Сирия, Израел и Голанското плато

Израелска станция за
ранно предупреждение

След съглашението в Осло, легитимиращо Организацията за освобождение на Палестина като представител на палестинския народ и началото на преговори за уреждане на конфликта в Близкия Изток, пратеник на американския президент пристига в Дамаск, за да информира президента на Сирия Хафез ал Асад и да го подтикне към мирни преговори с Израел.
- Господин президент, ако се съгласите на преговори с Израел, ние Ви гарантираме, че ще получите Голанското плато обратно. - заявява американския пратеник.
Хафез ал Асад отговаря:
- Окей, но какво ще получа в замяна?
Американецът счита, че не е разбран правилно и пояснява:
- Ще получите обратно Голанското плато, окупирано от Израел през 1967 година.
Хафез ал Асад раздразнено:
- За Голанското плато разбрах, но каква ще бъде наградата?
Пратеникът моли за разяснение и президента Асад му дава пример - Ануар Садат подписа договор за мир с Израел и получи обратно Синайската пустиня с нейните петролни кладенци за 3 милиарда долара на година и 800 милиона долара ежегодна финансова помощ от САЩ.
- Искате да сключа мир с Израел само за една базалтова плоча? - завършва Асад.
С този разговор от преди 16 години ще ви въведа в историята на опитите за мирни преговори между Сирия и Израел и ще опитам да обясня тяхната безнадеждност. От проблемите между палестинци и израелтяни забравихме, че в тази игра има още един играч - Сирия. По време на Шестдневната война през 1967 година Израел завладява Голанското плато, задържа го и през 1981 година с решение на Кнесета го обявява за част от Израел. Въпреки скромните размери , тази територия е от изключително значение и за двете страни.
За Израел, това плато от 1160 кв.км. и височина 800 метра над м.р. е важно по две причини - военна и икономическа. Военна, като естествена преграда между двете страни и наличието на станция за ранно предупреждение на Хермон. Платото е осеяно с армейски бази и съединения, готови да дадат отпор на сирийската войска. Наличието на танкови и ракетни корпуси на 50 км. от Дамаск се разглежда от израеляните като достатъчен възпиращ фактор. Икономическа , като част плодородна земя и най- вече заради водата.
За Сирия е важно да получи Голанското плато обратно, защото е негова територия от векове и най - вече заради унижението от военната катастрофа през 1967 година.
Началото на конфликта е през 50-те години на миналия век и е свързан с водата, която на Близкия Изток винаги е водела до войни. Наличието на реката Йордан, извираща в подножието на Хермон и вливаща се в езерото Кинерет е повод за постоянни въоръжени сблъсъци, атаки на селскостопански обекти, разрушаване на заградителни съоръжения за отбиване на водата ту в едната,ту в другата страна. След 1967 година Израел прибира двата водоизточника Дан и Банияс и отхвърля Сирия от бреговете на Кинерет.
Първите опити за помиряване предприема Ицхак Рабин, в качеството му на министър председател от либералната партия "Авода". Рабин с посредничеството на САЩ предлага да върне голямата част от платото с всички селища на друзите, останали на платото и след войната, да запази изворите на Йордан и източния бряг на Кинерет. По време на британският мандат над Палестина разделителната линия между двете държави бе по върховете, заради опасенията от непрекъсващи войни. Рабин се опира на това, но Хафез ал Асад не се съгласява, иска излаз на Кинерет и предявява искания за земи, които никога не са били сирийска територия. Убийството на Ицхак Рабин слага край на преговорите. Неговият наследник Шимон Перес продължава политиката на своя патрон, но нахлуването на израелската армия в Южен Ливан прекъсва контактите за дълго време.
През 2000 година двете страни са близко до подписването на мирно съглашение. Разговорите се провеждат в малкото градче Шепърсфилд под покровителството на Бил Клинтон, като начело на сирийската делегация е външния министър Фарук а Шара, а израелтяните са представени от Ехуд Барак. С посредничеството на Джонатан Щварц са подготвени и разменени документи, решаващи почти всички проблеми. Сирийците ще получат Голанското плато обратно и малък излаз на Кинерет, Израел ще запази станцията на Хермон и изворите на Йордан. Необходима бе една последна среща за малки уточнявания, но в този момент Барак я отменя и не подписва споразумението. Неговият страх, че не ще може да обясни на своя народ напускането на Голанското плато, признато от Кнесета за израелска земя, можем да потърсим в наследството на Рабин. Той бе убеден, че истински мир със Сирия ще настъпи само тогава, когато Израел върне земята, но не ще може да обясни тази стъпка заради особеностите на израелската политика. В голямата си част правителствата в Израел са коалиционни, включващи всякакви партии - леви, десни, центристки, религиозни, ултрарелигиозни, арабски и ще бъде много трудно, почти безнадежно да се прокара такъв закон в Кнесета. В основата на тази безнадеждност бе и отказа на Барак да сложи подписа си под едно такова споразумение. Бил Клинтон и Фарук а Шара са дълбоко розочаровани и преговорите са прекъснати.
След смъртта на Хафез ал Асад, неговият син Башар посещава Турция и моли за посредничество Ердоган. Тази помощ дава определени резултати - договаря се съвместно ползване на водата, Сирия се съгласява на превръщането на 1/3 от платото в парк, в който израелтяните ще могат да влизат без визи, изтеглянето на израелските войски ще продължи 5 години, без да се разрушава построеното, Израел ще построи опреснителна станция за вода в Тартус. Но Втората ливанска война на Израел с "Хизбалла" и операцията в сектора Газа отново прекъсват контактите.
Сега правителството на Бениамин Нетаниаху не прави опити за подновяване на преговорите.Самият той говори, че сигурността и гаранциите за нея са по важни от земята, но не предлага нищо ново. Липсата на ясна програма по отношение на Сирия е резултат от нежеланието да върне чуждата земя и съобразяване с настроенията на религиозните партии, ратуващи за Велик Израел. Според него, Сирия не е заинтересована от мир, оказва постоянна финансова и материална помощ на "Хизбалла", всячески поддържа ХАМАС и се сдружава с Иран, с неговите закани за заличи еврейската държава от лицето на земята. Нетаниаху се зае с мирния процес с палестинците с надеждата, че един положителен резултат ще направи Сирия по - отстъпчива.

Моята прогноза - в интерес на двете страни е да съществува спокойствие и ред на Голанското плато. От 1974 година досега е имало само две стълкновения - едното за водата и другото на снежната писта на Хермон. Двете страни се държат така, като че ли няма проблем между тях; Сирия се е заела отново с Ливан , а Израел с палестинците, отвреме на време се разменят остри реплики между политици, които заемат ден-два колоните на вестниците и всичко замира. Така ще бъде и в бъдеще. Ще се предприемат плахи опити за договаряне, ще се търсят посредници за това. Сирия не ще направи опит с военна сила да си върне платото, защото ще понесе още един удар. Следователно - Сирия ще получи Голанското плато обратно, само ако Израел пожелае. Но кога Израел ще пожелае, само Господ знае!