Една раса, една кръв

Съществуват редица еврейски изследователи на историята които твърдят, че 90 % /!!!/ от палестинските араби са с еврейски корени , а евреи и палестинци са една раса, една кръв. Тази, все още хипотеза, отдавна се изследва и ако съществуват убедителни доказателства за горното твърдение, то те се скриват или не се публикуват заради политически и религиозни причини. Още навремето, емир Фейсал пише на Хаим Вайцман: «Ние сме едно семейство и нашето сътрудничество ще доведе до разцвет на тази земя.»
Същият този Фейсал е по бащина линия хашемит, което означава, че произхода му е непосредствено от рода на Мохамед. Но неговият дядо по майчина линия е потомък на евреите, обърнати насилствено в ислям и живеещи на източния бряг на реката Йордан. По тези времена никой не е скриват еврейските си корени. Много от палестинците даже съблюдават еврейски обичаи – палят свещи в събота и в памет на починалите. Според някои от изследователите абсолютното болшинство от палестинците са потомци на евреите, щастливо избегнали депортацията през последните 3000 години или са се върнали от тези земи, в които са били отвлечени – персийски, вавилонски, асирийски. Те, като истински евреи, преживяват удар след удар ; разрушаване на Първия и Втория храм, нахлуването на кръстоносците, множество войни през средните векове, но не успяват да избегнат насилствено обръщане в ислям.
И сега на територията на Израел, сред хълмовете около Хеврон и до бедуинските села от пустинята Негев са разпръснати множество, които знаят за своето еврейски корени, хранят и документи в потвърждение на това, но номинално се водят и чуствуват мюсюлмани. Още на времето първият президент на Израел Ицхак Бен Цви и премиер министърът Бен Гурион посвещават на този проблем свои теоретични работи. Бен Гурион в началото вярва в тази идея, през 1956 година създава отряд под ръководството на Моше Даян, който трябва да разработи път за «евреизацията « на бедуините, да ги обучава в загубените еврейските традиции и интегрира в израелското общество. Неговата вяра е била за етническа , а не религиозна интеграция. Бедуините откровенно не се противопоставят на тази перспектива, но програмата претърпява фиаско поради обективни причини: учителя трябва да живее сред бедуините, а условията на живот се оказват непосилни.
Тези палестинци, които знаят за своето произхождение, не рядко предпочитат да встъпят в брак с представители от своя кръг. И тук възниква любопитен въпрос по отношение на Галаха, много равини отхвърлят версията за признаването на палестинците за евреи по Галаха, но има и такива, които се съгласяваат с такива предложения. А свидетелствата за еврейските корени на палестинците са достатъчно убедителни. Много от местните названия на арабските населени пунктове не са арабски, няма и в други части на арабския мир – Кфар Ясин, Кфар Кана, Кфар Манда, Кфар Самиа. Бен Цви в своята книга «Хората на нашата земя», издадена през 1932 година пише : « ... на запад от реката Йордан има 277 арабски села с имена, сходни с еврейските селища по тези земи, но от времето на ...Втория Храм.» В неговото обяснение «жителите на тези села са евреи по произход, уцелели по времето на разрушаване на Храма. Еврейските селища са се запълвали с различни хора и пришълците не съхранявали старите еврейски имена. Но в западната част на Израел са се запазили.»
Много палестинци носят библейски имена. Още през 1860 година сътрудник на Института за изследване на земята на Израел пише, че палестинските фелахи / селяни / носят имена неарабско произхождение. Цели семейства носят стари ивритски или еврейски имена - Абу Хацира, Абулафия, Елбаз, Алмог и други. Не по- малко е интересен и друг лингвинистичен факт : в диалектът на палестинците има думи, които няма в «стандартния» арабски език. Изследователите считат това за влияние на иврита и арамейския език върху арабския, който местните жители са принудени да научат след арабското и турското завоюване на тази земя. Арабите по време на кръстоносните походи са говорили на арамейски, което доказва, че са потомци на евреите.Този факт е известен и по нашето време. Израелските нови заселници от селището Офра през 1974 година са изненадани, че техните съседи от малкото арабско село в съседство разговарят на арамейски език и в същото време са християни!
Много общо има и в обичаите. Ако ислямът изисква момчето да бъде обрязано на 13 години, палестинците го правят седмица след раждането,също като евреите. Същото се отнася и за дните на траур. Много палестинци са в траур седем дни и запалват свещи в памет на починалия. Не само това, а и знаменития бедуински обичай, предполагащ преминаването на жената на починалия при другия брат е нищо повече от древен еврейски обичай. И по отношение на храната у палестинците са се съхранили еврейски привички: стараят се да не ядят камилско месо и други некошерни животни, а по времето на Песах /Пасха / предпочитат да ядат маца.
Палестинските евреи изследователите разделят на две групи: живеещи в полупланинските райони на Самария и Юдея, поддържащи еврейска самоиндификация в продължение на столетия, докато ги заставят да направят избор между изселване и приемане на исляма. Втората група са древни народностти, населяващи земите Моав и Едом. Тези две групи, които сами мюсюлманите наричат «потомците на Израел». Колективната памет на «планиниците» е по добра от заселниците по крайбрежната ивица. Последните имат проблеми с историческата памет и те са основната част на бежанците от 1948 година. От тази група са и най активните терористи, вземат активно участие в интифадата, настояват за завръщане по земите, загубили през войните.
Благоговението на палестинците пред светите места на евреите, съхранение могилите на еврейските праотци, участие в съвместни религиозни церемонии са още доказателства в подкрепа на хипотезата за един един народ, една раса. Десетилетия евреите нямаха време да се занимават с «роднините» - водеха борба за независимост, строителство на държавата, войни с арабските държави, приемане на емигранти от арабските страни и Европа. Тъкмо сега е времето евреите да си спомнят, че палестинците са техни братя.

Палестина след 10 години

Не е нужно да бъдеш пророк, за да си представиш как ще изглежда Палестина след 10 години, ако не настъпят съществени изменения в дълговечния конфликт между палестинци и евреи.
Гневът в палестинското общество ще продължава да расте. Светските екстремисти, ако са останали такива, плахо ще настояват за конфронтация, а религиозните ще осъществяват още по- голямо насилие. Осъждането на «ционистката държава на апартейд» ще става все по гръмко. Отново ще се появят терористи- самоубийци за нападения на граждански и военни обекти. Дали ще има или няма палестинска държава вече ще бъде без значение. Абу Мазен и другите около него ще са само носталгичен спомен. Палестинците ще празнуват 73 годишнина от Накба / арабската катастрофа /, а евреите 73 години еврейска държава.
Бениамин Нетаниаху все още е министър- председател, но сега ще носи кипа, защото е заложник на религиозните партии и ще търси своите корени в безкрайните простори на бившия СССР , за да привлече руските евреи към избирателните урни.
Израелският парламент – Кнесета вече ще иска ДНК- проба за кандидатите за народни избранници, за да не би случайно някой гой да се промъкне в техните редове и ще забрани със закон думите - мир, демокрация, Западен бряг, Палестина. Ще изникнат нови 50-60 еврейски селища в Самария и Юдея и не ще има арабски език на указателните табели по пътищата за Хеврон, Шхем и Дженин. Разделителната стена ще бъде завършена, но няма да върши работа.
В Америка президентът Сара Пейлин ще поръча поредното вето в Съвета за безопасност на ООН, защото има собствен план за решаване на конфликта в Близкия Изток : «Аз мисля, че Пакистан и Палестина трябва да се обединят, защото имат много общо!» Горката Сара!
Арабският свят ще се обяви за продължаване на конфликта и лидерите им ще останат в робството на омразната риторика. Арабите ще признават за корупция своите лидери, но ще продължават да се оплакват от Израел.Израелтяните ще премълчават, както правиха досега, арабските екстремистки изказвания за да запазят земята , властта, трите милиарда финансова помощ и най – вече американската подкрепа.
А истинската трагедия се състои в това, че араби и евреи винаги виждат бъдещето, но не могат да видят настоящето. Те, като че ли свикнаха с нещастията в своите съдби , зад масата на този конфликт седят едни и същи лица, старите политици с едно и също гориво за този двигател на омраза.
И не трябва да си гледам на кафе, за да видя някой ден моят приятел Хасан, строителен работник от Шхем отново по строежите на Израел и отново с фалшив израелски паспорт.

Кога ще дойде Месията?

Кога у евреите възниква вяра в особенното предназначение на някакъв човек от Давидовия род  - Месия / на иврит Машиах/, който окончателно ще приведе еврейския народ към окончателното изпълнение на Божият замисъл и ще преобрази живота на цялата земя?  

Малка част от религиозните евреи имат представата, че очакването и идването на Месията са присъщи за времето на кабализма и хасидизма, породени по  времето на 18 век. Тези, които се придържат към това мнение, не намират в Тората определени сведения за Месията.

За религиозните авторитети обаче не  съставлява труд да търсят и намират намеци за Месията. Така например намират  в Тората:  «Не ще изчезне скиптъра от Йехуда, и от неговите потомци». Приоритетът на Давидовото коляно след това се потвърждава от пророците , вярата в идването на Месията  и възкръсване на мъртвите за закрепени в 13 принципи на вярата, формулирани от Рамбам/1/. Тази представа е стара, колкото юдаизма и е негова неотменна част. Още Мойсей в началото получава уверения от Всевишния , че ще събере евреите на Обетованата земя, за да изпълни своя Замисъл. В еврейската история има царе от Бениаминовото коляно, от коляното на Леви, но само цар от Йехуда /коляното на Давид/ може да съди и да бъде судим. Рамбам подробно описва задълженията на еврейския цар. Според него , еврейски цар може да бъде само мъж, и то еврей.. И само потомък от Давидовия род може да застане на престола, без да бъде помазан. Само потомците на Давид помазват с елей, останалите с балсам и само те могат да седят в Храмовия двор. През 17 век турският евреин Шабтай Цви се обявява за Месия, и много евреи са вярвали, че турския султан ще му предостави земите на днешна Палестина. Вместо това е заплашен със смърт и бързо приема исляма.

Във всяко поколение в еврейският народ има мъж от Давидовото коляно, като правило равин или някакъв религиозен вожд, който е способен в назначения час да поведе своя народ. Равините обясняват, че различните срокове на съществуване на тези хора се «натрупват» един на друг, за да не предизвикват прекъсвания. Такъв човек, според авторитетите е «потенциален Месия». Досега никой не е станал Месия, само заради това, че такава е волята на Всевишния. Любавическият ребе , например е имал огромен потенциал, намирал се  е границата на пророчеството, но за съжаление, не всичко  на този свят зависи от хората.

Според равините не може да се говори за пристигането на Месията, а за неговото «откриване», което предстои. Несъмнено, месианският дух на християнството също е породен от еврейските традиции. Исус Христос и неговите ученици разспространяват Свещенното писание сред неевреите, но той е потомък от Давидовия род чрез своята майка Мириам, а не по баща, и бил е заченат от Светия дух! При това не бил помазан от пророците, а е смятан за Бог. А еврейският цар /Месията/ ще бъде земен човек!

Съвременният реформистки юдаизъм отдавна не чака Месията, който трябва да усъвършествува света. Реформистите говорят за бъдещето , в което ще се възцарят утопиите на човешките усилия, а не на Божествения посланник.

Сега сме в  края на шестото хилядолетие от Сътворението на света, според еврейския календар и по аналогия със седемте дни на седмицата и седемте дни на сътворението, това хилядолетие е последното време за обявяването /разкриването/на Месията. Появата му ще бъде и началото на новия, Трети храм на местото на разрушените два. Религиозните авторитети заявяват, че появата на Месията и строителството на Третия храм ще сплоти еврейския народ и ще отстои Обетованата земя и историческите територии/ разбирай сегашните палестински Самария и Юдея/. За много евреи ще бъде сложно да разберат  възстановената царска власт като неотменен ход на историята, но се надяват да останат с еврейския народ. За евреите святостта на Обетованата земя ще обхване  цялата земя и не само евреите ще бъдат озарени от светлината на Месията и цялото човечество ще живее по законите му.

Ще има ли палестинска държава през септември?

              

               С приближането на септември в Израел расте напрежението с очакваното признание на палестинската държава от ООН. Готов ли е светът да провъзгласи «Палестина» в едностранен порядък? Какви последствия ще има това за Израел и може ли да се противопостави на това? 

Oбръщението на палестинското ръководство в ООН с искане за признаване на независима палестинска държава преследва две цели.

• Първата е да се отслаби максимално Израел и да се наберат малко точки в политическата игра. Тази игра започна много по- рано , но  нейните контури се очертаха след поредното прекъсване на преговорите  между автономията и израелското  ръководство. Причината за това бе ясна още от началото – палестинците искаха да получат Източен Йерусалим за своя столица и да се разреши на бежанците да се завърнат по родните места, израелтяните не са съгласни да изоставят източната граница с Йордания, не приемат бежанци на своя територия, не искат да делят Йерусалим .
• Втората -  Махмуд Абас и неговото обкръжение осъзнават, че не са в състояние създадат жизнено политическо образование и ефективно да управляват държава, без да извадят палестинската икономика от блатото на корупцията и некомпетентността. Признаването на палестинска държава обаче ще им създаде ореола на бащи-основатели на палестинска нация и държава със всички произтичащи от това обстоятелства.

Работата е в това, в какъв вид ще бъде подадена молбата в ООН. Първият е искане за признаване на «Палестина» за равноправен член на организацията. Вторият: молба за признаване на автономията в качеството на държава- наблюдател, която ще влезе в ООН . В първия случай е необходимо одобрение на Съвета за безопасност и поддръжката на не по- малко от две трети, тоест 128 държави от 193 членки. Във втория случай е достатъчно обикновенно болшинство.

Но палестинците навярно ще се ползват от втория вариант, защото е сигурно ветото на САЩ и техния верен съюзник Великобритания в Съвета за сигурност. Абу Мазен вече заяви, че палестинската автономия ще се обърне с молба към ООН да се признае  за държава- наблюдател. В Рамалла /временната столица на палестинската автономия/ говорят , че 116 държави от 193 са обещали да гласуват за признаване на палестинската държава.  Но не всичко е много просто, съществуват тенденции и сдържано отношение даже и на Росия, която зависимо от подръжката на палестинците се опасява , че едностранното провъзгласяване на още една държава по следите на Косово може да провоцира сепаратистки настроения в  собствения дом.

До преди няколко месеца ситуацията изглеждаше крайно неблагоприятна за Израел. Голямата част от латиноамериканските страни изразиха готовност да признаят палестинската държава, последваха ги редица страни от Африка ,Далечния Изток и даже Европа. САЩ са против едностранното провъзгласяване на палестинска държава, която трябва да се създаде само на основата на двустранни преговори. Русия се колебае, Европейския Съюз се раздира от противоречия. Белгия, Португалия, Норвегия, Ирландия, Испания заемат пропалестинска позиция. Израел може да разчита на Германия, Холандия и Италия, държавите от Източна Европа и балканските страни/ включително България/.

Но даже и да се удаде на палестинската автономия да получи статус на държава- наблюдател, това малко променя нещата. Напомням, че на 15 ноември 1988 година Организацията за освобождение на Палестина обяви независимост и Генералната Асамблея на ООН призна новата държава, с гласовете на бившите социалистически страни под диктовката на Кремъл. Така че, според мен инициативата има чисто символичен характер и навярно ще се провали. Израел не ще признае едностранно провъзгласена държава, без преговори и мирен договор.

Марк Шагал и Библията

От 1959 до 1962 година великият художник Марк Шагал оформя 12 прозорци на синагогата на медицинския център «Хадаса» в Йерусалим по библейски текстове.
Дванадесет уникални витража по числото на Израеловите колена демонстрират абсолютната творческа свобода. Всеки витраж е изпълнен в основните цветове - синьо, жълто,червено и зелено и представлява интерпретация на библейски благословения, които Яков дава на синовете си.

Преминал през школата на новите парижки течения, Шагал избира тези средства, позволяващи да направи витражите съвременни. В старинната витражна техника е вплетен съвременния за времето кубизъм. За да подсили ефектът, Шагал не запълва стъклата изцяло, както правят художниците до него, а играе с цветовете, формите се проникват една в друга и се множат. Техниката подчертава дълбочината и многозначността на библейските текстове.

Шпионаж в стил Холивуд

Арнон Милчан, холивудски продуцент с израелски произход, дълги години е бил таен агент на израелското разузнаване, закупуващ оборудване на ядрения реактор в Димона.
В книгата на Меир Дорон и Йосеф Гелман «Тайният живот на Арнон Милчан» се разглежда неговата близост до израелските премиери, американските президенти и холивудските звезди. Дълги години той отрича своята връзка с израелското разузнаване и чак сега новоизлязлата биографична книга потвърждава този факт.
Главен източник на информация за книгата е сегашният президент на Израел Шимон Перес. Като министър на отбраната на Израел през 60 те години на миналия век привлича Милчан за работа в секретно подразделение на службите, занимаващо се със технически шпионаж, закупуване и доставка на технологии и материали за ядрената програма на Израел. Своята работа прикрива с фирмата «Братя Милчан», която още по времето на британския мандат над Палестина се занимава с химически продукти.
Според авторите, Милчан и шефа на подразделението Блумберг осъществяват контакти и с южноафриканското разузнаване и висши служители и закупуват уранова руда и съоръжения. В замяна Израел снабдява Южна Африка с оръжие и програми за разработването от режима на апартейд ракети и ядрено оръжие.
В САЩ Милчан закупува медицинско оборудване с двойно предназначение от фирма “Wilco”, чийто главен директор Ричард Смит е арестуван, разследван и пуснат под гаранция. Но успява да се измъкне и се настанява в Европа. Просрочват се съобщения, че се намира в Израел, но през 2001 година е арестуван в Испания. Съгласява се да се върне в САЩ и е съден на затвор, но през 2005 година е освободен. Федералното бюро на САЩ започва разследване и на Милчан, но до обвинение не се стига, заради връзките му с президента на САЩ Роналд Рейган и Шимон Перес.
Книгата цитира Милчан, че никога не е работил за пари и е извършвал услуги за разузнаването с единствената цел да помага на младата еврейска държава.

През 80 те години на миналия век заминава за Холивуд и започва да прави филми в сътрудничество с Мартин Скорсизи и Серджо Леоне. През 1991 година основава частна фирма за производство на филми «New Regency”. До сега е произвел над 100 филма, вкючително «Хубава жена» с Ричард Гир и Джулия Робертс, «Мистър и мисис Смит» с Брад Пит и Анжелика Джоли, «Тайните на ЛА» и много други.

Може ли времето да бъде свято?

За евреите календарът е необходим както в ежедневието, така и в религиозния живот, за се определят времето на празниците и ритуалите. За тях вътрешният смисъл на всичките 613 заповеди на Тората, които обхващат практически всички многообразни човешки проявления, е да прецени всички аспекти на живота и да им предаде святост. Затова голямата част от заповедите те изпьлняват с помощта на различни физически атрибути и спомагателни предмети.
Особенността на заповедта «освещаване на месеца» например, се състои в това, че тази заповед касае такава тънка материя като времето, когато деня и нощта сменят своята природа и стават святи. С това тази заповед се отличава от другите, при които святостта се отнася към определен предмет, който се използва за изпълнение волята на Твореца.
За мен природата на времето е непозната материя, опитвам се популярно да предам проблемите на юдейската религия и търсенията на религиозните авторитети. Течението на времето е загадка, занимаваща умовете на човечеството, а самото време винаги се е считало неподвластно на човек и не е в неговата власт да го ускори или забави. И въпреки това юдейската религия твърди, че Всевишният е дал правото да се изменя времето и да се напълва със святост.
Когато Сангедрин/1/, на основата на двама свидетели обявява началото на новия месец/Рош Ходеш/, самото време за евреите изменя своята природа. Всички изменения стават в резултат на човешката намеса, благодаря пълномощията на Твореца. Така възниква нова реалност: свято време, «привързано» към Тората и заповедите.
През 20 век благодарение открития във физиката става ясно, че времето също е подложено на изменения, може да се ускорява и забавя. Засега , според религиозните авторитети има няколко неща святи : земята на Израел, синагогата , местото за изучаване на Библията, наречено ешива.....
А също и определени периоди от времето, свързани с изпълнение една или друга заповед: Събота,Нов месец, Празници. Но в бъдещето целия свят ще стане място за Божественната светлина и времето ще стане свято.
Както е казано в Библията: «И каза Бог: да бъдат светила на небосвода, за да разделят деня от нощта, и да бъдат знамения за времето, за дните и годините». В основата на календарите, използувани от голямата част от човечеството лежи слънчевия цикъл, а в основата на еврейския – лунния, и за това е казано, че народа на Израел отчита времето по луната и се уподобява на луната./2/Годината има 354 дни, а календара има 19 годишен цикъл, след 7 години се добавя месец, за да съвпаднат празниците със съответния сезон.
В началото са били сътворени две светила: «И създал Бог две велики светила, голямо светило за владение на деня , и малко светило за нощта и звездите». Евреите вярват, че в бъдеще двете светлини ще се изравнят и ще са съпоставими. «И да бъде светлината на Луната такава ярка, като светлината на Слънцето, както е било по време на Шесте дни на Творението.Това ще стане, когато изчезнат всички духовни сокрития, Божествената светлина ще се прояви в пълна сила и ще запълни света със светлината на Тората».

1 – Сангедрин – юридически и религиозен авторитет сред евреите,интерпретира религиозни текстове
2 – В същност еврейският календар е лунно-сльнчев, защото отчита, както видимото движение на Слънцето, така и фазите на Луната. Гражданият календар се явява чисто слънчев, а мюсюлманския отчита само лунния цикъл.