Набатеите и великата пустиня

В 4 век до нашата ера, когато Александър Македонски завоюва половината свят, в земите на Близкия Изток започват странни неща.На безкрайните простори на великата пустиня, където даже странстващите племена нахлуват рядко, започват да се изграждат белоснежни каменни градове. След 1000 години земетресение поставя точка на тези строежи и живота в пустинята угасва. Опустяват шумните пазари, пресъхват кладенците и лозята, падат красивите колони, покрива се прах мозайката на подовете в църквите. Никога, нито до и след това хилядолетие градове в пустинята повече не е имало. Като че ли пристигат отнякъде тези набатейци и безследно изчезват. И няма нищо по добро за фантазията, от тези захвърлени и забравени градове, кули и бани, домове и църкви в страшната пустиня.
Набатейците- странствуващо племе от арабския полуостров не сеят и жънат, не засаждат дървета. Деца на пустинята, не ползват керамика и не градят гробове, поставят само камък на мястото. Не е известно името на първият набатеец, узнал в търговията с благовонни масла и подправки от Йемен и Оман стимула за напредък. Mореплаването, известно от древни времена не е достатъчно бързо и набатейците решават да превозват скъпите товари през пустинята до бреговете на Средиземно море и от там към стария континент. За тези кервани на камили те построяват складове за храна и най- вече вода. В мекият грунд са изкопавали пещера, правоъгълна със стълб по средата, който държи покрива. През малкото отверствие се събира дъждовната вода, която добре се съхранява в тъмното и прохладно помещение до следващия дъждовен сезон. По цялата дължина на набатейските керванни пътища e имало такива секретни запаси от вода.
След това по пътя на керваните се появяват малки станции за непродължителен отдих и около тях малки градове, които също стават секретни. Даже столицата им Петра е бил такъв секретен обект, че е останал неизвестен до 20 век. Много от управителите на тези земи са търсели сътрудничество с набатеите, за да се възползуват от търговските им умения или просто за да ги ограбят. Юдейският цар Александър Янай завладява пристанището в Газа, където завършвали пътя керваните и тогава те променят своя маршрут през цялата Синайска пустиня до пристанището в Александрия.
Цар Ирод не напразно се считал за хитрец и разбира , че с война срещу набатейците не ще постигне много и открива пристанище в Кейсария и получава много от данъците и таксите. Съществува мнение, че парите за построяване на 14 града извън Юдея, Ирод събира от таксите от това пристанище.
Римляните също са опитвали да приватизират набатейските товари, отначало обявяват война, но не намират набатеи в пустинята. А причини за война са достатъчни- децата на пустинята само продават своите товари без да купуват нещо от римляните. Корабите заминават за Рим натоварени, а се връщат празни и с пари. Какво може да заинтересува набатееца- модни дрехи, украшения, предмети за лична хигиена? Нищо не му е нужно, събира парите, заради самите пари. В един от домовете в пустинята в наше време намират 11000 сребърни римски монети, без да се намира и намек на византийски монети. Набатейците харчат парите на безумни идеи, построяват например шик гробници в Петра.
Рим не може да търпи тази ситуация и в 106 от новата ера сключва с набатейците договор. Те не закачят керваните със стока и в замяна това научават племената да садят маслини, грозде, да правят вино, започват да отглеждат коне.
Набатеите стават част от Римската империя и приемат религията, по кръв остават араби, а по душа са вече римляни. Заедно с християнството набатеите са пречупват, може би климата оказва влияние, може би новата менталност, но намерените мозайки свидетелствуват, че не доживяват до византийската борба с иконите. А кръстовете на пода на църквите означава, че те са се молили не по- късно от 5 век, когато е забранено да се изобразява кръст на пода.
През 7 век в сирийскоафриканският разлом става тежко земетресение, много здания, построени по иродски образец с чест издържат изпитанието, останалите се разсипват и прогонват местните жители. Наверно сили не са се намерили да се възстановяват и набатеите изчезват , както от градовете, така и от историята.