Кой застреля Джо Алон?



Джо Алон/ вляво/



Близо 40 години след убийството  на военновъздушното аташе на Израел във Вашингтон случая остава наразрешен. Няколко минути след полунощ в неделя, 1 юли 1973 година, полковник Йосеф/ Джо/ Алон се връща заедно със съпругата си Двора в дома си във столицата Вашингтон,щат Колумбия. Паркират колата, Двора влиза в къщата и след малко чува 5 изстрела. Бързата помощ се оказва недостатъчна и  Алон почива от получените рани.

Роден като Йосеф Палчак през 1929 година от родители в кибуца Ен Харод, емигрирали след това в Чехословакия. За да запазят сина си, родителите след избухването на Втората Световна война го изпращат в Лондон. След края на войната Алон се завръща в Чехословакия, а през 1947 се установява в Израел. Сменя името си на Алон, завършва първия курс за пилоти за израелската армия и е един от основателите на израелските военновъздушни сили, заедно с Езер Вайцман и Моти Ход. Служи 20 години и в началото на 70- те години на миналия век е назначен за аташе в израелското посолство в САЩ.

Дълги години семейството на Алон се опитва да разбере дали Джо Алон е бил само аташе или се занимавал и с други дейности, които могат да се окажат фатални за разстрела му..

В началото вдовицата Двора се обръща към Моше Даян и другите висши военни , за да разбере истината, но получава твърд отговор: «Алон никога не е бил човек на МОСАД». В търсенето на истината, Двора заподозира конспирация, при която съпруга и открива страшна тайна – Moше Даян – министъра на отбраната на Израел шпионира в полза на САЩ!  И това е достътъчно за ликвидирането на Джо Алон. Двора Алон умира през 1995 година, през 2004 година дъщерите им се опитват да повдигнат завесата на загадъчното убийство и получат нова информация на убийството на баща им.

Разглеждат се три мотива за ликвидацията : романтична, наказателна и политическа и дьщерите искат информация от израелската армия, Мосад и Службата за сигурност /Шин Бет/. Шефът на Мосад по това време Ефраим Халеви се среща с тях, но не им предава нова информация. Това усилва подозренията и молят Върховния Съд да задължи Мосад, Шин Бет и армията да им предадат цялата информация, с която разполагат. Но материалите са унищожени и сестрите се обръщат към американските власти, но отново не получават достатъчна информация. Обръщат се към няколко журналисти за помощ и най- вече към Фред Бъртан- заместник шеф на борбата с тероризма към Дъжавния Департамент на САЩ.

В резултат на сътрудничеството се ражда книга, която не дава окончателен отговор на обстоятелствата на убийството, а определя некомпетентност на американските органи при разследването. Джо Алон се е срещал с жена в един хотелски номер в Лос Анжелос и друг подобен случай  в Ню Йорк, които не се вземат под внимание при разследването. Бъртан отхвърля романтичната страна на инцидента, а смята , че убийците са членове на «Черният септември», терористично звено на Организацията за освобождение на Палестина. След убийството на израелските спортисти на олимпиадата в Мюнхен през 1972 година, по заповед на тогавашния министър председател Голда Меир израелското разузнаване започва ликвидацията на участниците в убийството и терористичната инфраструктура на палестинците. До преди няколко години жив бе останал само един от терористите, участвували в клането в Мюнхен, който почина от естествена смърт в Дамаск. Бъртон е сигурен, че палестинските терористи разстрелват полковник Алон, но не привежда доказателства. Само привързва убийството към други случаи на терор с автомобили - бомби, предназначени да ударят Голда Меир по време на посещението и във Ню Йорк и няколко клонове на израелски банки. За «Черният септември» Джо Алон като военно аташе е бил символ, достоен за атака.

Израелското разследване не дава резултати, заради заетостта му в преследването на палестинските терористи и няколкото случаи на провал/ убийството на келнер в Норвегия , приличаш на Хасан Саламе/ или нежелание да покаже истината.

 Преди известно време Първият канал на израелската телевизия показа документален филм за разследването, в който са преплитат и трите версии. При първата полковник Алон става свидетел на подробности на зловещ заговор между САЩ, Израел и Египет за откъсването на арабите от СССР и засилване ролята на САЩ в Близкия Изток и ролята на Моше Даян в него. Романтична връзка с печален край също не бе пренебрегната, като се има предвид неговия характер и жертва на палестински терор. Показателно бе изказването на един от интерюираните, който предаде думите на Езер Вайцман: «Ако кажа кой застреля Джо Алон, цялата държава ще бъде в шок!!!!»

Беше ли Ашраф Маруан двоен агент?

През 2007 година египетският милиардер и бивш акционер на футболния клуб "Челси" Ашраф Маруан бе намерен мъртъв пред дома му, то ли паднал от балкона, то ли сам е сложил край на живота си или някой му е помогнал. Световните осведомителни агенции тогава се усъмниха в обстоятелствата около смъртта му. Зет на бившият египетски президент Гамал Абдел Насър, Маруан не веднаж бе заявявал, че се страхува за живота си, след като бе обвинен в шпионаж в полза на Израел.
Израелският МОСАД има славата на могъща разузнавателна организация, която умее да пази тайните си. Но през 2004 година един от шефовете на организацията Иля Зеира направи непростимата грешка, като обяви ценния израелски агент Ашраф Маруан за "двоен" агент, който няма особенни заслуги към израелското разузнаване в навечерието на войната през 1973 година.
След смъртта на Насър през 1970 година , неговия зет, богат египтянин е сред малкото хора, близки на следващия президент Ануар Садат, който става негов помощник по политическите въпроси и сигурността. И до ден днешен не е ясно защо Маруан предава родината си. Известно е , че е алчен и свидлив човек, който обича хубавия живот. Благодарение на връзките става търговец на оръжие и след това със сделки на недвижимост с високопоставени лица от Либия и Саудитска Арабия натрупва милиони.
Оскъдните сведения говорят, че през 1969 година Маруан, като 25 годишен магистър по химия предприема пътуване до Лондон и чрез обществен телефон позвънява в израелското посолство и иска да говори с отговарящ за разузнаването. Отговарят му, че не е възможно и той се връща на следващия ден, като подчертава , че е само за 24 часа в английската столица. Сега Шмуел Горен, ръководител на отдел на разузнаването в Брюксел, намиращ се случайно в Лондон без разрешението на ръководството осъществява контакт с Маруан. Неговите сведения се оказват от изключителна ценност за израелското разузнаване, заради твърдението на египтянина, че арабите се готвят за нова война, която ще започне през следващата година. Сведенията не касаят само Египет, а всички арабски страни, тяхното въоръжение, подготовката за нова война и разузнавателни операции.
В началото на 1970 година сам шефът на МОСАД Цви Замир се среща с Маруан в Европа и остава доволен от срещата. Маруан получава огромни за времето си суми, с които израелското разузнаване се отплаща за услугите, почти милион американски долари. Заради тези огромни суми дори министър председателя Голда Меир лобира пред министъра на финансите Пинкас Сапир за получаването им. Израелтяните подхранват егото му със специални срещи с ръководители на МОСАД и скъпи подаръци - пръстен с диаманти за жена му и др. Най - голямата му заслуга за израелтяните е предупреждението за започващата война, ден преди Йом Кипур, без да уточнява час, което кара някои да се усъмнят в правотата и след това да го подозират в двойна игра.
Излязлата наскоро книга на професора Ури Бар Йосеф,преподавател в университета в Хайфа отхвърля теорията за " двоен" агент и подчертава, че Маруан е бил искрен в сътрудничеството с израелските секретни служби. Бар Йосеф посочва важната информация , до която се добира Израел, благодарение на Маруан - план за водене на военните действия, заповедите на египетските военачалници, тайни подробности за разговорите със съветските лидери и друга информация, която винаги се оказва точна и е потвърдена от други източници.
Заради несигурността на информацията, според Моше Даян и Голда Меир, те не отдават заповед за бърза мобилизация и израелтяните са изпреварени с 12 часа. Тези часове се оказват решаващи в началото на войната, когато Израел е изправен пред многобройни човешки загуби и лишаване от Голанското плато и цялата част на пустинята Негев. Бар Йосеф не се съмнява, че египетските служби ликвидираха Маруан, след разкритията на Зеира. Цви Замир подава преди 6 години жалба пред главния прокурор срещу Зеира за разкриване на секрети от държавна важност, следствието приключва без решение от главния прокурор. Сега израелтяните се надяват на новия ръководител на МОСАД Тамир Пардо / с български корени/ да реши , ще бъде ли изправен Зеира под съд за смъртта на ценния египетски агент.

Изстрели от историята

Прави са моите израелски познати, че в еврейската държава за ден се появяват толкова скандални новини, колкото в Европа за седмица.
Сега главните израелски вестници публикуваха секретни протоколи на правителството от времето на първите дни на войната през 1973 година. За тази война е писано немалко, но тези протоколи ни дават възможност да се запознаем с детайли, непознати досега, да се разбере душевното състояние на израелските политически лидери и военни, да се усетят провалите в първите дни на най- тежката война в историята на младата израелска държава.
Защото информация за предстоящата война идва от всички страни. Кралят на Йордания Хусейн предупреждава Голда Меир две недели преди атаката. Семействата на съветските военни съветници спешно напускат Каиро и Дамаск. Началникът на "МОСАД" Замир се среща в Европа с агента на израелското разузнаване Маруан Ашраф, който го предупреждава, че на 6 октомври ще започне война.
Главният извод, който правят политическите коментатори е - след успешната Шестдневна война през 1967 година, израелското ръководство подценява възможностите на арабските армии, допуска много грешки в тактиката и стратегията и най- вече неадекватното състояние на министъра на отбраната на Израел Моше Даян. И по- рано се чували гласове за неговата несъвместимост със заеманата длъжност, но сега откриваме нови страници с несъответствие на имиджа на национален герой и истинското положение във време на война.
Легенда, герой и пълководец Моше Даян сега се появява като некомпетентен и повърхностен, подаващ се на паника и даже не я скрива. Ако правителството би приело неговите оценки и предложения за водене на военни действия в първите дни на войната, Израел би се оказал в трагично състояние. Когато става ясно, че войната е неизбежна, началникът на Генералния Щаб на израелската армия Давид Елиезер предлага превантивен удар, какъвто бе нанесен в началото на войната през 1967 година. Моше Даян се противи с обяснението, че светът ще обвини Израел в агресия. Всички са единодушни за пълна мобилизация на резервите, Моше Даян се противопоставя, а частичната мобилизация успява да сведе до минимум.
Ето извадка от протоколите с изказване на Моше Даян:
"Бях на Северния фронт, а сега се връщам от Южния и положението е лошо. На север успяхме да стабилизираме ситуацията, но има обкръжени пунктове, много пленени. Ще има още пленени и убити. Ние не знаем каква ще бъде тяхната съдба. На юг предлагам да отстъпим до превала Митла,т.е, да оставим линията при Суецкия канал и да заемем позиции на 30 км. от него. Предлагам още тази вечер да отдадем заповед за евакуация на опорните пунктове, които не са завладени и до които не можем да се доберем. От местата, където ранените можем да изведем, ше го направим, а там където е невъзможно, бойците сами да решават какво да правят. Да се опитват сами да се доберат до нашите позиции, ако не, да се предават".
Не случайно подчертавам тези думи. Генерал Даян, министър на отбраната и политически лидер демонстрира неспособност да ръководи поверената му армия и сваля от себе си отговорността за решения, които войниците трябва да вземат- да се предадат или да продължават да воюват.
Да се върнем към изложението на Моше Даян.
" Арабите воюват по- добре, отколкото в миналото. Успешно поразяват нашите танкове. Аз не зная дали изпреварващ удар ще измени ситуацията. Вторият проблем е дефицита на въоръжение и боеприпаси.Трябва срочно да се обърнем към американците и да закупим 300 танка".
В монологът на Моше Даян се вмъква Игал Алон и пита, могат ли бомбардировките в дълбочина на вражеската територия да изменят обстановката.Даян отговаря, че не ще изменят, защото танковете на Сирия и Египет ще останат на своите позиции.Намесва се Голда Меир/министър председател/:
"Ти предлагаш да поискаме спиране на огъня в тази ситуация, в която се намираме? Можем да задействуваме Кисинджър по този въпрос?
Даян отговаря:
"Аз съм за незабавно прекратяване на огъня".
На третият ден от войната израелската армия успява да извърши прелом, арабските армии понасят големи загуби и не могат да се ползват от преимуществото от първите дни. Моше Даян идва на себе си и тонът на неговите изказвания значитело се изменя.
"Има заповед; на Голанското плато да не се отстъпва, а да се стои на смърт. Моля да утвърдите нанасяне на бомбови удари в градската черта на Дамаск. Трябва да се атакуват цели в Дамаск, генералния щаб, инфраструктура, свързана с водоснабдяването и енергоснабдяването. Не мога да кажа, че в хода на бомбадировките не ще пострада мирното населание."
Тези няколко извадки от протоколите ни показаха част от трудните дни на израелската армия през войната в 1973 година, отнесла живота на 2700 войници и офицери и 8000хиляди ранени и осъкатени. Показват ни неразбирането на проблемите на армията и безопасността от Голда Меир, която напълно се доверява на Моше Даян. Всички се съгласяват , че нейното хладнокръвие в началните дни е следствие неразбиране на обстановката.
Министър председателят Голда Меир подава оставка след войната, Моше Даян също. Началникът на Генералния Щаб Давид Елиезер умра от разрив на сърцето, след като комисията Агранат разследва неговата отговорност за събитията през септември- октомври 1973 година. Полека лека всички герои от тази война се отправиха в другия свят - Хафез Асад почина, Ануар Садат го убиха, израелския шпионин Маруан Ашраф в египетските редове бе изхвърлен от балкона в Лондон. Почти всички излязоха от тази война без слава, без длъжности, без власт. Едни се държаха геройски,други войнствено, трети позорно, но всичко това трябва да се изживее, да се изстрада, за да се разбере, че войната не ще разреши противопоставянето между араби и евреи.