Палестинските бежанци в Ливан и техните права

Уалид Джумблат, лидер на ливанските друзи напусна преди година прозападната коалиция и се присъедини към сирийския лагер. На 19 юли той отново предизвика смутове на политическата сцена с внасянето в парламента 4 законопроекта, призвани да осигурят някакви права на палестинските бежанци - свободно трудоустройство, право на медицинско осигуряване, пенсионна програма и избор на местожителство извьн бежанските лагери.
Всички християнски лидери, включително и генерала Мишел Аун се обявиха против тези законопроекти, а мюсюлманите дадоха да се разбере, че са открити за дискусия.
Същността на проблема е такава: на всички нива в ливанското общество присъства страх, че предоставянето на някакви права на палестинските бежанци, не само не ще доведе до подобряване на тяхните условия на живот, но и ще разруши чуствителния баланс между общините и консенсуса в арабските страни за завръщането на бежанците в Палестина.
Съгласно сведения на UNRWA / организация на ООН/ в Ливан се намират 425,000 палестински бежанци. Съгласно съглашението от Кайро /1969 г./ между ливанското правителство и ООП на Ясяр Арафат, палестинските бежанци трябва да живеят в лагери, да ползват административна автономия в тях,да носят орьжие само в лагерите. Ливанските сили за безопастност не могат да влизат в лагерите, но установяват постове около тях. Организацията на ООН се грижи за поддържане на приемливи условия на живот, създава образователна система, медицинско обслужване и доставя продукти. Досега на бежанците бе забранено да напускат лагерите, да търся работа навън или да купуват жилище. Нищетата, липсата на социални и политически права превръщаха лагерите в полигони на различни политически организации. Болшинството се рьководят от ФАТАХ, но ХАМАС, Народния фронт за освобождение на Палестина и други също присъствуват.
Раздорите между политическите групировки често води до насилие, съпроводено с престрелки, убити и ранени. Именно тук се събират привържениците на джихада, за да обсъдят планове за терористични операции срещу Израел и политическите противници в Ливан.
През 2007 година просирийски елементи организират терористични провокации в Северен Ливан и в продьлжение на месеци загиват 400 души, от които 168 войници на ливанската армия. Лагерът на бежанците е напълно разрушен и хиляди остават без покрив. Фракцията на Джибрил / НФОП/ създава укрепени позиции извън лагера и близо до границата със Сирия. Там сирийците струпват оръжие, тренират боевици, готвят операции срещу Ливан и местната армия не смее да се приближи.
Общата картина е достатъчно мрачна, но никой не признава , че ситуацията е в резултат от преднамерената арабска политика към бежанците. След 60 години Ливан е главната жертва на израелско-палестинския конфликт. Заселването на бежанците в лагери се прие като временно решение. Всички ливански правителства повтаряха, че бежанците ще се върнат в Палестина и отказваха да им предоставят право на жителство.
Липсата на надежда, страх,терор станаха основна черта на живота в лагерите и всички разбираха, че така не може да продължи дълго. Нито една правозащитна организация не изказа за защита на бежанците, арабските страни не се намесваха.
През юни делегация на палестинската автономия посети Ливан, срещна се президента Мишел Сулейман и много политици и те дадоха да се разбере, че палестинците продължават да остават гости в Ливан. Министър председателя Саад Харири заяви:
"Правителството носи отговорност за живеещите в Ливан палестинци, но международното общество трябва да положи максимум усилия за завръщането им в Палестина".
Харири и другите разбират, че предоставянето на право на работа и придобиване на жилище от бежанците ще удари по интересите на младите ливанци, имащи тези стремежи. Християнските партии не са готови за такива промени, защото подобряването на условията на живот на палестинците ще намали шансовете на християните и на края ще доведе до нова гражданска война, полезна само за Сирия.
Палестинските бежанци в Ливан и техните потомци сега получиха право на работа. Ред ограничения по-старому остават и не позволяват да се заемат държавни постове, няма членство в профсъюзите на медиците, адвокатите и инженерите. Не могат да изпращат своите деца в престижни училища, а студентите не могат да получават стипендии и намаления.
И все пак в лагерите цари известен оптимизъм. Оптимизъм, съчетан с крехки надежди от започващите преговори за окончателното регулиране на израелско-палестинския конфликт през тази седмица във Вашингтон.