Тайната на златната Менора - седмосвещник от Йерусалимския Храм много векове буди въображението на евреи, християни, археолози, търговци, фанатици или просто любопитни. Фактите в историята с Менората практически не можем да отделим от фантазиите.
Съгласно хипотезите, през 70- та година от новата ера римляните завладяват златната Менора, заедно с други храмови съкровища и я показват на парада на победителите. Тази сцена е изобразена на триумфалната арка на император Тит. Еврейският източник - Мидраш разказва, че Менората се е намирала в дома на император Юлиян, а римски документи свидетелствуват за "запалване" на някакъв "светилник" по време на празниците. Не изключваме, че това е била същата Менора. След това нахлуват вандалите и следите на тези съкровища се губят.
Съгласно Едуард Гибон, автор на "История на упадъка и разрушаване на Римската империя", Менората и досега лежи на дъното на Средиземно море, между италианското и африканското крайбрежие, потънала по време на морска буря.
Друга версия говори, че византийците за завладели Менората от вандалите, съхраняват я в Константинопол, а след това я докарват в Йерусалим, на Светата земя.Поставят я в новопостроена църква в пределите на градските стени. В йорданският град Мадаба е намерена антична византийска мозайка, която указва местото на тази църква в йерусалимски квартал. Някои изследователи твърдят, че църквата е разрушена от евреите, още преди това да извършат персите, за да отмъстят на императора за неговото посегателство на Храмовия Хълм - за построяването на тази църква той е използувал камъни от Храма.
В началото на миналият век някакъв еврей- земевладелец работи на нивата, внезапно земята се отваря и той попада в дълбока яма.Очите му бързо привикват към тъмнината и забелязва нещо блестящо. "Златото на Храма! Менора!"- са първите мисли на нещастния човек. Кое как се измъква от ямата, опитва се да я зарови отново и начертава карта на района. След известно време емигрира в САЩ и там след известно време споделя своето откритие с местния равин.Изпращат сина на равина с картата в Европа при великия мъдрец Хефец Хаим.
"Действително ли става дума за съкровищата на Храма, раби? "Напълно възможно" - отговаря мъдреца. С карта в ръка се отправя в кухнята и я захвърля в огъня. "Времето още не е дошло, рано е още...." заключава равина.
Още по настойчиви стават опитите да се открият следите на легендарната Менора и в наши дни. На 7 юли 1962 година Оскар Голдман , по думите на доктора по медицина Джозеф Фрагер , успява да види съкровищата на Ватикана.Възможно той е единственият човек, който знае с точности , какво се съхранява в тъмната стая на минус четвъртия етаж под родондота. Той притежава документи, че е посещавал Ватикана и в слабо осветената стая успява да различи голямата Менора, същата от арката на Тит. Запомнил е дървен стол- трон, умивалница и някакви други вещи, които възможно се използували в Храмовата служба. Сега Оскар Голдман е на 80 години и неговата мечта е еврейския народ да получи своите исторически артефакти.
През 1996 година израелският министър на религията Шимон Шитрит се обръща към папа Йоан Павел Втори с молба за търсенето на Менората. Министърът бил убеден , че тя е все още в подземията на Ватикана. След няколко години главните равини на Израел Йехуда Метцгер и Шломо Амар се надявали да получат разрешение за оглеждане на ватиканските складове, но им е позволено да разгледат само редки еврейски манускрипти. Представителите на Ватикана отричат, че притежават Менората, а Амар заявява по армейската радиостанция на Израел:" Сърцето ми подсказва, че това е неистина".
В наше време и бившият президент на Израел Моше Кацав се обръща с аналогично искане към новия папа. Резултатът е същия - отрицание.
Британският археолог Кингсли, автор на книгата "Златото на Бог.Търсене на загубените съкровища на Йерусалимския Храм", счита, че Менората се намира на територията на Палестинската автономия. Научно - дедективско проучване го довежда до извода, че след персийското нашествие храмовата утвар се оказва в манастира Св.Феодосий в района на Витлеем.
Йосеф Флавий - автор на книгата "Йудейските войни" свидетелствува, че Менората и другите съкровища остават под развалините на Йерусалимския Храм. През 1876 година именно с тази цел там започва разкопки британския археолог Чарлз Уорен, но след няколко исторически открития срочно заминава за Яффа с 11 заковани сандъка, които са натоварени на кораб на път за Англия..
След 1967 година църквата "Св. Анна" в мюсюлманския квартал на Стария град посещава израелски професор - нумизматик, на когото позволяват да разгледа колекция на древни монети. Въвеждат го в монашеска килия, където открива тайна врата, водеща в подвала. Спуска се по стълбите и пред очите му се откриват части от съкровищата на Храма. Но бързо е открит и любезно принуден да напусне и повече да не се връща. Скоро колекцията е открадната и професора е поканен в полицията и застрахователната компания да помогне в оценката на колекцията. Той се съгласява с условието, че трябва да види още веднаж местото в подземието. Монасите само вдигат рамене: "Каква килия, какво подземие?
Дали някога ще видим съкровищата на Йерусалимския Храм, един Бог знае! Но евреите са убедени, че когато се съберат разсеяните еврейски племена от четирите посоки на света, веднага ще се открият храмовите принадлежности.
Съгласно хипотезите, през 70- та година от новата ера римляните завладяват златната Менора, заедно с други храмови съкровища и я показват на парада на победителите. Тази сцена е изобразена на триумфалната арка на император Тит. Еврейският източник - Мидраш разказва, че Менората се е намирала в дома на император Юлиян, а римски документи свидетелствуват за "запалване" на някакъв "светилник" по време на празниците. Не изключваме, че това е била същата Менора. След това нахлуват вандалите и следите на тези съкровища се губят.
Съгласно Едуард Гибон, автор на "История на упадъка и разрушаване на Римската империя", Менората и досега лежи на дъното на Средиземно море, между италианското и африканското крайбрежие, потънала по време на морска буря.
Друга версия говори, че византийците за завладели Менората от вандалите, съхраняват я в Константинопол, а след това я докарват в Йерусалим, на Светата земя.Поставят я в новопостроена църква в пределите на градските стени. В йорданският град Мадаба е намерена антична византийска мозайка, която указва местото на тази църква в йерусалимски квартал. Някои изследователи твърдят, че църквата е разрушена от евреите, още преди това да извършат персите, за да отмъстят на императора за неговото посегателство на Храмовия Хълм - за построяването на тази църква той е използувал камъни от Храма.
В началото на миналият век някакъв еврей- земевладелец работи на нивата, внезапно земята се отваря и той попада в дълбока яма.Очите му бързо привикват към тъмнината и забелязва нещо блестящо. "Златото на Храма! Менора!"- са първите мисли на нещастния човек. Кое как се измъква от ямата, опитва се да я зарови отново и начертава карта на района. След известно време емигрира в САЩ и там след известно време споделя своето откритие с местния равин.Изпращат сина на равина с картата в Европа при великия мъдрец Хефец Хаим.
"Действително ли става дума за съкровищата на Храма, раби? "Напълно възможно" - отговаря мъдреца. С карта в ръка се отправя в кухнята и я захвърля в огъня. "Времето още не е дошло, рано е още...." заключава равина.
Още по настойчиви стават опитите да се открият следите на легендарната Менора и в наши дни. На 7 юли 1962 година Оскар Голдман , по думите на доктора по медицина Джозеф Фрагер , успява да види съкровищата на Ватикана.Възможно той е единственият човек, който знае с точности , какво се съхранява в тъмната стая на минус четвъртия етаж под родондота. Той притежава документи, че е посещавал Ватикана и в слабо осветената стая успява да различи голямата Менора, същата от арката на Тит. Запомнил е дървен стол- трон, умивалница и някакви други вещи, които възможно се използували в Храмовата служба. Сега Оскар Голдман е на 80 години и неговата мечта е еврейския народ да получи своите исторически артефакти.
През 1996 година израелският министър на религията Шимон Шитрит се обръща към папа Йоан Павел Втори с молба за търсенето на Менората. Министърът бил убеден , че тя е все още в подземията на Ватикана. След няколко години главните равини на Израел Йехуда Метцгер и Шломо Амар се надявали да получат разрешение за оглеждане на ватиканските складове, но им е позволено да разгледат само редки еврейски манускрипти. Представителите на Ватикана отричат, че притежават Менората, а Амар заявява по армейската радиостанция на Израел:" Сърцето ми подсказва, че това е неистина".
В наше време и бившият президент на Израел Моше Кацав се обръща с аналогично искане към новия папа. Резултатът е същия - отрицание.
Британският археолог Кингсли, автор на книгата "Златото на Бог.Търсене на загубените съкровища на Йерусалимския Храм", счита, че Менората се намира на територията на Палестинската автономия. Научно - дедективско проучване го довежда до извода, че след персийското нашествие храмовата утвар се оказва в манастира Св.Феодосий в района на Витлеем.
Йосеф Флавий - автор на книгата "Йудейските войни" свидетелствува, че Менората и другите съкровища остават под развалините на Йерусалимския Храм. През 1876 година именно с тази цел там започва разкопки британския археолог Чарлз Уорен, но след няколко исторически открития срочно заминава за Яффа с 11 заковани сандъка, които са натоварени на кораб на път за Англия..
След 1967 година църквата "Св. Анна" в мюсюлманския квартал на Стария град посещава израелски професор - нумизматик, на когото позволяват да разгледа колекция на древни монети. Въвеждат го в монашеска килия, където открива тайна врата, водеща в подвала. Спуска се по стълбите и пред очите му се откриват части от съкровищата на Храма. Но бързо е открит и любезно принуден да напусне и повече да не се връща. Скоро колекцията е открадната и професора е поканен в полицията и застрахователната компания да помогне в оценката на колекцията. Той се съгласява с условието, че трябва да види още веднаж местото в подземието. Монасите само вдигат рамене: "Каква килия, какво подземие?
Дали някога ще видим съкровищата на Йерусалимския Храм, един Бог знае! Но евреите са убедени, че когато се съберат разсеяните еврейски племена от четирите посоки на света, веднага ще се открият храмовите принадлежности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар