Началото

Хеврон 1929 година

Във времето, когато палестинци и евреи се опитват да се договорят за края на дългогодишния конфликт трябва да си припомним една забравена история, имаща огромно значение за днешния кризис. Всеобщо е мнението, че повратен момент в историята на конфликта между евреи и араби- палестинци става този ден, когато арабите устройват кървава разправа над евреите, осмелили да седят пред Стената на плача и да се молят. Този начин на молитва e бил толкова неприемлив за арабите, че започват широка кампания на ненавист и насилие, спровоцирали ислямски джихад, a по- късно и арабсконацистки алианс. Резултатите от този акт се чуствуват и сега.
"Западната стена принадлежи на мюсюлманите и е неотменна част от джамията Ал Акса и Харам ал Шариф/ ислямското название на Храмовия хълм/" - това потвърди неотдавна официален документ на Министерството на информацията на палестинската автономия в Рамалла. По- рано официални лица и лидери на автономията нееднократно са отричали правото на евреите да се молят на Стената на плача.
"Тази стена никога не е била част от Еврейския Храм, но мюсюлманите са разрешавали на евреите да се молят и оплакват разрушаването на Храма. По време на британският мандат се увеличава количеството на молещите се евреи и мюсюлманите почуствали заплаха провеждат революцията Ал Бурак, в която загиват както евреи, така и мюсюлмани"- заключава документа.

1929 година. Палестина приема потоци бежанци от Източна Европа. Мандатът на Великобритания, даден и от Лигата на нациите предвижда създаването на национално огнище за евреите. Декларацията на лорд Балфур, одобрена от редица страни, се счита дело на международното право. Обаче арабите в Палестина се отказват от каквото и да било съществуване с евреите, само и единствено, ако приемат принципити на шариата.
Ислямът води война с евреите още от 627 година, когато Мохамед изгонва евреите от Медина и започва победоносно шествие на исляма, придвижва се на север и присъединява към своите владения Сирия и Палестина. След това, в продължение на много векове евреи и християни могат да съществуват наред с мюсюлманите, само като граждани втори сорт , с ограничени религиозни права. Тези ограничения са направени от турците, които управляват до Първата световна война географско неопределени територии, известни като Палестина.
След падането на Отоманската империя и края на Първата световна война,англичаните са били задължени, съгласно мандата, да поддържат турското статукво на Стената на плача. Това статукво предвижда евреите да се молят , но при две условия- тихо и обезателно прави. Не се разрешавало също да се поставя преграда, отделяща жените от мъжете. Арабската традиция говори, че тук се е намирал площада Ал Бурак, където Мохаммед привързва своя кон, преди да отлети към джамията Ал Акса..
На Йом Кипур 1928 година евреите донасят на Стената на плача скамейки и столове, на който да седят, когато се молят и преграда, отделяща жените и мъжете. Това предизвиква бурна реакция сред мюсюлманите и даже англичаните се опитват да измъкнат столовете изпод седящите. Намесва се мюфтията на Йерусалим, даващ нареждане да се съберат мюсюлманите и да попречат на евреите и докажат превъзходството. Започва се с викове "Аллах акбар и със силни удари по гонг за да се пречи на молитвата , прокарват стадо магарета през площадката. След няколко месеца евреите седят пред Стената на плача и отново се започва погром , обхванал и други градове и селища.
"Евреите да се убият!" - се чува по целия град. Мюсюлмани, въоръжени с ножове и дървета нападат евреите, изгарят свещенни книги , извличат записки от Стената и ги изгарят. Обявено е военно положение. От Багдад са изпратени бронемашини, английски аероплани кръжат над Йерусалим, разстрелват арабските мародери. Цяла Палестина е обхвана от насилие, евреите се отбраняват с каквото им попадне.
На 24 и 25 август 1929 година Хеврон е превърнат в кървава баня. Арабите нахлуват в домовете, търсят религиозни лидери, разкъсват и изгарят книги, режат глави и палци от ръцете, изтръгват очи. .Разправата продължава много часове, включват се и арабските полицаи. Евреин, дължащ пари на арабите e нарязан на парчета, главата на хлебаря изгорена във фурната, на еврейски религиозен авторитет e разбита главата, на друг са приковани ръцете на стената с гвоздеи.
Лондон назначава специална комисия, която установява, че на евреите, съгласно закона на шериата не е разрешено да седят и да се молят и те са провокирали това убийство. Мюфтията на Йерусалим използва този конфликт за продължаване на своята кампания срещу англичаните и евреите. В рамките на тази война той сключва , одобрен от народа алианс на арабите и мюсюлманите с нацистка Германия. Когато англичаните се опитват да го арестуват, забягва в Ирак. Там ал Хусейни, заедно с нацистките агенти организира разправа над иракските евреи, много са убити, жени изнасилени, разграбено е имущество. Англичаните успяват да въведат ред, но ал Хусейни отново забягва, този път в Германия и сформира мюсюлманска дивизия на SS в състав от 8000 души.
Алиансът с нацистите обхваща всички аспекти на войната- разузнавателни служби, подразделение парашутисти, план за унищожаване на евреите в цяла Палестина.
След войната наследство от ненавистта се проявява в изгнанието на милион евреи от арабските страни. И сега ненавистта от 1929 година се появява на повърхността - интифади, вълнения и призиви за погроми, ясно запечатали се в колективната памет звучат най често в Йерусалим - там, където евреите не могат да седят и се молят на Стената на плача. И може би са прави тези, твърдящи, че не териториите и еврейските селища за причина за конфликта, а религията,и че религиозен конфликт може да бъде разрешен само от религиозни авторитети.