Първият канал на израелската телевизия показа документален филм за разследването, в който са преплитат и трите версии. При първата полковник Алон става свидетел на подробности на зловещ заговор между САЩ, Израел и Египет за откъсването на арабите от СССР и засилване ролята на САЩ в Близкия Изток и ролята на Моше Даян в него. Романтична връзка с печален край също не бе пренебрегната, като се има предвид неговия характер и жертва на палестински терор. Показателно бе изказването на един от интерюираните, който предаде думите на Езер Вайцман: «Ако кажа кой застреля Джо Алон, цялата държава ще бъде в шок!!!!»

вторник, 8 март 2011 г.

Мосад - всемогъщият


Участници в ликвидацията според полицията в Дубай

Когато тайните служби на Израел проведат успешна операция веднага започват тържествата. Но когато тайните агенти нещо изпортят, всички се нахвърлят на болестите на израелското общество - високомерност, пренебрежение, несъблюдаване на основни правила.
Убийството на функционера на ХАМАС Махмуд Мабхух стана за израелтяните пример за едновременна любов и ненавист. Когато се появиха първите съобщения, световните средства за масова информация указаха с пръст Израел. Въпреки, че отсъстваха официални потвърждения и цензурни органичения, израелтяните с възторг заговориха за "чистата" ликвидация на стария враг, на когото възлагаха убийството на двама войници преди 20 години, а също доставката на ирански оръжие за ивицата Газа.
Това събитие още повече прослави шефа на Мосад Меир Даган/ сега в оставка/, като му се приписваше "възраждане бойния дух" на тази организация. Назначен на тази длъжност от Ариел Шарон, който казваше : " Меир Даган се специализира в отделянето на арабските глави от тялото".
В последно време вятърът задуха обратно,полицията на Дубай подготви на израелтяните сюрприз с видеозапис, в който могат да се видят героите в документален запис, а не като в холивудска шпионска драма. Заподозрените в дубайското убийство са ползвали украдени паспорти на шестима британски граждани, живеещи в Израел, а също така подправени френски и немски паспорти.
В Израел реакцията бе мълниеносна. Вчерашният герой Даган заклеймиха като неудачник и даже под завесата на цензурата, коментаторите призоваваха за оставка и обвиняваха властите в кражба на документи на мирни граждани. На Нетаниаху напомниха неудачното покушение на лидера на ХАМАС Халед Машал в Йордания през 1997 година.
Поръчковите убийства винаги са били неотменна част от арабскоизраелския конфликт още до провъзгласяване на държавността. В израелската доктрина за безопасност ликвидацията на функционери и агенти на врага се счита ефективна тактика. Тези действия имат целенасочен характер, не са много рискови и засилват неувереността на врага. Нека си припомним ликвидацията на терористите от Олимпийските игри в Мюнхен, които един по един си отидоха на оня свят след повече от 30 години.
Критиците на тази дейност говорят за нравствени проблеми при убийства без съд и присъда и предупреждават, че приемника може да се окаже още по жесток и непримирим. Така се случи ,когато убиха лидера на Хизбалла в Израел Абас Мусави и получиха опитния и изтънчен Хасан Насралла, а в качеството на възмездие - терористичен акт в Аржентина.
Но въпреки споровете, Израел никога не се отказвал от услугите на професионалните убийци. Счита се. ча за последните две години ликвидираха съветника на сирийското правителство по безопасността, няколко учени по ядрената програма на Иран и няколко дребни риби от палестинските терористи. И всички тези ликвидации са извършени на вражеска територия и никакви неприятни последствия нямаше.Само за убийството в Дубай Израел и неговия шеф на Мосад се оказаха в неприятна ситуация. До следващата успешна операция.
Още по темата:
http://www.articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/02/blog-post_22.html

понеделник, 20 декември 2010 г.

Беше ли Ашраф Маруан двоен агент?


През 2007 година египетският милиардер и бивш акционер на футболния клуб "Челси" Ашраф Маруан бе намерен мъртъв пред дома му, то ли паднал от балкона, то ли сам е сложил край на живота си или някой му е помогнал. Световните осведомителни агенции тогава се усъмниха в обстоятелствата около смъртта му. Зет на бившият египетски президент Гамал Абдел Насър, Маруан не веднаж бе заявявал, че се страхува за живота си, след като бе обвинен в шпионаж в полза на Израел.
Израелският МОСАД има славата на могъща разузнавателна организация, която умее да пази тайните си. Но през 2004 година един от шефовете на организацията Иля Зеира направи непростимата грешка, като обяви ценния израелски агент Ашраф Маруан за "двоен" агент, който няма особенни заслуги към израелското разузнаване в навечерието на войната през 1973 година.
След смъртта на Насър през 1970 година , неговия зет, богат египтянин е сред малкото хора, близки на следващия президент Ануар Садат, който става негов помощник по политическите въпроси и сигурността. И до ден днешен не е ясно защо Маруан предава родината си. Известно е , че е алчен и свидлив човек, който обича хубавия живот. Благодарение на връзките става търговец на оръжие и след това със сделки на недвижимост с високопоставени лица от Либия и Саудитска Арабия натрупва милиони.
Оскъдните сведения говорят, че през 1969 година Маруан, като 25 годишен магистър по химия предприема пътуване до Лондон и чрез обществен телефон позвънява в израелското посолство и иска да говори с отговарящ за разузнаването. Отговарят му, че не е възможно и той се връща на следващия ден, като подчертава , че е само за 24 часа в английската столица. Сега Шмуел Горен, ръководител на отдел на разузнаването в Брюксел, намиращ се случайно в Лондон без разрешението на ръководството осъществява контакт с Маруан. Неговите сведения се оказват от изключителна ценност за израелското разузнаване, заради твърдението на египтянина, че арабите се готвят за нова война, която ще започне през следващата година. Сведенията не касаят само Египет, а всички арабски страни, тяхното въоръжение, подготовката за нова война и разузнавателни операции.
В началото на 1970 година сам шефът на МОСАД Цви Замир се среща с Маруан в Европа и остава доволен от срещата. Маруан получава огромни за времето си суми, с които израелското разузнаване се отплаща за услугите, почти милион американски долари. Заради тези огромни суми дори министър председателя Голда Меир лобира пред министъра на финансите Пинкас Сапир за получаването им. Израелтяните подхранват егото му със специални срещи с ръководители на МОСАД и скъпи подаръци - пръстен с диаманти за жена му и др. Най - голямата му заслуга за израелтяните е предупреждението за започващата война, ден преди Йом Кипур, без да уточнява час, което кара някои да се усъмнят в правотата и след това да го подозират в двойна игра.
Излязлата наскоро книга на професора Ури Бар Йосеф,преподавател в университета в Хайфа отхвърля теорията за " двоен" агент и подчертава, че Маруан е бил искрен в сътрудничеството с израелските секретни служби. Бар Йосеф посочва важната информация , до която се добира Израел, благодарение на Маруан - план за водене на военните действия, заповедите на египетските военачалници, тайни подробности за разговорите със съветските лидери и друга информация, която винаги се оказва точна и е потвърдена от други източници.
Заради несигурността на информацията, според Моше Даян и Голда Меир, те не отдават заповед за бърза мобилизация и израелтяните са изпреварени с 12 часа. Тези часове се оказват решаващи в началото на войната, когато Израел е изправен пред многобройни човешки загуби и лишаване от Голанското плато и цялата част на пустинята Негев. Бар Йосеф не се съмнява, че египетските служби ликвидираха Маруан, след разкритията на Зеира. Цви Замир подава преди 6 години жалба пред главния прокурор срещу Зеира за разкриване на секрети от държавна важност, следствието приключва без решение от главния прокурор. Сега израелтяните се надяват на новия ръководител на МОСАД Тамир Пардо / с български корени/ да реши , ще бъде ли изправен Зеира под съд за смъртта на ценния египетски агент.

събота, 17 юли 2010 г.

Дългите уши на Израел

Шпионски скандал с името на израелския МОСАД се раздуха в Ливан.В пресата е пълно с коментари, анализи и съобщения за арестуването на 120 ливански граждани, обвинени в сътрудничество с Израел, 56 от които чакат съд, останалите се разследват.
Главен подозреваем е отговорен техник от фирмата"Алфа", отговарящ за нормалната работа на повече от 650 телефонни станции. Още в началото на разследването Ширбил Кизи признава, че работи за Израел от 1996 година и е организирал подслушването на генерали от ливанската армия, членове на правителството и парламента, в това число на президента Сулейман / тогава началник на Генералния щаб на ливанската армия/. Като негов помощник се посочва холандската гражданка Хайнке Потер - отговорен служител на фирмата "Алфа",успяла да напусне Ливан часове преди да бъде арестувана.
Хасан Фадалла - член на парламента от "Хизбалла" е убеден, че "не става дума само за "Алфа". В шпионаж са замесени и други фирми, които нанасят вреда на националната сигурност. Израелтяните събират информация не само за Ливан, но и за Сирия, Хизбалла, Исламски джихад, Хамас и палестинците. В резултат на послушването, Израел успя да осъществи ликвидирането на неудобни нему политически лидери".
В Израел са недоволни от разкриването на шпионската мрежа, като обвиняват своят стратегически партньор - САЩ, че предостави съвършенна апаратура на ливанското разузнаване за разследване убийството на Харири. Ливанците не откриха убийците на министър- председателя, но успяха да заловят израелските шпиони и да удържат малка победа над всемогъщия МОСАД.

понеделник, 12 юли 2010 г.

Ще покаже ли Израел своята атомна бомба?

Дълги години Израел е подложен на натиск от всички страни да признае наличието на атомно оръжие и да се присъедени към Договора за неразпространение на това оръжие. От 60 -те години на миналия век Израел нито потвърждава, нито отрича притежаването му и с тази двусмисленост сега отхвърли предложението за участие в конференция през 2012 година. Главната задача на този форум ще бъде създаване на безядренна зона в Близкия Изток по препоръка на Съвета за сигурност на ООН.
Министър-председателят Бениамин Нетаниаху отхвърли предложението с твърдението, че времето за безядренна зона ще настъпи, ако се спре ядрената програма на Иран и се обуздаят мераците на другите съседи.
Наред с това се чуват гласове, които се съмняват в такава "двусмисленост" на Израел.Тези гласове се опитват да обосноват причините, заради които Израел е длъжен да извади на бял свят своето ядрено въоръжение.
Приемаме, че Израел притежава такова оръжие. Множество са фактите, които потвърждават това; контакти с държави и фирми, носещи белезите на военно сътрудничество, признанието на френската република за помощ в построяването на ядрения център в Димона, закупуването на ядрени материали от африкански и латиноамерикански държави, съвместно ядрени опити с Южна Африка, шпионските скандали на ядрена тема/Мордехай Вануну, Джонатан Полард/ и много други. Според английският "Таймс" Израел притежава 200 атомни устройства, скрити в Негев и Юдейската пустиня.
Израел счита, че без атомното оръжие е немислимо неговото съществуване. Към досегашните конвенционални врагове сега се добавя и атомен Иран.
Досегашната неопределеност на Израел не можа да спре ядрените амбиции на своите съседи, не ликвидира терора на ХАМАС и ХИЗБАЛЛА и не реши въпроса за всеобщ мир в Палестина. Прикриването на ядреният арсенал не може да продължава вечно и според мен признаването на "ядрените грехове" само ще засили безопасността на Израел.
Еврейската държава трябва недвусмислено да заяви, че притежава такова оръжие, което ще охлади желанието на терористическите отрочета да "изхвърлят евреите в морето".
Изваждането на бомбата на бял свят ще се превърне в сдържаща сила до такава степен, че ще накара неговите противници дълбоко да се замислят преди на предприемат поредната авантюра.
ООН и останалият свят искат Израел да привърши с "ядрената двусмисленост" и да се присъедини към всеобщите усилия за безядрен свят. Но докато има опасност за съществуването , Израел не ще се откаже от ядрения арсенал и така би постъпил всеки.
В хода на тези мисли ми се прокрадва и една такава: просто няма бомба!! И всичко това е един голям блъф, една дълбоко скроена игра с далечни цели на МОСАД. Израел, заобиколен от вечни врагове, използва всякакви средства за да запази своята държавност и няма нищо чудно , ако се окаже, че дезинформацията за "оръжие за възмездие" е една от тях !

Какво ще стане ако убият шейх Насралла?


Заплануваното пътуване в Турция на генералният секретар на "Хизббала" може би ще се отложи. В ливанската преса се появиха статии с предупреждение, Израел да не се опитва да ликвидира своя враг от север, както направи с Абас Мусауй /водач на Хизббала преди Насралла/ Имад Мунгие и Махмуд Мабхух от "ХАМАС" в началото на годината.През февруари 2008 в Дамаск бе ликвидиран Имад Мугние,"министър на отбраната" на Хизбалла, формално втори човек след Насрала. 2009 година пък бе последната на генерала от сирийската армия Мохамад Сулейман, отговарящ за военните доставки за Хизбалла и ядреното сътрудничество с Иран и Корея. Израелските специални служби разбиха керван с оръжие в Судан и завладяха кораба "Франкоп"с оръжие за Хамас.За своята 63 годишна история Израел се явява непредсказуем, често постъпващ въпреки логиката на своите съседи.
Нека си припомним, как бе ликвидиран Мусауй. През февруари 1992 година палестински терористи проникват във военна база на израелската армия близо до Ливан, убиват трима спящи войници и се скриват. Израелският МОСАД бързо отговаря на предизвикателството и след ден с ракета, пусната от хеликоптер унищожава тогавашния лидер на "Хизббала" и неговото семейство.
В Израел бяха доволни и разглеждаха тази ликвидация като демонстрация на своята сила и могъщество. Това убийство обаче стана пример за стратегическа грешка и се превърна в бумеранг. Ликвидацията на Мусауй доведе до ескалация на военните действия и безпрецедентен обстрел на северните територии на Израел, не закъсня и терористическия акт в посолството на Израел в Буенос Айрес. От друга страна, начело на "Партията на Бога" застана човек, настроен още по-войнствено. Веднага шейх Насралла заяви: "Близките дни ще покажат, че ликвидацията на Мусауй бе грамадна грешка на ционистите". Силен и влиятелен в Ливан и арабския свят, шейх Насралла живее под голяма заплаха за ликвидиране, сравнима с преследването на водачите на "Ал Кайда". Появяването му пред публика се чете на пръсти, общуването със своите хора и света е предимно на екрана на телевизора. Неговото местонахождение е тайна номер 1 в Ливан.
Израелтяните полагат максимум усилия за да го проследят и успяват в последните месеци да го засекат два пъти - в Бейрут и по време на пътуването му в Сирия през февруари. Не го ликвидират, защото е обграден от много хора, предимно деца. В Ливан са убедени, шанс за ликвидация ще има и тя ще изкупи всички поражения на израелтяните.
Такава ликвидация ще бъде огромно сътресение за "Хизбалла", но не ще е смъртоносно, защото шиитската организация е добре структурирана. Убийството на шейха ще предизвика взрив на ливанската граница и това насилие ще се придвижи и в Палестина. Ако убийствата на Мусауй и Мугние доведоха до ескалация, то гибелта на Насралла ще доведе до война. Той може да въвлече Ливан в нова война ,може да го направи и след своята смърт.

събота, 12 юни 2010 г.

Неизвестни страници от историята

През 1969 година терористи от Националния Фронт за освобождение на Палестина планират покушение на Давид Бен Гурион. МОСАД, шведската и датската специални служби разкриват заговора, но остават неясни много обстоятелства...
На 22 май 1969 година датската служба за безопасност арестува трима в подозрение за атентат срещу Бен Гурион. Двама от арестуването са араби: палестинската художница Мона Сауди и гражданина на Ирак Раззак. Третият е шведа Ролф Свенсон. Обискирайки хотелска стая, полицията намира пистолет, граната и боеприпаси. От събраните сведения става ясно, че тримата замислят покушение над Бен Гурион по време на неговото посещение в Рио де Жанейро.
Но през 2002 година се появява биография на един от сътрудниците на шведската спецслужба, в която описва интересни подробности от това дело. Според следствието, Мона Сауди пристига в Стокхолм през пролетта на 1969 година за изложбата на палестински карикатуристи, запознава се със Свенсон и решават да организират терористичен акт. Отправят се в Дания и към тях се присъединява Раззак.
В хода на следствието Свенсон признава, че получава пари за своето участие от някакъв представител на датската разузнавателна служба. Сауди на свой ред признава, че получава оръжието от Свенсон, но отрича своята вина и го обвинява , че работи за МОСАД. След триседмично следствие тримата са освободени и делото закрито!
В интервю пред американският вестник Christian Science Monitor Мона Сауди заявява, че са и поставили капан и се чуствува невиновна. Но в отчета на шведската следствена група се съдържа твърдение, че Сауди е активистка на НФОП и взема участие в захвата на 4 самолета на 6 септември 1970 година в йорданската пустиня. Авиолайнерите са взривени, пътниците са освободени в замяна на палестински терористи.
Съдебният процес в Копенхаген през 1990 година над други терористи дава нови подробности за намеренията на тримата да организират терористичен акт. Той е планиран от Вади Хадад, близък помощник на лидера на НФОП Джордж Хабаш. Става ясно, че шведът Свенсон е поставено лице и действа с препоръката на МОСАД. Планът за ликвидирането на Бен Гурион е съществувал и зад този план стои НФОП, но израелската секретна служба е знаела на намеренията на заговорниците, следяла е техните действия и в крайна сметка ги неутрализира с помощта на Свенсон.
Архивните документи говорят, че убийството ще осъществи Раззак в Бразилия и Свенсон ще го снабди с оръжие. В египетските средства за масова информация обаче се появяват съобщения, че заговора е дело на МОСАД, решил да развали добрите отношения на Дания с арабските страни. Арабските журналисти пишат, че израелтяните се опасяват от популярността на антиизраелските рисунки на Сауди и я включват в заговора срещу Бен Гурион.
Не само Дания става арена на заговори за покушения от страна на палестински терористически организации. Няколко месеца преди описваните събития, четирима палестинци обстрелват в Цюрих самолет на "ЕЛ АЛ", където се намират восокопоставени израелски деятели. Израелските командоси откриват огън, убиват един, а останалите са арестувани от швейцарската полиция. В Египет са устроени демонстрации и датчаните се страхуват, че по време на съда над Сауди, Раззак и Свенсон ще се случи същото и свалят обвиненията срещу тях.
На 13 юни тримата напускат Дания. Раззак бърза да даде интервю пред египетския "Ал Ахрам" с опасенията, че МОСАД е по неговите следи и се кани да го отвлече.
Нови свидетелства по делото разкрива през 2009 година агентът на шведското военно разузнаване Гунар Екберг. Той е внедрен в палестинските среди , среща се с Хадад и след това съобщава на два агента на МОСАД с псевдоними "Дани" и "Мартин" за плановете на НФОП за тероризъм.
Когато палестинците разбират, плановете им за убийство на Бен Гурион са известни на МОСАД, започват да търсят осведомителя на израелтяните и бързо откриват Свенсон. Ръководството на НФОП приема решение за ликвидация, този път на Свенсон, но Екберг не открива неговото местонахождение.
Опитите на палестинците да открият Свенсон продължават дълго време, но без успех. През 1978 година Свенсон умира от естествена смърт и с това делото приключва, Раззак се скрива, Сауди продължава да рисува, открива след това своя страница в Интернет, където описва своето "славно минало", но повече в Дания не се появява...

вторник, 23 февруари 2010 г.

Биометрия - нова реалност

След убийствата на чеченеца Ямадаев и популярната ливанска певица Сузан Тамим, полицейският началник на Дубай Дахи Халфан задължава всички хотели,търговски центрове и обществени места да инсталират камери за наблюдение. Сега тези камери помагат в разследването на ликвидирането на Махмуд Мабхух,отговорен за контрабандната доставка на оръжие за ХАМАС в сектора Газа.
Проследяването с камери дава възможност на полицията да установи точното придвижване на членовете на групата,времето на влизане и напускане на Дубай.Телефонните им разговори в страната и чужбина също се разследват,като отправна точка е разговор с номер в Австрия.У следователите може би се намират и други доказателства за които не знаем - сътрудничество със специалните служби на Англия,Германия,Ирландия и Франция за използването на фалшиви паспорти и др.
Но ако полицията на Дубай не разполага със система за биометрическо разпознаване всякакви опити за доказване на истината са обречени на провал.Много от държавите в Европа и Америка използват нова технология за опознаване по биометрически показатели,издават се електронни паспорти с подробна информация за лицето - отпечатъци,цвят и форма на лицето и очите и др.В последно време всеки,който влиза в САЩ оставя отпечатък,в Амстердам проверяват очите,в Канада - чертите на лицето.До 2015 година страните с напреднала технология ще преминат на биометрическа проверка.
Въвеждането на електронни паспорти обаче не решава всички проблеми.Установено е,че 1% от хората могат да имат еднакви отпечатъци,същото важи и за очната решетка- на 100000 души могат да се намерят 700 с подобна.Особеностите на лицето могат да бъдат обект на фалшификация с извършване на пластическа операция.Машината за разпознаване може да сгреши,ако лицето е наклонено на 20 градуса,необходимо е да се търсят допълнителни показатели - големината на очите и носа и даже гласови особенности.И накрая биометрическите данни могат да се откраднат и се фалшифицират.
Всичко това ще създаде доста трудности на специалните служби,терористическите организации,криминалните среди,но се надяваме,че завършва времето на перуките ,залепените мустаци и тъмните очила.

понеделник, 22 февруари 2010 г.

МОСАД - тактическа победа или стратегически провал

Израелските средства за масова информация продължават да следят разследването в Дубай на убийството на Махмуд Мабхух - лидер от ХАМАС. Не се наемам да твърдя, че е работа на израелските специални служби , но множеството статии,коментари,интервюта по телевизията и радиото подкрепят предположението ми.
На 20 януари 2010 година в хотел"Ал Бостан Рутана" е намерен задушен Махмуд Мабхух, член на ХАМАС,отговарящ за връзките на организацията с Иран, снабдяването и с оръжие и преследван от Израел за терористична дейност - убийството на двама израелски войника през 1989 година - Саадон и Саспортас.
Полицията на Дубай започна разследване и успя да събере достатъчно материал,за да отправи обвинение в убийство на 11 души,от които една жена.Всички обвиняеми влизат в Дубай ден преди убийството с фалшиви британски,френски,германски и ирландски паспорти и напускат Емиратите 2 часа след убийството.В ръцете на следователите се намират достатъчно доказателства - записи от камерите за следене в хотела,търговския център,ксерокскопия на паспортите,разпечатки на телефонни разговори,които пряко показват наличието на група,осъществила убийсвото.
Службите в Англия,Франция и Ирландия заявиха,ча част от паспортите са фалшиви и започнаха разследване.Опитни журналисти в Израел успяха да открият двама с подобни имена: Михаел Бодехаймер /репатриант от Германия/ и Пол Кели /репатриант от Ирландия/,които отричат всякаква връзка с убийството и твърдят,че личните им данни са били украдени.
Правителството на Бениамин Нетаниаху и специалните секретни служби не коментират случилото се, само външния министър Либерман подметна,че няма доказателства за участие на израелските служби.Така е било и по-рано,израелските тайни служби никога не признават своето участие и не публикуват своите тайни.Добре е да си спомним ,че когато търсим виновник ,трябва да помислим кому е изгодно?
Ако наистина убийството на известен терорист на ХАМАС е работа на МОСАД,ще ми се да задам няколко въпроса:
1.Защо именно Мабхух? Толкова ли е важен за израелските служби и струва ли си да "изгорят" 11 специални агента,съпроводено с дипломатически скандал ,заради използването на фалшиви паспорти?
2.Защо са използували британски паспорти,като помним забравените от израелтянин фалшиви британски паспорти в телефонна будка в Германия и охладените дипломатически отношения след това?
3.Какво са знаели израелтяните за възможностите на службите в Дубай, успяла за кратко време да събере цялата информация от различни източници,да направи анализ и обяви чрез Интерпол заповед за задържането им?
4.Защо именно сега,когато се полагат усилия за приемането и прилагането на санкции на Иран,заради нежелането му да спре своята ядрена програма?
Не му върви на Нетаниаху,почти всички сериозни провали на израелските тайни служби са по времето на неговото управление-арестуването на двама израелски агента в Кипър,недоразуменията с Швейцария,неуспешното покушение над Халед Машал в Дамаск.
Може и да не ми се отговаря,защото ако полицията на Дубай не представи на света реални доказателства за участие на МОСАД в ликвидирането на Мабхух,Израел ще излезе от скандала чист - ликвидиран е опасен терорист ,снабдяването на ХАМАС с оръжие е провалено , участниците в операцията са свободни и невинни.