"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион
Показват се публикациите с етикет ядрена програма на Израел. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ядрена програма на Израел. Показване на всички публикации

вторник, 28 септември 2010 г.

Кога Израел ще удари Иран?


Част от моите читатели се интересуват как Израел ще реагира на разгръщата се ядрената програма на Иран. Ще се опитам да им задоволя любопитството, но трябва да предупредя, че да се предсказват събития в Близкия Изток е все едно да се решават уравнения с много неизвестни.
В регионалната политика има толкова подводни течения с неочаквани завои, че никакъв анализ не може да отчете възможните метаморфози и да се предвидят последствията от едно или друго събитие. Логиката тук не работи. Когато предполагаме, че ще избухне война, нищо не се случва. После на най- неочаквано място започват насилие и терор. Мисля обаче, че сега се струпват черни и опустушителни облаци , и източник на тази чернота е Иран.
Болшинството политически наблюдатели в Израел са убедени - вероятността израелската авиация да нанесе удар по иранските ядрени обекти превишава 50 %, и даже се опитват да отгатнат времето за тази атака. Тези прогнози се основават на изказванията на израелски политици и членове на Кнесета, репликата на министър председателя Бениамин Нетаниаху.
" Ние ще започнем да оценяваме нови възможности за спиране на иранската ядрена угрoза, ако международните санкции не принесат някаква полза."
Още през 2004 година тогавашният министър- председател Ариел Шарон заяви, че Израел не ще приеме ядрен Иран. Неговата позиция след това се поддържаше от Ехуд Олмерт в качеството му на премиер, от Барак като министър на отбраната и много други. Незaвисимо от политическите убеждения, всички политически партии в еврейската държава са в консенсус относно заплахата за Израел от иранската ядрена програма.
Израелската армия притежава всички средства за една такава атака - самолети Ф15 и Ф16,достатъчен брой противобункерни бомби, на път е сделка за 20 самолета Ф35. Всичко това, наред с внезапната атака на реактора "Озирак" през 1981 година в Ирак и предполагаемия ядрен обект в Сирия през 2004 година са достатъчни доказателства за нежеланието на Израел да има ядрени съседи.
На израелските коментатори пригласят и американски автори, които убеждават, че САЩ не ще се решат на военно решение на проблема, заради мястото , което заемат в света и ангажиментите в Ирак и Афганистан. Но ще предоставят мълчаливо тази възможност на своя единствен сьюзник в Близкия Изток - Израел. Привърженик на тази идея е Джефри Голдберг от списанието "The Atlantic". Според него Израел ще използува някой от следните маршрута:
- въздушен коридор през Саудитска Арабия,предоставен под натиска на САЩ,
- въздушен коридор между Сирия и Турция / без разрешение от страните, но почти невъзможен, заради конфликт на интереси между Турция и Израел в последно време/
- пряк полет през Йордания и Ирак/ най вероятен/.
В същото време Дан Мърфи от "Тhe Christian Science Monitor" e убеден, че Израел не ще се реши на ракетен удар по Иран по следните причини:
- една такава атака ще нанесе непоправими щети на САЩ като световна сила и неговия съюзник Израел. След евентуална атака ще последват реакции на "ХИЗБАЛЛА" в Ливан, Сирия, от палестинците с неговите терористични организации и целия арабски свят,
- втората причина : не може да се спре ядрената програма на Иран, може само да се отложи за 3 - 5 години. Има ли смисъл от регионален конфликт само ако се намалят темповете на разработка на ядрено оръжие? Смисъл има, ако в резултат от конфликта се събори режима на аятоласите,
- третата - възможна ли е такава въздушна атака, заради дължината и рисковете на такъв полет? За нанасяне на ефективен удар по над 100 цели/ предполагаеми/ са необходими 80 - 100 самолета, с допълнителни резервоари, дозареждане във въздуха и др.
Арабските режими в Персийския залив изпитват вече страх от засилващата се мощ на Иран и може мълчаливо да подкрепят такава атака. Ако САЩ и световната общност позволят на Иран да се сдобие с ядрена бомба, княжествата в Залива ще престанат да приемат американците в качеството им на съюзник и ще предпочетат покровителството на Иран. Богати, но заедно с това малки и уязвими, княжествата не ще встъпят във война с регионална сила, ако не получат поддръжка отвън. А цените на нефта?
Счита се, че Обама и неговите съюзници от Европа още не са разработили точна политика в случай, че санкциите не доведат до желания резултат.
Иран култивира в Ирак и Афганистан отряди от исламисти фанатици, въоръжава ги и ще ги използува при първа тръба.
Считам, че Израел ще извърши черната работа, така както направи в Ираk и Сирия. Близките месеци ще ни дадат отговор, просто израелтяните сега са заети с палестинците. Един неуспех на преговорите за окончателното регулиране на конфликта ще даде зелена светлина за следващата цел - Иран.

понеделник, 12 юли 2010 г.

Ще покаже ли Израел своята атомна бомба?

Дълги години Израел е подложен на натиск от всички страни да признае наличието на атомно оръжие и да се присъедени към Договора за неразпространение на това оръжие. От 60 -те години на миналия век Израел нито потвърждава, нито отрича притежаването му и с тази двусмисленост сега отхвърли предложението за участие в конференция през 2012 година. Главната задача на този форум ще бъде създаване на безядренна зона в Близкия Изток по препоръка на Съвета за сигурност на ООН.
Министър-председателят Бениамин Нетаниаху отхвърли предложението с твърдението, че времето за безядренна зона ще настъпи, ако се спре ядрената програма на Иран и се обуздаят мераците на другите съседи.
Наред с това се чуват гласове, които се съмняват в такава "двусмисленост" на Израел.Тези гласове се опитват да обосноват причините, заради които Израел е длъжен да извади на бял свят своето ядрено въоръжение.
Приемаме, че Израел притежава такова оръжие. Множество са фактите, които потвърждават това; контакти с държави и фирми, носещи белезите на военно сътрудничество, признанието на френската република за помощ в построяването на ядрения център в Димона, закупуването на ядрени материали от африкански и латиноамерикански държави, съвместно ядрени опити с Южна Африка, шпионските скандали на ядрена тема/Мордехай Вануну, Джонатан Полард/ и много други. Според английският "Таймс" Израел притежава 200 атомни устройства, скрити в Негев и Юдейската пустиня.
Израел счита, че без атомното оръжие е немислимо неговото съществуване. Към досегашните конвенционални врагове сега се добавя и атомен Иран.
Досегашната неопределеност на Израел не можа да спре ядрените амбиции на своите съседи, не ликвидира терора на ХАМАС и ХИЗБАЛЛА и не реши въпроса за всеобщ мир в Палестина. Прикриването на ядреният арсенал не може да продължава вечно и според мен признаването на "ядрените грехове" само ще засили безопасността на Израел.
Еврейската държава трябва недвусмислено да заяви, че притежава такова оръжие, което ще охлади желанието на терористическите отрочета да "изхвърлят евреите в морето".
Изваждането на бомбата на бял свят ще се превърне в сдържаща сила до такава степен, че ще накара неговите противници дълбоко да се замислят преди на предприемат поредната авантюра.
ООН и останалият свят искат Израел да привърши с "ядрената двусмисленост" и да се присъедини към всеобщите усилия за безядрен свят. Но докато има опасност за съществуването , Израел не ще се откаже от ядрения арсенал и така би постъпил всеки.
В хода на тези мисли ми се прокрадва и една такава: просто няма бомба!! И всичко това е един голям блъф, една дълбоко скроена игра с далечни цели на МОСАД. Израел, заобиколен от вечни врагове, използва всякакви средства за да запази своята държавност и няма нищо чудно , ако се окаже, че дезинформацията за "оръжие за възмездие" е една от тях !

понеделник, 14 юни 2010 г.

Флотилия за "мир" или терор


Светът негодува заради блокадата на сектора Газа от Израел. Турция я обявява незаконна, порицава нехуманния и варварски характер. ООН и ред западни държави и пригласят, арабските страни се заканват, администрацията на Обама се чуди как да реагира. С една дума - колко проблеми с тези евреи !
Газа, в която управлява ХАМАС изведнъж се прави на жертва и забрави 4000 ракети , изстреляни срещу Израел през последните няколко години срещу гражданско население. Веднаж попаднах в Ашкелон по време на обстрел и смея да Ви заверя,че не се чуствувах комфортно. Не съм евреин, но с чиста съвест заявявам, че палестинците си заслужават тази блокада.
Така и сега с тази "Флотилия на мира", обявила че изпълнява хуманитарна мисия. Израелтяните помолиха корабите да се отправят в пристанището Ашдод, преминат митническа проверка и след това да ги доставят в сектора за своя сметка. Тази проверка не ще даде възможност за доставка на материали, с двойно предназначение /гражданско и военно/ на ХАМАС, както се опитваха и по рано. Израел вече два пъти прихваща кораби с иранско оръжие на борда. Представителите на тази "мирна" флотилия отказаха и израелските командоси бяха принудени със сила да я спрат. Разстрелът на 9 и раняването на 19 души бе законна самоотбрана на опитите на физическа разправа с прътове, вериги, ножове и др.
Защо предложението за проверка бе отказано? Защото идеята не бе доставка на хуманитарна помощ, а разкъсване на блокадата, която ограничава доставките на оръжие и военни материали за ХАМАС. След затварянето на границата с Египет и непрестанните бомбардировки на подземните тунели от страна на израелската авиация, боевиците на терористическите организации изпитваха остра нужда от военни материали.
Като малка и гъстонаселена страна Израел се е стремял винаги да не воюва на своя територия. При всяка възможност се е старал да реализира принципа " територия в замяна на земя". Спомняме се войната през 1967 година със завояването на Синай и Голанското плато. Ако не се приеме предложението за мир Израел задържа територия като буферна зона /Ливан/, за да защити своите граждани.
Израел излезе от сектора Газа през 2005 година, от Ливан през 2000 година и какво получи в замяна? Непрекъснати обстрели на населени места, десетки убити и ранени, опити за похищаване на военни и гражданско население, усилена милитаризация в Ливан и Газа, войствени настроения,създаване на мини държави с терористичен характер.
Заради това на Израел не остава друга възможност, освен пълна блокада, която ще предотврати допълнителното превоъръжаване на терористите. Но тази естествена самоотбрана се оприличава от световната общественост с военна диктатура, с апартейд, с расизъм и какво ли не още. Не остават назад и противниците на израелското ядрено въздържане. Миналата седмица и САЩ се присъединиха към консенсуса, осъждащ Израел за нежеланието му даже да говори за това.
Светът се умори с тези евреи, с техният отказ на всички призиви за национално самоубийство!