Защо Латинска Америка изостави Израел?

Израелските средства за масова информация не информират своите читатели за събитията в страните от Южна Америка и сега израелтяните с учудване научават ,че Бразилия, Аржентина, Чили, Венецуела са признали палестинска държава със столица Йерусалим. И удивлението им ще е още по голямо, защото не забелязват световните тенденции.
Израелската преса не съумява да разпознае основни направления на латиноамериканската политика и това , че Латинска Америка вече окончателно е на страната на палестинците. Това е Уго Чавес и засилване на съюза на Венецуела с Иран, това е Бразилия с бившия президент да Силва, това е малодушието на американската външна политика в Южна Америка и на Близкия Изток, това е обособяването на нова група държави, т.н, " неутрални", "необвързани", по подобие на движението на необвързаните страни през 50 и 60 години на миналия век, ръководени от бившата Югославия.
Сега мантията на главен "антиимпериалист" премина от Фидел Кастро към Уго Чавес. Използвайки нефта, доларите от продажбата на наркотици и други нелегални доходи Венецуела привлича съседните държави в зоната на своето влияние и ги отдалечава от САЩ. В орбитата на Чавес вече са Бразилия, Боливия, Чили, Перу, Еквадор.
Tова, че Чавес избра за стратегически партньор Иран никак не е случаено. Влиянието на Ислямската Република в Латинска Америка непрекъснато расте още от 80- те години на миналия век, когато аятоласите избраха континента за плацдарм против страните на Запада. На границите между Аржентина, Парагвай и Бразилия съществуват бази на "Хизбалла" и иранския Корпус на стражите на ислямската революция. По данни на израелският МОСАД именно те осъществяват терористичните актове срещу евреите в Буенос Айрес.
Още като стъпи в длъжност иранския презудент Ахмадинаджад развива дейност за привличането на Никарагуа и Венецуела.На пръв поглед е трудно да разберем на какво е основано партньорството на Ахмадинаджад и Чавес. Първият - мюсюлманин шиит от фундаменталистки тип, втория марксист, но и двамата обединява ненавистта към САЩ и патологичния стремеж към властта.
Чавес показа своя стремеж за контрол на политическите си противници , изменение конституцията и фалшификация на изборите. В същата ситуация е Ахмадинаджад, но неговите амбиции се допълват с желанието да притежава атомно оръжие, което не се нрави на Израел.
През 2009 година Боливия и Венецуела прекъснаха дипломатическите отношения с Израел, след като израелската армия нахлу в ивицата Газа. Големи съмнения имат израелтяните, че Боливия и Венецуела имат изгодни договори за доставка на уранова руда за Иран и съвместното разработване на балистични ракети със среден радиус на действие.
Няма съмнение, че ирановенецуелския съюз дава обяснение, защо латиноамериканците изведнаж се решиха да признаят "Палестина".
Друга причина е пълната с противоречия политика на САЩ, която се оказа неспособна да поддържа противниците на Чавес, когато през 2004 година имаха шанс да го сменят. През 2009 година Обама се наложи да изслуша 50 минутна реч на Даниел Ортега, който между другото каза:
"Ние искаме равно партньорство, в нашите отношения не може да има "старши" и "младши" партньори."
Никарагуа се стреми да завладее река Сан Хуан, в качеството на спонсорираната от Иран програма за строителството на канал, който да конкурира Панамския канал. Крайната враждебност на Даниел Ортега се допълва от беззащитните Бразилия и Аржентина, следващи фарватера на Иран.
И най- вече Обамовската политика няма никаква възможност да спре създаването на атомно оръжие от Иран.Приетите международни санкции не вършат работа, а военно решение окончателно ще разбие вярата в демократичността на американската държава. Тази невъзможност е причината президента на Бразилия де Силва да подпише съглашение по атомната енергия с Ахмадинаджад и Ердоган.
Същото можем да кажем по повод отношенията с Израел. Латиноамериканците виждат, че политиката на САЩ в Близкия Изток претърпява фиаско, не могат да заставят палестинците и евреите да седнат на масата за преговори. Нетаниаху не държи на думата си, палестинците поставят предварителни условия. Американците обещаха да компенсират замразяването на строителството в Самария и Юдея с доставка на 20 съвременни самолети за израелската армия, после се отказаха.
Латиноамериканските страни чустват слабостта и непоследователността на САЩ и открито застават на страната на Иран.
Два извода- ако по рано Израел се чуствуваше добре с Латинска Америка, сега вече е закъснял; Израел вече трябва да разчита само на себе си в противостоянието с Иран и палестинците.