Американците стрелят, израелтяните прикриват

Последната атака на «неопознати летящи апарати» на автомобил близо до Порт Судан илюстрира продължаващата война в доставката на оръжие в Египет и от там в сектора Газа. През 2009 година бе разбит керван с оръжие и убити над 100 души, а неотдавна египетските граничари завладяха автомобил с оръжие в района на суданско- египетската граница.

За Израел е ясно, че Судан е територията, от която исламисткото движение в сектора Газа се снабдява с оръжие. Израелтяните не се съмняват и за доставчиците – Иран и Йемен. Но тук не става въпрос само за движението ХАМАС, а за широка мрежа за продажба на оръжие, като се започне от Йемен и се стигне до Магриба. И Хамас е само част от тази мрежа. А Източен Судан е слабо контролирана територия, идеално подхождаща за прехвърляне на оръжие.

Убитият преди дни емисар на ХАМАС Абдел Латиф ал- Ашкар израелските средства за масова информация наричат приемник на ликвидирания от израелските служби в Дубай Мабхух / по данни на чуждите телевизии/. Суданският външен министър обвини за това нападение Израел.

Но очевидци разказват за два хеликоптера «Апачи» и няколко взрива, което Израел просто не може да извърши!!! Не може да отправи на такова разстояние хеликоптери, а база за междинно кацане не притежават.

Става дума за друга история. Израелтяните просто отработват възложената им роля да мълчат и да приемат обвиненията. Те прикриват американците, който извършиха и предната атака през 2009 година, действуващи от Етиопия или Йемен. Не изключвам и ликвидирането на Мабхух в Дубай да е дело американците, а израелтяните, като няма какво да губят им предоставиха фалшивите паспорти и израелски имена в тях. Никакви израелтяни няма и нямаше нито в Судан, нито където и да било в този регион. В даденият случай имаме класически вариант на операция по борба с «Ал Кайда», действия като тези в Афганистан и Пакистан.

Израелската роля в ликвидацията е разузнавателна. Навярно притежават отличен агент в редовете на ХАМАС, издал както Мабхух, така и неговия наследник Ашкар. Не изключвам и технологична подкрепа на американците от израелски безпилотните разузнавателни самолети. Няма да се учудя, ако са замесени и суданските специални служби, но това е малко вероятно. Много слаба бе реакцията на суданците, може би заради сегашното благоразположение на Вашингтон към Судан с обещаното сваляне на икономическите  санкции.

От това мога да направя следния извод: САЩ провеждат операции по ликвидация на емисари на ХАМАС, които категорически отричат, а Израел подава необходимата информация и технологическа подръжка.

Ще има ли нова военна операция в Газа?

Преди 2 години Израел проведе 22- дневна военна операция в сектора Газа. Бойните действия започнаха с въздушни удари по военни обекти на ХАМАС, за да сложит край на непрекъснатите минометни и ракетни обстрели на израелски селища в близост до сектора Газа. След това последва нахлуване на пехотни и специални части за ликвидация на терористичните групировки. Военната акция, въпреки международните протести за нахлуването и използуването на забранени оръжия почти прекъсна атаките на хамасовците и създаде що годе устойчив мир.
Сега след двугодишно затишие страстите отново се накаляват. Отново бяха изстреляни мини и ракети срещу израелски селища,като една попадна сред детска градина в Ашкелон, леко рани девойка на път за училище и предизвика паника сред населението. Израелтяните отговориха с военновъздушни атаки на тренировъчни лагери на ХАМАС и тунели, използувани за контрабанда на оръжие.
Политическите наблюдатели в Израел отбелязват, че ХАМАС сега не е заинтересован от ескалация на напрежението, неговите обстрели на израелска територия се възприемат като отклоняващо средство от разочарованието и неспособността му да достигне набелязаните политически цели, както и освобождаването на палестински затворници в замяна на израелския войник Гилад Шалид, взет в плен преди 5 години.
Тази дейност сега напомня за разкола в палестинското ръководство в последните години. Въпреки, че ФАТАХ , по думите на мнозина, доминира на Западния бряг/ аз не съм сигурен/ и се стреми със всички сили да съхрани контрол в автономията, ХАМАС провежда политика на терор с ниска интензивност. Победата на ХАМАС на палестинските парламентарни избори през 2006 година ознаменува официалния провал на светската политическа култура. За никого не е тайна, че ХАМАС се стреми да наложи своя контрол над Западния бряг и това се явява тенденция за ислямизация не само в Палестина, но и в Сирия, Йордания и Египет.
Една от причините за успеха на хамасовците бе широката корупция сред редовете на ФАТАХ и неспособността им да подпишат някакво споразумение с Израел, втората бе вярата на палестинците, че само с борба могат да завоюват независимост, след напускането на израелската войска на сектора Газа месец преди изборите,прието като победа над ционисткия враг.
Сега слушам по телевизията коментари на политически наблюдатели, според които ХАМАС губи популярност сред палестинците, жителите на Газа все повече усещали стабилността в автономията и икономическата координация с Израел и временната слабост на ХАМАС води до растящо недоволство. Тези оценки не са точни ,няма никакви признаци за слабост в ръководството на ХАМАС. Продължава редовното нелегално снабдяване с оръжие през Египет, отслабването на блокадата на сектора доведе до подобряване на икономическата дейност в сектора, не отслабват финансовите инжекции от ислямския свят. Управлението на ХАМАС в Газа е сериозно препятствие на палестинско- израелските преговори и тази ескалация на терора е още едно доказателство за непримиримостта на ХАМАС и подчертават нарасналия им военен потенциал.
Опасявам се само от нова израелска атака над хамасовските позиции, нова военна операция с нахлуване в сектора Газа, която този път ще завърши още по- трагично. Израелското търпение има граници.

Фото АП - Израелски фосфорни бомби над Газа/забранени за използване от международна конвенция/

Палестинска държава или анексия на палестинска земя

Въпреки трудностите в постигането на компромис,"Две държави за два народа" е предпочитана и реална опция за решаване на близкоизточния конфликт за множеството палестинци и израелтяни.
Още след Шестдневната война през 1967 година, Комунистическата партия на Израел/ с членове араби и евреи/ предлага горния вариант, който с годините е приет от международното общество и става основа на сегашния мирен процес под покровителството на САЩ.
Но идеята за провъзгласяване на палестинска държава в едностранен порядък/ без договор с Израел/, която е официална политика на Организацията за освобождение на Палестина от поне 20 години, все повече привлича вниманието на редица леви и десни/!!!/ израелски политици и интелектуалци.
В случая е логично да зададем въпроса: ако формулата "Две държави за два народа" има такава широка поддръжка сред палестинци и евреи, с какво ще обясним идеята за едностранно решение на палестинския проблем?
Обяснението се крие в пропастта между световното разбиране на проблема и реалните пътища за реализирането му.Разликите по ключови проблеми, като Иерусалим или бежанци са много дълбоки, че нито Нетаниаху, нито лидера на автономията Махмуд Абас не са готови за отстъпки. Отстъпки, свързани с идеологически и религиозни разногласия. И тези разногласия подбуждат палестинци и израелски политици да търсят други варианти, който не се побират в горната формула.
Така например бившият министър на отбраната и министър на външните работи Моше Аренс и настоящия председателя на Кнесета Реувен Ривлин предлагат да се анексират Самария и Юдея. На живеещите там, и в Източен Иерусалим палестински араби да се предостави израелско гражданство.Те искат палестинците да станат пълноценни граждани на израелската държава. След едно или две поколения палестинците ще се разтворят сред подавляващото еврейско мнозинство и за палестинска държава повече не ще се чуе. Израел ще се превърне в еднородна демографска държава с население, изповядващо юдаизъм и ислям. Авторите на идеята предполагат , че демографския ръст на палестинците не ще превишава раждаемоста сред евреите и те винаги ще бъдат мнозинство.След няколко поколения евреите ще изменят демографическата и политическата ситуация така, че да стане необратима.
Аренс първо предлага да се обвържат с еврейската държава палестинците, живеещи на територията на Израел, което да послужи за пример на палестинците от Самария и Юдея.

Не съм уверен, че Моше Аренс и Реувен Ривлин ще прочетат тези редове, но за българските ми читатели ще кажа: двамата дълбоко се заблуждават!
- тяхното високомерно,покровителствено отношение към действителността ми напомня характерните за Моше Даян и Менахем Бегин експерименти с автономията на палестинците,
- такива твърдения свидетелствуват за невежество/ нищо, че са в челните редици на израелската политика/ към националните стремления за палестинска държава на цялата територия на Палестина и без евреи,
- идеята на Аренс и Ривлин не дава отговор на въпроса: какво ще правим със сектора Газа и неговото 1,5 милионно население?
- тези политици не отчитат религиозната нетърпимост межди юдаизъм и ислям и присъщото им вековно противопоставяне,
- колкото повече набира скорост формулата "Две държави за два народа", толкова отчетливо десните сили в Израел осъзнават загубата на Самария и Юдея. Паниката ги кара да търсят алтернативни решения. Но доколкото такива не съществуват, те вадят от политическия шкаф стари и дискредитирани схеми и се надяват да се приспособят към новите условия. Провокативната реклама на такова решение може наистина да подтикне палестинците да обявят едностранно държава, което ще даде повод за истинска израелска анексия на Западния бряг и да отложи за векове мечтата на палестинците. Но ако такава анексия бе възможна преди 40 години, сега никой не ще разреши.
Така че, тези двамата - Аренс и Ривлин не ще оставят следа в пантеона на израелската политика.

Външен министър за вътрешни работи

Може би няма в световната дипломация случай, когато външният министър на една държава не участвува в преговори за мирно регулиране на конфликт между съседи. Такъв е случая с Авигдор Либерман- външен министър, отстранен от преговорите между палестинската автономия и държавата Израел. Отсъствието на Либерман от масата на преговорите е обусловена от коренните му различия с Бениамин Нетаниаху за бъдещето на еврейската държава и програмата "Две държави за два народа". Либерман се съгласи с тази формула, само за да не попречи на започналите преговори като министър на коалиционното правителство, но има собствено виждане за решаване на близкоизточния конфликт.
Нетаниаху под натиска на САЩ се съгласи на преки преговори без предварителни условия, но за тези преговори не са необходими условия, всички знаем, че ще стане въпрос на граници, бежанци, еврейски селища на Западния бряг, подялбата на Иерусалим. Несъгласието на Либерман по основните въпроси го остави в къщи да ръководи и решава дипломатическите проблеми с Таджикистан, Салвадор и Виржинските острови. В материала "Лошото момче на израелската политика" го представих като твърд и праволинеен политик, понякога арогантен и брутален, с държание , далече от дипломатическия етикет, но твърдо стоящ зад своето разбиране за конфликта между палестинци и евреи;
- палестинска държава с временни граници, но никакъв случай с граници от 1967 година /Нетанияху иска окончателни граници от 1967 година/,
- всички еврейски селища на Западният бряг / палестинска територия/ се запазват и се извършва трансфер на територии, заедно с население,
- Т.н, "Триъгълник" на територията на Израел, населена с почти 100 % арабско население, преминава под палестински суверенитет / Нетануаху не огласява своята позиция/,
- 22 арабски села около Иерусалим преминават към новосъздадената държава Палестина /Нетаниаху е за запазване на израелски контрол на тази територия/,
- долината на река Йордан остава под израелска юрисдикция, за да се гарантира и охранява границата с Йордания / Нетаниаху се колебае/,
- Храмовият хълм с принадлежаща "Стена на плача" остава под контрола на Израел / Нетаниаху е за международен контрол/,
- сектор Газа - построяване на електростанция и станция за опресняване на вода, летище и пристанище, с което се прекъсват окончателно връзките. Изгражда се охраняема граница и излазът на палестинците ще бъде възможен само през Египет / Нетаниаху е съгласен, но не за сметка на израелските данъкоплатци/
Очевидните различия между позицията на Нетаниаху и тази на Либерман му определи и ролята на външен министър за вътрешно ползване.

История с география

В светлината на събитията в Газа с тъй- наречените "флотилии за мир" и обвиненията , че Израел е превърнал сектора в "затвор под открито небе", няма да бъде излишно да си спомним какво направиха турците през 1974 година в Кипър.
Отношенията между Турция и Израел, до скоро сърдечни и приятелски, претърпяха изменения след идването на исламистите на власт. След военната операция на израелската армия срещу ХАМАС през зимата на 2009 година министър- председателя на Турция Реджеб Ердоган гневно и рязко осъди Израел за "нечовешките действия, способни да доведат до самоунищожение" и намери сили да привлече на своя страна даже и Бог: " Аллах ще накаже тези, които нарушават правата на невинни хора".
Словестни нападки и оскърбления получи и президента на Израел Шимон Перес по време на икономическия форум в Давос, последен акорд в тази шумотевица бе отзоваването на турския посланник от Тел Авив.
Но моят въпрос е - колко по "жестоки и безчовечни" са действията на израелската армия сега ,пред действията на турската армия в Кипър тогава, през 1974 година?
По време на нахлуването на турската армия в Кипър е използван напалм, по данни на Minority Rights Grouo International. Израелтяните в Газа използуваха предимно конвенционално оръжие и се стремяха да сведат до минимум жертвите сред мирното население.Само в няколко случаи използуваха фосфорни бомби, забранени от Женевското споразумение.
Окупацията на северната част на Кипър се съпровожда от етническо почистване. Израел само направи "етническа чистка" на своите граждани, принудително изсели 8000 души от еврейските селища в Газа.
Завладяването на Северен Кипър принуди бягството на кипърските гърци и създаде Турска република Северен Кипър като турска колония / част от българските турци, напуснали България през 1989 година са заселени на острова/. В отличие от това сектора Газа има пълна автономия и провежда независима политика.
Причината, заставила Израел да извърши военна операция в Газа е не подчинение на Газа, а защита на своите граждани от непрекъснатия обстрел на еврейски селища в близост до сектора. Турция въвежда своята войска, не за да защитава своите граждани , а за създаване на плацдарм за своята агресивна политика.
Турция провежда политика на колонизация на гръцките земи, без надежда някога гърците да си ги получат обратно. През 1973 година турската община е 120000 души, сега наброява повече от 160000. В секторът Газа не останаха евреи.
Турците построиха стена , отделяща северната и южната част, а израелтяните направиха стена, защищаваща от нахлуване на терористи и самоубийци.
Турците направиха Фамагуста - "град- призрак". Израелтяните съкрушиха Кунейтра на Голанското плато в "град- фантом". След превръщането му в руини , града е предаден на сирийските власти, но по политически причини не е възстановен и заселен.
Сравнението не е в полза на Турция, но преди да обвиняват и злепоставят да бяха погледнали в собствения двор. Израелтяните също има от какво да се срамуват. Или както казват - "всички са маскари!"

Флотилия за "мир" или терор

Светът негодува заради блокадата на сектора Газа от Израел. Турция я обявява незаконна, порицава нехуманния и варварски характер. ООН и ред западни държави и пригласят, арабските страни се заканват, администрацията на Обама се чуди как да реагира. С една дума - колко проблеми с тези евреи !
Газа, в която управлява ХАМАС изведнъж се прави на жертва и забрави 4000 ракети , изстреляни срещу Израел през последните няколко години срещу гражданско население. Веднаж попаднах в Ашкелон по време на обстрел и смея да Ви заверя,че не се чуствувах комфортно. Не съм евреин, но с чиста съвест заявявам, че палестинците си заслужават тази блокада.
Така и сега с тази "Флотилия на мира", обявила че изпълнява хуманитарна мисия. Израелтяните помолиха корабите да се отправят в пристанището Ашдод, преминат митническа проверка и след това да ги доставят в сектора за своя сметка. Тази проверка не ще даде възможност за доставка на материали, с двойно предназначение /гражданско и военно/ на ХАМАС, както се опитваха и по рано. Израел вече два пъти прихваща кораби с иранско оръжие на борда. Представителите на тази "мирна" флотилия отказаха и израелските командоси бяха принудени със сила да я спрат. Разстрелът на 9 и раняването на 19 души бе законна самоотбрана на опитите на физическа разправа с прътове, вериги, ножове и др.
Защо предложението за проверка бе отказано? Защото идеята не бе доставка на хуманитарна помощ, а разкъсване на блокадата, която ограничава доставките на оръжие и военни материали за ХАМАС. След затварянето на границата с Египет и непрестанните бомбардировки на подземните тунели от страна на израелската авиация, боевиците на терористическите организации изпитваха остра нужда от военни материали.
Като малка и гъстонаселена страна Израел се е стремял винаги да не воюва на своя територия. При всяка възможност се е старал да реализира принципа " територия в замяна на земя". Спомняме се войната през 1967 година със завояването на Синай и Голанското плато. Ако не се приеме предложението за мир Израел задържа територия като буферна зона /Ливан/, за да защити своите граждани.
Израел излезе от сектора Газа през 2005 година, от Ливан през 2000 година и какво получи в замяна? Непрекъснати обстрели на населени места, десетки убити и ранени, опити за похищаване на военни и гражданско население, усилена милитаризация в Ливан и Газа, войствени настроения,създаване на мини държави с терористичен характер.
Заради това на Израел не остава друга възможност, освен пълна блокада, която ще предотврати допълнителното превоъръжаване на терористите. Но тази естествена самоотбрана се оприличава от световната общественост с военна диктатура, с апартейд, с расизъм и какво ли не още. Не остават назад и противниците на израелското ядрено въздържане. Миналата седмица и САЩ се присъединиха към консенсуса, осъждащ Израел за нежеланието му даже да говори за това.
Светът се умори с тези евреи, с техният отказ на всички призиви за национално самоубийство!