"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион
Показват се публикациите с етикет древности. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет древности. Показване на всички публикации

неделя, 14 март 2010 г.

Триковете на Нетаниаху

АП Джим Холандер
Част първа
Кое прави един исторически обект свещен - неговата митологическа значимост или манипулациите с политическа цел? Някой от еврейските мъдреци твърдят,че физическите места не обладават така исканата и търсена святост . Даже , когато става дума за Западната стена на Храма / Стената на плача / или планината Синай, от която Мойсей захвърля двете каменни плочи с Десетте Божи Заповеди. В древната религиозна традиция израелската земя не се отличава от друга по силата на своето местонахождение или история , но тя придобива важност от хората,живели на нея ,само това и придава святост.
В израелско-палестинското противопоставяне използуването на исторически и географски митове е така голямо, че е трудно да се отделят историческите факти и митологическата интерпретация. Светите места в Палестина играят особенна роля във формирането на националната идентичност на евреите и арабите , но събират в себе си и конфликти.
Преди посещението на вицепрезидента на САЩ, израелското правителство обяви решение за възстановяване и модернизация на обекти от историческото минало и културното наследство. Това решение отново разбуни духовете в Израел и предизвика поредния скандал. В списъка за възстановяване на историческите обекти попадат "Маарат а махпела" /гробницата на праотците на еврейския народ-Авраам,Яков,Ицхак/ в Хеврон и гробницата на Рахел във Витлеем .От една страна това решение включва само обекти от историята на евреите и игнорира мюсюлманските и христианските светини, от друга-тези обекти се намират на територията на палестинската автономия .Палестинците веднага отговориха, че тези светини са и мюсюлмански и не ще допуснат никаква промяна на съществуващото положение.Включиха се и исламските страни , заявяващи,че тази провокация ще доведе до религиозна война. Множество конфликти се създават и заради новооткрити гробове на еврейски мъдреци от първото хилядолетие на нашата ера в Самария,Галилея и Юдея ,които веднага се превръщат в места на поклонения от хасидите и евреите с испански корени/т.н.сварадим/.
Нямам съмнение,че ако тези места привличат особен интерес от определени лица,то трябва да се уважава.Но ако тези обекти се използуват с политически цели и контрол на територия, не трябва да се пренебрегват и тези на малцинството.
Точно с такъв "кьор фишек" Бениамин Нетаниаху искаше да провери американците и палестинците в навечерието на подновяване на преговорите за окончателно регулиране на конфликта. След този трик американците замълчаха ,за да не попречат на посещението на вицепрезидента Байден ,а Нетаниаху получи ориентири за палестинското настроение.Но трябваше да минат няколко дни и Нетанияху не се задоволи само с "кьор фишек",а постави на масата за преговори истинска бомба .Но за това следващия път.

петък, 29 януари 2010 г.

Християнството и ръкописите от Мъртво море

Намерените в Юдейската пустиня ръкописи, написани на иврит и арамейски език предизвикват силен интерес сред учените и широката общественост; историческа и археологическата ценност за живота на евреите от преди 2000 години. Историци, археолози, теологически специалисти по различен начин обясняват тяхното съдържание, постоянно се появяват нови теории за произхода им и текстовото съдържание. Една част ги отнасят към литературата на Вторият Храм в Йерусалим, написани от секта на еврейски националисти, други не намират нищо сензационно-просто написаното в тях е традиционата религиозна литература от това време, трети намират поразително сходство с документите от ранното християнство с неговата вяра в покръстването, възкресението, Месията. 60 години не бяха достатъчни да се дадe окончателен отговор.
    Ще се опитаме да внесем яснота. Всички специалисти разделят ръкописите на "библейски" и "сектански". Първите са преписи на библейски текстове, които не се отличават много от съвременната Библия.Сектанските са трактати на норми на поведение, коментари-теологически и астрологически, непокриващи се с разбиранията на главните течения на юдаизма от това време.
    Радикално обяснение на ръкописите от Мъртво море предлага американския професор Голб и в негова полза са много авторитетни археолози и историци.Голб пише, че свитъците нямат отношение към мястото, където са намерени / Кумран /, независимо дали там е съществувала или не сектанска община.Разнообразието се обяснява с принадлежността им на различни хора или са част от библиотеката от Йерусалимския Храм.Притежателите им, напускащи Йерусалим в края на Йудейската война с римляните ги скриват в пещерите на Кумран. Така че, не са сектански / есеиски, садукейски или храмови /, а литература на юдаизма от времето на Втория Храм.
   Последващите години се разгръща полемика за хипотезата на професор Голб.В интернет се появяват анонимни съюзници-заметки, статии, еднакви по характер, резко критикуващи опонентите на професора.Става ясно че данните от тези статии са от една библиотека в Ньо Йорк и са писани от сина на професора-преуспяващ адвокат. Тази криминална история все още чака своя край. Напомняме, че основната хипотеза е на израелския професор Сукеник-есеи-сектанти, живеещи като община в Кумран са писали и съхранили тези ръкописи.По-късните разкопки силно поколебават увереността, че са дело на есеите.
   Професор Рахел Елиор от Еврейския университет в Йерусалим събщава, че есеи въобще не са съществували, всичко написано от Йосеф Флавий е измислица, породена от двама негови предшефственици Филон Александрийски и историка Плиний Старши.Когато Филон говори за есеите и техните възгледи е имал предвид някакво религиозно братство, а Плиний добавя към това-аскетически манастир съществува на бреговете на Мъртво море, близо до Ейн Геди.Елиор настоява, че за "есеи" няма подобни думи в иврит и арамейски език. Филон пише-около 4000 есеи живеят скромен живот, нямат имущество, посветили са дните на изучаване на религиозните книги и строго спазване на Закона, всяка събота се събират в синагогите и тълкуват Тората философски и алегорично.Но не назовава нито име, нито място, което да подтвърди неговия разказ.
  Историкът Плиний посвещава на "есеите" няколко думи-не се женят, имат строг устав, притежават свещенни книги, разказващи за ангели и живеят до 100 години.Съвременният историк Марголис пък добавя към написаното от Флавий ": есеите" са облечени в бяло, не се женят, общуването с жени е забранено.От къде Марголис черпи тези сведения-непонятно!
  Всички малки и големи съмнения и противоречия изчезват, ако приемем, че Филон в своя очерк описва не реални есеи, а друга религиозна община.Професор Елиор не приема хипотезата за библиотека на напускащи Йерусалим, заради големите различия в религиозната литература на садукеите и фарисеите. Намерените древни текстове изразяват "секстански" религиозен поглед и според Елиор са документи на садукеи-еретици, откъснали се от основната маса.В хода на идейната борба тяхната фанатична вяра намира отражение в месианско-мистични видения за силите на мрака и светлината.Тази борба между садукеите се развива на фона на все-по нарастващото влияние на фарисеите.Това противопоставяне завършва с победа на фарисеите, т.н "талмудически" юдаизъм в противовест на библейския.
   Споровете за религиозната чистота пораждат разкол в обществото.Появяват се "фарисеи", тълкуващи Тората в нейните устни традиции.В основата на конфликта е ролята на Храма и свещеннослужителите.Садукеите настояват да се спазва буквата на Закона, фарисеите я допълват с устната традиция, първите отричат съществуването на душата, не признават задгробния живот и възкресението, всичко което съгрява душата на хората, вторите се надяват на Месията.Докато се съхранява царската власт и Храма, съхранява се и религиозната власт-садукеите управляват в Храма, фарисеите в синагогите и местата за изучаване на Закона.За садукеите Божието слово се предава чрез пророците, фарисеите твърдят, че у никого няма монопол и словото Божие се познава в непрекъснато изучаване и тълкуване от хората.
   След превземането на Йерусалим от римляните и разрушаване на Храма победата е на страната на фарисеите, означаващо край на пророчеството.Този преврат професор Елиор нарича "революция" на фарисеите.Общуването на пророците с Бог се сменя с тълкуване на текста и устната традиция. Някой от садукеите се откъсват и основават секта, стремяща да възстанови първосвещенничеството и ритуалната чистота.В ръкописите от Мъртво море лесно се намира паралели.
  Този кратък преразказ на хипотезата на Елиор не дава окончателен отговор, но дава храна други да твърдят, че в ръкописите от Кумран става дума за първите християни.Датировката им се отнася точно за периода на прехода от библейската към талмудическата епоха / 2 век до н. е.-1 век от н.е. / И ранното христианство.Някой от свитъците показват определена връзка с идеите на ранните христиани.
  Английският филолог и историк Джон Алегро изказва предположение, че "текстовете, вярванията и обредите са матрица на ранното христианство". Идеите за месианството, възкръстването се преплитат с решителността за борба срещу римската власт.
Част от ръкописите са публикувани, голяма част от тях попадат в работещата под ръководството Ватикана комисия / монах францисканец Роланд Дьо Во /, която монополизира работата над свитъците и налага своя теория.Едва през 1991 година три историка / Айзенман, Робинсон и Шанкс / публикуват част от фотографиите и изследователите предполагат, че непоказването им се свързва с подозрението за поддриване официалната "есеиска" хипотеза / Сукеник, Во / или хвърляне сянка на каноническите представи за възникване на христианството.Библейските изследователи проявяват пристрастност, породена от тяхната връзка с христианството и неговите институции . Още през 1950 година Андре Дюпон-професор от Сорбоната обявява-в Кумран е живяла секта на "Новият Обет", чийто лидер е считан за Месия и убит като мъченик.Неговие последователи са вярвали в близкия край на света, ще се спасят, само тези , които вярват в учението му.Той твърди, че описвания "Учител по праведност" е точния прототип на Исус Христос.
  Учените, поддържащи теорията за ранното христианство разделят условно свитъците на 6.
  • Общестен-съдържа напътствия за обществото, опазване на вярата, опрощаване на греховете.Членовете на сектата ревностно да спазват Закона, докато дойде Пророка и Месията.Познато, нали?
  • Храмов свитък-посветен на храма в Йерусалим, подреждане и ритуалите в него.
  • Военен свитък-призовава за висок боен дух в борбата с окупаторите.
  • Дамаски свитък-вероятен препис на по-стар документ, от който става ясно, че част от евреите са останали верни на Закона и "Учителят по праведност" ще ги поведе да приемат "Новият Завет".
  • Свитък на Авакум-хроника на важни деяния, разцепление на сектата.Намират се още доказателства за точното датиране на събитията; време на Римската империя, а не на републикански Рим.
  • Меден свитък-списък на места със скрити съкровища, злато, сребро, ритуални съдове.
      Фрагмент от Кумран много напомня пасаж от Евангелието на Лука, в който се говори за дете, което ще се казва "Син Божий"; в ръкописа като "Син на Бога, който в името си ще бъде прославен" .. Новото в тази находка споменаването за първи път "Син Божий" извън Библията.
      Тези доказателства дават основания на историци да твърдят, че ръкописите са по-ранни от христианската епоха и са предвестници на ранното христианство.
    Намират се такива / Дан Браун, Лий, Бейджънт /, които поукрасяват изкуствено съединени митически сюжети и се опитват да докажат скритото значение на ръкописите от Мъртво море.
    За нас остава очакването!

    Музей на книгата в Йерусалим където се съхраняват ръкописите на Мъртво море.


  • /по материали на израелския печат/