Ирод , Иридион, Кейсария и сегашното време

Цар Ирод е бил еврей със съмнителен произход и е управлявал провинция Юдея от 40 година на старата ера до 4 година от Рождението на Христа. През този период империята сменя Римската република, а Ирод става император на Юдея с помощта на римските копия.. Своята роля изпълнява качествено - държи в ред поверените му земи и изгражда забележителни строителни  паметници. Ако се доверим на написаното за него, той е бил садист и параноик: забива до смърт своята жена , ликвидира своите синове и цяла тълпа родственици, бивши приятели.

При своето управление Ирод изгражда 4 крупни градове- крепости. Пристанището Кейсария на Средиземно море, два двореца крепости: Масада и Иридион, а също така пристъпва към възстановяването и разширяването на Втория Храм в прослава на Бог в Йерусалим.

През 2007 година в Иридион е открита царска гробница и тази находка става важно археологическо откритие на нашето време. Иридион се намира на края на Юдейската пустиня, на юг от Йерусалим и изток от Витлеем. Монументалният комплекс е разделен на две:  крепост на върха и дворец за удоволствия в подножието.  В този дворец и бяха открити цяла верига от градински тераси. Арабите наричат това място «барадас» /парадайз/. Тук е погребан Ирод, а след неговата смърт крепостта на два пъти е завземана от еврейските въстанници, служила за твърдина в борбата с римляните през 70-72 и 130- 132 година от новата ера.

През 1972 година, пет години след Шестдневната война и окупирането на Западния бряг, група еврейски археолози започват разкопки, които с малки прекъсвания през 2007 година се увенчават с успех. Открит е саркофаг с изкусна резба, а друг е разбит. Навярно еврейските въстанници унищожават гробницата от ненавист към колаборационалиста Ирод или крадците на старини повреждат забележителната находка.

Палестинските власти веднага заявиха, че израелтяните крадат техните исторически паметници!  Ултраортодоксалните хранители на еврейските места за погребения настояват да се погребат костите на Ирод, а археологическия обект да бъде залят с бетон!!!  Предводителите на еврейските заселници по палестинските земи, напротив, се радват, защото е намерено още едно доказателство за еврейските претенции на тези земи.

Еврейските националисти още в началото на циониското движение разглеждат въстанията срещу римляните като пример на военна доблест. Ирод, разбира се, не е герой на ционистите, но борците за свобода, загинали в двете крепости се възнасят като образец на военна стойкост и героизъм.

В наши дни обаче, ционистите разкриват обятия и за Ирод. На израелтяните не е нужно еврейството на Ирод, за да заявят своите права на Иридион.  Достатъчно е това, че крепостта два пъти е завземана от въстанници срещу римската власт, а на Ирод е определена друга роля – ипостат на строител.  Неговите нравствени наклонности са отвратителни, но римската марионетка е мяра за сравняване със съвременните строители на нов Израел. Две хиляди години след смърта на Ирод, той намира признание, което така дълго е търсил и мъчително страдал. Да придобие дом във възродената еврейска държава, докато се решат загадъчните отношения на Рим и Йерусалим.

Колкото до Кейсария, Ирод наистина е построил нещо величествено!



Развалини от царския дворец



Крепостни стени на Кейсария



Ето какво пише Йосеф Флавий: «На брега на морето той избра един изоставен град и го построи отново с бял камък,украсил с прекрасен царски дворец и показа величие на своя дух»/ Юдейски войни – 1,5,21/.  Ирод му дава името в чест на своя покровител римския император Октавиан Август. Проектира го със система от паралелни и пресичащи се улици, построява храм, амфитеатър , хиподрум и жилищни квартали. Строителството продължава 12 години и е завършено през 10 година на новата ера.



Амфитеатър за 10000 зрители



Населението е смесено-  евреи, самаритяни, езичници от всякакъв род, християни и конфликтите между тях са една от причините за въстанието, избухнало през 66 година от новата ера. Кейсария е опорен пункт на римските легиони и в нея Веспасиан е провъзгласен за император.



Хиподрум за 30000 зрители



Акведукт за доставяне на вода - 4,50 метра над нивото на морето и с дължина 18 км



След завладяване  от арабите през 640 година градът губи политически  и икономически статус, голяма част от населението напуска и цветущия някога град се превръща в малко пристанище. През 1101 година тук се настаняват кръстоносците, но през 1265 година отново е в ръцете на мамелюците. До края на 19 век остава в развалини, но със заселването на бежанци от Босна крепостта е възстановена и наблизо възниква ново селище.

Сега Кейсария е превърнат в национален парк, любимо място за развлечение на израелтяните по всяко време на годината.

Салвадор Дали и музей Реканати

Уникална колекция на великия Салвадор Дали е представена в музея Реканати в Кейсария. Този музей е частна собственост на семейство Реканати, който не приема от държавата или частни лица субсудии. Открит през 1993 година, музеят включва две здания с оригинално архитектурно решение. Съществуват по света 4 такива музеи – Уругвай, Чили, Испания и Израел, като всякаква реклама в тях е забранена и не се събира входна такса. Основната цел на музея е да запознае израелтяните със световни шедьоври и постиженията на латиноамериканските художници.

Съществува експозиция, посветена на евреите изгонени от Испания през 15 век, като тук ще срещнете работи на художници от Средновековието, основно по библейски сюжети.
Изложбата на латиноамериканците има ярко колористично начало: цветово усещане за несъвместими тонове, непозната за нас култура, където съществуват други техники и оптически пропорции. Тук всичко е наситено с чуствителна палитра, ярък пурпур на страст и любов. Даже черният Ад е непривично мъглив и загадъчен. Изразителни диви животни в жанрови сюжети, прекрасна каменна скулптура, розов камък в потресаваща обработка.

Наред с латиноамериканските художници ще видите работи на Салвадор Дали и Огюст Роден. Някак си причудливо и необичайно – европейски гении и опияняващо и покоряващо със своята изразителност латиноамериканско изкуство.

Освен уникалните работи на знаменити художници, възхищение предизвиква оформлението на територията на музея. То напомня музея на Салвадор Дали в градчето Фигейрос в Испания. Във вътрешният двор – скулптури на известни люде, а във втория двор – фонтани от бял мрамор и мемориална дъска с имената на испански евреи с принос към световната култура и наука.

Атмосферата на музея, европейската архитектура и близостта на Кейсария правят музея Реканати привлекателно място за отдих на всички.

Набатеите и великата пустиня

В 4 век до нашата ера, когато Александър Македонски завоюва половината свят, в земите на Близкия Изток започват странни неща.На безкрайните простори на великата пустиня, където даже странстващите племена нахлуват рядко, започват да се изграждат белоснежни каменни градове. След 1000 години земетресение поставя точка на тези строежи и живота в пустинята угасва. Опустяват шумните пазари, пресъхват кладенците и лозята, падат красивите колони, покрива се прах мозайката на подовете в църквите. Никога, нито до и след това хилядолетие градове в пустинята повече не е имало. Като че ли пристигат отнякъде тези набатейци и безследно изчезват. И няма нищо по добро за фантазията, от тези захвърлени и забравени градове, кули и бани, домове и църкви в страшната пустиня.
Набатейците- странствуващо племе от арабския полуостров не сеят и жънат, не засаждат дървета. Деца на пустинята, не ползват керамика и не градят гробове, поставят само камък на мястото. Не е известно името на първият набатеец, узнал в търговията с благовонни масла и подправки от Йемен и Оман стимула за напредък. Mореплаването, известно от древни времена не е достатъчно бързо и набатейците решават да превозват скъпите товари през пустинята до бреговете на Средиземно море и от там към стария континент. За тези кервани на камили те построяват складове за храна и най- вече вода. В мекият грунд са изкопавали пещера, правоъгълна със стълб по средата, който държи покрива. През малкото отверствие се събира дъждовната вода, която добре се съхранява в тъмното и прохладно помещение до следващия дъждовен сезон. По цялата дължина на набатейските керванни пътища e имало такива секретни запаси от вода.
След това по пътя на керваните се появяват малки станции за непродължителен отдих и около тях малки градове, които също стават секретни. Даже столицата им Петра е бил такъв секретен обект, че е останал неизвестен до 20 век. Много от управителите на тези земи са търсели сътрудничество с набатеите, за да се възползуват от търговските им умения или просто за да ги ограбят. Юдейският цар Александър Янай завладява пристанището в Газа, където завършвали пътя керваните и тогава те променят своя маршрут през цялата Синайска пустиня до пристанището в Александрия.
Цар Ирод не напразно се считал за хитрец и разбира , че с война срещу набатейците не ще постигне много и открива пристанище в Кейсария и получава много от данъците и таксите. Съществува мнение, че парите за построяване на 14 града извън Юдея, Ирод събира от таксите от това пристанище.
Римляните също са опитвали да приватизират набатейските товари, отначало обявяват война, но не намират набатеи в пустинята. А причини за война са достатъчни- децата на пустинята само продават своите товари без да купуват нещо от римляните. Корабите заминават за Рим натоварени, а се връщат празни и с пари. Какво може да заинтересува набатееца- модни дрехи, украшения, предмети за лична хигиена? Нищо не му е нужно, събира парите, заради самите пари. В един от домовете в пустинята в наше време намират 11000 сребърни римски монети, без да се намира и намек на византийски монети. Набатейците харчат парите на безумни идеи, построяват например шик гробници в Петра.
Рим не може да търпи тази ситуация и в 106 от новата ера сключва с набатейците договор. Те не закачят керваните със стока и в замяна това научават племената да садят маслини, грозде, да правят вино, започват да отглеждат коне.
Набатеите стават част от Римската империя и приемат религията, по кръв остават араби, а по душа са вече римляни. Заедно с християнството набатеите са пречупват, може би климата оказва влияние, може би новата менталност, но намерените мозайки свидетелствуват, че не доживяват до византийската борба с иконите. А кръстовете на пода на църквите означава, че те са се молили не по- късно от 5 век, когато е забранено да се изобразява кръст на пода.
През 7 век в сирийскоафриканският разлом става тежко земетресение, много здания, построени по иродски образец с чест издържат изпитанието, останалите се разсипват и прогонват местните жители. Наверно сили не са се намерили да се възстановяват и набатеите изчезват , както от градовете, така и от историята.