Археология,политика и Шломо Занд

Отново се връщам към излязлата книга на професора от Телавивския университет Шломо Занд "Кой и кога е измислим еврейският народ", която предизвика значителен обществен интерес и според мнението, сега на археолози, превратно изобразява картината на историята. По- късно ще ви запозная с критиката от страна на политици и историци на друг член на групата " нови историци" Ави Шлайм, когото пък обвиняват в преиначаване на новата история. Изобщо критиките върху тази група се сипят от всички страни и за мен е интересно да преставя и двете страни, а нека читателите направят сами изводите.

Израелските археолози разделят архелогическата наука като библейска и класическа. Библейската археология обхваща периода от новия каменен век /неолита/ до 586 година до новата ера, когато е бил разрушен Първия храм на евреите, построен в Йерусалим в прослава на Всевишния. Класическият период в Израел считат времето от завоюването на земите от Александър Македонски в 4 век до новата ера и завършва с арабското нашествие в 7 век. Професорът Шломо Занд пише в своята книга за недостоверност на огромните пластове библейска история : епохата на патриарсите на еврейския народ, робството в Египет и изхода, завоюването на Ханаанската земя, обединеното царство на Давид и Соломон. По негово мнение, а също и голяма група археолози от университета в Тел Авив реална история следва да се счита, но с голяма уговорка, от Северното Израелско царство от 9 век до новата ера.
Тази гледна точка противоречи на традиционната концепция за библейска история, разработана от американския археолог от миналия век Олбрайт и неговите ученици- израелтяните Бениямин Мазар, Игал Ядин и други.
Но общоприетата гледна точка може би се потвърждава с откритата от Адам Зертал на хълма Ейвал древна постройка, като жертвеник от времето на Иешуа Бин Нун /13 век до новата ера/, а неотдавна и загадъчни обекти във вида на огромни човешки стъпала от началото на епохата- завоюване на Ханаан. Защо именно на този хълм? Според него, когато израелтяните завоюват тази земя след странствания в пустинята, те се изкачват на този хълм, коените произнасят благословения. На другият, съседен хълм се произнасят проклятия, за тези, които не вярват, че това е земята, определена от Бог за еврейския народ. Адам Зертел твърди, че намерените артефакти са достатъчни, за да се съпостави това място с олтаря, упоменат в Йешуа Бин Нун и всички съоръжения от ранния железен век се отнасят към колената на Израел. И че написаното в Танаха е основано на исторически факти.
Ще се съглася с професора, защото не съм специалист,археолог,историк. Но не ще приема неговото твърдение, че стръмната пътека, водеща към олтаря е била избрана така, че да не могат коените да се изкачват бързо, те трябва да имат време да се "съберат вътрешно и да помислят какъв вид жертвоприношение да извършат,за кого то да бъде". За него сработва правилото - "неверната мисъл поражда непригодни жертвоприношения....." От една стръмна пътечка се правят археологически открития!!
В книгата Йешуа, 8:30-35 е описано направата на олтаря на Ейвал и заповяданото присъствие на народа. Церемонията е включвала направа на олтаря, принасяне на жертва, запис на Тората на камъните. Тук е местото да окажем, че наличието на олтар и жертвеник на срещуположния хълм Гризим не се оспорва от никого, но това е свещенното място на самаритяните!! Това семитско племе, приело юдаизма, живее повече от 2500 години в сянката на евреите. Писахме за техният юдаизъм, отличаващ се от рабанистичния юдаизъм и ще допълним- хълма Гризим се споменава в Тората, а хълма Ейван - не!

Позицията на горепосочения професор се оспорва от мнозина, интерпретация на находките и съответната датировка. В класическата археология споровете не са по малко: и до сега се спори към какъв период да се отнесе намерената синагога във Вади Хамам /2-4 или 5-6 век/. Значителна част от археолозите обясняват разногласията предимно с политически пристрастия. Част от тях твърдят, че границите от "река египетска" до Ефрат са били реални граници на Израелското царство. Но такава позиция на телавивските и арабските археолози не се харесва. Историкът Кампински пише в статия за хълма Ейвал, че "пред нас е наблюдателна кула от каменния век".
Шломо Занд пише буквално:" Ако в 10 век до новата ера и е съществувало политическо образование, то е било малко, племенно царство, а Иерусалим неголям укрепен град." Противниците на Йерусалим като столица на могъща държава имат достатъчен аргумент - в 10 век до новата ера, града на цар Давид е заемал само 6 декара, което е съвсем малко за такова политическо образование.
В района на Хирбет Кияфа близо до Йерусалим професор Гарфинкел открива нещо като град с два входа, възможно това е библейския Шаараим /две врати/. Открива също глинена черупка с надпис на древен иврит. Лингвистите твърдят, че надписа е написан на протоханнанско писмо, което използували древните евреи, а радиовъглеродния анализ му определя възраст 1000 - 750 години до новата ера, т.е, времето на царуването на цар Давид. Противниците му заявяват, че намирането на една черупка от глина не е достатъчно да се заявява, че е открит библейския град Шаараим.
Разногласията се засилват с различните позиции относно културния живот след падането на Йерусалим през 70 година, когато евреите са изселени от Палестина. Едните твърдят, че евреите са изгонени само от Йерусалим, а на север културния живот продължава, строят се синагоги, монументални здания с мозайки и други , а техните противници са за версията, че няма еврейско присъствие след подавянето на въстанието на Бар Кохба.
Признания,опровержения,възторжени отзиви и дълбоки съмнения- това състоянието на израелската архелогическа наука.Многостранни са опитите да се доказва правото на израелския народ да живее на тази земя,и в тази борба се търсят доказателства в Танаха.Техните противници отговарят, че сборниците древни легенди, написани от евреи през 19 век някъде в Полша не са достоверен исторически документ и трябва да се търсят убедителни аргументи.Съдник ще е историята.