Муамар Кадафи - галахически еврей??

Либийският диктатор Муамар Кадафи е галахически еврей и има право на репатриация в Израел. Такова сензационно заявление направи израелтянката Гита Буарон в интервю по радиото.По нейните думи "нашите баби бяха сестри, и родителите ми многократно разказваха за това". Тя твърди, че в семейството на Кадафи много добре знаят за еврейските корени на Муамар Кадафи.
Ще отбележим, че това не е първото свидетелство за еврейството на либийския диктатор. Преди известно време вестник "Маарив" съобщи, че членовете на семейство Таммам имам родствени връзки с Кадафи. Разела Таммам се омъжва на 18 години за мюсюлманин и едно от родените деца е Муамар Кадафи. Тази Разела е била дъщеря на месар, доставящ месо от Малта. Тя имала 3 братя , всички се раждат и умират Либия. Един от братята на Разела е имал 11 деца, пет от които се репатрират в Израел, останалите емигрират в Европа, двама от които загиват в концентрационен лагер.
77 годишната Рахел, една от роднините, разказва, че бащата на Разела е бил възмущен от женитбата с мюсюлманин и я заплашвал с убийство. Но това са били "заплахи, и бащата на Разела само е настоявал от своите деца и внуци да прекъснат всякакви връзки с това семейство".
Само този липсваше в Израел!!

Всичко започна през 1989 г....

В последните дни на своето управление Хусни Мобарак изглеждаше безпомощен, а последните 30 години бе почти неуязвим. За всичките тези години съвременният фараон на бедната страна трябва да бъде благодарен на пасивността на своя народ. Никой не принизяваше неговите заслуги като командващ ВВС на Египет, когато бе не само лоялен, но и способен. Разбира се, ако говорим за войната между Египет и Израел през 1973 година, неговите способности се оказват ограничени , повече от 100 израелски самолета са свалени не от авиацията на Мубарак, а от съветските ракети. Независимост от това Мубарак стана символ на относителен успех на Египет във войната и Ануар Садат го направи свой заместник, за сметка на "архитекта" на переправата през канала Абдула Гамаси.
Но Мубарак след това никога не направи решителни крачки и дипломатически усилия, остана настрана от наказанието на мюсюлманските фанатици, разстреляли Садам, държеше се настрани от авантюризма на Садам Хусейн или от шарлатанството на Арафат, който се отказа да подпише съглашението с Израел.
Всичко това- внимателност, психологическо равновесие и презрение към промените бе негово амплуа, но през 1989 година не се огледа, не се услуша, не направи своя избор. Във времето на срутването на Берлинската стена нищо не нарушава неговия покой. Не се разтревожи след насилствено сваляне на неговия приятел Чаушеску и прочие диктатори от Източна Европа и след това в Латинска Америка. Историята просто молеше арабите да направят своя избор, Мубарак безспорния лидер на най мощната арабска страна бе длъжен да даде пример.
Но Мубарак не се трогна, избра деспотизма, продължи да прави фиктивни президентски избори с една кандидатура - своята, надяваше намордници на своите политически опоненти, контролираше пресата. Това, което ставаше в Египет стана избор и на другите арабски страни.
Така, начело с Мубарак, арабският свят излезе от студената война. Докато лидерите на доста страни от втория и третия свят търсеха пътища за свобода и икономическо процветание, арабските водачи отхвърлиха едното и другото.
Мубарак можеше да предвиди това и да остане в историята като Нелсон Мандела, пример за свобода на арабските народи. Историята може би му простила, ако бе направил това на части и постепенно. За съжаление, бе твърде внимателен и лишен от въображение войник, както са го учили по време на обучението в Москва. Но той провали главният изпит, и сега му поискаха сметката.
САЩ се грижеха за него благосклонно, защото излезе от орбитата на Москва. За подписа на неговия патрон Садат в договора за мир с Израел, Кайро получава почти милиард и половина американски долара помощ във властвуването на 6 поредни американски президенти, преди всичко за военна помощ, а не -голямата гражданска помощ в размер на 400 милиона преди две години бе съкратена наполовина. Това имаше смисъл във времето, когато Египет бе част от "отбранителната" линия за защита от съветския блок и нейните сателити - Либия, Етиопия, Йемен. Ако има логика, тази помощ трябваше да бъде спряна, когато се разпадна Съветския Съюз. Но това не бе направено!
Вместо това САЩ продължаваха да тъпчат джобовете на египетските генерали, а сигурно и на Мубарак. Още тогава се чудих как САЩ дават милиардни помощи за въоръжение на Египет и Израел , в замяна на мирен договор!!!!!!
Разбираха ли американците през 1989 година, че доларите в Египет са необходими преди всичко за граждански нужди и достоен живот на бедните? Не , не разбираха или се правеха, че не разбират! Вместо нови Ф- 16s, гаубици или танкове Абрамс да бяха строили болници, училища,заводи и инфраструктура. Но военнопромишленият комплекс не можеше да си позволи това.
Едно от най- нелепите изказвания в последните дни чухме от президента на Сирия Башар Асад, който не се страхува от преврат в египетски стил, защото за разлика от Мубарак постоянно се "съпротивлява на израелската агресия". В продължение на десетилетия арабските диктатори един след друг повтаряха мантрата, че причина за нестабилността в Близкия Изток е палестинскоеврейския конфликт. Ако територията на евреите се съкрати наполовина, то разкъсвания от противоречия регион ще се умиротвори. И успяваха да напяват това в ушите на доверчивите американци и европейци.
Този ли конфликт доведе до самозапалване Мухамед Баазизи ,поставило началото на недоволството в Тунис, господин Асад?? Този образован човек просто търсеше работа, наблюдавайки как грабят неговата земя собствените политически лидери. В конфликтът между араби и евреи ли е причината за половин милион безработни ,завършили египетските университети, или стотиците хиляди сирийци, търсещи работа в съседен Ливан?
Големи са шансовете в новият Египет ,на место икономическите проблеми да приемат препоръките на господин Асад. Но диктаторите, украли свободата и благоденствието на своите народи рано или късно ще си отидат. Това стана през 1989 година в Европа, това ще стане и в Близкия Изток.

Дяволът излезе от бутилката

Ако беше само в Тунис можехме да помислим, че става дума за нещо строго вътрешно, частен случай. А след това се разтресе Египет, сърцето на арабския свят, но можехме да да се примирим с особенна ситуация. Страна на фараоните, хилядолетна история, още преди арабите да стъпят на тази земя...,всичко е възможно.
Но сега се бунтува целият арабски свят: Йемен, Алжир, Либия, Йордания и даже Мароко. Дяволът на революцията се измъкна от бутилката и връщане няма.
Когато бащите- основатели на еврейската държава решават да създадат убежище на еврейския народ в Палестина са имали две възможности. Да се завърнат в Палестина като европейските завоеватели, като си въобразяват, че са преден отряд на белите хора и повелители на "туземците", подобно на испанските конкистадори и англосаксонските колонизатори в Америка. Да повторят това, което направиха кръстоносците. Но можеха да се завърнат и като един от семитските народи на Азия, като наследници на политически и културни традиции на семитския свят, готови с другите народи от региона да вземат участие в освободителната война с европейската експлоатация.
След случилото се в арабските страни имам чуството, че еврейската нация е отново на кръстопът. Посоката , която избере, възможно ще определи съдбата на държавата Израел за много години напред. И най- голямата опасност е, че пред евреите няма изобщо избор и те ще вървят по пътя, който са избрали. Случилото се с арабските страни замъглява сексуалните подвизи на бившия израелски президент Кацав, дрязгите между министъра на отбраната Барак и началника на Генералния Щаб Ашкенази, препирнята между Нетаниаху и Либерман, нещастниците от "Големият Брат" и прочие глупости от телевизията. Просто евреите не забелязват, че историята отива напред и ги изоставя.
Полуинтелигентни участници в различни ток - шоу до червено се надуват да "доказват", че е невъзможно арабските страни да строят демократични общества, защото исляма "по своята природа е антидемократичен", "в арабските страни отсъства необходимата за демокрацията етическа съставляваща на християнството", "няма капиталистическата основа за формирането на здрава средна класа" и други подобни. При тях в най- добрият случай ще се смени един деспотизъм с друг. Най вероятният изход, според тях, е "победа на ислямските фанатици, които ще установят жестока технократия в стила на Талибан."
Отчасти това е преднамерена пропаганда, имаща за цел да убеди наивните американци и европейци, че са длъжни да поддържат местните водачи или военните със силовите структури, a болшинството израелтяни са убедени искрено, че ако се предостави правото на самите араби, те ще установят кървави "ислямски" режими. чийто цел ще бъде да изтрият Израел от картата. Обикновенните израелтяни не знаят почти нищо за исляма , за арабския свят. Един от израелските генерали преди много години ,на въпроса как гледа на арабите, отговаря: "През дулото на моята винтовка". Всичко тук се свежда до въпроса за безопасността, а ако тя отсъства - всички сериозни разсъждения отсъстват.
Такова е отношението в самото начало на ционисткото движение. Неговият основател - Теодор Херцел - в своя исторически труд пише, че бъдещата еврейска държава се явява " част от стената на цивилизацията", която ще я защити от азиатското варварство. Това отношение не се е изменило 120 години и то е още по силно, защото гласовете на тези, които предлагат други пътища остават като гласове в пустинята. Това отношение се се проявява и сега, когато събитията в Египет за повечето израелтяни са просто внезапна симпатия, но не и повече. И когато те задават единствения въпрос - какво ще стане с египетскоизраелския договор за мир, "eкспертите по безопасността" отговарят, че той ще запази своята сила.
Но договорът е всъщност примирие между режимите и техните армии и това навява нови въпроси. Какъв ще стане Египет след Мубарак, могат ли израелтяните да променат нещо за собственна изгода? Нито едно арабско движение не желае да се окаже в прегръдките на Израел, всички считат еврейската държава колониалистическа, действуваща против арабите, угнетяваща палестинците.
Когато сега надигат цели народи и революцията изкоренява всичко остаряло, възниква възможност за смяна на старите идеи с нови. Ако израелските политически и интелектуални лидери можеха сега да застанят зад арабските маси със своята солидарност, те биха посяли семената на един нов свят в Близкия Изток. И тези заявления да са от чисто сърце, иначе ще бъдат после справедливо презирани. Коренна промяна е необходима в отношението с палестинците, защото бъдещето на евреите е не с Америка или Европа. Промяна не само на политиката, но и мирозрението и географската ориентация. Израелтяните трябва да осъзнаят, че не са плацдарм на нещо или някого, а част от региона.
Пробуждането на арабите не ще бъде въпрос на месеци или години, това пробуждане може да бъде съпроводено и неудачи и поражения, но джина от бутилката не може да се върне обратно и за израелтяните ще бъде мъдро и привлекателно ако се влеят в този марш на недовоството.

Еврейско народно творчество

Живял един еврей, който не умеел да чете.Не се научил. И не искал да се научи.Когато го питали защо не учи Тора, не изпълнява заповеди, не се моли, просто отговарял: "Не мога да чета." След време отива на оня свят. А там заседава съд, който ще реши къде да го отправи, в Рая или Ада.
Разгледали съдиите неговото дело и питат:
- Защо не си учил Тората, не си се молил, не си изпълнявал заповедите?
Евреинът отговаря, както и по рано:
- Аз съм неграмотен.
Споглеждат се съдиите , разговарят шепнешком и решават:
- Ние не знаем какво да правим с теб. Досега такъв случай не сме имали.Всички евреи умеят да четат. Ще направим така: ще ти издадем пропуск и ще можеш да посетиш и Рая и Ада. Там ще направиш своя избор.
Зарадвал се евреинът, взема пропуска и се отправя в Рая. A там красота: птички пеят, еленчета се разхождат по тревата, всички посетители в бели облекла, свирят арфи.Харесва му.
Но като поживял няколко седмици му става скучно. Иска да посети Ада, има пропуск. Запътва се към изхода, а ангелът, стоящ на вратата го пита:
- На къде си се запътил?
- В Ада искам да погледна, как е там, тук в Рая е скучно.
- Защо ти трябва Ад, ти си ненормален.
- Искам и това е. Имам пропуск.
Ангелът само поглежда пропуска, повдига рамене и размахва крила, но открива вратата и пропуща евреина.
Спуска се надолу, на вратата го посреща черен дявол.
- Пусни ме в Ада - моли неграмотния еврей.
- Защо ти трябва да влизаш, тук не идват по собствено желание- диви се дявола.
- Искам да погледна, имам пропуск.
- Интересен човек си ти, влизай без пропуск!
Отваря се вратата и му се открива страшна картина. Казани със смола, в който се варят грешниците! Отправя се евреинът обратно към вратата.
- Нека да изляза, не искам повече да остана - повишава глас неграмотния.
- Не може , от нас никой още не се измъкнал - заплашва го дявола.
- Но аз имам пропуск. Чети!
- Аз не умея да чета, - подсмива се дявола.

Израел - нелиберална демокрация

На фона на събитията в арабските страни светът позабрави Израел, няма терористични актове, долу- горе стабилна икономика, новооткрити запаси от природен газ в Средиземно море, политическа система, макар и с недостатъци, но изпълняваща своята роля, отвреме навреме религиозни сътресения, но без особенни резултати. Ако човек ограничи своята гражданска и интелектуална любознателност в четенето на ежедневните икономически, финансови и политически новини ще остане с впечатление, че живее в нормална страна.

Но ако се вгледаме сериозно в Израел ще разберем, че има място за размисъл.
Не съм свидетел на ранните години на държавата Израел, когато според писанията и спомените на очевидци е съществувал оптимизъм и надежди за нормална държава. Но това, което сега наблюдавам ме кара да бъда песимист за бъдещето на еврейската държава.
За 20 години съжителство с евреите се чудя от къде се взе такова количество сарказъм, ядовита злоба, безкултурие, неучтивост, как се появи този език на политическата култура, от който те побиват тръпки, догматически тон на обществената дискусия? Наистина ли десните радикали се финансират от Бруклин, вярно ли е , че Израел е корумпирана държава, всички ли заселници по окупираните територии са заразени с месианство, до един ли арабите са нелоялни към държавата Израел, всички ли жители на Тел Авив са бродяги и безделници, всички ли привърженици на партията ШАС са реликти от средните векове?
Мога и още въпроси и сравнения да правя, но ще се огранича - за мен Израел е "нелиберална демокрация". Не зная дали съществува такъв термин и дали той отразява сегашното състояние на израелското общество, но по всичко изглежда , че самоунищожаваща тенденция набира сила. Демографските особенности, различния географския произход на населението, несъвместими едни с други културни атрибути, агресивни религии и още много други са в състояние на пермаментна война.
Израел никога не е бил монолитен, предполагам може би само в годините, предшествуващи независимостта. Войните през 1967 и 1973 година са само временен обединяващ фактор, който скрива направлението, в което обществото бавно се придвижва. В 70-те и 80- те години на миналият век за Израел са време, когато бавно,но сигурно става хетерогенно и разбито общество. Тази тенденция води не към разцвета на страната,а към сформирането на социално сегментирани и географски обособени групи,всяка от които е заплаха за останалите. Всяка от тях проповядва своите претенции за разбиране , какво е Израел и се опитва да оттесни другите. Главният казан, в който се вари тази смес- израелската армия вече не оправдава надеждите за социализация на различните слоеве на обществотo.
Племенни и кланови групи на съвременния Израел могат да се намират на няколко стотин метра или километри едни от други, но отсъства културно съприкосновение. Това е стария елит ашкенази /1/, 1,200,000 милиона репатрианти от бившия СССР, ултраортодокси, 1,300,000 араби, заселници по окупираните територии, бедни сефарди /2/, подчинени на партията ШАС, финансов елит и средна класа.
Минаха тези дни, когато имаше 4 очертани разслоения: светски - религиозни, богати - бедни, ашкенази - сефарди и араби - евреи.
Какво обединява тази мозайка от 7, 600.000 граждани на Израел?
Всеобща обида на останалият свят, страх пред ядрен Иран, парализиращо недоверие към арабите. Не се ползва с доверието на всички "израелската идентичност", основополагащите принципи на ционизма, сирената в Деня на независимостта или свещенните дати от религиозния календар. Националната идентичност и общността на целите се подлага на обезценяване. Проблемът е, че евреите и досега се намират в сянката на сериозни външни заплахи и не могат да се ползват от подхода на постционистите. Те все още живеят заедно с призраците от епохата на Храмовете господни преди хиляди години, цитатите от Тората и Талмуда не винаги са точните, а и не помагат особенно в днешно време. Версията за падането на Йерусалим заради истерията на братоубийствения характер на еврейската политика под римска окупация е още жива.
Историческите аналогии също не са точни и рядко предлагат практически рецепти. В отличие от времето на Иудейските войни от 70 - 73 година от новата ера и разкола на нацията, в сегашно време евреите са суверенна нация, обаче фракционизма нараства в прогресия. Лидерите и науката трябва да дадат общите правила, да установят целите и най- вече какво е това -"светът против нас". Различията и споровете са явление достойно, но когато расизма, нетърпимостта, ненавистта стават правило, когато радикалните възгледи се явяват главна линия, нито милиардните кубици от газ, нито армията, нито написаното в Свещенните книги ще помогне.
/1/ - ашкенази - евреи, преселници предимно от Източна Европа
/2/ - сефарди - група евреи, сформирала се след изгонването на евреите от Испания и Португалия и заселени предимно в арабските страни, Мала Азия, Балканския полуостров

ТОРА - свещенната книга на евреите

Всяка синагога трябва да има поне една Тора, за да се чете по нея седмична глава в понеделник, четвъртък и събота по време на сутрешна молитва. Понякога се оказва, че в събота трябва да се четат части от Тората от различни места / когато съботата съвпада с началото на месеца/ . Ако в синагогата има само един свитък на Тората, то го премотават. Процедура дълга и за това в голямата част синагогите има два свитъка, отначало четат молитвата от едната, след това от другата.

Много рядко в събота трябва да четат три отрязъка от Тората. И за да не чакат молещите се да се премотае свитъка, всяка уважаваща синагога държи в "Арон а кодеш"/ ковчег за съхранение/ три свитъка.Много често местата за молитва получават подарък свитък Тора и всички са много благодарни. При пренасянето в синагогата на свитъка се надява корона, украсен със звънчета, за да могат всички да чуят приближаването, да станат и отстъпят от нейния път.
При превозване на Тората от страна в страна се използува специален сандък. Но това не евтино, а и заема място. С израелската авиокомпания "ЕЛ АЛ" няма проблеми, тя предварително е осведомена и регистрацията се извършва без ред. За свитъкът е определено особенно място. Проверка в чуждестранните летища се извършва в присъствието на капелана и пропуска се през ренгеновия апарат.
За съжаление често чуваме за кражби на свитъци на Тората, главно заради стойността на свитъците, достигащи до десетки хиляди долари, написани на ръка. Цената на ръкописи , имащи историческа ценност могат да достигнат и до стотици хиляди долара. Ако свитъкът се внася в Израел и за да няма проблеми с митницата е необходимо съпроводително писмо от дарителя и синагогата , която ще го получи. Когато свитъка се изнася от Израел, Министерството на религията дава удостоверение, което гарантира проблеми с митницата.

Често дарените свитъци са в лошо състояние, ремонта им ще струва толкова, колкото ако се закупи нов. Свитъците на Тората имат , както хората определена продължителност на живот / не повече от 120- 150 години/, защото са писани от мастило с органичен произход, най- често на основата на зехтин.

Стар ръкопис може да се ремонтира, компетентни софери /преписвачи на свещенни текстове/ за 3- 4 хиляди долара ще го направят за ползване за още минимум 30 години. Соферите могат бързо да идентифицират ръкописа, къде и кога е написан и кааква е неговата стойност за историческата наука.

Днес е разпространена практиката за компютърно сканиране на свитъка, за да се провери състоянието му, да се постави отличителна метка в националната база данни. Тази метка ще послужи заа опознаването на ръкописа, ако бъде откраднат. Понеже свитъците се пишат ръчно, те притежават уникални характеристики, своего рода "отпечатки на палците". Някои застрахователни компании не застраховат свитъка, без той да получи такава метка и преди да се занесе в синагогата.

Предаването на свитък Тора в синагогата се превръща за евреите в праздник, с присъствие на дарители и получатели, песни и танци и много веселие

"Нови историци" и новата история

Ави Шлайм фото "Наарец"

Според една от версиите тази "нова история" се ражда в началото на 1980 година, когато правителството на Израел разсекретява официални документи, даващи възможност на историци, политици и изследователи подробно да се запознаят с ранния период на ционизма и митологията,свързано с него .
Един от "новите историци" - Ави Шлайм, на основата на архивни документи пише , че през 1949 година президента на Сирия Хусни Заим предлага на Израел да се проведат мирни преговори с първия министър председател Давид Бен Гурион. Като част от договореността, Заим предлага Сирия да приеме 300,000 бежанци. Бен Гурион отказва преговори, защото се опасява, че сирийците "ще поискат половината от Галилейското море" /езерото Кинерет/. След време Заим е убит и сега никой не може да каже, изпусна ли Израел възможността да сключи мир.
Традиционалистите в израелската историческа наука отричат тази възможност и допълват, че Израел е правил всичко възможно, за да води преговори, но арабските страни отказват да разговарят с Израел. "Новите историци" израстват в страна, която все още се опитва да оправдае своето съществуване по пътя на идеологически индоктринации, за много израелтяни това поколение е част от съзидателен политически опит. Израел започва да става зрял и да се избавя от създадената митология. Преосмислянето на миналото способства за създаването на ново понятие патриотизъм и много израелтяни стигат до извода, че връщането на окупираните територии на палестинците е в интерес на всички.

Въпреки грешките, неприемането на нови изводи и интерпретации, израелските "нови историци" налагат обсъждане на националните митове. Един от тях се състои в това, че с началото на войната през 1948 година по настояване на палестинските лидери палестинските араби напускат родните места с надеждата да се завърнат с победоносната арабска армия. Документите обаче говорят - много от арабите са прогонени , без право да се завърнат. "Новите историци" не скриват симпатиите си към палестинците, но и не подлагат на съмнение правото на Израел на съществуване.
По мнение на Шлайм, всички беди на Израел започват с Декларацията на лорд Балфур през 1917 година, с която британското правителство поддържа създаването на "национален дом за евреите". За Шлайм, това е първороден грях на Великобритания, която не е имала право да обещава отечество за малкия еврейски народ на територия, заселена тогава само от араби. След това, в продължение на 30 години англичаните позволяват на ционисткото движение да превози хиляди хора и да създаде политическа, военна, икономическа и културна инфраструктура на бъдещата държава.

Книгата на Ави Шлайм - "Израел и Палестина.Преоценка и опровержение." и изпълнена със събития от отдавна минали години. През 50- те години, пише Шлайм, Израел взе на себе си грехове, в това число и нападения на арабски села, което пък предизвика войната през 1956 додина, с участието на Франция и Великобритания. " Малката мръсна война прерасна в голяма с участието на 2 колониални държави, а истинската и цел бе свалянето от власт на Гамал Абдел Насър."- пише Шлайм.
Войната през 1967 година за Шлайм е "колониалистическа", в която Израел завоюва територии незаконно , продължава да ги удържа до сега. В противоположност на на възгледите на Шлайм, много от палестинците отказват да признаят легитимността на Израел до началото на Шестдневната война. За Шлайм "удържайки териториите окупирани, Израел пренебрегва циониските видения и продължава курса на самоунищожение. На местото на демократична и еврейска държава, Израел се превръща в двунационална държава, в която палестинците заемат по- ниско обществено положение."
Шлайм не разкрива културното , религиозното и психологическото различие, а само констатира:" Истинската цел на Израел не е мирно съществуване със своите съседи, а военно господство."
За Шлайм палестинците и израелтяните никога не са били така близко до мира, както при "разговорите от Осло", но неспособността на САЩ да подтикнат преговори и най- вече вмешателството на американски неоконсерватори с цел провокиране на палестинска гражданска война е причината за провала им. Авторът навсякъде вижда зловещи заговори.
За конфликтът със Сирия Шлайм пише, че не носи само териториален аспект, а и религиозен и главната трудност идва от ирационалната основа. Всички съседи на Израел свързват своята идентичност със Светата земя и всякакъв компромис е отличителна черта на тази идентичност. Засега нито една от страните не е готова за компромиси и това е главната причина САЩ да не могат да подтикнат Сирия , палестинците и Израел да подпишат мир.
За Ави Шлайм близкоизточния конфликт ще се реши в крайна сметка със създаването на палестинска държава, ще остане един спор, който ще се решава с дипломация. Жалко само, че това бяха пропиляни толкова много години.

Бурки? В Израел?

И тук се появи бурка!! От известно време в някои еврейски религиозни селища можем да срещнем жени, обвити в шал,покривало, закриващо всичко- тяло,глава,ръце. От къде се взеха тези сектантки, на какви закони и религиозни постановления се опират и кой се крие под тях?Знаех , че в Израел арабите са сунити, а те изглеждат другояче. Подобни покривала ще срещнем навсякъде по Близкия Изток, даже и в центъра на Европа сред мюсюлманките, но в Израел!
После разбрах, че съществува такава секта на «шаловете», състояща се от религиозни жени, която предизвиква негодования даже и сред ултраортодоксалните общини. Едни заявяват, че сектата е дело на «Натурей Карта», но те отричат. Други не знаят причината за появата им, но не одобряват забулването на израелските жени. Трети просто се подсмиват и не вярват, че това може да се случи в Израел.
Обаче главата на равинатския съд равин Вайс обявява постановление, в което признава стремежа на жените да изглеждат подобаващо скромно, съгласно религиозните предписания. Юдаизмът изисква от жената да се облича скромно. Съществуват правила, съгласно които, мъжът не трябва да вижда нито един косъм от главата на жената. Изпълнявайки това правило, жените слагат перука. И за да бъдат сигурни, че нито един косъм не се подава под перуката се остригват, а след това поставят перуката.Закриването сега и на лицето е за тези жени символ на целомъдрието и смирението. Жените от хасидският двор «Толдот Аарон» след бръсненето на главата слагат кърпа и се е счита, че по религиозно и скромно представяне не съществува. 

фото Vikipedia


Но преди 6 години в един град – Бейт Шемеш се появява група жени, които излизат на улицата изцяло забулени в някакво покривало, напомнящо шал. Неофициално глава на сектата е жена, която заявява за пресата, че тласък към такова действие е била брошурата на равин Даниел Битон, която определя, че така са се обличали еврейките в древността. Същата водачка на сектата е разследвана от полицията за издевателства над собствените си деца, а религиозните вестници я наричат «Мама Талибан".
 Равин Битон нарича себе си привърженик на сектата «Натурей Карта» и е ярък противник на съществуването на държавата Израел. В самата група отричат принадлежността на рав Битон към тях, но в хасидските дворове няма формално членство, няма членски карти и не плащат членски внос. Така че, всеки може да се обяви за член на каквато и да било секта.
Но все пак има някои белези; членовете на «Натурей Карта» са ашкенази, и то всички с корени от Унгария, а този равин е емигрант от Мароко. Може би там е виждал жени забулени, но това към еврейките няма отношение.
Между впрочем най- недоволни са ортодоксалните евреи, защото като че ли техните жени досега не са се обличали подобаващо. Сега около 500 жени в Йерусалим, Бейт Шемеш и Цфат се показват на улицата забулени с тези шалове. Постепенно тези сектантки започват да забулват своите дъщери от 6 годишна възраст. Ултраортодоксалните училища не допускат таково своеволие и тогава за децата на забулените се откриват 4 частни училища.
Членовете на «Натурей Карта» твърдят, че тези сектантки ходят забулени даже в къщи, отказват на своите мъже интимни отношения и даже препятствуват общуването между братя и сестри – било нескромно!!! Членовете на тази секта живеят под постоянен психологически натиск, от една страна - ортодоксалните не ги приемат, от друга- светската част от населението, свикнали с вида на харедимите, гледат на забулените с шалове с нескриван ужас. Ще се развие ли тази секта, ще стане ли привична за нас жена, забулена от всякьде , ще заприличаме ли на Иран ? Мисля че тази секта няма бъдеще, забулването не се явява искане на еврейското религиозно законодателство.
Приемам религиозността, а безумието оставям на други!!

Полушпионска история

Ели Мизрахи

Ели Мизрахи е генерален директор на канцеларията на министър- председателя Голда Меир. След оставката на Голда Меир продължава своята работа под ръководството на Ицхак Рабин, но през 1977 година Рабин губи изборите и съгласно приетите норми в цял свят, новият премиер Менахем Бегин ще доведе със себе нова команда.
Но Ели Мизрахи не иска да напусне своя пост. Отначало говори , че прекрасно се е сработал с Менахем Бегин, след това заявява, че неговата оставка е незаконна и се опитва да докаже това в съда. Не успява и напуска поста, но не с празни ръце. Официално уволнен , пристига с пикап и изнася десетки кашони и папки с документи от канцеларията. На въпросът на жена си, какво е това ,отговаря, че са протоколи от заседанията на правителството и комисията по външните работи, записи на закрити беседи на министър -председателя с главите на секретните служби и други секретни документи. Когато съпругата пита, може ли това да се изнася, Мизрахи отговаря, че всички така правят.
Ели Мизрахи е много разстроен от загубата на добре платената длъжност. Започва бизнес, но претърпява неудача и прави дългове. През 1982 година дъщеря му заболява и Мизрахи задействува своите връзки, за да набере необходимата сума за лечението и в Бостон. И прави нови дългове.. В САЩ семейството се разпада, Ели Мизрахи се заселва във Вашингтон, жена му се връща в Израел с дъщерята.
В началото на 90- те години бившата му съпруга започва ремонт в дома и неочаквано се натъква на няколко кашона с документи. Разглеждайки документите, установява, че те съдържат надпис «Строго секретно» и се свързва с държавния архив за да ги предаде.
Документите се оказват уникални и когато се установява, че са от канцеларията на премиера се вдига страшен скандал. Държавният контрольор се заема да провери нормите за съхраняване на секретни документи и включва изводите в годишния отчет.
Юридическият съветник на правителството започва процедура за екстрадация на Мизрахи от САЩ, но получава нареждане от ШАБАК да се откаже. «Става дума за много деликатно дело, ние не знаем колко именно секретни документи е откраднал Мизрахи, по различни оценки около 10,000. На Израел не е необходимо това дело да получи разгласяване и не искаме да провокираме Мизрахи да ги публикува.» - му обясняват от секретната служба.
В сьщото време Мизрахи се запознава и сприятелява с бившия кореспондент на «Тайм» Давид Халеви и му предлага да напише книга за военните и политическите секрети на Израел.
«Това може да бъде много интересна книга – казва той. Донесох ти една папка с някои документи и като се запознаеш, ще разбереш за какво говоря. А това е малка част от всичко, което притежавам....»
Халеви захвърля папката в багажника на колата и забравя за нея.След завръщане от отпуск я намира отново и се изумява: списък на израелските агенти, работещи в арабските страни и номерата на банковите им сметки!! Веднага позвънява в Израел и моли да изпратят човек, за да ги получи обратно.
Скоро във Вашингтон пристига кореспондента на израелския ежедневник "Едиот Ахронот", намира Ели Мизрахи и предлага да вземе интервю от него.В него Мизрахи признава, че е претърпял финансово фиаско в САЩ във всички свои начинания, но някак мимоходом подхвърля, че е сключил договор за написването на книга с известното американско издателство "Литъл Браун".
Тази фраза подлудява ШАБАК и на Ели Мизрахи е предложено споразумение, в което той ще предаде откраднатите документи срещу 100,000 долара. Мизрахи предава няколко кашона с документи,но за да се увери, че у Мизрахи не са останали документи, решават да го проверят на детектора на лъжата. Проверката показва, че той говори истината!!!
От този момент от агент на ШАБАК Мизрахи получава ежемесечно пособие от 4000 долара, налични в запечатан плик.През 1999 година в дома на строителен предприемач /араб/ от Източен Йерусалим избухва пожар.Пристигналите пожарникари намират на покрива на къщата кашони с папки, в които са открити стотици документи с надпис "Строго секретно".
Предприемачът е разпитан в ШАБАК и става ясно, че той е започнал ремонт в един дом,стопанина на който го моли да вземе тези кашони,пречещи на ремонта. Този жител на Йерусалим се оказва брата на Ели Мизрахи, но по неговите думи, не знае какво съдържат кашоните. Става ясно, че Ели Мизрахи е излъгал и ШАБАК и детектора на лъжата!!
За да не го изплашат, израелтяните му предлагат среща в една от европейските страни,устройват разпит и Мизрахи, вече тежко болен признава, че е скрил част от документите в Израел и САЩ и е готов да ги върне до последния лист. През 2001 година Мизрахи почива и израелтяните може би никога няма да узнаят дали са получили всичко или само част от тези документи.
Най- показателното от тази история представлява това, че държавата се оказва безсилна пред крадеца и потенциалния предател, не намира по- добър способ за неговата неутрализация, освен заплащане за неговото мълчание.
Тази ситуация много прилича на днешната с открадването на хиляди документи от компютър на Генералния Щаб на израелската армия от Анат Кам. Част от тях са публикувани в ежедневника "Аарец" от приятел на Анат Кам и предизвикаха вмешателството на секретните служби. Съдбата на друга част е неизвестна. Самата Анат Кам очаква съдебен процес, в който я заплашва затвор до 15 години.
 http://www.articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/04/blog-post_13.html

Анат Кам

Тук не се иска пикап,едно копиране и цялата информация се намира в джоба.Въпреки сложилото се мнение, че израелските тайни служби са едни от най-добрите в света,възниква въпроса как се охраняват държавните тайни, как ще се защити държавата от несанкционирано копиране на документи и недопускане на такива кражби, как и какви методи за неутрализация са законни и допустими.

"Петата" израелска колона

Професорът от университета в Хайфа Илан Папе, сега живеещ в Лондон, без умора пише своите академически трудове, в които обвинява Израел в етническа чистка през 1948 година и нарича ръководството на страната режим на апартейд. Според него ционизма е много по опасен от исляма и нарича армията на Израел машина за убийства, призовава към бойкот на израелските университети.
Еврейката от университета във Висконсин Левинщайн публикува книга под название »Холокост в Газа». От нея само един цитат: »Израел и САЩ слязоха до низшите кръгове на ада в своето предателство на ценностите на хуманизма...Евреите – неонацисти и техните съюзници в САЩ нямат намерение да сключват мир и с когото и да било на този свят.»
Професорът еврей Ричард Фалк /университет Принстон/ нарича палестинските терористи невинни жертви на агресия, принудени да се борят с несправедливостта, а израелтяните – нацисти, осъществяващи геноцид. Същият иска Нюрнбергски съд за Джордж Буш и американските политици и военни , участващи във войната в Ирак.
Има и един Норман Филкенщайн, син на преминали през концлагерите родители, който не спира да възхвалява исламистите за тяхната борба срещу «фашисткия режим». Негова книга става на настолна за неофашистите и отрицателите на еврейската Катастрофа. Среща се с шейх Насралла в Ливан, а Израел характеризира като държава на Чингис Хан, но с компютър. Неговият колега и поклонник д-р Наве Гордон нарича Израел протофашистка държава,държава на апартейд и призовава към бойкот.
Връх на всички обаче е професора по лингвистика, кумир на левите сили на Запад Ноам Хомски. Определящ себе си като анархист и не скрива своята ненавист към Израел и Америка. Той пише: "Приятелите на Израел са подръжници на морална деградация и тотално разрушаване" .Войните, които води Израел сравнява с окупацията на Чехия от Хитлер. «Изследванията» на Хомски подозират във всяко действие еврейски заговор. 

Ноам Хомски




Иешеагу Лейбович

 И този списък може да бъде продължен. Ненавистта към Израел изглежда се роди в израелските университети. От там тръгва определението за еврейските войници като «йудонацисти». Този термин изобретява професор Иешеагу Лейбович, който поразително успява да съчетава еврейската религиозност с крайно леви политически възгледи. "Народът на Израел е развратен от патриотизъм, национализъм и експансионизъм» - заявява професора през 1981 година.
Завеждащ катедрата по история на Германия при университета в Йерусалим Моше Цимерман постоянно сравнява войниците от израелската армия с нацистите, а децата на заселниците по окупираните територии с хитлерюгенд.
За Шломо Занд вече писах, остава да допьлня, че за него историята на еврейския народ не оставя съмнения къде да се търси корена на злото И още: «Ако евреите не са народ, то и държава не им се полага!»
Има и двама братя – Джонатан и Даниел Боярини,преподаващи еврейска история в няколко университета, носят кипа като религиозни евреи и спазват правилата за съботата. И двамата са възпитаници на Лейбович, заради твърденията им, че евреите само са загробили юдаизма. Ето тяхното твърдение:
"Както християнството умира в Освиенцим,Треблинка и Сосибор, така и нашия юдаизъм умря в Наблус,Хеврон,Битине и Дехейше."
А професорът по химия Исраел Шахак заявява, че юдаизма учи на поклонение на Сатаната и призовава да се убиват гоите/неевреите/. Евреите се интересуват само от парите и се стремят към създаване на израелска империя от Алжир и Мароко до Китай и Кения, за да подчинят целия свят.
И после евреите се чудят как антисемитизма и ненавистта към еврейския народ набира сила в целия свят? Всички тези отричат еврейската Катастрофа и наричат със същата дума положението на палестинците, посещават Ливан и Газа, прегръщат се с Насралла , равините от «Натурей Карта». Наричат себе си евреи , не се приспособяват, не търсят положение, кариера, пари, комфортен живот защото имат всичко. И еврейство, което гордо държат в качеството на щит за всички контрааргументи. Става дума за явление, което не се поддава на обяснение.
"Пета колона" - термин от 1936 година по време на гражданската война в Испания,носи в себе си синоним на "предателство отвътре".

Палестинци и евреи - дружно срещу "Ал Джезира"

В ръцете на арабският канал "Ал Джазира" се оказаха около 1600 секретни документи, касаещи израелскопалестинските преговори. Oсобенни секрети те не разкриха, но поставиха израелтяни и палестинци в неловко положение.
Става ясно, че въпреки публичните заявления палестинската страна е готова за компромиси. В беседа с америнакският посланик Джордж Мичел главата на палестинската група за преговори Саиб Арикат изразява готовност да отстъпи на Израел еврейския и арменския квартал на стария Йерусалим , а съдбата на Храмовия хълм/ където се намират джамиите Ал Акса и Купола на скалата / е открита за обсъждане. Може да се предаде особен статус и управлението на светите места да се осъществява от съвместна комисия.
В друг документ се говори, че палестинците се съгласяват да предадат на Израел фактически всички райони на Източен Йерусалим, като се изключи квартала Хар Хома. На териториите, които съгласно палестинското предложение ще останат за Израел са Маале Адомим,Писгат Зеев,Рамат Шломо,Ефрат,Бейтар Илит,Гуш Ецион, Ариел,Алфей Менаше,Емануел,Елкана и други. На евакуация подлежат еврейския район на Хеврон, Кирият Арба, Шило,Алон Море, Офра , всички селища от Йорданската долина и други.»Ал Джазира» съобщи, че картата, начертана от Абу Мазен на салфетка по време на срещата с Ехуд Олмерт, по късно помощниците на Абу Мазен преначертават в увеличен мащаб. По такъв начин, съгласно палестинското предложение от окупираните територии трябва да бъдат евакуирани 56000 еврейски заселници, а остават на своите места 413,000 евреи.
Друго предложение палестинците правят през май 2008 година, което включва предоставяне палестинско гражданство на заселници, които остават под палестински контрол, но Ципи Ливни/тогава министър председател/отхвърля това предложение. В още един документ са изложени ред предложения на Ехуд Олмерт, в които става дума за готовност на Израел, като израз на добра воля да разреши «завръщането» на израелска територия 5000 палестинци за 5 години. Олмерт изразява готовност да участвува в някакво международно обединение, което да се заеме със заплащане на компенсации на палестинските бежанци.
Палестинската автономия остана недоволна от публикуването на документ, в който се цитира уведомяването на Абу Мазен за началото на военната операция в Газа, ако ХАМАС не прекрати ракетните обстрели на еврейските селища около ивицата Газа.
Подобни документи продължават и сега да се появяват. Един от тях посочва, че Ливни е предложила в рамките на обмена територии да се предаде на автономията редица арабски села със своите жители – Бака ел Гарбия,Бейт Цафафа. Абу Мазен се противи, защото израелските араби ще възразят и ще се настроят срещу палестинското ръководство.
«Ал Джазира» не пропусна и американците, които в лицето на Кондолиза Райс пък предлагат да се разселят част от палестинските бежанци в Аржентина и Чили!
Въпреки че публикациите на катарския телевизионен канал предизвикаха определено недоволство на палестинската улица, социален взрив не се получи.Но пък лидерите на автономията със завидно единодушие се нахвърлиха на емира на Катар и ги обвиниха в злонамереност, подкрепа на ХАМАС и опит да свали законна власт. Каналът, според тях е действувал по политически съображения, а не според журналистическата етика.Бившият палестински премиер Абу Ала пък призова Лигата на арабските държави да обсъди скандала. Офисът на телекомпанията в Рамалла получи погром средна ръка, а ООП призова за бойкот на телекомпанията.
От своя страна ХАМАС побърза да обвини палестинските власти в предателство на националните интереси и сътрудничество с «окупаторите». В свое оправдание, Абу Мазен заяви, че лидерите на арабските държави са знаели за всички тези подробности.
В канцеларията на Нетаниаху към публикациите на «Ал Джазира» се отнесоха спокойно, само отбелязаха, че сегашните искания за замразяване строителството в селищата на Западния бряг са изкуствено измислени,защото това са селища, които ще останат под израелски суверенитет.
Не остана назад и Авигдор Либерман, за когото публикацията на секретните документи още веднаж доказва необходимостта от дългосрочно съглашение, без да се създава сега държава. Той подчертава, че «щом Олмерт и Ливни не можаха да достигнат примирие със всичките тези отстъпки, предложени на палестинците, видимо дългосрочното съглашение е единствения изход.»
Любопитно е кой предаде тези документи на катарската телевизия? Версиите са различни, като се почне от Мохамад Дахлан, който скоро се скара с Абу Мазен, заради обвинение в опит за сваляне на палестинския лидер, и прехвърли вината на Израел, който пък цели разкол в палестинските редици. В йорданските СМИ се появи информация, че Саиб Арикат и неговите сътрудници са предали документите на катарската телевизия.
Отново нищо ново не се случи, така, като става вече много години!