Корупционен скандал по върховете стана и остава главно събитие в Израел. Миналата неделя , веднага след завръщането на експремиера Ехуд Олмерт от Европа , полицията направи съобщение , че той се явява главна фигура в получаването на подкуп, като е получил 3,5 милиона шекели за строителството на жилищен комплекс "Холиленд" в Йерусалим.
Олмерт не закъсня да се появи на екрана на телевизията и с невинен поглед заяви: "Никога в живота си под каквато и да била форма не съм получавам подкуп" и напомни , че всичките дела, заведени за получаване на подкуп преди са били закрити поради липса на доказателства.Той призна , че е поддържал"Холиленд", защото е считал строителният проект средство за привличане икономическо силно и неортодоксално население в Йерусалим. Но след неговото напускане поста кмет на Йерусалим проекта претърпява значителни изменения, за които той не носи вина.
Дотук всичко е ясно, но нека разгледаме материалите на делото. Прокуратурата разполага със свидетел А /името не се споменава/, който твърди , за придвижването на строителния проект е заплатил подкуп на Олмерт в размер на 3,5 милиона шекели , на бившия кмет на Йерусалим Лопулянски - 2,2 милиона, на Ури Шитрит - 1,3 милиона. Същият е раздал над 30 милиона шекели за придвижване на строителни проекти през последните 15 години.
Всичко започва през 1995 година. Бизнесменът Гилел Черни замисля да разгърне грандиозно строителство и привлича свидетеля А в качеството на консултант, който го убеждава , че да се придвижи някакъв проект са необходими хора с връзки за "оказване на помощ" ,"завоюване доверие"и са необходими "особенни разходи".
Първата жертва се оказва Олмерт, който се оказва "горещ привърженик "на проекта и получава подкуп за покриване на разходите по адвокати за редица дела , заведени през 1996-1998 година. Олмерт може би говори истината, той разглежда това като дружеска помощ, а не подкуп, така мисли и за 600,000 долара, получени от американския гражданин Морис Талански, също и покупката на жилище с милионно намаление.
Поддръжката на Олмерт за проекта "Холиленд" придобива реални черти ....Ако в началото е планирано да се построят 650 квартири, то после се оказват 1015 с увеличение на жилищната площ. Тези изменения са били невъзможни без поддръжката на бившия кмет Луполянски, получил според А 1,3 милиона шекели за създаденото от него дружество "Яд Сара" и още 900,000 за специални нужди. И тук става дума благородни цели, а не подкуп.
Следващо препятствие е главният инженер на града Ури Шитрит, на когото точно в този момент започват крупни финансови неприятности и предложената помощ идва навреме.
Свидетелят А , раздавайки подкупи решава две задачи. Първата - разширява проекта с повече квартири и увеличава печалбата. Втората - намалява данъците, разходите за инфраструктурата и задължението да построи за града 2 детски градини и 3 синагоги.
Възниква следният въпрос : къде са били в това време полицията, данъчното управление, управлението за земята ? На този въпрос А също има готов отговор - високопоставен полицейски служител получава подарък в размер на 300,000 шекела. Тези пари често се изпират чрез обменните бюра и други заведения на "сивата икономика". По такъв начин в един куп се оказват политически фигури, банкери, полиция, градски власти и става ясно защо съдията Хамер окачествява това дело като "най големия корупционен скандал в историята на Израел".
Расследването продължава, привлечени към отговорност са и Шула Закен /началник на канцеларията на Ехуд Олмерт/ ,задържана на летището в Тел Авив след савръщане от САЩ, строителния агент Меир Рабин и други. Стана известно, че в скандала са замесени и председателя на партията ШАС рав Овадия Йосеф, неговия син и снахата, получили средства за поддържане на образователна система на партията.
Сега в политическите, деловите и финансови кръгове гадаят , кой ще е следващия арестуван , защото нови арести без съмнение ще има.
сряда, 28 април 2010 г.
Искат ли палестинците държава ?
Под натиска на международната общественост Израел най-после се съгласи с формулата "два народа - две държави", като основа за решаване на конфликта с палестинците. Въпреки нежеланието да имат съсед , който засега не ги признава , евреите последователно и целенасочено изградиха своя държава. Арабите от Палестина така и не изградиха своя , въпреки че имаха достатъчно възможности.
През 1947 година евреите създадоха държава на основа решението на ООН , а палестинците го отхвърлиха и се опитаха с въоръжена съпротива да си възвърнат загубените земи. Неуспяха и след двете войни през 1967 и 1973 година. Мадридската конфенция и последваните преговори , срещи , форуми в Камп Дейвид , Анаполис , Осло, Шарм ел Шейх, Женева и др.,не дадоха отговор на проблема.
През 2000 година на Ясер Арафат бе направено предложение , на което трудно можеше да се откаже - 95 % от Западния бряг , неголямо изменение на съществуващите граници в тяхна полза , контрол над светините в стария град на Йерусалим и др. Но Арафат контрира това с предложение за приемането на 5 милиона бежанци. Последваха и други предложения , които също не се приеха.
Имам чувството , че съзнателно палестинците се противопоставят на създаването на собствена държава. Успяха да убедят света че са жертва , обект на престъпления и унижения и успяват да извлекат дивиденти. Международни организации и благотворителни фондове наливат милиони долари в джобовете на управляващите в палестинската автономия. В условията на собствена държавност ще загубят харизмата на жертва. Те трябва да се примирят със съществуването на еврейска държава като съсед и да ползват всички облаги на това съседство. Израел е развита страна с голями възможности в икономиката , притежава научен потенциал във високите технологии, селското стопанство, химията, туризма и може да предостави работни места за хиляди палестинци. Още повече , сега никой няма да им разреши да разрушат еврейската държава.
Страховете от спиране на финансовата и икономическата помощ се съчетава с нова реалност - националистическата и светска политика се сменя с исламизъм. Победата на ХАМАС на последните избори в Газа през 2006 година връзва ръцете на ФАТАХ да вземе окончателно решение за преговори. Легитимноста на Махмуд Абас и привържениците му се оспорва и той едва ли ще сключи мир с Израел без радикалните съставки на режима, отричащи самото съществуване на еврейската държава. В играта е и Арабската лига с нейните противоречия.
Много главоболия ще си създадат управляващите в една палестинска държава и приемането на милиони бежанци /ако поискат да се върнат!/, отдалечеността на Газа от Западния бряг , управлението на светините в Йерусалим. Обикновенните палестинци също имат своите основания за тихо съпротивление. Сегашното израелско управление ще се смени с корумпираното на ФАТАХ и религиозното на ХАМАС, които не ще се поколебаят да съхранят своята власт и финансови изгоди. Пример е също така обезпечеността на израелските араби със син израелски паспорт, държавно осигуряване, медицинска застраховка и работа.
Така се оформя ново желание - единна държава за двата народа с висока степен на автономия.Но за това следващия път.
През 1947 година евреите създадоха държава на основа решението на ООН , а палестинците го отхвърлиха и се опитаха с въоръжена съпротива да си възвърнат загубените земи. Неуспяха и след двете войни през 1967 и 1973 година. Мадридската конфенция и последваните преговори , срещи , форуми в Камп Дейвид , Анаполис , Осло, Шарм ел Шейх, Женева и др.,не дадоха отговор на проблема.
През 2000 година на Ясер Арафат бе направено предложение , на което трудно можеше да се откаже - 95 % от Западния бряг , неголямо изменение на съществуващите граници в тяхна полза , контрол над светините в стария град на Йерусалим и др. Но Арафат контрира това с предложение за приемането на 5 милиона бежанци. Последваха и други предложения , които също не се приеха.
Имам чувството , че съзнателно палестинците се противопоставят на създаването на собствена държава. Успяха да убедят света че са жертва , обект на престъпления и унижения и успяват да извлекат дивиденти. Международни организации и благотворителни фондове наливат милиони долари в джобовете на управляващите в палестинската автономия. В условията на собствена държавност ще загубят харизмата на жертва. Те трябва да се примирят със съществуването на еврейска държава като съсед и да ползват всички облаги на това съседство. Израел е развита страна с голями възможности в икономиката , притежава научен потенциал във високите технологии, селското стопанство, химията, туризма и може да предостави работни места за хиляди палестинци. Още повече , сега никой няма да им разреши да разрушат еврейската държава.
Страховете от спиране на финансовата и икономическата помощ се съчетава с нова реалност - националистическата и светска политика се сменя с исламизъм. Победата на ХАМАС на последните избори в Газа през 2006 година връзва ръцете на ФАТАХ да вземе окончателно решение за преговори. Легитимноста на Махмуд Абас и привържениците му се оспорва и той едва ли ще сключи мир с Израел без радикалните съставки на режима, отричащи самото съществуване на еврейската държава. В играта е и Арабската лига с нейните противоречия.
Много главоболия ще си създадат управляващите в една палестинска държава и приемането на милиони бежанци /ако поискат да се върнат!/, отдалечеността на Газа от Западния бряг , управлението на светините в Йерусалим. Обикновенните палестинци също имат своите основания за тихо съпротивление. Сегашното израелско управление ще се смени с корумпираното на ФАТАХ и религиозното на ХАМАС, които не ще се поколебаят да съхранят своята власт и финансови изгоди. Пример е също така обезпечеността на израелските араби със син израелски паспорт, държавно осигуряване, медицинска застраховка и работа.
Така се оформя ново желание - единна държава за двата народа с висока степен на автономия.Но за това следващия път.
сряда, 14 април 2010 г.
Уроците на миналото
Министър председателят на Израел Бениямин Нетаниаху и неговия министър Ели Ишай са главните виновници за влошаване на израелско - американските отношения. С решението за строителство на 1600 квартири в Източен Йерусалим се провали посещението на вицепрезидента Бейдън и надеждата за скорошни преговори за окончателното регулиране на конфликта с палестинците. Посещението на Нетаниаху в Белия дом не успя да неутрализира американския натиск и срещата завърши без резултат. Израел държи на своето право да строи в Йерусалим - сърцето и душата на еврейския народ.
Историята помни случаи, когато американците не могат да извият ръцете на Израел - категорическия отказ на Менахем Бегин да изпълни искането на Джими Картър за незабавно замразяване на строителството на териториите в 1978 година.
Отказът на Ариел Шарон да прекрати антитерористическата операция през 2002 година в отговор на терористическите актове, в това число в хотел "Парк" в Нетания.
Най-ярък пример на неподчинение е искането на Джон Кенеди от Бен Гурион да прекрати ядрената програма, въпреки твърдението на израелския премиер,че тя е жизнено необходима за съществуването на израелската държава в крайно враждебното обкръжение.
Противоречията между американците и Израел започват през 1960 година, когато напускащия вече поста президент Айзенхауер и неговата администрация искат обяснение от Израел за тайното строителство край Димона. Израелтяните твърдят, че се строи текстилна фабрика и на искането на американците да я посетят получават отказ. След това в Белият Дом идва Джон Кенеди и започналото неразбиране се превръща в стълкновение. Неговите съветници продължават да оказват давление и в края на краищата на Израел не остава избор , приема американските искания. Всяко съвещание на високо равнище, всякакви преговори по това време започват и завършват с искане за американска инспекция в Димона. На желанието на Давид Бен Гурион да посети Белия дом се отказва и е приет в хотел "Астория" в Ньо Йорк, като срещата преминава под знака на дълбоки разногласия.
В тези дни Израел е слаб икономически, неговата армия не се разглежда като заплаха за арабските армии ,а икономиката се базира на масирана помощ от световното еврейство. Около две години Бен Гурион успява да отстоява израелският отказ за инспекция, но в лично писмо от 18 май 1963 година Кенеди го предупреждава,че в случай на отказ,Израел ще се окаже в пълна изолация. Вместо да отговори Бен Гурион подава оставка.
Леви Ешкол, приемник на Бен Гурион получава следващото послание от Кенеди. Президентът на САЩ предупреждава, че американските обезателства за подръжка на Израел "могат да се окажат в сериозна опасност".
Когато Линдън Джонсон става президент след убийството на Кенеди натиска се засилва и се съпровожда с заплаха от ембарго за доставката на американско оръжие,но Леви Ешкол се придържа към тактиката на Бен Гурион.
През 1969 новият президент Никсън и съветника по националната безопасност Кисинджър правят още едно усилие за да накарат Израел да се откаже от ядрената програма - безуспешно.
Днес израелтяните в лицето на Нетаниаху добре са научили уроците от миналото. Димона тогава е пречка на двустранните отношения,а сега в играта е трета страна - палестинците. Израел се старае да се игнорира американския натиск ,като намира оправдание с непрекъснатия терор от страна на арабите и желанието да запази за себе си цял и неделим Йерусалим.
Сегашната криза , независимо от нейното бъдещо развитие, подчертава необходимостта от сериозно изучаване приоритетите в политиката на Израел за Йерусалим.
Историята помни случаи, когато американците не могат да извият ръцете на Израел - категорическия отказ на Менахем Бегин да изпълни искането на Джими Картър за незабавно замразяване на строителството на териториите в 1978 година.
Отказът на Ариел Шарон да прекрати антитерористическата операция през 2002 година в отговор на терористическите актове, в това число в хотел "Парк" в Нетания.
Най-ярък пример на неподчинение е искането на Джон Кенеди от Бен Гурион да прекрати ядрената програма, въпреки твърдението на израелския премиер,че тя е жизнено необходима за съществуването на израелската държава в крайно враждебното обкръжение.
Противоречията между американците и Израел започват през 1960 година, когато напускащия вече поста президент Айзенхауер и неговата администрация искат обяснение от Израел за тайното строителство край Димона. Израелтяните твърдят, че се строи текстилна фабрика и на искането на американците да я посетят получават отказ. След това в Белият Дом идва Джон Кенеди и започналото неразбиране се превръща в стълкновение. Неговите съветници продължават да оказват давление и в края на краищата на Израел не остава избор , приема американските искания. Всяко съвещание на високо равнище, всякакви преговори по това време започват и завършват с искане за американска инспекция в Димона. На желанието на Давид Бен Гурион да посети Белия дом се отказва и е приет в хотел "Астория" в Ньо Йорк, като срещата преминава под знака на дълбоки разногласия.
В тези дни Израел е слаб икономически, неговата армия не се разглежда като заплаха за арабските армии ,а икономиката се базира на масирана помощ от световното еврейство. Около две години Бен Гурион успява да отстоява израелският отказ за инспекция, но в лично писмо от 18 май 1963 година Кенеди го предупреждава,че в случай на отказ,Израел ще се окаже в пълна изолация. Вместо да отговори Бен Гурион подава оставка.
Леви Ешкол, приемник на Бен Гурион получава следващото послание от Кенеди. Президентът на САЩ предупреждава, че американските обезателства за подръжка на Израел "могат да се окажат в сериозна опасност".
Когато Линдън Джонсон става президент след убийството на Кенеди натиска се засилва и се съпровожда с заплаха от ембарго за доставката на американско оръжие,но Леви Ешкол се придържа към тактиката на Бен Гурион.
През 1969 новият президент Никсън и съветника по националната безопасност Кисинджър правят още едно усилие за да накарат Израел да се откаже от ядрената програма - безуспешно.
Днес израелтяните в лицето на Нетаниаху добре са научили уроците от миналото. Димона тогава е пречка на двустранните отношения,а сега в играта е трета страна - палестинците. Израел се старае да се игнорира американския натиск ,като намира оправдание с непрекъснатия терор от страна на арабите и желанието да запази за себе си цял и неделим Йерусалим.
Сегашната криза , независимо от нейното бъдещо развитие, подчертава необходимостта от сериозно изучаване приоритетите в политиката на Израел за Йерусалим.
вторник, 13 април 2010 г.
Шпионаж или патриотизъм
Kопирането на няколко хиляди документи от канцеларията на Централния военен окръг , предаването им на журналиста Ури Блау от весник "Аарец" и предстоящия съдебен процес се явяват главна тема вече няколко дни на израелските средства за масова информация.
Журналистката Анат Кам през 2005 година е призвана в израелската армия, получава повишение и започва работа в канцеларията на генерал Яир Наве. На тази длъжност и получава достъп до секретни документи и в края на службата копира 2000 документа, от който 700 с гриф "секретно" и " строго секретно". Анат Кам намира връзка със журналиста Ури Блау и му предлага част от документите.
През ноември 2008 година във вестник "Аарец" се появява статия за ликвидацията на терорист от " Исламски джихад , в която са използувани секретни данни. Службата за сигурност започва разследване и Ури Блау сключва сделка , в рамките на която връща около 50 документа и не издава своя източник на информация. Но ШАБАК намира истинските следи и арестува журналистката , тя не отрича своята вина. През януари 2010 година прокуратурата и отправя обвинение, но няколко седмици преди това Ури Блау излетява за Лондон е досега не се е върнал. В статия в същият вестник Блау заявява, че ще се бори за свободата на словото , но ще го прави от чужбина.
Анат Кам, известна с левите си възгледи заявява, че е действувала в интерес на обществото и е огласила факти, скривани от израелската армия. Израелското общество различно оценява действията на Кам и Блау, едни считат, че журналиста има право да информира обществото и цензурата трябва да следи за наличието на секретни данни, други я наричат шпионка и предател на интересите на държавата.
Някои от членовете на израелският парламент Кнесет отправят искане за закриване на вестника, публикувал въпросната статия , ако не окаже съдействие на властите да получат всички армейски документи.
От юридическа гледна точка обаче, съществуват определени трудности с обвинението на Блау, той не е откраднал документи, а ги е получил, и второ, той е журналист и има законно право да публикува всякакви данни. Обаче за съхраняване на секретни документи напълно е възможно да бъде подведен под отговорност.
Неясна е ситуацията и с Анат Рам, въпреки че не може да се нарекат нейните действия "шпионаж", тя може да бъде осъдена както на 15 години, така и с доживотна присъда.
Мога да отбележа , че в Израел съществуват две мнения : да се затегнат гайките сега е вече много късно, още повече, че първата инфомация за този скандал бе публикувана в блог на Ричард Силверстайн от Сиатъл и по късно в "Guardian" , "Indepedent", и дори иранския сайт Press TV. Но и да си затваря очите Службата за сигурност не е намерена. Стана ясно , че една дискета е загубена и това още повече разбърква картите.
Как ще завърши тази история е трудно да се предвиди. Наблюдателите в средсвата за масова информация правят паралел на постъпката на Анат Рам с престъплението на Мордехай Вануну, предал на английските вестници сведения за ядрената програма на Израел и излежал 18 години в израелски затвор.
Журналистката Анат Кам през 2005 година е призвана в израелската армия, получава повишение и започва работа в канцеларията на генерал Яир Наве. На тази длъжност и получава достъп до секретни документи и в края на службата копира 2000 документа, от който 700 с гриф "секретно" и " строго секретно". Анат Кам намира връзка със журналиста Ури Блау и му предлага част от документите.
През ноември 2008 година във вестник "Аарец" се появява статия за ликвидацията на терорист от " Исламски джихад , в която са използувани секретни данни. Службата за сигурност започва разследване и Ури Блау сключва сделка , в рамките на която връща около 50 документа и не издава своя източник на информация. Но ШАБАК намира истинските следи и арестува журналистката , тя не отрича своята вина. През януари 2010 година прокуратурата и отправя обвинение, но няколко седмици преди това Ури Блау излетява за Лондон е досега не се е върнал. В статия в същият вестник Блау заявява, че ще се бори за свободата на словото , но ще го прави от чужбина.
Анат Кам, известна с левите си възгледи заявява, че е действувала в интерес на обществото и е огласила факти, скривани от израелската армия. Израелското общество различно оценява действията на Кам и Блау, едни считат, че журналиста има право да информира обществото и цензурата трябва да следи за наличието на секретни данни, други я наричат шпионка и предател на интересите на държавата.
Някои от членовете на израелският парламент Кнесет отправят искане за закриване на вестника, публикувал въпросната статия , ако не окаже съдействие на властите да получат всички армейски документи.
От юридическа гледна точка обаче, съществуват определени трудности с обвинението на Блау, той не е откраднал документи, а ги е получил, и второ, той е журналист и има законно право да публикува всякакви данни. Обаче за съхраняване на секретни документи напълно е възможно да бъде подведен под отговорност.
Неясна е ситуацията и с Анат Рам, въпреки че не може да се нарекат нейните действия "шпионаж", тя може да бъде осъдена както на 15 години, така и с доживотна присъда.
Мога да отбележа , че в Израел съществуват две мнения : да се затегнат гайките сега е вече много късно, още повече, че първата инфомация за този скандал бе публикувана в блог на Ричард Силверстайн от Сиатъл и по късно в "Guardian" , "Indepedent", и дори иранския сайт Press TV. Но и да си затваря очите Службата за сигурност не е намерена. Стана ясно , че една дискета е загубена и това още повече разбърква картите.
Как ще завърши тази история е трудно да се предвиди. Наблюдателите в средсвата за масова информация правят паралел на постъпката на Анат Рам с престъплението на Мордехай Вануну, предал на английските вестници сведения за ядрената програма на Израел и излежал 18 години в израелски затвор.
неделя, 11 април 2010 г.
Икономически мир
Програмата,която предлагаме се различава коренно от досегашните неуспешни опити да се разреши израелско - палестинския конфликт. Всички стъпки за преодоляване на различията и установяване на мир са били безполезни заради различни и непреодолими фактори;
- палестинците никога няма да се откажат от своето желание за суверенна държава,
- израелтяните , водили 3 войни и дългогодишна борба с тероризма не вярват в искреността на палестинците за мирно съвместно съществуване,
- безпомощноста на Великите сили да намерят правилното решение и подкрепа на мирния процес, заради своите политически , идеологически , социални , религиозни и други изгоди,
- наличието на непреодолими религиозни различия.
Предлаганото от нас изисква две условия - взаимно признаване на двете държави в границите от 1967 година и сключване на политическо споразумение за мир. Всички спорни въпроси, като територии, селища, бежанци, Йерусалим и др,са разрешими, ако се приложи предлаганата от нас програма "Икономически мир",със задължения за всички заинтересовани страни.
Задължения за Израел
1.Построяване на жилища и съответна инфраструктура на палестинска територия за бежанците на реципрочна стойност на построеното от Израел зад "Зелената линия". Построеното се явява компенсации за щети,нанесени на бежанците и останалото палестинско население на Западния бряг и ивицата Газа.
2.Израел преостъпва равностойна територия в кв.км,на Палестина и запазва големите израелски селища - Ариел, Маале Адомим, Гуш Ецион и др. Малките селища не се разрушават и се предават на палестинската държава.
3.Израел е съгласен с административното разделение на Йерусалим и обявяването на Източен Йерусалим за столица на Палестина.Хълмът на Храма /светиня на евреи и палестинци/ е под суверенитета на Палестина,Израел запазва старият еврейски квартал и Стената на плача.
4.Арабските израелски граждани могат да избират между израелско и палестинско гражданство.
Задължения на Палестина
1. Палестина признава съществуването на държавата Израел в границите от 1967 година със столица Йерусалим.
2.Изгражда демилитаризирана държава и прекратява всякаква терористична дейност срещу еврейската държава, нейните институции и народ.
3. Изгражда полицейска структура без тежко въоръжение за опазване на реда и законността на територията на Палестина.
4. Приема бежанци , желаещи да се върнат и ги настанява в построените или преотстъпени от Израел селища.
5. Преотстъпва територията и големите израелски селища на Западния бряг и в замяна получава територия от Израел.
6. Свързва Западният бряг /Хеврон/ с ивицата Газа с мост или подземен път.
Задължения на Беликите сили, ООН, Арабска лига
1.Явяват се гаранти на споразумението и мобилизират финансови средства от МВФ, частни банки, дарения за подпомагането на палестинската държава и съвместните проекти - свързване на ивицата Газа със Западния бряг, изграждане на летище и пристанище в Газа,съвместното използуване на водните ресурси и др.
2. За съживяване на палестинската икономика се организира фонд от средства , изразходването на които се контролира от комисия на ООН ,в която участвуват всички заинтересовани страни.
Всички права запазени; април 2010 година
- палестинците никога няма да се откажат от своето желание за суверенна държава,
- израелтяните , водили 3 войни и дългогодишна борба с тероризма не вярват в искреността на палестинците за мирно съвместно съществуване,
- безпомощноста на Великите сили да намерят правилното решение и подкрепа на мирния процес, заради своите политически , идеологически , социални , религиозни и други изгоди,
- наличието на непреодолими религиозни различия.
Предлаганото от нас изисква две условия - взаимно признаване на двете държави в границите от 1967 година и сключване на политическо споразумение за мир. Всички спорни въпроси, като територии, селища, бежанци, Йерусалим и др,са разрешими, ако се приложи предлаганата от нас програма "Икономически мир",със задължения за всички заинтересовани страни.
Задължения за Израел
1.Построяване на жилища и съответна инфраструктура на палестинска територия за бежанците на реципрочна стойност на построеното от Израел зад "Зелената линия". Построеното се явява компенсации за щети,нанесени на бежанците и останалото палестинско население на Западния бряг и ивицата Газа.
2.Израел преостъпва равностойна територия в кв.км,на Палестина и запазва големите израелски селища - Ариел, Маале Адомим, Гуш Ецион и др. Малките селища не се разрушават и се предават на палестинската държава.
3.Израел е съгласен с административното разделение на Йерусалим и обявяването на Източен Йерусалим за столица на Палестина.Хълмът на Храма /светиня на евреи и палестинци/ е под суверенитета на Палестина,Израел запазва старият еврейски квартал и Стената на плача.
4.Арабските израелски граждани могат да избират между израелско и палестинско гражданство.
Задължения на Палестина
1. Палестина признава съществуването на държавата Израел в границите от 1967 година със столица Йерусалим.
2.Изгражда демилитаризирана държава и прекратява всякаква терористична дейност срещу еврейската държава, нейните институции и народ.
3. Изгражда полицейска структура без тежко въоръжение за опазване на реда и законността на територията на Палестина.
4. Приема бежанци , желаещи да се върнат и ги настанява в построените или преотстъпени от Израел селища.
5. Преотстъпва територията и големите израелски селища на Западния бряг и в замяна получава територия от Израел.
6. Свързва Западният бряг /Хеврон/ с ивицата Газа с мост или подземен път.
Задължения на Беликите сили, ООН, Арабска лига
1.Явяват се гаранти на споразумението и мобилизират финансови средства от МВФ, частни банки, дарения за подпомагането на палестинската държава и съвместните проекти - свързване на ивицата Газа със Западния бряг, изграждане на летище и пристанище в Газа,съвместното използуване на водните ресурси и др.
2. За съживяване на палестинската икономика се организира фонд от средства , изразходването на които се контролира от комисия на ООН ,в която участвуват всички заинтересовани страни.
Всички права запазени; април 2010 година
петък, 9 април 2010 г.
Лошото момче на израелската политика
"Емигрант от бившият СССР,създал нова партия с 15 мандата в Кнесета,без инфраструктура,без помощта на равини и галахически постановления,бивш охранник в бар става един от най - влиятелните хора в Израел" - така вестник "Маарив" характеризира Авигдор Либерман - външен министър в правителството на Нетаниаху.
Праволинеен и твърд политик, безстрашен, арогантен, брутален, катастрофа за дипломацията - това са само част от определенията за сегашния министър, който вече е определил за себе си и своята партия следващата цел: 30 мандата и евентуално начело на израелската държава.
Либерман е политик от десният спектър на израелската политика. По негово убеждение мир с палестинците е невъзможен, ако не се усъществи трансфер на територии и население. Не вижда смисъл да се удържа под израелски суверенитет над т.н "триъгълник" /територия в Галилея, населена предимно с араби/.
" Там няма еврейско население. Няма никакъв проблем да се предаде арабското население под юрисдикцията на палестинците,а в замяна да получим суверенитет над еврейските селища на Западния бряг. Зная,че е трудно, но това е единствено решение, което вече се осъзнава даже и в Европа".
Не изменя своите възгледи в полза на конюктурата и все пак е прагматичен. "Аз вярвам в целостта на Израел, но съм готов да приема решението за "две държави за два народа". Ако трябва да избирам между двете ценности - единство на народа и целостта на израелската земя, избирам първото" - заявява Либерман и допълва :"Нашата цел еврейска държава, а не държава на всички граждани".
В работата си като външен министър Либерман често е в основата на скандални изказвания и действия, които според много дипломати са в разрез със установеното. Не е съгласен с твърдението, че конфликта с палестинците е панация за всички световни конфликти. " На планетата съществуват множество конфликти - Северна Корея, Афганистан, Ирак, Сомалия , Индия, но поради дипломатически неудачи там ни заявяват , Вие ще плащате цената. Обаче нашият конфликт не е териториален, а ценностен, между радикалния ислам и цивилизования Запад" - счита Либерман.
За него няма "свещенни крави" ,критиката само възпламенява неговите инстинкти и темперамент. Помним неговото изказване за отношенията със Сирия :"Аз заявявам,че в случай на война със Сирия, не само Башар Асад, но цялата династия Асад ще бъде отстранена от власт."
Не забравяме неговото отношение към визитата на бразилския президент Лола, който не подкрепя твърдо приемането на международни санкции за ядрената програма на Иран. В израелският дипломатически протокол съществува традиция за посаждане на дърво на хълма Херцел и след отказа на Лола, Либерман си пие кафето в парламентарното барче и не присъства на речта на Лола. Придвижването на бразилският Президент бе с обикновенна "Шкода", слушалките за синхронен превод не работят.
"Ако се съглася с американските искания за замразяване на строителството в Източен Йерусалим, освобождаването на 1000 палестински терористи и връщане в границите от 1967 година, веднага ще стана желан гост във всяка европейска столица,на всяко средство за масова информация, но аз дойдох в политиката не да се понравя някому или да му угодя. Моят светоглед е пределно ясен."
Не свършват проблемите на Либерман и в личния живот. Всеки момент се очаква връчването на обвинение от прокуратурата за незаконно финансиране на предизборната кампания и отклоняване на средства.
понеделник, 5 април 2010 г.
Мистерия или измама
Анастасия Михаели и Арнолд Шварценегер
На 1 април неочаквано се натъкнах на тази статия в руските страници и съм поразен . Написана от Александър Непомнящий, историята ни връща много години назад и предлага нов поглед на връзката на президента на САЩ Джон Кенеди с Мерилин Монро и ролята на израелския МОСАД.Надявам се, че ще Ви хареса,четете с удоволствие.
" Дъждовен и мъглив се оказа миналогодишния август в Бостон. Но нито дъждът,нито пронизващият вятър спряха човешкия поток към зданието на националната библиотека, за да се простят с 77 годишния американски политик Едуард Мур Кенеди.
Бавно тече човешката река и сред хилядите скръбни лица,даже най-проницателните журналисти не обръщат внимание на много стара еврейска двойка. Жената в черна шапка и лице, закрито с воал се спря за миг пред гроба,докосна го и сведе глава. Мъжът с импозантна осанка са закашля, прикри лицето ,подхвана старата дама и продължи своя път.
Преди месец тази странна двойка се появи на друго погребение , на много километри от Бостон , недалече от малкото израелско градче Рамат а Шарон. Тук погребваха с военни почести един от създателите на израелските секретни служби генерал Меир Амит.Но и тук никой не обърна внимание на възрастната двойка, стояща встрани от семейство Амит.
И ако се намереше случайно някой,който да си зададе въпроса,какво свързва тази двойка с разузнаването и политиката ,едва би намерил отговор.Всичко , свързано с живота и работата на генерал Амит бе строго секретно и чак след година се появи оскъдна информация за една необичайната операция на"МОСАД".
Всичко започва през 50-години на миналото столетие. Министър председателят на Израел Давид Бен Гурион не хранеше илюзии за икономическата стабилност на новата държава. Той прекрасно разбира , че нито скромната помощ от американската администрация, нито продажбата на държавни облигации на световното еврейство ще доведе до реални капиталовложения в икономиката.
На младата държава са необходими финансови средства не само за икономиката,но и за отбраната. Опитите на арабските държави да вземат реванш за безславно проиграната война бяха само въпрос на време.Примирието,определило границите от 1948 година можеше да бъде нарушено всеки момент и на Израел бе нужно оръжие, и то много.
Много считаха Бен Гурион безпринципен човек, но и признаваха неговата способност да намира неочаквани решения. Да се очаква помощ от страните - победителки от Втората световна война бе нереално. Трябваше да се търсят други възможности,оставаше още една страна,възстановяваща своята унищожена от войната мощ, страна, виновна на гибелта на милиони евреи,страна, която по мнение на Бен Гурион беше длъжна да спаси Израел.
По инициатива на Бен Гурион в началото на 1952 година председателя на Световната организация на евреите Наум Голдман се среща с канцлера на Западна Германия Конрад Аденауер. "Израел очаква от Германия компенсация за милионите избити евреи"- заявява Голдман и предупреждава канцлера , че не си струва да се търгува. Аденауер веднага отговаря,че признава исканията на Голдман за справедливи и не отказва да изплати компенсации. През септември е сключено споразумение за изплащането на милиард долара.Това бе повече, отколкото очакваха евреите и значително по-малко, отколкото бе готов да заплати Аденауер. За времето това бе голяма сума, практически равна на сумата, получавана по плана "Маршал".
Решението на Бен Гурион да приеме компенсациите от Германия предизвикват шок в Израел. Пари от Германия? От тези, които изгориха милиони евреи само няколко години назад? Бурните протести, както от дясно, така и от ляво се съпровождат с бурни манифестации и стълкновения с полицията. Но Бен Гурион се опасява повече от противодействия на външнополитическата арена,осъзнавайки зависимостта от множество фактори заради секретната част на договора.
Предаване на оръжие не може да стане без съгласието на САЩ и всеки момент този канал може да бъде закрит. Конрад Аденауер искрено се стреми да изкупи вината на германския народ пред евреите,но той е вече 76 годишен, и никой не може да гарантира, че неговия приемник ще продължи тази политическа линия. Израел не си закрива очите пред значителното количество немски офицери и учени,работещи в арабските страни-Египет,Сирия.
С други думи, Бен Гурион разбира, че трябва да държи в ръцете си коз, гарантиращ доставките на оръжие от Германия. Този коз става задача на външното разузнаване,но фактическия ръководител на секретните служби Исер Харел не приема получаването на компенсации от Германия и на него в случая не може да се разчита. Нужен е друг, самостоятелен човек с качества да изпълни непосилната задача. Едно от качествата на израелския премиер бе умението да намира необходимите хора,да вижда тяхния потенциал, скрит за другите,а понякога и за самите тях и го намира.
Меир Амит, 19 годишен е вече член на "Еврейска полиция",създадена по инициатива на британската администрация,27 годишен встъпва в редовете на израелската армия и на 35 е вече началник Оперативния отдел на Генералния щаб. Може би щеше да смени Моше Даян като началник на Генералният щаб, но сериозни травми,получени по време на парашутен скок му прекъсват военната кариера.
Бен Гурион убеждава младия офицер ,че неговата истинска кариера е на друго поприще и му разкрива цялата сложност на политическия пасианс и опасната задача ,която му предстои.
Амит приема предизвикателството. Свръхсекретната задача изисква и съответната конспирация. Верни на Бен Гурион хора го скриват за "възстановяване" в един от кибуците. След 18 месечно "лечение", Амит заминава за СССР за да опипа почвата.Негов недалечен роднина ,поетът Борис Слуцки го запознава с партийни ръководители и военния елит,но не намира разбиране.
Тогава , през 1959 година на квартирата на Слуцки се провеждат вечеринки,в които участвуват и чужденци,попаднали в Москва. Меир Амит случайно се запознава с млад и неуравновесен американец, стремящ се да получи съветско гражданство.Запознанството е повърхностно и неангажиращо,но Амит запомня бившия морски пехотинец,"разочарован от капитализма" и увлечен от марксизма. Разстроен от посещението в СССР, Амит не знае, че е положил първия камък на една блестяща операция.
Да се "възстановява" повече е невъзможно,"оздравява" и се отправя в САЩ. Официално на учи в Колумбийският университет,а тайно да продължи своите търсения. В Америка Меир Амит установява контакти и запознанства с разнообразни представители на еврейската диаспора - равини,бизнесмени и даже мафиоти. Неговата задача е да създаде собствена агентурна мрежа и събиране на информация.
Сред новите познати се оказва и дребния предприемател от Далас- Джек Руби, ционист по душа, макар никога да не е мислил да емигрира в Израел.По-късно, под влияние на Амит два пъти посещава Израел, като прикрива това с пътувания до Куба.
Минава година, Амит продължава своите изследвания,и на края на 1961г. намира това което търси.Вероятно никога не ще узнаем откъде идва нужната информация. Няма съмнения,че следващите действия на Амит са пряко съгласувани с Бен Гурион. През ноември се среща с директора на Федералното Бюро за разследване Едгар Хувър. По-късно в своя дневник Хувър ще запише,че остава очарован от израелския офицер, от неговата искрена преданост на своята страна.Навярно това качество на Амит подкупва Хувър,посветил своя живот на интересите на САЩ, а може би и сходните им възгледи за строежа и работата на специалните служби. По-късно,когато Амит заема поста на началник на военното разузнаване, а след това и началник на МОСАД, той ще внедри тези методи,научени от Хувър-системен анализ,планиране,делегиране на пълномощия.
Хувър изпитва невероятна смес от емоции от плана на израелтянина. "От къде,по дяволите,е научил това?". Почти 40 години Хувър е безкрайно верен на своята работа и страна,но в новият президент Кенеди го дразни всичко-политическа слабост, мафиотски връзки, водещи началото от времето на баща му,заиграване с комунистическия блок. Още преди да стане президент Хувър събира досие на Джон Кенеди,но едва през 1961 г.,има достатъчен материал за сериозен разговор с първия човек в страната.
Хувър с тих и спокоен глас зачита събраното. Тук има всичко-незаконно финансиране на предизборната кампания от престъпни кланове,контакти на негови подчинени със съветски агенти и др. Последната страница е романа на президента с холивудската звезда Мерилин Монро.Тази връзка започва преди 10 години ,след това следва раздяла. Мерилин се омъжва за драматурга Артур Милер и под влияние на своя мъж преминава "гиюр" и се посвещава на юдаизма. Но след пет години съвместен живот се разделят и романа с Кенеди избухва с нова сила.И сега Президента се разкъсва между любовта и висшият пост в страната. В този си вид не е пригоден да се противопостави на нарастващата мощ на СССР и борбата за влияние на планетата.
Хувър разбира,че скандал в пресата нанесе удар на президентската институция и в търсене на решение приема гениалния план на израелския офицер.Той разглежда проблема с минимални загуби и оставя следи, пряко водещи към комунистическия блок.За тази цел Амит предлага да се използва завърналия се от СССР убеден марксист Ли Харви Осуалд.На сътрудниците на Хувър остава лесната задача да убедят "бореца за комунизъм" да приеме предложението. Останалата работа,включително "почистване" след това, Амир поема за себе си. В замяна израелтяните искат гаранции на американската администрация,че ще окаже давление на германското ръководство за продължаване доставките на оръжие при всякакви геополитически сценарии.
Следващата среща е вече в Овалният кабинет с участие на президента Кенеди,внимателно слушащ детайлите на плана. Той приема исканията на Хувър , но поставя условие да включи в сделката още един човек...
Пребиваването на Меир Амит в САЩ завършва и той се завръща в Израел,където го очаква ново назначение-началник на Военното разузнаване.
На 5 август света узнава за смъртта на Мерилин Монро. Лекарят, удостоверяващ смъртта , съобщава за предозировка на съннотворно и мистериозно изчезва, по-точно се връща в Израел на самолета на министър-председателя. Заедно с него пристига още един човек ,без митнически и паспортен контрол.
По това време израелския МОСАД започва операция "Дамоклев меч" против немските учени,помагащи на Египет в ракетна програма,считана опасна за Израел. Немските специалисти получават заплашителни,а след това и пълни с взрив писма с надеждата да се откажат от започнатото. В края на 1963 г,Бен Гурион умолява Исер Харел,ръководителя на МОСАД да прекрати операцията,поставяща под угроза доставката на оръжие от Германия,той не се съгласява и подава оставка.
За нов директор на МОСАД е назначен Меир Амит,стил на работа на който коренно се различава от неговия предшественник. Диверсиите против египетската ракетна програма продължават, но по чисто и точно,и крайна сметка я провалят. В същото време,под натиска на президента на САЩ Джон Кенеди доставките на оръжие от Германия за Израел се подновяват.
На 22 ноември 1963 година Ли Харви Осуалд стреля 3 пъти в президент Кенеди.Лекарите констатират смъртта на Кенеди от получените рани.Светът е шокиран, в недоумение е и Хувър.Към халостните, този глупак, Осуалд е добавил и два свои,истински патрони. Само по някакво чудо оцеляват Кенеди и губернатора на Тексас,играещи ролята на смъртоносно и тежко ранени.Със следващите патрони Осуалд убива полицай и тежко ранява случаен зрител.
Амит спешно пристига и след непродължителни разговори с Хувър решават,че трябва да отстранят Осуалд, който може да проговори на евентуален съд. Два дни след това Осуалд на изхода от полицейското управление е застрелян от притежателя на нощен клуб Джек Руби, първия завербован агент на Амит в САЩ. Джек Руби знае всички детайли на операцията и доброволно се съгласява да извърши опасната ликвидация. Съдът осъжда Руби на смърт, но той умира в затворническата килия от сърдечен удар. Така поне е записано в документите, но от сърдечен удар умира друг,а Руби сменя своето име и благополучно пристига в Израел, живее още 4 години и загива в Шестдневната война в Йерусалим.
Джон Кенеди пристига в Израел с Меир Амит, където го чака Мерилин. Приела юдаизмът, бившата кинозвезда не само съблюдава еврейската традиция,но и убеждава Кенеди да премине "гиюр". През 1965 г., Джон Кенеди взема еврейското име Зеев, става мъж на Мерилин по "законите на Мойсей и Израел". Повече от 10 години семейството старателно избягва обществото,живеят в тихо градче и след това съхраняват инкогнито във вилния район Кейсария.
Мерилин винаги е искала деца и това нейно желание се сбъдва на 49-та година от своя живот.След тежко раждане на бял свят се появява Анастасия. Възрастната двойка трудно се справя и практически с първия ден за детето се грижи млада жена, пристигнала през 70-години от СССР. Наред с иврит и английски Анастасия се научава да говори руски без никакъв акцент.
В началото на 90-те порасналата Анастасия се отправя,отново по настояване на генерал Амит в Русия. Потомците на покойният вече поет Слуцки помагат за обезпечаване на нови документи. През 1997 година от Санкт Петербург в Израел пристига ослепителна красавица.Анастасия Михалевская мигновенно покорява страната със своето обаяние.
Дъщерята на политика и ярката холивудска актриса съумява да покаже на света обаянието на майка си и политическите амбиции на баща си.Снима се в няколко филма,опитва професията на телеводещ Анастасия Михаели навлиза в политиката и през 2009 година става член на израелския Кнесет.
/ www.zman.com /Александър Непомнящий
четвъртък, 1 април 2010 г.
Арабските депутати в израелския Кнесет
От създаването на държавата Израел в Кнесета са работели и сега работят 45 арабски депутати,13 друзи и 872 депутати от израелските партии. Сред арабските депутати са избирани 3 жени,две от които от израелските партии- Хосния Джабара от "МЕРЕЦ" и Надя Хилу от "АВОДА".
В сегашната каденция има 9 арабски депутати. Това са представителите на "Демократичен фронт за мир и равноправие/ХАДАШ/ - Мохамад Бараке и Хана Сауид,"Обединен арабски списък - Масуд Ганаим,Ахмед Тиби,Ибрахим Царцур и Талеб ас Сана,"Национално демократичен съюз"- Джамал Захалка, Ханин Зуаби и Саид Нафаа .Наличието сега на 9 арабски депутати е значителен прогрес в сравнение с първата каденция, когато арабското население има само 3 депутати - Тауфик Туби- 12 каденции депутат на Комунистическата партия;араб-християнин Амин Джаржура от Нацерет и Саиф аз Зуби от различнии партии от 1949 до 1979 година.
По време на втората и третата каденция три арабски партии работят в правителството и участвуват в разработката и приемането на политически решения.
От четвъртата до осмата каденция/1959-1977/ в правителствената коалиция работи арабската партия "Прогрес и развитие", а също "Шифут ве Ахва" в продължение на 4 каденции. По време на осмата каденция в коалция с правителството работи и " Арабски списък на бедуините " начело с Хамад Абу Равия. Тези години са характерни с активно сътрудничество с еврейските политически партии,най-вече с партията " Авода ".
Ситуацията коренно се изменя през 1977 година с победата на партията "Ликуд".Горе показаните партии изчезват от политическа сцена и даже след връщането на власт на "Авода",арабските партии не влизат в коалиция. Причините ;арабския сектор вече избира депутати,заемащи радикални и непримирими по отношение на еврейската държава позиции,навлизането на израелската армия в Ливан,катастрофалното икономическо състояние на населението в Газа и Западния бряг на р.Йордан.
През 1988 е създадена " Демократическа арабска партия " с лидери Дарауше и Талеб ал Сана,която признава ООП и неговата платформа за създаване на палестинска държава и искането за освобождане на окупираните територии.
В края на 90 и началото на 2000 година депутат в Кнесета става бившия съветник на Ясер Арафат Ахмед Тиби и Азми Башара от Нацерет. Неговата партия и досега е в Кнесета,въпреки бягството му в Ливан заради шпионаж в полза на " Хизбала ".
Въпреки активното участие на депутатите араби в работата на Кнесета ,малка е ползата за техните избиратели. Започнали своята дейност като активни партньори на управляващите партии,сега заради невъзможността да прокарат какъвто и да бил закон се превръщат в озлобени и истерични политици, обвиняват за всичко Израел. Арабското население на Израел няма друг избор,освен интеграция в израелското общество и придобиване на равни права,но засега представителите му са под влиянието на други сили. С дейността си не само не подпомагат своя електорат, но дават повод на десните сили да се съмняват в тяхната лоялност към Израел.
/по материали на израелския печат/
В сегашната каденция има 9 арабски депутати. Това са представителите на "Демократичен фронт за мир и равноправие/ХАДАШ/ - Мохамад Бараке и Хана Сауид,"Обединен арабски списък - Масуд Ганаим,Ахмед Тиби,Ибрахим Царцур и Талеб ас Сана,"Национално демократичен съюз"- Джамал Захалка, Ханин Зуаби и Саид Нафаа .Наличието сега на 9 арабски депутати е значителен прогрес в сравнение с първата каденция, когато арабското население има само 3 депутати - Тауфик Туби- 12 каденции депутат на Комунистическата партия;араб-християнин Амин Джаржура от Нацерет и Саиф аз Зуби от различнии партии от 1949 до 1979 година.
По време на втората и третата каденция три арабски партии работят в правителството и участвуват в разработката и приемането на политически решения.
От четвъртата до осмата каденция/1959-1977/ в правителствената коалиция работи арабската партия "Прогрес и развитие", а също "Шифут ве Ахва" в продължение на 4 каденции. По време на осмата каденция в коалция с правителството работи и " Арабски списък на бедуините " начело с Хамад Абу Равия. Тези години са характерни с активно сътрудничество с еврейските политически партии,най-вече с партията " Авода ".
Ситуацията коренно се изменя през 1977 година с победата на партията "Ликуд".Горе показаните партии изчезват от политическа сцена и даже след връщането на власт на "Авода",арабските партии не влизат в коалиция. Причините ;арабския сектор вече избира депутати,заемащи радикални и непримирими по отношение на еврейската държава позиции,навлизането на израелската армия в Ливан,катастрофалното икономическо състояние на населението в Газа и Западния бряг на р.Йордан.
През 1988 е създадена " Демократическа арабска партия " с лидери Дарауше и Талеб ал Сана,която признава ООП и неговата платформа за създаване на палестинска държава и искането за освобождане на окупираните територии.
В края на 90 и началото на 2000 година депутат в Кнесета става бившия съветник на Ясер Арафат Ахмед Тиби и Азми Башара от Нацерет. Неговата партия и досега е в Кнесета,въпреки бягството му в Ливан заради шпионаж в полза на " Хизбала ".
Въпреки активното участие на депутатите араби в работата на Кнесета ,малка е ползата за техните избиратели. Започнали своята дейност като активни партньори на управляващите партии,сега заради невъзможността да прокарат какъвто и да бил закон се превръщат в озлобени и истерични политици, обвиняват за всичко Израел. Арабското население на Израел няма друг избор,освен интеграция в израелското общество и придобиване на равни права,но засега представителите му са под влиянието на други сили. С дейността си не само не подпомагат своя електорат, но дават повод на десните сили да се съмняват в тяхната лоялност към Израел.
/по материали на израелския печат/
Абонамент за:
Публикации (Atom)