В началото на годината 81-годишният Хусни Мубарак претърпя операция, която въпреки уверенията че е успешна, породи множество спекулации на тема:" Кой ще е следващият президент на Египет?"
И не само кой, но и ще съхрани ли този режим своята стабилност и ще остане ли Египет остров на относителнo спокойствие? Или смяната на властта ще доведе до политическа криза,безпорядки и драматически обрат в политическия курс на страната?
Мубарак управлява Египет вече 28 години. Официално той не отхвърля възможността за преизбиране през 2011 година. В съответствие с уникалната система "републиканска монархия" най-вероятен президент ще бъде синът на Мобарак. Ако баналната процедура не поднесе изненади, то неговия син Гамал Мубарак ще бъде следващия президент.
Освен Гамал ще отбележим още два евентуални кандидата. Генерал Омар Сулейман, началник на египетското разузнаване, и той е предпочитания от Израел. Сулейман се ползва с името на твърд, но в същото време рационален политик, който се застъпва за координиране на действията на двете страни в рамките на проамериканския съюз в региона. Противник е на растящата ядрена заплаха от Иран, споделя взаимните опасения на Египет и Израел от засилване на ислямския екстремизъм и стремежа му да свали светските режими в Близкия Изток.
Вторият влиятелен кандидат за президентския пост е бившия ръководител на МАГАТЕ Мохамад ал Барадей. Според нас няма реални шансове за победа на изборите, но за неговата кандидатура вероятно ще гласуват желаещите демократични реформи в Египет.
Главната заплаха за режима в Кайро е не Барадей, а "Мюсюлманските братя", които правиха множество опити да разклатят съществуващата власт. Днес те са внушителна сила не само заради 84-те представители в парламента, но заради създадените фиктивни светски движения, за да не допуснат изграждането на единен демократичен списък.
До неотдавна Египет бе истина- последна инстанция в Близкият Изток, където влиянието и политическата тежест на играчите се сменят много често. Сега е налице тенденция на отслабване на американското влияние и засилване позициите на тези, които се опират на исламизма и враждебността към всичко светско. Египет в момента заема отбранителна позиция, без собствени инициативи и правила на политическа игра.
За това в Израел поставят на Омар Сулейман с надеждата да се противопостави на агресивните и напористи режими, да предложи нещо ново и най- вече да продължи политиката на своя патрон. Тази политика, която засега устройва Израел
Няма коментари:
Публикуване на коментар