Възлюби ближния,както себе си!

В дните около 9 Ав - ден на скръб и пост у евреите, често се чуват призиви за единство на еврейския народ. Опит да се създаде някакъв наратив, свързан със събития от преди 2000 години и от него да се извлекат уроци.
Главното в тези призиви е опасността за единството на народа, вследствие безпричинната ненавист между различни части на обществото. Призивите обаче помагат да скрият обществени язви, да се заблуждава народа, да се отлага приемането на съдбоностни решения или въобще да не се приемат. Единството, което всички желаят е нещо аморфно, неясно, стремеж за консенсус, същността на който е неразбираема. Такова единство обаче ражда сантиментален патос, лицемерие и фалш.
Какво единство може да има между избирателите на партията "ХАДАШ" /комунистическа, арабскоизраелска/ и жителите на Хеврон, които гласуват за "Ихуд Леуми"/ националистическа, религиозна/?
Какво е общото между жителите на Бней Брак, които вярват, че жените им са "нечисти" седмица от месеца и пенсионерка от Хайфа, емигрантка от Германия?
Какво свързва инженер от хай-тек с религиозна жена, която не иска да седне до него в автобуса?
Има ли генетично сходство между етиопска жена с татуиран кръст на челото и мустакатия мой съсед Маркос, пристигнал в Израел от Мексико в пончо?
Ашкеназим и сварадим, религиозни и светски, черновати от Етиопия и мургави от Латинска Америка, всички се варят в един котел и това варене няма край!
Казват, че единството произтича от принадлежността към една нация. Съгласно общоприетото,нацията има еднакъв произход, език, религия, територия, история, култура и начин на живот. Израелтяните имат своя език,територия, история, религия, но различна култура и начин на живот. Израелтяните се различават много един от друг заради липсата на общонародни ценности. Не може да се иска единство и сплотеност, когато няма свобода и справедливост за всички. Юдаизмът е религия затворена за чужденците, отношението към емигранта, към бедняка се базира на милосърдие и подаяние, а не на справедливостта и равенството.
Затова в Израел никога не е имало единство. Само пред лицето на външен враг израелтянина се представя като жертва, всички го ненавиждат, всички са против него. Това ни напомня историята - Каин и Авел, продадения Йосеф от братята в Египет, садукеи и фарисеи, евреи и филистимяни, ционисти и социалисти.
Лозунгът "Единството е нашата сила" е верен, но циничен. Трябва да се проявява в хуманизма, либералността и грижата за всеки, а не в невежеството и фанатизма. Идва времето за универсални ценности, сред които се отличава един :"Възлюби ближния, както себе си"!