Нови теории за ръкописите на Мъртво море

Въпросът - кой е живял в Кумран и чие творчество са знаменитите ръкописи от Мъртво море продължава да е предмет на спорове. Преди време публикувах статия http://www.articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html, в която се опитах да предам основните направления на търсенията на множеството учени, религиозни дейци, археолози, историци за стойността на намерените ръкописи. Едни твърдяха, че намерените ръкописи са творчество на еврейска секта - есеи, отделила се от юдаизма и сложила началото на християнството, други са уверени, че ръкописите са част от библиотеката на Втория Иерусалимски храм, скрити след въстанието на Макавееите срещи римските легиони. Трета част от историците и религиозните дейци не намират нищо сензационно в ръкописите, които според тях са нормална литература на юдаизма - етика, мъдрост и история.
Открити през 1947 година от неук бедуин в пещери на брега на Мъртво море, ръкописите от Кумран се превърнаха ценен източник за изучаване на религията на древните евреи. Голяма част от тях са в ръцете на израелските учени и са изложени в Храма на книгата в Иерусалим, друга част в библиотеки в различни части на света, но независимост от принадлежността им са историческо, филологическо и религиозно богатство.
По-голямата част от изследователите се придържат към хипотезата, че свитъците са дело на религиозна секта - есеи, напуснали Иерусалим , установили се на брега на Мъртво море. Живеят скромен живот, посветен на изучаване на религиозните книги, не се женят и нямат деца. Ръководени от свещенник "Цадок"/ учител/, есеите вече не спазват правилата на Втория Храм, почитат пророците Езикиил и Данаил, Книгата на Енох и имат специфична литература и идеология. Сектата вярва в предопределението, приема злото като съществуваща реалност на хората да избират.
Тази теория е на професорът по Талмуда Бен Цион Валхолдер и професора Шмариаху Талмон от Иерусалимския университет. Според тях "Учителят" e сектант, който се стреми към промени в равинистическия юдаизъм, чистотата на вярата трябва да бъде запазена на всяка цена.В изследването Валхолдер намира сходство на ръкописите с правните раздели на 5 те книги на Мойсей и множество препратки към Талмуда и други еврейски източници.
Професорът Габриеле Бокачини в своето изследване "Отвъд есейската хипотеза" пък разделя юдаизма на три направления : самаритянство, цадокизъм и енохизъм. Цадокизмът или садукеизъм с неговото лицемерие доведе до равинистичния юдаизъм, а енохизма се превърна в есеизъм или "кумрански" юдаизъм. Според Бокачини, есеите са началото на ерес, превърнала се в християнство , енохизма остава верен на традицията, а самаритянството още повече се отдалечава и се превръща в своего рода друга религия на основата на юдаизма. Есеите и техният "Учител праведник" живеят като ранните християни в затворена общност, създават литературата, написана на пергаменти, в които споделят своите месиански мечти и надежди.
Появата на нови и различни теории за ръкописите на Мъртво море се основава на трудностите при разчитане на текста, написан на арамейски език и неговото тълкуване.

Пикасо или Райзер

На стената в зъболечебния кабинет на доктор Мишел Рот е поставен красив етюд на "Гълъбът на мира", подписан от Пабло Пикасо. Когато доктор Рот купува рисунката в Париж го уверяват , че автор е Пабло Пикасо, но той дълго се съмнява. Имал е основание да счита, че тя е дело на малко известния израелски художник Шалом Райзер.
"Аз купих тази рисунка с намерението да я закача в своя кабинет в Йерусалим.След време на прием се яви старец, изпратен на лечение от социален работник. Веднага заяви, че Пикасо не е рисувал този "Гълъб на мира" , а той. Отначало се отнесох несериозно към казаното, но социалния работник потвърди думите на старика. Известно време Шалом Райзер е работил във Франция и е създал десетки изображения на гълъби, който Пикасо само е подписвал" - разказва Мишел Рот.
Шалом Райзер е роден в полския Тарнов.През 1940 година постъпва в йерусалимската академия на изкуствата и започва да работи като художник. Става популярен с илюстрациите на книгите на известните тогава писатели Мосинзон и Шенхар.През 1948 година заминава да учи литография във Флоренция и след година се мести в Париж. Запознава се с Пикасо и Марк Шагал и започва да работи за тях. Тогава Райзер е на 29 години ,а Пикасо на 68 и вече е нарисувал своя гълъб с маслинена клонка като емблема на Световния конгрес на мира в Париж.
"Всички знаем,изкуството не се явява истина,- често говори Пикасо. Изкуството е лъжа,която ни помага да разберем истината". След като изображението на гълъба става известно, създава множество от тях и част превръща в картини. Изкуствоведите не изключват възможността, че той е наемал други художници за създават нови копия.
Шалом Райзер се влюбва в жена на име Мишел и след 7 години се разделят заради антисемитските настроения на нейните роднини,а по думите на други, заради нейната нетрадиционална сексуална ориентация. Райзер е сломен и губи разсъдък.
В началото на 1960 - години се връща в Израел, повече не се жени и постоянно страда от депресия. Става редовен клиент на психиатрическите заведения.Отвреме на време се връща към живописта и рисува картини, явяващи се реминисценция на Пикасо и Шагал.
Артистичните среди в Йерусалим не вярват на неговите разкази .Експертът в областта на изкуствата Гидон Офрат е уверен, че Пикасо не се нуждаел от Райзер, за да създаде своя гълъб.
"Преди 15 години направих ретроспектива на неговите работи и това бе вълнуващо събитие. Помня, как хиляди хора стояха на опашка за да видят неговото изкуство.Той бе добър художник , имаше ръка, но никога не се отличаваше с оригиналност и не направи революция в изкуството. Той се явява ярък пример за интересен живот и погубена кариера" - са думите на Офрат.
Йерусалимската художница Ализа Олмерт, съпруга на бившия премиер -министър казва веднаж в интервю за вестник "Аарец", че Райзер е нарисувал за нея колекция от картини на салфетки.
Райзер няколко пъти рисува гълъби,които много приличат на нарисуваните от Пикасо, но и досега остава тайна, кой е нарисувал оригинала, и кой ги е копирал. Умира на 80 години през 2000 година в Йерусалим. Психическите проблеми на Райзер не са давали основание на артистичния свят да повярва в неговите твърдения.
"Може би това е работа на Пикасо, но ако знаех това тогава, бих разбил стъклото и бих помолил той / Райзер/ да я подпише"- твърди доктор Мишел Рот.
превод от "The Jerusalem Post"

Външен министър за вътрешни работи

Може би няма в световната дипломация случай, когато външният министър на една държава не участвува в преговори за мирно регулиране на конфликт между съседи. Такъв е случая с Авигдор Либерман- външен министър, отстранен от преговорите между палестинската автономия и държавата Израел. Отсъствието на Либерман от масата на преговорите е обусловена от коренните му различия с Бениамин Нетаниаху за бъдещето на еврейската държава и програмата "Две държави за два народа". Либерман се съгласи с тази формула, само за да не попречи на започналите преговори като министър на коалиционното правителство, но има собствено виждане за решаване на близкоизточния конфликт.
Нетаниаху под натиска на САЩ се съгласи на преки преговори без предварителни условия, но за тези преговори не са необходими условия, всички знаем, че ще стане въпрос на граници, бежанци, еврейски селища на Западния бряг, подялбата на Иерусалим. Несъгласието на Либерман по основните въпроси го остави в къщи да ръководи и решава дипломатическите проблеми с Таджикистан, Салвадор и Виржинските острови. В материала "Лошото момче на израелската политика" го представих като твърд и праволинеен политик, понякога арогантен и брутален, с държание , далече от дипломатическия етикет, но твърдо стоящ зад своето разбиране за конфликта между палестинци и евреи;
- палестинска държава с временни граници, но никакъв случай с граници от 1967 година /Нетанияху иска окончателни граници от 1967 година/,
- всички еврейски селища на Западният бряг / палестинска територия/ се запазват и се извършва трансфер на територии, заедно с население,
- Т.н, "Триъгълник" на територията на Израел, населена с почти 100 % арабско население, преминава под палестински суверенитет / Нетануаху не огласява своята позиция/,
- 22 арабски села около Иерусалим преминават към новосъздадената държава Палестина /Нетаниаху е за запазване на израелски контрол на тази територия/,
- долината на река Йордан остава под израелска юрисдикция, за да се гарантира и охранява границата с Йордания / Нетаниаху се колебае/,
- Храмовият хълм с принадлежаща "Стена на плача" остава под контрола на Израел / Нетаниаху е за международен контрол/,
- сектор Газа - построяване на електростанция и станция за опресняване на вода, летище и пристанище, с което се прекъсват окончателно връзките. Изгражда се охраняема граница и излазът на палестинците ще бъде възможен само през Египет / Нетаниаху е съгласен, но не за сметка на израелските данъкоплатци/
Очевидните различия между позицията на Нетаниаху и тази на Либерман му определи и ролята на външен министър за вътрешно ползване.