"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион
Показват се публикациите с етикет ФАТАХ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ФАТАХ. Показване на всички публикации

четвъртък, 8 март 2012 г.

Близкоизточният конфликт вече не се решава , а се управлява!

Управляващите в Израел най после намериха спасителна политическа формула на израелско- палестинския конфликт. Вече не се говори за «решение на конфликта», а за «управление на конфликта»!!
Има не малко аргументи в полза на това нововъведение, които ми се струват напълно рационални – непреодолими разногласия по основни въпроси между правителството на Нетаниаху и палестинската администрация на Абу Мазен, разкол между ФАТАХ и ХАМАС и най вече противостоянието с Иран, заради ядрената му програма.
Всичко това не позволява да се регулира конфликта и да се сключи мирен договор с палестинците. И затова правителството на Нетаниаху и всички държавни органи полека лека се съсредоточават на съхраняване на статуквото – почти незабележима помощ за палестинската икономика, леко облекчаване положението на палестинските араби, с премахване на някои фортпостове и редица заграждения, освобождаване на затворници/и без това няма място в затворите/, арестувани още от времето на Норвежските съглашения от Осло.
Министърът на транспорта съобщава за намерението на неговото ведомство да построи нови ж.п. линии, които да минават през окупираните Самария и Юдея/ кой ще пътува по тези линии, като арабите не могат да напускат своите градове и села без разрешение/. Управленческият съвет на селищата по териториите съобщават за нов план под название «Стабилизация на ситуацията – практически препоръки по управлението на израелскопалестинския конфликт»/ забележете – управление!/
В отсъствието на възможност за регулиране на конфликта или да се анексират Самария и Юдея, Израел трябва да анексира само територии С и да предостави гражданство на 55000 палестинци, живеещи на тези места. Обаче за този танц са нужни двама партньори, а палестинците да танцуват под израелска свирка нямат намерение. Те не се съгласяват за анексията на 60 % от Западния бряг и да се удовлетворят от възможността да свободно пътуване от един град към друг – без израелски проверки и блокпостове.

Израелски автомобил  през палестинско село

Откакто се стабилизира ситуацията в областта на безопасността, израелската общественост и средствата за масова информация напълно игнорират палестинските проблеми, просто не им обръщат внимание – предпочитат да осведомяват за появата на нов театър, откриване на филиал от мрежата Kentucky Freid Chicken, автомобилни състезания и други подобни. За регулиране на конфликта никой не иска да говори и всички са за съхраняване на сегашното, относително спокойно положение на Западния Бряг.
Обаче през последните месеци в палестинската автономия се забелязват негативни явления – увеличаване на безработицата, липса на нови работни места, забавяне на икономическия ръст, липса на инвеститори и средства за съществуване на администрацията. И тази тенденция заплашва да се усили и да стане причина за поредния взрив на насилие. Но това не вълнува Нетаниаху и подобните му, те са обзети от манията за скорошна атака на Иран, която не се знае как ще завърши и ще има ли полза от нея. Вместо да решава своите проблеми със съседите, Израел се заема да въвежда нов световен ред.

неделя, 1 май 2011 г.

Големият брат на ХАМАС

«Исламски джихад» е първата ислямска палестинска групировка, появила се много преди ХАМАС. Това движение се заражда в каирските университети, където се учат няколко съмишленици на Абдел Азиз Шкаки. Те търсят ислямска алтернатива на ФАТАХ и за фундамент избират идеите на «Мюсюлмански братя». След завръщането на студентите в Палестина в началото на 80- те години на миналия век организацията е изградена, а духовен баща , наред със Шкаки става Абдел Азиз Уда от бежанския лагер Джабалия в сектора Газа. Стимул и пример за подражание на новата организация става ислямската революция в Иран през 1979 година, въпреки че тя е шиитска, а палестинците са сунити. Именно това подражание става причина за отдалечаване на «Ислямски джихад» от «Мюсюлманските братя».
Единствената цел на «Ислямски джихад» е унищожение на Израел и създаване на ислямска палестинска държава. Непрекъснато противопоставяне с Израел, никакво примирие с «ционисткия» враг, още повече преговори. В своята платформа джихадите не си поставят за цел създаване на социални или политически структури. ХАМАС избира друга стратегия, пуска дълбоки корени на палестинската улица със създаването на религиозни учебни заведения и социални структури за подпомагане на социално слабите. ХАМАС се заема и с изграждането на политически структури и за разлика от «Ислямски джихад» проявява отвреме навреме политическа гъвкавост.
Първият терористически акт «Ислямски джихад» извършва през далечната 1983 година в Хеврон. След избухването на първата интифада нейните водачи вече твърдят, те са вдъхновителите на масовите вълнения. През 1988 година израелтяните правят грешка, изселват Шкаки в Ливан и започва нов период на терор срещу израелтяни, военни и граждански лица. Джахидите започват да действуват вече и в Самария и Юдея, след мирното съглашение от Осло приемат на въоръжение и самоубийствени терористични актове.
Първият терористичен акт със самоубийци е на 22 януари 1995 година на кръстопътя Бейт Лид. Самоубиец взривява самоделна бомба на автобусната спирка, в тълпата новобранци от десантна бригада и когато на пострадалите започва да се оказва помощ се взривява втори. Загиват 21 военнослужащи и гражданин, десетки са ранени.
От този момент израелските тайни служби започват тайната ликвидация на водачите на «Ислямски джихад». На 26 октомври 1995 година под измислено име Шкаки се установява в Малта и е застрелян. Израел не взема отговорност за ликвидацията, но самата акция  парализира дейността на организацията за известно време. Но на 4 март 1996 година в сърцето на Тел Авив друг самоубиец се взривява,загиват 20 и повече от 70 са ранени..
Нещо лично: имах нещастието да участвувам в почистването на магистралата и тротоарите след този терористичен акт като работник в кметството на Тел Авив. Ужас и безумие !!!
С началото на втората интифада «Ислямски джихад» заема централно място в терористическата дейност, извършва повече от 400 терористични актове, жертви стават повече от 400 израелтяни.
Израелтяните продължават ликвидацията на водачите на исламистите. Командирът на бойното крило в Самария и Юдея Ияд Хардан е ликвидиран през 2001 година. След това дойде времето на кървавата епоха - Мохамад Туалбе , наричан Нурси, ръцете на когото са в кръв  до лактите. Една от знаковите операции е сражението в лагера за бежанци в Дженин, който се явява бастион на «Ислямски джихад». В резултат на многодневен бой загиват 23 войника на израелската армия и над 120 терористи. Сред тях е Нурси, затрупан от стена съборена от булдозер, десетки терористи се предават.Терактите продължават, загиват множество израелтяни, но един след друг загиват терористи и командири и в 2000 година идва края на инфраструктурата на джихада в Самария и Юдея. Такава е ситуацията сега, въпреки че остават единични звена на организацията в нелегалност.
В секторът Газа ситуацията е коренно различна. След напускането на израелтяните на 21 селища в сектора, «Ислямски джихад» е основната организация , която обстрелва всекидневно израелските селища с миномети и ракети «Касам», и то собствено производство. За ХАМАС, който никога не забравя да се погрижи за местните жители , такава ситуация е много изгодна. «Нека кучетата на джихада се занимават с Израел, ние ще строим държавност.». Но рязката ескалация на напрежението около Газа не изключва и нова военна операция. Хамас силно пострада по време на последното нахлуване на израелската армия и сега почти през цялото време съблюдава примирието. Такъв подход и бягство от джихад предизвиква недоволство сред най яростните радикали и много от тях се прехвърлиха в «Исламски джихад» и редица други малки организации.
През последните месеци Хамас все по трудно удържа «Исламски джихад». Ако по рано контролираше напълно ситуацията сега влиянието на организацията е намаляло много/ по данни на армейското разузнаване/. Той не може да наложи своята воля и се опасява , че провокациите на «Исламски джихад» ще  доведат до нова война.
Втората причина за бойните възможности на организацията са извън Газа. Ако Хамас получава оръжие от всякави посоки, направлението на «Исламски джихад е само едно – Техеран. Непримиримият характер на организацията, огромната симпатия към Хомейни я направиха идеален инструмент в ръцете на Иран. Освен финансиране, получава оръжие, прехвърляно  чрез подземни тунели на границата с Египет и така остава независима от Хамас.
След дълго противопоставяне между Хамас и Фатах, вчера стана известно за примирие между двете водещи организации. Да седнат на една маса бяха необходими 4 години, след преврата в Газа, но сега решиха да забравят разногласията. Абу Мазен се наема да посети Газа и посредничи за създаването на преходно правителство от технократи ,което да подготви нови избори. В този случай като че ли Хамас признава върховенството на Абу Мазен, а той рискува да проведе избори, които може да загуби !
Това премирение е постигнато със съдействието на Египет, но подозирам и участие на американците, които не отдавна бяха посетени от главата на палестинската автономия Абу Мазен. Ако реакцията на американците на помирението е сдържана, сигурно е тяхното участие в това договаряне. Договаряне, което действително уплаши Израел.

сряда, 22 декември 2010 г.

Ще има ли нова военна операция в Газа?


Преди 2 години Израел проведе 22- дневна военна операция в сектора Газа. Бойните действия започнаха с въздушни удари по военни обекти на ХАМАС, за да сложит край на непрекъснатите минометни и ракетни обстрели на израелски селища в близост до сектора Газа. След това последва нахлуване на пехотни и специални части за ликвидация на терористичните групировки. Военната акция, въпреки международните протести за нахлуването и използуването на забранени оръжия почти прекъсна атаките на хамасовците и създаде що годе устойчив мир.
Сега след двугодишно затишие страстите отново се накаляват. Отново бяха изстреляни мини и ракети срещу израелски селища,като една попадна сред детска градина в Ашкелон, леко рани девойка на път за училище и предизвика паника сред населението. Израелтяните отговориха с военновъздушни атаки на тренировъчни лагери на ХАМАС и тунели, използувани за контрабанда на оръжие.
Политическите наблюдатели в Израел отбелязват, че ХАМАС сега не е заинтересован от ескалация на напрежението, неговите обстрели на израелска територия се възприемат като отклоняващо средство от разочарованието и неспособността му да достигне набелязаните политически цели, както и освобождаването на палестински затворници в замяна на израелския войник Гилад Шалид, взет в плен преди 5 години.
Тази дейност сега напомня за разкола в палестинското ръководство в последните години. Въпреки, че ФАТАХ , по думите на мнозина, доминира на Западния бряг/ аз не съм сигурен/ и се стреми със всички сили да съхрани контрол в автономията, ХАМАС провежда политика на терор с ниска интензивност. Победата на ХАМАС на палестинските парламентарни избори през 2006 година ознаменува официалния провал на светската политическа култура. За никого не е тайна, че ХАМАС се стреми да наложи своя контрол над Западния бряг и това се явява тенденция за ислямизация не само в Палестина, но и в Сирия, Йордания и Египет.
Една от причините за успеха на хамасовците бе широката корупция сред редовете на ФАТАХ и неспособността им да подпишат някакво споразумение с Израел, втората бе вярата на палестинците, че само с борба могат да завоюват независимост, след напускането на израелската войска на сектора Газа месец преди изборите,прието като победа над ционисткия враг.
Сега слушам по телевизията коментари на политически наблюдатели, според които ХАМАС губи популярност сред палестинците, жителите на Газа все повече усещали стабилността в автономията и икономическата координация с Израел и временната слабост на ХАМАС води до растящо недоволство. Тези оценки не са точни ,няма никакви признаци за слабост в ръководството на ХАМАС. Продължава редовното нелегално снабдяване с оръжие през Египет, отслабването на блокадата на сектора доведе до подобряване на икономическата дейност в сектора, не отслабват финансовите инжекции от ислямския свят. Управлението на ХАМАС в Газа е сериозно препятствие на палестинско- израелските преговори и тази ескалация на терора е още едно доказателство за непримиримостта на ХАМАС и подчертават нарасналия им военен потенциал.
Опасявам се само от нова израелска атака над хамасовските позиции, нова военна операция с нахлуване в сектора Газа, която този път ще завърши още по- трагично. Израелското търпение има граници.

Фото АП - Израелски фосфорни бомби над Газа/забранени за използване от международна конвенция/

понеделник, 16 август 2010 г.

Махмуд Абас и преките преговори

Махмуд Абас ще направи всичко възможно за да провали преките преговори, започващи в началото на септември във Вашингтон . Ще се откаже от предложенията на Йерусалим, ще предявява нови и неизпълними условия и ще използва всякакъв предлог, за да обвини Израел в провала им.
Обърна се към Арабската лига за благословия и след получаването и предявява искания за спиране на строителството в Йерусалим и еврейските селища на Западния бряг. Нежеланието му да седне на масата на преговорите без предварителни условия,не се явява резултат от идеологията. Става въпрос за текуща палестинска политика и проблеми в самата автономия.
Реално Махмуд Абас не представлява никого.. Срокът на неговото управление изтече през януари 2009 година. Единствената причина да стои на поста глава на ФАТАХ и автономията е настоятелната молба на САЩ да не подава в оставка и да прави вид, че е "законен представител на палестинския народ".
Но въпросът е не само в пълномощията, даже и да се продължат още година,година и половина, той не разполага с политическа воля да сключи мир с Израел. Днес, не Махмуд Абас, а ХАМАС има преобладаващо влияние в палестинската автономия и е реална сила. Това се прояви още през 2006 година, когато ХАМАС удържа съкрушителна победа на изборите. И ако се проведат сега нови, независимо от политическата и финансова подръжка на на САЩ и ЕС за ФАТАХ, ХАМАС ще удържи нова победа.
Такива са реалностите, но Белият Дом и Брюксел като че ли не ги забелязват.
Спокойствие и стабилност на Западния бряг има не защото действуват структури на автономията, а защото живота се регулира от израелската армия. В момента, когато израелската армия напусне Самария и Юдея, ХАМАС с лекота ще ги завладее, така както направи в сектора Газа. Даже и да подпише съглашение с Израел, Махмуд Абас не ще може да изпълни обезателствата и ще стане политически труп още до провъзгласяването на палестинската независимост. Защото съществува ХАМАС, който не признава Израел! Каква ще бъде тази палестинска държава, в която ХАМАС ще управлява в Газа, а ФАТАХ на Западния бряг?
Когато се подновиха обстрелите с ракети на еврейските селища, в средствата за масова информация се появиха коментари, че ХАМАС се стреми да провали преговорите. Но истината е друга - ХАМАС е основния играч. САЩ и ЕС не трябва да си заравят главата в пясъка, защото политическия театър се превръща в театър на абсурда. От тук до нова трагедия е само крачка. Създаването на такава държава не е в интерес на никого. Единственото условие е политическо, териториално,финансово и социално единство на Западния бряг и сектора Газа.

сряда, 12 май 2010 г.

Хасан, моят приятел

Близо 20 години постоянно се завирам в корените на този конфликт, чета и препрочитам исторически документи, общувам с палестинци и евреи, все нещо търся. Опитвам се да разбера и двете страни, но стигам до извода, че на палестинците им липсва прагматизъм.
Сега палестинските араби са разделени на два лагера: такива, които считат, че е време да помислят за собствените интереси и да подпишат мир с Израел, и такива, за които борбата не е завършила. Численността на двата лагера не е постоянна, мени се в зависимост от политическите и личните интереси. Всяка една проява на насилие или неразумно изказване, независимо от къде идва / ХАМАС, Хизбала, терористически организации/ предизвиква вълна от радост и въодушевление, но съответната реакция на израелтяните ги връща в действителноста. Техният интусиазъм да продължават борбата е свързан с две призрачни надежди:едната , че еврейската държава под сянката на терора ще се раздира от вътрешни противоречия, ще отслабне и голяма част от населението ще напусне Израел и втората - международен натиск и санкции от ООН.
Тези надежди се поддържат и от отговорни ръководители на автономията, категорично заявяващи , че няма еврейски народ и никога не е имало на тази земя до идването на исляма. Официално заявяват , че Йерусалим е бил и ще бъде столица на Палестина, че Свещеният храм не е съществувал и Стената на плача е част от старинна мюсюлманска светиня. Палестинците и тяхното ръководство трябва да разберат, че не могат да разрушат една държава с терор и военна сила.
Моят приятел Хасан, строителен работник от Шхем не обича евреите. Неговото семейство е разделено от войните, братя и сестри живеят в бежански лагер в Йордания, самия той работи в Тел Авив и се връща веднъж в месеца в дома да навести своето семейство. Преди 15 години работеше нелегално по частни строежи, в последно време се появява с израелски паспорт, не зная може би е агент на ШАБАК. Това не е важно , аз го считам приятел за неговият оптимизъм и реализъм. Той счита, че двата народа могат да живеят в мир и разбирателство, но трябва да се откажат от взаимните претенции. Евреите да престанат с твърденията, че тази земя притежават по Божия воля, да спрат окупацията на палестинските земи и да не решават всичко със силата на оръжието. Неговото племе да изостави терористическата дейност и да се примири с наличието на друг народ в Палестина.Той е убеден, че само икономическо и социално сътрудничество, финансова помощ, свободен пазар на работна сила и стоки ще реши проблема.
Аз му вярвам!

понеделник, 10 май 2010 г.

Палестинска държава през 2011 г.?


Наистина ли е готов Салам Файад да провъзгласи независима Палестина през лятото на 2011 година? Министър - председателят на палестинската автономия е съставил амбициозен план, предвиждаш създаването на политическа и икономическа структура в съответствие на която ще обяви независима Палестина следващата година.
Ако по-рано създаването на палестинска държава се разглеждаше като резултат от договореност с Израел, то сега може да бъде провъзгласена независимост едностранно.
"Идеята се състои в това, че ако до средата на следващата година политическия процес не завърши окупацията, създава се реалност за появяване на държавата Палестина без договорености" - заявява Файяд в едно интервю. През последните месеци се опитва да вдъхне вяра на своите съотечественици, убеждава ги, че създаването на Палестина е неизбежно и единствената пречка са преговорите, които според него, не ще осъществят палестинската мечта. Тази негова идея намира широка подръжка , морална и финансова в Европа и арабския свят. Израел засега се въздържа от коментарии на този план официално, но част от политиците и политическите коментатори изразяват загриженост и предупреждават , че едно международно признание може да доведе до нежелаеми и непредсказуеми последствия.
За разлика от други политически деятели, Файяд постоянно пътува, среща се хората, излага своите възгледи и им предлага да кажат своето мнение. Неговата работа контрастира с дейността на Махмуд Абас, който голяма част от времето е зад граница. Правителството на Файяд контролира малко повече от 40 % от палестинските земи, останалата част остава под израелски контрол. Секторът Газа е в ръцете на ХАМАС от 2007 година.
Самият живот на Файяд е отражение на проблемите. Живее на анексирания от израелтяните Източен Йерусалим като временен жител , заради привилегията , че е женен на жителка на Йерусалим и на няколко месеца трябва да подновява своите документи. Стратегията на Файяд се различава от предишните палестински лидери , които имаха принципа "всичко или нищо". Той е за сътрудничество с Израел и в същото време в противоборство по спорните въпроси. За времето на своето председателствуване съумя да въведе определен ред на Западния бряг, намаля корупцията и се нормализираха икономическите отношения. Съществува прозрачност на финансовата дейност и това довежда до нови инвестиции в икономиката и увеличаване помощта за икономически и социални програми.
Израел не скрива своето доволство от работата на Салам Файяд за установяване на порядък на Западния бряг , спиране на терора и безопасността. Обаче много израелски политици не са доволни от неговия проект. Те считат , че провъзгласяването на независимост без реален политически, икономически и социален контрол ще осложни още повече състоянието. Никъде в своята програма Файяд не споменава сектора Газа, където са на власт ХАМАС.
В отговор на тези аргументи Файяд отговаря, че съзнава трудностите , но е пълен с оптимизъм да реализира своя план. На въпроса , вярва ли той , че е симвом на надеждите на палестинците отговаря: "Като скромен човек по природа , не мога да не отговоря положително".

сряда, 28 април 2010 г.

Искат ли палестинците държава ?

Под натиска на международната общественост Израел най-после се съгласи с формулата "два народа - две държави", като основа за решаване на конфликта с палестинците. Въпреки нежеланието да имат съсед , който засега не ги признава , евреите последователно и целенасочено изградиха своя държава. Арабите от Палестина така и не изградиха своя , въпреки че имаха достатъчно възможности.
През 1947 година евреите създадоха държава на основа решението на ООН , а палестинците го отхвърлиха и се опитаха с въоръжена съпротива да си възвърнат загубените земи. Неуспяха и след двете войни през 1967 и 1973 година. Мадридската конфенция и последваните преговори , срещи , форуми в Камп Дейвид , Анаполис , Осло, Шарм ел Шейх, Женева и др.,не дадоха отговор на проблема.
През 2000 година на Ясер Арафат бе направено предложение , на което трудно можеше да се откаже - 95 % от Западния бряг , неголямо изменение на съществуващите граници в тяхна полза , контрол над светините в стария град на Йерусалим и др. Но Арафат контрира това с предложение за приемането на 5 милиона бежанци. Последваха и други предложения , които също не се приеха.
Имам чувството , че съзнателно палестинците се противопоставят на създаването на собствена държава. Успяха да убедят света че са жертва , обект на престъпления и унижения и успяват да извлекат дивиденти. Международни организации и благотворителни фондове наливат милиони долари в джобовете на управляващите в палестинската автономия. В условията на собствена държавност ще загубят харизмата на жертва. Те трябва да се примирят със съществуването на еврейска държава като съсед и да ползват всички облаги на това съседство. Израел е развита страна с голями възможности в икономиката , притежава научен потенциал във високите технологии, селското стопанство, химията, туризма и може да предостави работни места за хиляди палестинци. Още повече , сега никой няма да им разреши да разрушат еврейската държава.
Страховете от спиране на финансовата и икономическата помощ се съчетава с нова реалност - националистическата и светска политика се сменя с исламизъм. Победата на ХАМАС на последните избори в Газа през 2006 година връзва ръцете на ФАТАХ да вземе окончателно решение за преговори. Легитимноста на Махмуд Абас и привържениците му се оспорва и той едва ли ще сключи мир с Израел без радикалните съставки на режима, отричащи самото съществуване на еврейската държава. В играта е и Арабската лига с нейните противоречия.
Много главоболия ще си създадат управляващите в една палестинска държава и приемането на милиони бежанци /ако поискат да се върнат!/, отдалечеността на Газа от Западния бряг , управлението на светините в Йерусалим. Обикновенните палестинци също имат своите основания за тихо съпротивление. Сегашното израелско управление ще се смени с корумпираното на ФАТАХ и религиозното на ХАМАС, които не ще се поколебаят да съхранят своята власт и финансови изгоди. Пример е също така обезпечеността на израелските араби със син израелски паспорт, държавно осигуряване, медицинска застраховка и работа.
Така се оформя ново желание - единна държава за двата народа с висока степен на автономия.Но за това следващия път.

вторник, 9 март 2010 г.

Ехуд Яари - назад в миналото

Повече от 15 години следя коментарите по израелската телевизия и статиите във вестниците на Ехуд Яари - известен специалист по арабските проблеми. В голямата си част неговите коментари са верни и точни,без да приема страна, и същото време предпазливи и недостатъчно оптимистични. Имам чуството, че винаги предава официалната позиция и обслужва власт имеещите.
Изведнъж във вестник "Едиот ахронот", считан за рупор на левицата се появява негова програма за решаване на конфликта между палестинците и израелтяните. В нея Яари предлага Израел да се обърне назад в миналото,в момента на прекратяване на огъня през 1949 година. Знаем, че във войната /1946-1949 г./ Израел воюва с Египет, Сирия, Ирак , Йордания, Ливан. През май 1948 г. Израел побеждава и обявява независимост.През 1949 г, израелската държава сключва договори на прекратяване на огъня. Иракските войски се оттеглят по рано и не подписват договор за спиране на военните действия. По времето на войната и след това палестинците нямат и наченки на някакви държавни институции и не са страна при подписването на договорите. Дългогодишното противопоставяне между палестинци и евреи показва , че още не е назряло времето за окончателно регулиране и Ехуд Яари предлага, всичко което се решава да бъде временно:
- създаване на палестинска държава с временни граници , в която ще се гради палестинска държавност до окончателно решение в резултат на преговори,
- временно преустановяване строителство на всички нови еврейски селища на Западния бряг,проблема със съществуващите се обсъжда , наред с въпроса за изплащане на компенсации за причинени вреди от двете страни,
- разделянето на Йерусалим и обявяването му за столица на новата държава е болезнен въпрос и за двете страни на конфликта и засега не се обсъжда,
- Светите места на трите религии - юдаизъм, христианство и ислам временно се управляват от двете страни или с участието на трети страни,
- бежанците от 1948/49 г., и от 1967 г., могат да се приемат временно само в границите на палестинската държава,
- икономическо сътрудничество.
Основното разбиране на Ехуд Яари е , че палестинците искат независима държава,но като чели не бързат да я получат или създадат. Протакането,заявява Яари се дължи на много фактори. Основният е слабостта на ФАТАХ и президента Абу Мазен да организират и ръководят палестинския народ. Само министър председателя Салам Файяд притежава такива качества,но той не е член на ФАТАХ. През юли 2010 ще се проведат избори,които трябва да потвърдят легитимацията на организацията и лично на президента след провала на последните избори,довели до победа на ислямския ХАМАС със 70% от гласовете. Идеологическото противопоставяне между ФАТАХ и ХАМАС ще продължи и след оказа на последния да участвува в тези избори. Вторият проблем е липсата на икономическа основа и зависимост на палестинската икономика от финансовата помощ на САЩ, Европа, Япония и арабските страни. Палестинците са против временни решения,но ако Запада и Арабската лига приемат тази програма,те ще бъдат принудени да се съгласят.
Според Яари този план е изгоден за всички страни - за ХАМАС, че не го задължава да сключва мир сега,за автономията,заради временната му слабост и за Израел заради желанието му да се справи с иранската атомна заплаха.Предложението на Яари e по малко от мир, но дава възможност на страните да обмислят и решат всички въпроси,без да се връщат отново на масата на преговорите.
Разбирам те, Ехуд, но няма кой да купи тази стока!