"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион
Показват се публикациите с етикет ивицата Газа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ивицата Газа. Показване на всички публикации

сряда, 30 ноември 2011 г.

Палестинци – общност, нация, народ?

И арабите , и евреите се надпреварват да отричат съществуването на другия народ, не признават един друг държавност, не спират да подклаждат и без това незагасения огън на Близкия Изток.
За евреите «палестински народ» и «палестинска държава» се създават е единствената цел – разрушаване на държавата Израел.
За арабите Израел е незаконно създадена държава на палестинска земя, държава, сравнявана с неоколониализма и апартейда и държаща се на финансовия капитал на западния свят.
Днес представям израелската гледна точка на конфликта, изразена от журналиста Шерман във вестник «Аарец» и отразяваща, според него, фиаското на израелската външна политика.
За Шерман проблемът не е в границите на израелската държава, с окупираните Самария и Юдея или без тях, с ивицата Газа или без нея, а в отношението на арабите към еврейската държава. Това отношение е заложено още през 1964 година с приемането на Палестинската Харта, неотменена и до днес.
«Ситуацията в Палестина през 1947 година и образуването на държавата Израел се явява абсолютно незаконно, независимо от времето, декларацията на Балфур, британския мандат на Палестина и всичко, което се базира на тях е длъжно да се счита незаконно и недействително. Историческите и религиозните претенции на евреите за Палестина не съотвествуват на историческите факти и общоприетата концепция на държавен статус. Юдаизмът се явява религия, а не независима националност. Евреите не представляват единна нация, владееща територия, евреите са граждани на страните, в които са се родили./т.19 и 20/»
Тази Харта, подчертава Шерман, е написана много преди «окупацията» и «еврейските селища в Самария и Юдея» и дава светлина на отношението на арабите към Израел. Заради това създаването на палестинска държава и ликвидирането на селищата на окупираните територии не се явява решение на проблема, защото корена на злото е самото наличие на еврейска държава, даже и в минимални граници.
За да доказва своята гледна точка, Шерман използва само арабски източници. Сред историците и социолозите не съществува единно мнение за определяне на термините «нация», «народ», «национализъм». Съществуват само базови понятия, но колкото и различия да съществуват, учените са убедени, че «нация» представлява определен етнос, част от човешкото общество, стремящо се да получи политически суверенитет на определена територия, а «национализъм» - стремеж към определена етническа и религиозна независимост, също на определена територия.
Като разглежда историческите събития в региона, Шерман намира два фактора, които са в противоречие с с тези понятия. За палестинците, първо, отсъства явно изразена етническа група, стремяща се към политически суверенитет, и второ - отсъствие на територия, суверенно владение на която да изрази претенциите.
Палестинските лидери – пише Шерман – не веднаж и открито са заявявали, че палестинците не са отделен народ от арабския. На 17 март 1977 година главата на Политическото Бюро на ООП Фарик Кадуми в интервю пред «Newsweek” заявява: «Йорданците и палестинците се разглеждат от Организацията за освобождение на Палестина като единнен народ».


Това заявление по нищо не се различава от думите на бившия началник на военното крило на ООП Зухейра Мухсин – " Няма никакво различие между йорданци, ливанци, сирийци и палестинци. Всички са част от една /арабска / нация».
Кралят на Йордания Хусеин бе този човек, който призна, че създаването на понятието «палестински народ» не е повече от трик. На заседание на Арабската лига в Амман през 1978 година заявява: «Възникването на палестинската национална общност като народ стана отговор на претенциите, че Палестина принадлежи на евреите».
По този начин, подчертава Шерман, »палестинския народ е производна на политическа манипулация, насочена към еврейските претенции. С други думи, ако не е съществувал еврейски народ, с неговите стремежи, не би възникнал и палестинския народ». Палестинците признават, че не само не са отделен народ, но не се явяват политическа общност и затова неговите чаяния и искания са незаконни. Посоченият по -горе Мухсин признава: «Ние подкрепяме палестинската идентичност изключително по политически съображения, защото това е в интерес на арабите. Подчертаването на уникалната палестинска идентичност преследва изключително тактически цели. Създаването на палестинска държава е ново средство в борбата срещу Израел.»
В текущата версия на Палестинската Харта се казва: «Палестинският народ е част от арабската нация. Ние вярваме в арабското единство, но сме принудени да подчертаваме палестинската идентичност, за да способстваме за развитието на палестинското самосъзнание.» Sic!!!
Напомняме, че Палестинската Харта е приета през 1964 година, три години преди Израел да окупира Самария, Юдея и ивицата Газа. Така че, каква територия е определена за «палестински суверенитет»? 24 пункт от Хартата не казва конкретно за каква територия става дума, но се подчертава стремежа да се провъзгласи «национален суверенитет на територия на Западния бряг на Хашемиското кралство и Газа».
Но сега територията за Палестина се оказва под израелски контрол. Ако територии са под контрол на друга арабска държава, те автоматически представат да бъдат «палестински дом» и населението удивително губи «колективна историческа памет».
Трудно може да се намери по непреклонен и ярък привърженик на единната палестинска нация от Азми Башара, бивш депутат на израелския Кнесет, избягъл от Израел, след обвинение за сътрудничество с чужди секретни служби/ Хизбалла/ по време на втората Ливанска война през 2006 година. По време на предаване на Втори канал на израелската телевизия обаче изуми всички със следното изказване : «Аз не мисля, че съществува понятие палестински народ. По мое мнение не съществува палестински народ, той е измислен от колониалистите. Кога палестинците са съществували като отделна нация? От къде са дошли, действително от къде са дошли? И кога?»
Палестинците не само не разполагат с фундаментални компоненти, позволяващи да се наричат народ, но и демонстрират качества противиположни на това понятие. Защото техните усилия не са насочени към придобиване на национален суверенитет, а за отричане и лишаване от суверенитет друга нация.
В светлината на тези факти, израелтяните трябва да си зададат въпроса и на своите лидери, защо очевидни и неоспорими факти се игнорират при формирането на израелската дипломация? Защо Израел е безпомощен пред пропагандата на арабите? Защо неговите аргументи за беззъби, постоянно в отбрана и не се стреми да предяви лигитимни права - задава въпросите Мартин Шерман.
Аз ще добавя – Мартин Шерман прекалено повърхностно разглежда въпроси ,в които се преплитат история, политика, култура ,интереси на Великите сили и най -вече религията.Същият този Шерман през 2006 година предлагаше да не се разчита на "две държави за два народа" и предложи абсурден план за решаване на конфликта - поощряване на палестинците да емигрират в съседните арабски страни, с добавка материална компенсация, която ще струва 60 милиарда долара за 10 години.

неделя, 11 април 2010 г.

Икономически мир

Програмата,която предлагаме се различава коренно от досегашните неуспешни опити да се разреши израелско - палестинския конфликт. Всички стъпки за преодоляване на различията и установяване на мир са били безполезни заради различни и непреодолими фактори;
- палестинците никога няма да се откажат от своето желание за суверенна държава,
- израелтяните , водили 3 войни и дългогодишна борба с тероризма не вярват в искреността на палестинците за мирно съвместно съществуване,
- безпомощноста на Великите сили да намерят правилното решение и подкрепа на мирния процес, заради своите политически , идеологически , социални , религиозни и други изгоди,
- наличието на непреодолими религиозни различия.
Предлаганото от нас изисква две условия - взаимно признаване на двете държави в границите от 1967 година и сключване на политическо споразумение за мир. Всички спорни въпроси, като територии, селища, бежанци, Йерусалим и др,са разрешими, ако се приложи предлаганата от нас програма "Икономически мир",със задължения за всички заинтересовани страни.
Задължения за Израел
1.Построяване на жилища и съответна инфраструктура на палестинска територия за бежанците на реципрочна стойност на построеното от Израел зад "Зелената линия". Построеното се явява компенсации за щети,нанесени на бежанците и останалото палестинско население на Западния бряг и ивицата Газа.
2.Израел преостъпва равностойна територия в кв.км,на Палестина и запазва големите израелски селища - Ариел, Маале Адомим, Гуш Ецион и др. Малките селища не се разрушават и се предават на палестинската държава.
3.Израел е съгласен с административното разделение на Йерусалим и обявяването на Източен Йерусалим за столица на Палестина.Хълмът на Храма /светиня на евреи и палестинци/ е под суверенитета на Палестина,Израел запазва старият еврейски квартал и Стената на плача.
4.Арабските израелски граждани могат да избират между израелско и палестинско гражданство.

Задължения на Палестина
1. Палестина признава съществуването на държавата Израел в границите от 1967 година със столица Йерусалим.
2.Изгражда демилитаризирана държава и прекратява всякаква терористична дейност срещу еврейската държава, нейните институции и народ.
3. Изгражда полицейска структура без тежко въоръжение за опазване на реда и законността на територията на Палестина.
4. Приема бежанци , желаещи да се върнат и ги настанява в построените или преотстъпени от Израел селища.
5. Преотстъпва територията и големите израелски селища на Западния бряг и в замяна получава територия от Израел.
6. Свързва Западният бряг /Хеврон/ с ивицата Газа с мост или подземен път.

Задължения на Беликите сили, ООН, Арабска лига
1.Явяват се гаранти на споразумението и мобилизират финансови средства от МВФ, частни банки, дарения за подпомагането на палестинската държава и съвместните проекти - свързване на ивицата Газа със Западния бряг, изграждане на летище и пристанище в Газа,съвместното използуване на водните ресурси и др.
2. За съживяване на палестинската икономика се организира фонд от средства , изразходването на които се контролира от комисия на ООН ,в която участвуват всички заинтересовани страни.
Всички права запазени; април 2010 година

вторник, 26 януари 2010 г.

Териториален компромис


Съглашенията от Осло,приемането на Пътната карта,срещите в Анаполис,посредничеството на САЩ,опитите на държавни глави и политици за посредничество не решиха конфликта между Израел и палестинците,главно заради недоверието на двете страни,нежеланието на Израел да се раздели с окупираните през Шестдневната война/1967 г./територии и разногласията в ръководството на Палестинската автономия. Много и различни бяха проектите за урегулиране на близкоизточния конфликт,но нито един от тях не се реализира.
Сегашният министър -председател Бениамин Нетаниаху обяви своя програма за решаване на конфликта-"Две държави-два народа",програма,със задължително признаване на Израел,запазване на значителна част на еврейските селища и спиране терористичната дейност.Политическите анализатори обаче нямат единно мнение за пътищата и начините за реализиране на тази инициатива,главно поради исканията на палестинците за връщане на бежанците и обявяването на Източен Йерусалим за столица на новата държава и разногласията в палестинското ръководство-ФАТАХ на Западния бряг и ХАМАС в сектора Газа.
За мен е ясно,че окончателно решаване на конфликта сега е невъзможно,трябва да се опита стъпка по стъпка .Скоро в израелската преса се появи статия на запасния генерал Гиора Айланд,който предлага нов вариант на решаване мирно съществуване-Израел освобождава окупираните територии,създава се палестинска държава-конфедерация Западен бряг,ивицата Газа и Йордания,което се явява връщане в гранизите от 1967 година,за които претендират палестинците.Израел запазва 13% от Западния бряг,включващи големите еврейски селища и освобождава малките и отдалечените.
Според тази програма,Египет ще отстъпи своя територия,граничеща с ивицата Газа за разселване на бежанци и част от жителите на сектора.От своя страна Израел ще върне на Египет своя територия от пустинята Фаран. В Газа и новата територия може да се построи международно летище и пристанище,промишлена зона и откриване палестинската държава за останалия свят. Айланд предлага да се прокопае тунел между Египет и Йордания по израелска територия с автострада за всички видове транспорт,нефтопровод от и за Йордания,Ирак и страните от Персийския залив.Айланд вярва в прогресивните израелски сили и в палестинското общество има хора на които също ще допадне тази идея, основата на която е замяна на територии. Подобни настроения има и Йордания,несъгласна да има съсед фундаменталистки ХАМАС.Неговото разбиране на конфликта е териториален компромис,останaлото-бежанци,проблема с Йерусалим и сигурността ще намери решение по-късно.
Можем да приемем изложеното,но се съмняваме в реализирането му,главно с нежеланието на Израел да се раздели с Голанските височини-очите и ушите на израелската армия срещу Сирия,Ливан,Ирак,Иран и водните ресурси.