Хасан, моят приятел

Близо 20 години постоянно се завирам в корените на този конфликт, чета и препрочитам исторически документи, общувам с палестинци и евреи, все нещо търся. Опитвам се да разбера и двете страни, но стигам до извода, че на палестинците им липсва прагматизъм.
Сега палестинските араби са разделени на два лагера: такива, които считат, че е време да помислят за собствените интереси и да подпишат мир с Израел, и такива, за които борбата не е завършила. Численността на двата лагера не е постоянна, мени се в зависимост от политическите и личните интереси. Всяка една проява на насилие или неразумно изказване, независимо от къде идва / ХАМАС, Хизбала, терористически организации/ предизвиква вълна от радост и въодушевление, но съответната реакция на израелтяните ги връща в действителноста. Техният интусиазъм да продължават борбата е свързан с две призрачни надежди:едната , че еврейската държава под сянката на терора ще се раздира от вътрешни противоречия, ще отслабне и голяма част от населението ще напусне Израел и втората - международен натиск и санкции от ООН.
Тези надежди се поддържат и от отговорни ръководители на автономията, категорично заявяващи , че няма еврейски народ и никога не е имало на тази земя до идването на исляма. Официално заявяват , че Йерусалим е бил и ще бъде столица на Палестина, че Свещеният храм не е съществувал и Стената на плача е част от старинна мюсюлманска светиня. Палестинците и тяхното ръководство трябва да разберат, че не могат да разрушат една държава с терор и военна сила.
Моят приятел Хасан, строителен работник от Шхем не обича евреите. Неговото семейство е разделено от войните, братя и сестри живеят в бежански лагер в Йордания, самия той работи в Тел Авив и се връща веднъж в месеца в дома да навести своето семейство. Преди 15 години работеше нелегално по частни строежи, в последно време се появява с израелски паспорт, не зная може би е агент на ШАБАК. Това не е важно , аз го считам приятел за неговият оптимизъм и реализъм. Той счита, че двата народа могат да живеят в мир и разбирателство, но трябва да се откажат от взаимните претенции. Евреите да престанат с твърденията, че тази земя притежават по Божия воля, да спрат окупацията на палестинските земи и да не решават всичко със силата на оръжието. Неговото племе да изостави терористическата дейност и да се примири с наличието на друг народ в Палестина.Той е убеден, че само икономическо и социално сътрудничество, финансова помощ, свободен пазар на работна сила и стоки ще реши проблема.
Аз му вярвам!