Лица на Библията

Съгласно религиозната хронология до изхода на евреите от Египет вяра в единния Бог е имало, но религия с нейните закони, култ и традиция не съществува. От Мойсей/ получил Заповедите на планината Синай/ до Великото събрание от времето на персийската империя юдаизма е в период на съзидание, тогава са написани всичките книги на Танаха, като всяка от тях е внасяла по нещо в революционната монотеистична религия.
Но около 440 година до новата ера мъдреците от Великото събрание постановяват , че тези 24 книги са достатъчни за религиозния канон и е време да се осмислят, защото народа не е знаел в какво точно вярва и какво следва да изпълнява. И религиозните умове решават да насочат своите усилия към изучаването, тълкуването и коментирането на вече написаното. С това свършва времето на пророците!
Наред с канона в юдаизмът възникват секти и религиозни партии, от които се открояват две групи- едната, последвала Яков в Египет и избягвала да нарича своето божество по име, а само «Господ» и втората, останала да броди по земите на Близкия Изток, продължила да нарича своя Бог по име. Така първите стават «елохисти»/от Елохим, Господ/ ,а втората – «яхвисти»/от Яхве, име което в останалия свят звучи като Йехова/.
В 586 година до новата ера е разрушен Йерусалимския Храм в прослава на Бог,голямата част от евреите са отвлечени в робство, юдейското царство престава да съществува. След това вавилоните са победени от персите, след още 200 години Александър Македонски забива Йерусалим като един от градовете на Персийската империя и евреите се оказват под гръцко владичество. С идването на гърците, евреите стават част от средиземноморския свят, а този свят носи философия, литература, култура и стълкновението на културите е неизбежно. Иудея е малък остров в океана на елинизма и юдаизма реагира на това с две течения – партия на елинистите/ митявним/ и партия на хасидите. През 3 век до новата ера първите искат да се чуствуват граждани на света, обличат и се причесват по гръцки маниер , наричат своите деца Аристотел, Менелаус, Аристобулос. Откриват за себе си, че може да се пишат книги не само на религиозна тема. Но хасидите или «справедливите»,»набожните» са в ужас от такова преклонение пред елинизма.Те намират достатъчно причини евреите да се отличават от останалите народи.Нали на тях Господ предава Заповедите и Тората!

Противоречията между двете направления нарастват,елинистите търпят нападките на хасидите, заради отстъпването от еврейския закон, култура и традиции, а хасидите пускат бради и възвеличават Тората, но опитите да оградят евреите от чуждата култура се провалят.Това става ясно след превода на Тората на гръцки език,което според хасидите е религиозна катастрофа.Такава е оценката до ден днешен. Преводът е извършен по времето на гръцкия цар на Египет Птолемей Втори/285 – 247 г.до новата ера/.
Ето какво пише в Талмуда , Мегила,9:
«Цар Птолемей поканва 72 еврейски мъдреци и настанва всеки от тях в отделно помещение.Никой не знае за какво е поканен.Царят лично навестява всички и заповядва:»Преведи ми Тората на учителя ваш Моше». Но Всевишният им помага и те превеждат Тората еднакво».
Птолемей не намира разлики в преводите и отдава известна свобода на евреите да упражняват своя религиозен култ. Неизвестно как би завършило противопоставянето между хасиди и елинисти, ако гърците сами не полагат.Селевкидският цар на Сирия Антиох Епифан започва нападки на еврейския култ,осквернява Храма и обира храмовата хазна. С това предизвиква гнева на евреите и след победоносно въстание е възстановена иудейската държава в 142 година до новата ера. С възстановяване на държавата противопоставянето сред религиозните секти рязко спада, и сега въпроса е не в «какво вярват «, а «как вярват».На сцената се появяват садукеи и фарисеи.
Трябва да кажем, че садукеите са наследници на елинистите, а фарисеите/ или прушим/ на хасидите и това е вече чисто религиозно противопоставяне без политически пристрастия.
Садок – основател на едно от семействата свещенници, които имат болшинство във Великото събрание /Синедрион/ и са поделили между себе си храмовите длъжности, като не са пренебрегвали и светска кариера – търговци,военноначалници, граждански чинове. За садукеите малко знаем и то единствено от информацията , която ни дава Йосеф Флавий. Фарисеите са малцинство във Великото събрание, но се ползват от широка народна подкрепа. Наследили са от хасидите основната идея - евреите са избран народ и е длъжен да се отличават от останалите народи.И тези фарисеи са започнали да създават неписани закони в еврейското общество, ыстната традиция, правила на живота и служене на Всевишния. Те полагат основите на Мишна ,сборник устни закони и правила за всичко в ежедневието.
Садукеите държат на буквата и довеждат до съвършенство богослуженето в Храма, а фарисеите постоянно критикуват тази показност и в резултат на тази борба се появяват нови лица – зелоти и ессеи.


В пещерите на Иудейската пустиня за намерени уникалните ръкописи на Мъртво море



Политическата обстановка способства за религиозното раздробяване на обществото. През 63 година до новата ера римският пълководец Помпей завладява Иудея и евреите отново загубват независимост. За цар на иудеите е назначен Ирод, сина на идумея Антипатра. Садукеите остават на своите постове, а фарисеите не предлагат нищо ново. Тази неопредленост ражда зелотите, които виждат в борбата срещу римляните единствен изход за свободно религиозно сьществуване и есеите, за които изхода е един – оттегляне в пустинята, далече от реалния живот и живот само с религията.
И двете идеи са утопически - реално да се победи Рим е невъзможно, а за есеите служенето на Бог е по- важно от участието в политическия живот.
Зелотите са непримирими, борбата с чуждоземците може да не е успешна, но Богу угодна. Това движение се ражда в Галилея и се възглавява от някой си Иуда, имат и духовен учител Шамай, тълкуващ писмения закон, строго и без компромиси. Зелотите отказват да положат клетва за вярност пред Ирод и император Август, за което са преследвани. Не постигат победа, но се принасят в жертва в идеята за тържество на Твореца.
Съвсем други са есеите. Ето как ги описва Филон Александрийски в своето съчинение «За това, как добродетелния е свободен»:
75. Не лишена от благородна добродетел Палестина – Сирия, населявана от значителна част от народа на иудеите. Някои от тях, наричани есеи са около 4000 човека. По мое мнение, те получават своето име не строго в съответствие с гръцкия език, а заради своето благочестие, повече от другите са за Бог, не му принасят в жертва животни, а се стремят да имат благочестит образ на живот.
76........едни обработват земята, други се занимават със занаяти. Със своя труд допринасят полза себе си и съседите, но не събират сребро и злато. Есеите добиват толкова, колкото е нужно за живота».
Есеите съблюдават съботата във всички подробности, но към Храма са равнодушни и не го посещават даже и в празниците. Има и някои намеци у Флавий, че есеите внасят мистически елементи в своя религиозен култ.
За есеите научихме повече след откриването на ръкописите от Мъртво море, които показаха, че текстовете на старата Библия са още по- стари с 1000 години. Постоянните взаимни обвинения между евреи и християни за почистване, изправяне и изопачаване на древните текстове веднага се прекратяват, защото намерените ръкописи почти напълно съдържат книгите на Танаха, освен книгата Естер. Изясни се , че разлика между Танаха и Стария Завет практически не съществува. Освен известните религиозни текстове, учените откриват известно количество неизвестни по- рано произведения, за които се предполага, че са написани от притежателите на тази уникална библиотека – устав на общината, коментарии на някои текстове от Танаха, религиозни химни и уникалните записки «Храмов свитък» или «Медния свитък», съдържащ списък със местата на скрити съкровища.
Остава неясен докрай въпросът: тези ли са есеите, описани в Танаха и другите религиозни книги или това е още една религиозна секта? Аз се придържам към преобладаващото мнение на историците, че именно тази община е есейската. За тях и другите лица на Библията можете да прочетете на http://www.articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html и http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html

11 септември 2001 година . Кой събори Световният търговски център?

Събитията от 11 септември 2001 година в Ню Йорк все повече се приемат като история, но дискусиите за това, кой е извършил терористичния акт не утихват. Организаторът / според официалната версия/ на това масово убийство, Осама Бен Ладен е ликвидиран, на местото на двата небостъргача се строи нов, американските войски полека лека напускат Ирак и Афганистан. На този фон продължават да се култивират митове за наличието на заговор и най- вече за участието на евреите в най- големият терористичен акт в историята.
Теориите за заговор започват да се разпространяват буквално след няколко няколко дни. След рухването на небостъргачите на Световния търговски център, сирийския вестник «Ал Тавра» пише, че в утрото на 11 септември около 4000 евреи / американски, не израелтяни/, работещи там не се явяват на работа, тъй като са предупредени от израелското разузнаване.
Информация за размишление: от над 3000 загинали, само 4 са израелтяни!
Националният институт на САЩ по стандартите и технология три пъти разглежда първоначалните резултати от разследването. В началото се приема версията за липса на взривове и разтопен метал в руините на небостъргачите-близнаци. Обаче пожарникарите, работещи по това време заявяват, че са видели разтопен метал в основите на трите здания. А това означава, че температурата е била по висока от горенето на авиационното гориво или офисна мебел. Пожарникарите са сигурни, че са чули взривове, които са прерязали носещата конструкция. Защото за първи път в историята , здания имащи стоманена конструкция рухват! В отчетите не се отбелязва и падането на третата сграда, и то не малка – 47 етажа. Тя се сритва, без самолет да попадне в сградата!
• Официалната версия на разследващата комисия се опитва да ни увери, че 19 араби преминават системата за безопасност в летищата, завладяват самолетите, прескачат всякаква система на защита на ВВС на САЩ и поразяват набелязаните цели. В отчетът има доста бели петна и това дава допълнителен стимул в търсенето на заговор.
• Тези, който искат собствено задълбочено разследване на терористичните актове не могат да ползват редица документи защото са засекретени. Според тях, комисията по разследването не обръща достатъчно внимание на свидетелските показания, особенно при атаката на Пентагона. Не става ясно какъв самолет се забива в зданието на Пентагона, всичките 84 камери за наблюдение, запечатващи всеки момент веднага са реквизирани и никой не може да се ползва от тези кадри. На местото на попадението не са намерени никакви отломки от самолета, части от двигателя са открити на няколко мили от сградата на Пентагона. Съществува версията, че самолетът е свален във въздуха, и то доста мили преди да се доближи до сградата и неговите части се разпръскват на голямо разстояние.
• Целият свят узна за разговорите на съпругата на заместник- министъра на правосъдието на САЩ Теодор Олсен, Барбара. После става ясно, че опити за позвъняване са били, но всичките несполучливи. Получава се, че Теодор Олсен е лъгал!
• Интересни фрагменти има в биографиите на Халид Мизхар и Хани Ханджура, пилотиращи врезалия се в Пентагона самолет. В продължение на 10 месеца те живеят в дом на агент на ФБР в Сан Диего, Калифорния. Този факт е точно установен, има свидетелски показания, документи в архивите на бюрото. Получават пари от друг агент на ФБР, който е работил в посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон. Терористите не са били професионални пилоти, а специалистите уверяват, че необичайната маневра срещу Пентагона не може да извърши пилот, даже с 1000 летателни часове.
• На самолетите са били установени 8 черни кутии, записващи всяко движение и разговори. Седем не са намерени, въпреки че лесно се намират, даже и повредени. Осмата, представена на комисията се оказва, че няма нищо общо със самолета от Пентагона.

Тези и още много нестиковки и несъобразности в разследването пораждат и теориите за заговор, и то със задължително участие на евреите. Наблюдателят от антисемитския сайт Veteranstoday Алан Саброски пише, че да се сдържат евреите в желанието им за световно господство, може само само ако се убеждава обществеността в участие на евреите в терористичния акт. Изследванията на Университета в Мериленд показват, че около 43% от жителите на Близкия Изток са уверени в участието им в заговора, който според тях не е държавен, а световен. За жителите на арабските страни, американците с помощта на евреите организират терористичния акт, за да имат повод да нахлуят в Ирак и Афганистан и да прикрия кризата, в която се намират. Съществува клан от хора, които знаят накъде върви света, демокрацията на Запад отдавна не съществува и този клан решава да изплаши целия свят. И успяват, резултатите от това сплашване вече се чуствуват с революционните събития в арабския свят.
Аз съм привърженик на теорията за иранско участие в събитията от 11 септември. В петъчният брой на «Едиот Ахронот» се поместен обширен материал от близкия до специалните служби на Израел журналист Ронен Берман, в който се изтъкват нови, непознати факти за участието иранските специални служби в подготовката и реализацията на терористичния погром. Първо – непознати досега връзки между Иран и «Ал Кайда», голямата част от участниците в терора са обучавани на територията на Иран, съществуват сериозни съмнения за участие и на групировката «Хизбалла. В ръцете на американците имаше достатъчно доказателства -пише Берман, получени от Рамзи Бен Алишев и Халид Шейх Мухмад при разпитите им в базата Гуантанамо. Двама от американските агенти на ФБР - Лопез и Тапет, разследващи връзките между Иран, Хизбалла и терористите признават, че ....»Имад Мурние, член на ръководството на «Хизбалла» има пряко участие в подготовката и изпращането на терористите с помощта на специалните служби на Иран и получаването на визи за САЩ и най вече осигуряване на убежище за терористи на «Ал Кайда» след 11 септември на територията на Иран.» И може би израелските тайни служби имаха тази информация и ликвидираха Мурние в Дамаск. Но членовете на комисията не обръщат достатъчно внимание на фактите и не разследват доказателствата на двата агенти.
Италиянецът Джулието Киеза е убеден в съществуването на заговор, който е трудно да се докаже, но е уверен,че арабските терористи не са имали възможност сами да извършат това, без познанията и качествата на сегашни или бивши служители на тайните служби.

Проект "Лави"

Идеята за израелски самолет- изтребител идва във времето на нестабилна икономика и щеше да погълни една трета от и без това високите военни разходи на Израел.
Но в началото на 80- те години на миналият век израелските военни вземат решение за създаване на собствен самолет- изтребител, който да направи израелските военно-въздушни сили самостоятелни и независими от международната конюнктура. Разработката е съвместна с американците, които се задължават да финансират 40 % от проекта и да произведат редица части за самолета.
За няколко години проекта е почти реализиран, изготвени са няколко прототипа, но през лятото на 1987 година президента на САЩ Рейган започва натиск на Израел да преустанови програмата, заради високите разходи, които американците не искат да платят. Главната причина обаче, бе нежеланието на САЩ да си създадат конкурент във военната индустрия, която по това време произвежда самолетите Ф 16.
Участието на американците поставя и въпроса за преотстъпване на тяхна технология на трети страни, ако Израел започне да продава «Лави». Американският натиск се съпровожда и от нежеланието на редица политици от Партията на труда да реализират скъп проект,който погльща значителни средства.В тяхна подкрепа са и редица генерали от армията, които предлагат да се закупуват по евтините Ф- 16 и със спестените средства да се развиват други оръжейни системи.
Независимо от това "Лави" е оценен от авиационните експерти за техническия напредък и способността на малка и млада страна да произведе съвременен изтребител. "Лави" е по- малка машина от F 16, но може да превозва по голям полезен товар. Нейният дизаин и технически характеристики я правят напълно съвременна машина, но развитието на "Лави" зависи от икономическото състояние на страната. Назряващата финансова и икономическа криза заставя лейбъристкото правителство на Партията на труда да се откаже от проекта. Решението е взето през 1987 година, въпреки откритото съпротивление на десните в Кнесета. Бъдещето показа, че решението е правилно- отделиха се средства за други оръжейни системи, не се прекъсна американската военна помощ и гаранции, което позволи военновъздушните сили на Израел да са водещи в Близкия Изток чрез закупуване на американски джетове с редица израелски технологии.
Днес "Лави" може да се види в музея на ВВС на Израел в Негев.

Отново разшифроваха кода на Библията!

Многократно са заявявали, че кодът на Библията е лесно да се разшифрова. След проверки се оказва, че никой нищо ново не може да прочете. Сега се намери евреин от Азербайджан, заявяващ за откриване на цифров код, а не на буквен.
По неговите думи е разкрил цифров код, който не само разкрива тайните на Библията, но и предсказанията на Нострадамус, Ванга и Кейси.
Ванга, знаменитата врачка от Петрич още 1979 година предсказала , че ...»новото учение ще дойде от Русия.Тя първа ще се очисти....Това ще се случи след 20 години, по- рано не ще стане.След 20 години ще се събере първият урожай».
/Сега внимавайте - 1979 година, плюс 20 години равно на 1999 година, годината, когато азербайджанеца Айдир Гуршумов пристига в Израел!!!/.
В същата година в Москва излизат 3 негови книги с разшифровка на ТАНАХА и пророчества на Ванга, която казала: «Ще дойде Осмият и ще подпише окончателен мир на планетата». Седем са Великите Учители - Енох, Ной,Сим, Авраам, Исаак, Яков ,Мойсей, осмият ще стане Месията. Според Гуршумов, в пророчествата на Нострадамус се намират такива : »В годината 1999 и седем месеца Великия Цар на ужаса ще се появи от небесата», но той говори не за края на света, а за появата на Месията в Израел.
От Библията е известно, че Месията ще се роди във Витлеем и това е закодираното название на Азербайджан и никакво отношение към Израел няма.
Витлеем= 6+1+8+2+5+5+4= 31 = 4
Aзербайджан = 1+7+5+2+2+1+1+4+2+1+5 = 31= 4
Витлеем = Азербайджан
Гуршумов търси и намира това, което му е удобно и потвърждаващо неговата версия навсякъде. Нострадамус в «Послание на Хенрих» пише, че «...от ветвата, която се счита безплодна, ще мине 50 – я градус и ще обнови цялата църква». За това, че Месията ще бъде от Азербайджан е споменато в книгата на Трахтенберг «Дявол и евреите», в която се говори, че «....Месията ще дойде от средата на «червените евреи», живеещи, недалеко от Каспийско море». А червени евреи са наричали горските евреи. Нострадамус предупреждавал: «Той /Месията/ се появява на стика Европа с Азия». За Гуршумов това е убедително деказателство, защото Азербайджан е на стика на Европа и Азия, а Баку е на 50 градуса източна дължина.!!!
Внимателния прочит на Библията дава основание на изследователя да твърди, че Месията се родил до създаването на държавата Израел, защото пророка Миха/ има и такъв пророк!!/ предупреждавал, че Израел ще бъде възстановен, след рождението на Месията.
За Гуршумов построяването на Третият Храм- заветна мечта на всички евреи ще се стане скоро и това ще бъде разцвета на Израел. След това ще започне икономически подем, своеобразен Златен век. Палестинска държава не ще бъде създадена никога, а Сирия и Иран ще споделят участта на Ирак. Благодарение на цифровият код на Гуршумов става ясно количеството цикли на Вселената, историята на човешката цивилизация.
Числото «666» символизира Антихриста и се явява код на името « Владимир Илич Ленин ». Изчисленията на азербайджанеца потвърждават и иракските събития.За това, че по определена причина/ не се казва каква/ не могат да се прочетат правилно и да се тълкуват библейските събития, автора се уповава на пророка Ишиаху:» И стана за вас всяко видение като запечатано слово, което дава на умеещия да чете да каже:» Прочети това,» но той казва:» Не мога, запечатано е!»/ Ишиаху 29:11-12/
Това означава, че никой не може да разшифрова Библията, докато не е открит цифровия код, а неговото време е 1998 година.
Значи, само Висшият Разум може да зашифрова Библията, от където е извода: код има, значи има Бог!
Коментарите от Вас.

Шерше ла фам или......парите

На вторият ден след катастрофата на израелския изтребител F 16 в Южен Ливан шиитската организация «Амал» заяви, че щурмана Рон Арад е в техни ръце.
В началото пленяването на израелският летец не се приема в Израел като голяма трагедия. От всички въоръжени групировки на Южен Ливен, «Амал» се счита за най- умерената и израелските тайни служби имат контакти и агенти за да върнат плененния летец. Преди да отправи предложение за освобождаването, службите искат сигурни доказателства, че Рон Арад е жив. От посредници в сделката Израел получава писмо и фотография на Рон Арад и като ответна стъпка освобождава от затворите в Южен Ливан, намиращи се под контрола на християнската армия на сектора десетки арестувани жени. Представители на Международния Червен Кръст няколко пъти посещават израелския летец и съобщават, че има всичко необходимо, включително и медицинско обслужване.
И сега започва истински преговорен маратон. В началото на 1987 година израелтяните се срещат с влиятелен шиитски представител, който за 5 милиона долара е готов да сътрудничи за освобождането на израелския пилот. Усещайки, че Израел е готов да заплати всякава цена, Набих Бери, водача на групировката «Амал» иска освобождаването на 200 ливански затворници и 450 палестински терористи от израелските затвори. Но докато се водят преговорите Набих Бери почти изпуска лидерството в подчинената му организация. Използвайки временната слабост на Бери, шейх Мустава Дирани атакува представителство на «Амал» в Бейрут и навярно отвлича Рон Арад.
От този момент за израелтянина не се чува нищо. По непотвърдена информация шейх Дирани предава Рон Арад на иранските тайни служби за 300,000 долара. Всички опити на Израел да добие информация се провалят и Мосад решава да отвлече всеки, притежаващ и най-малка информация за местонахождението на пилота. След продължителни консултации между ръководството на военното разузнаване АМАН, МОСАД, ШАБАК избора пада на шейх Абдел Карим Убейда – глава на «Ислямска съпротива», организация, тясно свързана с «Хизбалла».
Пред вратата на къщата, където живее шейх Убейда през юни 1989 година се появява жена на средна възраст, облечена в черно. Едва сдържайки сълзите си разказва на жената на шейха за издевателствата на своя мъж. Не издържа постоянните побои , напуща своето село и търси защита от шейх Убейда. Историята, разказана от Зейнав ,трогва жената на шейха и след съответните проверки и позволяват да остане в дома като прислуга.
Зейнав добросъвестно си изпълнява задълженията, поддържа чистота в дома и се грижи за децата. Никой не подозира, че отвреме навреме слугинята се среща с агент на израелското разузнаване и му предава подробна информация за стопаните на къщата. Зейнав така добре изиграва своята роля, че след нейното неочаквано изчезване на 23 юли 1989 година, нито шейха, нито неговите телохранители подозират предателство.
На 28 юли 1989 година бойни самолети на израелските ВВС извършват бомбадировка на позиции на «Ислямска съпротива» и в същото време два хеликоптера «Ясур» незабележимо извършват десант на специално подразделение, завладяват къщата и в техните ръце се оказват шейх Убейда, жена му,братовчед и няколко телохранители.
На следващият ден шиитската групировка публикува ултиматум, че ще ликвидира отвлечения през 1988 година полковник от американската морска пехота Хигинс, ако не бъде освободен шейх Убейда. Два дни след отвличането на шейх Убейда в едно бейрутско бюро неизвестен доставя писмо и касета от които става известно , че полковник Хигинс е разстрелян, защото САЩ и Израел не изпълняват ултиматима. След няколко години раследването показва, че полковника е убит много по рано.
Седмица след това Ицхак Рабин, тогава министър на отбраната на Израел официално признава отвличането на шейх Убейда. За всички е ясно, че заявлението на Рабин подготвя политическата и идеологическата основа за следващите похищения или ликвидацията на лидерите на «Хизбалла».

Една раса, една кръв

Съществуват редица еврейски изследователи на историята които твърдят, че 90 % /!!!/ от палестинските араби са с еврейски корени , а евреи и палестинци са една раса, една кръв. Тази, все още хипотеза, отдавна се изследва и ако съществуват убедителни доказателства за горното твърдение, то те се скриват или не се публикуват заради политически и религиозни причини. Още навремето, емир Фейсал пише на Хаим Вайцман: «Ние сме едно семейство и нашето сътрудничество ще доведе до разцвет на тази земя.»
Същият този Фейсал е по бащина линия хашемит, което означава, че произхода му е непосредствено от рода на Мохамед. Но неговият дядо по майчина линия е потомък на евреите, обърнати насилствено в ислям и живеещи на източния бряг на реката Йордан. По тези времена никой не е скриват еврейските си корени. Много от палестинците даже съблюдават еврейски обичаи – палят свещи в събота и в памет на починалите. Според някои от изследователите абсолютното болшинство от палестинците са потомци на евреите, щастливо избегнали депортацията през последните 3000 години или са се върнали от тези земи, в които са били отвлечени – персийски, вавилонски, асирийски. Те, като истински евреи, преживяват удар след удар ; разрушаване на Първия и Втория храм, нахлуването на кръстоносците, множество войни през средните векове, но не успяват да избегнат насилствено обръщане в ислям.
И сега на територията на Израел, сред хълмовете около Хеврон и до бедуинските села от пустинята Негев са разпръснати множество, които знаят за своето еврейски корени, хранят и документи в потвърждение на това, но номинално се водят и чуствуват мюсюлмани. Още на времето първият президент на Израел Ицхак Бен Цви и премиер министърът Бен Гурион посвещават на този проблем свои теоретични работи. Бен Гурион в началото вярва в тази идея, през 1956 година създава отряд под ръководството на Моше Даян, който трябва да разработи път за «евреизацията « на бедуините, да ги обучава в загубените еврейските традиции и интегрира в израелското общество. Неговата вяра е била за етническа , а не религиозна интеграция. Бедуините откровенно не се противопоставят на тази перспектива, но програмата претърпява фиаско поради обективни причини: учителя трябва да живее сред бедуините, а условията на живот се оказват непосилни.
Тези палестинци, които знаят за своето произхождение, не рядко предпочитат да встъпят в брак с представители от своя кръг. И тук възниква любопитен въпрос по отношение на Галаха, много равини отхвърлят версията за признаването на палестинците за евреи по Галаха, но има и такива, които се съгласяваат с такива предложения. А свидетелствата за еврейските корени на палестинците са достатъчно убедителни. Много от местните названия на арабските населени пунктове не са арабски, няма и в други части на арабския мир – Кфар Ясин, Кфар Кана, Кфар Манда, Кфар Самиа. Бен Цви в своята книга «Хората на нашата земя», издадена през 1932 година пише : « ... на запад от реката Йордан има 277 арабски села с имена, сходни с еврейските селища по тези земи, но от времето на ...Втория Храм.» В неговото обяснение «жителите на тези села са евреи по произход, уцелели по времето на разрушаване на Храма. Еврейските селища са се запълвали с различни хора и пришълците не съхранявали старите еврейски имена. Но в западната част на Израел са се запазили.»
Много палестинци носят библейски имена. Още през 1860 година сътрудник на Института за изследване на земята на Израел пише, че палестинските фелахи / селяни / носят имена неарабско произхождение. Цели семейства носят стари ивритски или еврейски имена - Абу Хацира, Абулафия, Елбаз, Алмог и други. Не по- малко е интересен и друг лингвинистичен факт : в диалектът на палестинците има думи, които няма в «стандартния» арабски език. Изследователите считат това за влияние на иврита и арамейския език върху арабския, който местните жители са принудени да научат след арабското и турското завоюване на тази земя. Арабите по време на кръстоносните походи са говорили на арамейски, което доказва, че са потомци на евреите.Този факт е известен и по нашето време. Израелските нови заселници от селището Офра през 1974 година са изненадани, че техните съседи от малкото арабско село в съседство разговарят на арамейски език и в същото време са християни!
Много общо има и в обичаите. Ако ислямът изисква момчето да бъде обрязано на 13 години, палестинците го правят седмица след раждането,също като евреите. Същото се отнася и за дните на траур. Много палестинци са в траур седем дни и запалват свещи в памет на починалия. Не само това, а и знаменития бедуински обичай, предполагащ преминаването на жената на починалия при другия брат е нищо повече от древен еврейски обичай. И по отношение на храната у палестинците са се съхранили еврейски привички: стараят се да не ядят камилско месо и други некошерни животни, а по времето на Песах /Пасха / предпочитат да ядат маца.
Палестинските евреи изследователите разделят на две групи: живеещи в полупланинските райони на Самария и Юдея, поддържащи еврейска самоиндификация в продължение на столетия, докато ги заставят да направят избор между изселване и приемане на исляма. Втората група са древни народностти, населяващи земите Моав и Едом. Тези две групи, които сами мюсюлманите наричат «потомците на Израел». Колективната памет на «планиниците» е по добра от заселниците по крайбрежната ивица. Последните имат проблеми с историческата памет и те са основната част на бежанците от 1948 година. От тази група са и най активните терористи, вземат активно участие в интифадата, настояват за завръщане по земите, загубили през войните.
Благоговението на палестинците пред светите места на евреите, съхранение могилите на еврейските праотци, участие в съвместни религиозни церемонии са още доказателства в подкрепа на хипотезата за един един народ, една раса. Десетилетия евреите нямаха време да се занимават с «роднините» - водеха борба за независимост, строителство на държавата, войни с арабските държави, приемане на емигранти от арабските страни и Европа. Тъкмо сега е времето евреите да си спомнят, че палестинците са техни братя.

Палестина след 10 години

Не е нужно да бъдеш пророк, за да си представиш как ще изглежда Палестина след 10 години, ако не настъпят съществени изменения в дълговечния конфликт между палестинци и евреи.
Гневът в палестинското общество ще продължава да расте. Светските екстремисти, ако са останали такива, плахо ще настояват за конфронтация, а религиозните ще осъществяват още по- голямо насилие. Осъждането на «ционистката държава на апартейд» ще става все по гръмко. Отново ще се появят терористи- самоубийци за нападения на граждански и военни обекти. Дали ще има или няма палестинска държава вече ще бъде без значение. Абу Мазен и другите около него ще са само носталгичен спомен. Палестинците ще празнуват 73 годишнина от Накба / арабската катастрофа /, а евреите 73 години еврейска държава.
Бениамин Нетаниаху все още е министър- председател, но сега ще носи кипа, защото е заложник на религиозните партии и ще търси своите корени в безкрайните простори на бившия СССР , за да привлече руските евреи към избирателните урни.
Израелският парламент – Кнесета вече ще иска ДНК- проба за кандидатите за народни избранници, за да не би случайно някой гой да се промъкне в техните редове и ще забрани със закон думите - мир, демокрация, Западен бряг, Палестина. Ще изникнат нови 50-60 еврейски селища в Самария и Юдея и не ще има арабски език на указателните табели по пътищата за Хеврон, Шхем и Дженин. Разделителната стена ще бъде завършена, но няма да върши работа.
В Америка президентът Сара Пейлин ще поръча поредното вето в Съвета за безопасност на ООН, защото има собствен план за решаване на конфликта в Близкия Изток : «Аз мисля, че Пакистан и Палестина трябва да се обединят, защото имат много общо!» Горката Сара!
Арабският свят ще се обяви за продължаване на конфликта и лидерите им ще останат в робството на омразната риторика. Арабите ще признават за корупция своите лидери, но ще продължават да се оплакват от Израел.Израелтяните ще премълчават, както правиха досега, арабските екстремистки изказвания за да запазят земята , властта, трите милиарда финансова помощ и най – вече американската подкрепа.
А истинската трагедия се състои в това, че араби и евреи винаги виждат бъдещето, но не могат да видят настоящето. Те, като че ли свикнаха с нещастията в своите съдби , зад масата на този конфликт седят едни и същи лица, старите политици с едно и също гориво за този двигател на омраза.
И не трябва да си гледам на кафе, за да видя някой ден моят приятел Хасан, строителен работник от Шхем отново по строежите на Израел и отново с фалшив израелски паспорт.