Изминаха повече от 60 години от създаването на държавата и Израел продължава да съществува без Конституция. Няма Конституция в нашето разбиране за основен закон, определящ основите на системата за управление на държавата и правата и задълженията на гражданите, но има 14 закона с елементи от законите от британския мандат над Палестина, които се приемат за основни и се тълкуват от Върховния Съд на Израел.
Още на първият Кнесет се създава комисия, която подготвя проект, който се дискутира няколко пъти и с това работата замира. Първият министър - председател Давид Бен Гурион, подкрепен от религиозните партии се отказват от Конституция, като този отказ се обяснява със следните причини:
- засега в новата държава живеят недостатъчно евреи. Не може държавата да приеме основен закон, с който да обвърже милиони, които още не са пристигнали,
- липсата на Конституция ще служи на интересите на управляващата партия МАПАМ и ще увековечи нейната власт в страната,
- явна отстъпка на религиозните партии, които винаги са били против секулярна Конституция.
- наличието на араби в държавата и нежелание на еврейските бащи на народа да определят тяхното гражданско и фактическо състояние,
- започналата Война за независимост и установяване на полувоенен режим, целящ да постави на крака новата държава.
Влияние върху това решение оказва британския мандат Палестина по решение на ООН и твърдението, че Декларацията за независимост съдържа всички елементи на граждански свободи и основни принципи на ръководство.
В резултат на това , импровизирания режим на Бен Гурион се трансформира в една приемлива демокрация, която със своя темперамент и въпреки проблемите с малцинствата и голямата роля на армията в обществения живот се налага.
В последните години бяха обнародвани няколко проекта за Конституция, които можем да разделим на два вида: такива, които приемат една от страните в спора между религиозни и светски граждани, между араби и евреи и такива, които се опитват да намерят компромисно решение на основните въпроси.
Аз не приемам страна в дискусията, но смея да твърдя, че докато не се отдели религията от държавата, Конституция в Израел не ще има. Религиозните партии не искат да заменят Библията за Конституция, компромис с тях е немислим. Опитите на бившия председател на Върховния съд Меир Шамгар да предложи компромис със затваряне на търговските центрове в събота и увековечаване контрола на равините в бракоразводната сфера не се приемат сериозно. Проблемите с арабското малцинство още повече засилват засилват търканията между партиите и тук компромис не съществува. Как ще искаме от арабските депутати в Кнесета да подкрепят Конституция, в която е записано, че "Израел е държава на еврейския народ", по думите на Бениамин Нетанияху, а министъра на външните работи Либерман иска от арабите да положат клетва за вярност ? "Няма държава без Конституция", заявяват привържениците на левицата, десните отговарят, че ние сме народ на Библията и не можем да пренебрегнем нейната роля в обществото.
Така че, докато не се отдели религията от държавата и не се реши въпроса с нелоялните арабски граждани е по - добре да останем привърженици на "безконституционното наследство" на Бен Гурион.
Няма коментари:
Публикуване на коментар