Йерусалимски синдром

При 40 годишният американец Роналд Браун всичко бе наред – щастливо семейство, добре платена работа, къща с градинка отпред. И може би всичко щеше да бъде нормално, докато една сутрин жена му заявява, че повече не го обича и напуска на следващия ден. След няколко седмици Браун получава известие за съкращение на щата и губи своята работа. Изход от плачевното състояние търси и намира в църквата, която отначало посещава веднъж седмично, а след това всеки ден.

Веднъж, четейки Библията, Браун усеща, че думата «Йерусалим» се осветява, като че ли с неонова светлина и постоянно е пред очите му. «Йерусалим» го завладява напълно и след седмица пътува за Светата Земя. Към Старият град на Йерусалим, към Храма на Гроба Господен, където е разпънат и след три дни възкръсва Исус Христос.. След кратка молитва чува глас, по- скоро усеща, че някой иска да говори с него, то ли Светия Дух, то ли Онзи, който за греховете човешки получава наказание. Трябва да пости 40 дни и нощи, да бъде смирен, за да получи опрощение и накрая халюционира на висок глас: «Исус....,Исус...,Исус.» Започва да обикаля Стария град, за да намери сродни души и сподели Откровението.

Като че ли по времето на еврейската Пасха или християнския Великден Бог става особено разговорчив. Това е пиков сезон за т.н., *Йерусалимски синдром*, който поразява немалко туристи. Обладани от историята на вековния град, благовония , запах на тамян, кардамон, куркум, част от религиозните люде се чуствуват особенно при посещение на Стената на Плача или Храма на Гроба Господен, чуват ангелски гласове или гласа на Всевишния, приемат заповедите за пост, ритуално омиване, завиват тялото в бели платна и се разтварят в тълпата. Гласно произнасят пророчества – един е Месия, друг Господ, трети Ангел Хранител, припадат, халюционират. За *Йерусалимският синдром* е характерно бавното развитие – отначало чуствуват главозамайване, безсъница, нервозност.  Желаят да напуснат туристическата група и самостоятелно да се добират до  Базиликата  на Рождество Христово във Витлеем, изпълнени са с решимост да обръснат цялото тяло и да измият земната гнуст. Много често за тях е близко Изкуплението и тяхната мисия е да подготвят пристигането на Месията.

Йерусалим е безумно място ! Не едно столетие този град подлудява религиозните, най вече с историята – Храма на Гроба Господен, Стената на Плача, джамиите Ал Акса и Купола на Скалата, съчетание на архитектура, легенди и митове.

Германка спира туристите и разказва, че Той е на път.  Двама от бъдещите клиенти на психиатричната клиника ожесточено спорят, обвиняват се в самозванство и заплашат със страшни мъки. Възрастна жена от Пазарджик събира милостиня пред вратите на Храма на Гроба Господен, за негов ремонт. Основно синдрома е безобиден, но има и заплашителни изключения. През 1969 година турист от Австралия решава, че Господ му е заповядал да подпали джамията Ал Акса -  една от светините на исляма и пожарът предизвиква вълнения по целия град. След няколко години американец се опитва да извлече камък от Стената на Плача, а бразилка се отправя пешком към Витлеем, за да търси своя син Исус. Пред Стената на Плача, облечен в черно мъж докосва камъка, поклонява се го целува. След време се оглежда и може да ви попита: *Извинете, днес Месията ще пристигне ли*? В същото време от заредената с високоговорители джамия се чува призива за мюсюлманската молитва. Няколко часа в Стария град на Йерусалим и могат да ви се изправят косите.

Ако човек говори, че вярва в Бог, всичко е нормално.  Ако вярва в идването на Месията –  също. Но ако говори : *Аз знам кога ще дойде и мога да го назова!*, това е сигурен симптом, че трябва да бъде отправен в клиниката. Има една такава в Йерусалим и там докторите изслушват внимателно пациентите, колкото и странно да говорят. Ако са безопасни, бързо ги пускат, буйните лекуват, докато се осъществи връзка с посолството или роднините. Но най - доброто лекарство е бързо да напусне Йерусалим!

Странно могъщество притежава този град,  дълбоко и духовно! Но ако говориш с Бог, това е молитва, ако ти отговори –това е шизофрения.

Кой кретен нарече арабските революции "арабска пролет'?



ФОТО РОЙТЕР

 Когато говорят за "арабска пролет" се сещам за Сталин, Троцки и други, ръководили подобни пролетни настроения, обърнали се в трагедия за много народи. Не ми се ще да подминавам и китайската пролет, под название "маоизъм". Културна революция, която изкорени "влиянието на Запада", несъгласните унижаваха, превъзпитаваха, а понякога и убиваха. Не останаха назад и Фидел Кастро, Пол Пот, Ким Ир Сен, редица лидери на африканския континент.
Сега такова "пролетно пробуждане" се реди в арабските страни, където ислямския фундализъм превръща людете в религиозни фанатици, не по малко страшни от упоменатите горе.
Новите режими в арабските страни, "събудили се от зимен сън" водят направо в обещаният от исляма рай, копират пътя на Иранската ислямска република. А несъгласните да отидат в този "рай" подлежат на тотално унищожение. Аятоласите превърнаха страна с велика култура в страна на фанатици, последователи на исляма в неговия най- извръщен вид. Така се държат и религиозните водачи от всички конфесии: по- рано инквизицията гореше еретиците и ако успеят да се доберат до властта в просвещенна Европа, атеистите ги очаква подобна участ.
Да, и тукашните равини с презрение се отнасят към своите роднини, позволяващи си да ходят в шорти или без ръкави.
Революциите понякога биват безкръвни, а ние ги боядисваме в различни цветове: оранж, розов, кадифе. Но последствията от всяка революция са свързани с репресии, водещи понякога до пълното унищожение на противниците на революционни промени.
Революциите винаги се движат от определена идеология, която не допуска компромис. Затова, как можем да наричаме "арабска пролет" революциите, които се стремят да унищожат всичко живо?
Оттук и закономерен въпрос - КОЙ КРЕТЕН НАРЕЧЕ АРАБСКИТЕ РЕВОЛЮЦИИ  "АРАБСКА ПРОЛЕТ" ?