Салвадор Дали и музей Реканати

Уникална колекция на великия Салвадор Дали е представена в музея Реканати в Кейсария. Този музей е частна собственост на семейство Реканати, който не приема от държавата или частни лица субсудии. Открит през 1993 година, музеят включва две здания с оригинално архитектурно решение. Съществуват по света 4 такива музеи – Уругвай, Чили, Испания и Израел, като всякаква реклама в тях е забранена и не се събира входна такса. Основната цел на музея е да запознае израелтяните със световни шедьоври и постиженията на латиноамериканските художници.

Съществува експозиция, посветена на евреите изгонени от Испания през 15 век, като тук ще срещнете работи на художници от Средновековието, основно по библейски сюжети.
Изложбата на латиноамериканците има ярко колористично начало: цветово усещане за несъвместими тонове, непозната за нас култура, където съществуват други техники и оптически пропорции. Тук всичко е наситено с чуствителна палитра, ярък пурпур на страст и любов. Даже черният Ад е непривично мъглив и загадъчен. Изразителни диви животни в жанрови сюжети, прекрасна каменна скулптура, розов камък в потресаваща обработка.

Наред с латиноамериканските художници ще видите работи на Салвадор Дали и Огюст Роден. Някак си причудливо и необичайно – европейски гении и опияняващо и покоряващо със своята изразителност латиноамериканско изкуство.

Освен уникалните работи на знаменити художници, възхищение предизвиква оформлението на територията на музея. То напомня музея на Салвадор Дали в градчето Фигейрос в Испания. Във вътрешният двор – скулптури на известни люде, а във втория двор – фонтани от бял мрамор и мемориална дъска с имената на испански евреи с принос към световната култура и наука.

Атмосферата на музея, европейската архитектура и близостта на Кейсария правят музея Реканати привлекателно място за отдих на всички.

Страници от еврейската история - Ципори

Предлагам Ви кратка разходка из националния парк «Ципори» и няколко страници от еврейската история. Първото упоменание на Ципори е от управлението на цар Александър Янай от династията Хашмонаим/ 103 – 76 год. до новата ера/, но някои от съхранилите се части от строеж дават основание да считаме, че селището е било основано много по рано. Съгласно приетата периодизация можем да го отнесем към времената от 1000 до 925 години до новата ера.
През 63 година до новата ера Палестина е завоювана от римляните, начело с Помпей, а през 55 година римски наместник в Сирия е Авл Габиний /Avl Gabinius/, който прави Ципори столица на Долна Галилея. Ципори е разположен на пътищата от Акко към Тверия и от Месопотамия към Египет, като определящ фактор за неговия строеж са плодородните земи и наличието на вода.
«Красив град от цялата Галилея» - пише Йосеф Флавий в книгата «Юдейски древности», като не забравяме, че автора се счита за авторитетен източник за цялата юдейска история от тези времена.
След смъртта на цар Ирод Велики / 4 година до новата ера/ по цялата страна започват въстания, към които се присъединяват и жителите на Ципори. Римската войска жестоко потушава буната, подпалва града и отправя жителите в робство. Накрая го преименува в Сепфорис.
След това синът на Ирод Велики, Ирод Антипа получава в наследство провинция / тетрархия/ и застроява отново града, предоставя му автономност, връща старото име.
По време на Юдейските войни, евреите от Ципори помнят преподадения урок от римлямите и не се присъединяват към въстанниците. Йосеф Флавий пише, че евреите добре осъзнават силата на империята и предлагат сътрудничество. Римляните удържат победа и разпространяват властта над цяла Галилея. Градът се разраства, появяват се нови широки улици, богати домове, бани и обществени сгради.
Византийският период води в града християни, които принуждават евреите да напуснат. През 5 век те оставят града, за да се върнат отново през 8 век, заедно с арабите.
Кръстоносците оценяват стратегическото положение на града и построяват крепост, станала след това важна база в отбранителните им съоръжения в Галилея.

След разгрома на кръстоносците при Карней Хитим прз 1187 година от мамелюците, тяхното кралство престава да съществува, прогонени са в Акко и след това на остров Родос.
Ципори опустява, но не за дълго, следват захвата от бедуинския паша Омар и неговия син Ахмад, не остават назад и турските султани, начело с Хамид Втори. През 1949 година репатрианти от България и Румъния основават селскостопанска комуна, а Ципори се превръща в национален парк.
Ципори е важен религиозен център за евреите, заради работата в града на Висшият законодателен орган - Синедрион – по въпросите на Галаха и ръководство за изпълнение на религиозните предписания в обществото. Синедрионът в Ципори е само една страница от историята, но особенно важна, защото този орган се управлява от изтъкнатия еврейски учен и мислител – раби Йехуда а - Наси. Той е бил последният от пророците, а народа го е наричал просто - «Раби». Този период се характериризира с откриването на множество «ешиви» /училища за изучаване на Тората/ и изпълнение на нейните Заповеди. Разказвам тази история, защото се предполага, че могилата на Раби се намира в Ципори. Има и друга версия, но мъдреците говорят, че на такава важна личност може да се поклоняваме два пъти!
Християнската традиция определя дома на родителите на дева Мария да се намира в Ципори. Тук кръстоносците изграждат величествена църква и и дават името Св. Анна, но от нея не се съхранило много – само колони, стени и арки. Това место принадлежи на францисканците, които правят опит да възстановят църквата, но издигат само капела за собствени нужди. Тези руини и новите строежи принадлежат на Францисканския Орден.
Някои християнски теолози предполагат,че тук многократно е пребивавал Исус, живеещ наблизо в Назарет. На върха на възвишението, недалече от крепостта на кръстоносците е открит строеж, за когото се предполага, че е от 3 век на новата ера. Вътрешен двор с колони, жилищни помещения и други, но основна находка се явява мозаечния под, изображенията на който са за бог Дионисий. Не ще преразказвам митовете за Дионисий, само ще отбележа неговата огромна популярност от древна Елада до Индия, като навсякъде е утвърждават своя култ, учил е хората да правят вина и е извършвал чудеса.
И в центърът на тази мозайка жена с удивителна красота! Коя е тя, остава загадка, но още с откриването и дават името «Мона Лиза Галилейска» и нейния образ става своего рода визитна картичка на Израел.

В източната част на града археолозите откриват система от паралелни улици от римския период, от края на 1 век от новата ера. Главната улица е широка 14 метра, заложена с огромни плочи, на тротоарите мозайки. На някои от тях са запазени имената на поръчителите, изображения на еврейската Менора, което говори за значително еврейско присъствие. По главната улица за се разполагали магазини, обществени съоръжения, бани, явяващи се неотменна част от римската култура. През византийският период са наслоени нови съоръжения и археолозите успяват за открият множество мозайки с египетска тематика, риби, птици, жена с рог на изобилието, а също така знаменития Александрийски маяк! За тези мозайки са използувани 18 цвята/!/ и се създава особенно усещане за преливане цветовете.

На север е открита древна синагога от времето на Талмуда. В периода на Синедрион в града са съществували 18 синагоги. През 1993 година е разкрита синагога с традиционните за нея атрибути – знаците на Зодиака, сцени от живота на Авраам, праотеца на еврейския народ,Менора, шофар, плодове и геометрични фигури. Намереното указва за византийски период, заради наличието на надписи на арамейски и гръцки езици.
Горещо препоръчвам на всички посещаващи Израел , да се насладят на древното и неувяхващо изкуство.

Религия за атеисти

Даже ако религията е неспособна да обясни съвременния свят, ние пак чакаме носещото от нея емоционално удовлетворение. Още френските революционери са знаели, че установяването на нов порядък ще включва в себе и религията. Даже атеистите са приемали, че на хората в своя живот са нужни утешаващи ритуали и тържества, одобрени свише. Всички са търсели алтернатива на Всевишния, въпреки фундаменталното противоречие – между възгледите на образовата класа, виждаща множество несъотвествия в християнското учение и нуждата от напътствие и смисъл на ежедневното съществуване.
Това противоречие, между неубедителността на религията и нейното емоционално удовлетворение остава неразрешено и до ден днешен.
В резултат от съвременното развитие на производството, техниката, културата просветените провъзгласиха смъртта на Бог, а след това започнаха да се вълнуват – с какво ще запълним тази празнота, може ли без религия въобще?
Интелектуалци и свободни от религията люде започнаха да предлагат практически идеи, как светското общество да се учи от религиозните институти, при това да отхвърлят тези институти като дискредитирани в интелектуално отношение. Религиозните авторитети пък се опитват да докажат, че религиозното мирозрение е нужно да се изпълни човешката съдба със смисъл.
Поводът да напиша тези редове е книгата на американеца Алек Розенберг, в която той твърди, че вероученията са опасни заблуждения. Според него, естествените науки ни съобщават всичко, което трябва да знаем за реалния свят, или както той се изразява –«физическите факти фиксират всички факти «.
Вдъхновените сюжети на религиозните книги са нужни на душата да побеждава съблазните и да противостои на злото. Но във Вселената, в чисто физически смисъл у нас няма свободната воля, която да ни позволява да избираме между доброто и злото, и не съществува обективна морална истина, няма го Вечното «Аз» да направи този избор./ всичко е електрони, протони, неутрино и тем подобни/.
Следователно физическите факти довеждат до нихилизъм – вяра в това, че живота е лишен от смисъл. Представата, че не ни е нужно нищо, което да придава смисъл е още една илюзия. Не трябва да се опасяване, че замяната на религията ще ни доведе до морална деградация, защото като социални животни достатъчно сме развити, за да се отнасяме достойно един с друг.
Неговият опонент – Гевин Флат пише, че света е пълен с неразгадани тайни, което го прави още по тайнствен. За него е особенно важно да преживеем с опита на религиозната практика. Нейното отражение на вярващите, обърнали се многовековната мъдрост е най добрия отговор на предписанията на Розенберг.
Трети път между тези две крайности, трябва да бъде компромис между научните истини и преживяната реалност на битието. Защото нас не ни вълнуваа съществуването на Христос или Непорочната Дева, а това, че сюжета говори за човешка природа, а християните имат нужда одобрение, нежност и човечност. Църквата никога не се отказвала да бъде пастир – в отличие от светските институти и учреждения, които могат да бъдат безразлични към чаянията на народа. И хората се учат от религията, като не се стесняват да признаят своята нужда от емоционална подкрепа.
Да вземем например университетите, където хуманитарните науки дават знания, откъснати от другите дисциплини. Лекциите трябва да бъдат като проповеди, да учат как да дадем отговор на жизнени въпроси, как да преодолеем егоизма, как да се свържем с природата.
Такава идея е например е светски аналог на юдейския Ден на покаянието /Йом Кипур/, когато можем да поискаме прошка от тези, които сме обидели или наранили.
Заимстването на добри идеи от друга вяра се явява почтенна религиозна традиция. Великите вероучения не се стесняват да взаимстват ритуали, светии или митове от предшествуващите ги религии – даже Пасха и Рождество Христово, два важни празника на християнството са обновени версии на обреди, съществували до тях. Светските общества трябва без стеснение да приемат всичко добро от религиите и техните последователи.
А това е вече нов култ – култ на Разума.

Бог – вяра и съмнение

Много юдейски и особено християнски теолози в средните векове са правили опити да доказват съществуването на Бог. Ясно е, че ако на някой се бе отдало, повече не бихме говорили за вяра в Бог. Вярата винаги предполага недостатъчно и убедителни доказателства.

«Веднаж нееврей пита раби Корхи: «Защо Бог решава да говори с Мойсей чрез обикновен храст? Защо не по голямо дърво?»
Раби Кархи отговаря: «Ако това бе кедър или дъб, ти би питал същото, но за да ти отговоря, ще кажа, да се знае, че Бог е навсякъде, даже и в бодливите храсти!»

Еврейските религиозни авторитети говорят, че тайната на съществуването на еврейския народ най- добре се обяснява със съществуването и вярата в Бог. За тях, в световната история само евреите успяват да се съхранят в течение на четири хилядолетия. Няколко пъти се разсейват по света, живеят под робство, прогонвани от много страни, но евреите продължават да съществуват, да почитат своите предци, живяли преди 1600 години преди новата ера, живеят на тази земя, както и 1000 години до новата ера, говорят на същия език и вярват в един и същ Бог.
«Когато другите народи от древността са търпели поражения, те признават поражение на своите богове. Евреите и в своето поражение са виждали триумф на своя Бог.» Абба Илел Силвер
*********************************************
Когато държавите от древният свят са губили войни, техните граждани са приемали религията на победителя, вярвайки, че победата са завоювали техните Богове. Възможно, затова нито една древна религия в Близкия Изток, освен юдаизма не доживява до новата ера.
Древните евреи са считали, Бог им изпраща врагове, за да ги накаже за греховете. Затова никога не са приемали Боговете на победителите. Вместо това, започват да вярват още по- силно в Бога на Израел, защото , ако се разкаят, Господ Бог ще ги върне в земята на Израел и ще възстанови тяхната слава.
«Египтяни, Вавивонци и Перси се издигаха, запълваха планетата със звуци и великолепие, а след това се превръщаха в сън и изчезваха...След това дойдоха гърци и римляни, устроиха голям шум – но и те сега ги няма. Други народи идваха на тяхното място и за някакво време високо носеха факела, но сега той угасна и те стоят в тъмнината или изобщо липсват...Еврея видя всички, победи всички и остана, такъв какъвто беше...Всичко е смъртно, освен еврея. Всичко отминава, той остава. Какъв е секретът на тяхното безсмъртие? / Марк Твен – есета/
********************************************
В повечето случаи за вярващите евреи, основен момент на религията се явява съществуването на Бог, а не наличието на задгробен живот. След вярата, че съществува добър и всемогъщ Бог, наличието на живот след смъртта вече се подразбира. Единственото обяснение, че Бог позволява да има толкова страдания и несправедливости, може да се обясни само с увереността за наличието в друго измерение битие, където всеки ще получи по заслугите.
Странно, че Тората не съдържа никакви указания за съществуването на задгробен живот. Възможно причината да се крие, че петте книги на Тората са написани след освобождаването на евреите от египетско рабство. Там, главно достижение на фараоните е било построяване на огромна пирамида и главната книга на египтяните – Книгата на мъртвите, отразява тяхното отношение към смъртта. Възможно заради това, в Танаха не се повдига въпрос за задгробния живот: съвършенно ясно става, че ако той стане централен в религията, то вниманието на хората ще бъде отвлечено от задълженията им на този свят.
В Талмуда се говори с твърдата увереност в задгробния живот, но евреите по- малко вярват от християните за наличието на друг свят.
****************************************
Законът за кашрута позволява да се употребява месо, само ако животното е убито с един бърз удар, предизвикващ мигновенна смърт. Продължителното страдание на животното прави месото негодно за ядене, некашерно. Шойхет – човек, занимаващ се с ритуално убиване на скота, се старае да направи смърта на животното бърза, като се ръководи от морални и икономически съображения, а най- вече религиозни. Така е написано в Тората, така трябва да бъде.
Затова животно, убито по време на лов, не се счита кошерно. Това слага отпечатък на еврейската менталност и в наши дни ловът в Израел не е популярен.
В Танаха са описани два рая – Eдем, в далечното минало и в епохата на Месията/ Машиях/, в бъдещето. В «Книгата на книгите» не се намира достатъчно информация за тези места, но се говори, че животните отново ще станат тревоядни.
В началото Бог забранява на хората да ядат месо, но след това разрешава. Много поколения след Адам и Ева, света потъва в зло, и Бог решава да унищожи всички, освен праведния Ной и неговото семейство.
«Всичко което се движи, което е живо, да ви бъде за храна. Само жива плът, и кръвта не ядете.» Вавилонски Талмуд
Как да обясним този преврат? Тората не дава обяснения. Но в резултат се изменя природата на отношенията между човек и живия свят: животните започват да се страхуват от човека.
Обаче сега се разрешава да се употребява месо за храна, но без кръв. Човекът има право на храна, а не на живот. Затова кръвта – символ на живота, трябва да изтече. Тя трябва да се върне на Вселената, на Бог.
Ето защо кашрута изисква кръвта на всяко животно напълно да изтече, за да стане месото годно за употреба.

Може ли да се лекува нееврей в събота?

Духовният лидер на партията «ШАС» Овадия Йосеф доста често си позволява скандални заявления, разчитани да привлече вниманието на пресата. Равинът публикува религиозно постановление – “фетва», предписваща лекарите - евреи «със всички сили да отклоняват от оказване на медицинска помощ на неевреите в събота». Според него «еврейски доктор може и трябва да използва благовидни методи – например, че е бил зает с друг болен, еврей».

В друга бележка писахме, че нарушаване светостта на съботата, заради спасяване на човешки живот е формулирано в Талмуда по следния начин:

«Нарушаване съботата, за може след това да съблюдава много съботи» /Йома 856/.  Объркано и неясно. Нееврея не е длъжен да съблюдава съботата, следователно не следва да се нарушава съботния отдих заради него. На практика обаче, вече в Средните векове, равините разбират, че ако се откаже медицинска помощ на нееврей в събота, може да се развихри антисемитизъм. Ако стане известно, че еврейски доктор отказва да помогне на нееврей, и същото време лекува еврей, това ще провокира истинска ненавист, която може да бъде заплаха за всички евреи.

Някои равини отиват и по далеч: заявяват, че сега не съществува Синедрион / Висш Съд/ и е невъзможно да се замени неудачната талмудическа формулировка. Обаче, в бъдеще, когато се събере Висшия Съд, той ще приеме друга формулировка:  «Нарушаване на съботата, за да можем после да съблюдаваме заповедите, възложени на нееврея». Отново неразбираемо, само и само религиозните лекари да не обслужват неевреи в събота. От формална гледна точка имаме ситуация на свободен избор: както и да постъпи доктора, винаги може да  се позове   на религиозен авторитет и неговите постановления.

По съботите, така или иначе , медицинските учреждения в Израел се обслужват от светски доктори, и то предимно с  руски, етиопски и арабски корени, така че постановлението на равина Йосеф касае само религиозни медицински лица. Не се наемаме да твърдим, как би постъпил религиозен доктор, ако в събота пред очите му нееврей започне да бере душа.

Равинът Йосеф иска да живее с Бог, в очите на който святостта на съботата е по - важна от живота на милиарди, създадени «по образ Свой, по образ Божий». В такъв Бог той вярва, в такава вяра той учи последователите си. Остава да се надяваме, че докторите ще намерят друг галахически авторитет, докато не е станало късно.

Ку Клукс Клан и евреите

През 1913 година Лео Франк, известен в Аталанта еврей, бил задържан за убийството на четиринадесетгодишната Мери Фейгън, работничка в неговата фабрика за моливи. Против него е имало малко улики, но обвинението щателно скрива всичко, което говори в негова полза.

Арестът на Гранк предизвиква вълна от антисемитизъм в Аталанта. По време на съдебният  процес тълпата под прозорците крещи, както по времето на Исуса :»На бесилката !На бесилката!»  След произнасяне на присъдата, съдебните заседатели споделят, че са се страхували да произнесат оправдателна присъда, за да не се подложат на линчуване. Върховният съд на САЩ не се намесва и решението за обесването на Франк остава в сила и в ръцете на губернатора Слейтон. Въпреки, че му обещават място в Сената на САЩ  в случай на смъртна присъда, губернатора провежда щателно разследване и се убеждава в невинността на Франк. Заменя смъртната присъда с доживотен затвор и това му коства политическата кариера.

«Две хиляди години назад друг губернатор се умива ръцете и отдава еврея на тълпата.Този губернатор го проклинат и досега. Ако днес още един еврей се окаже в могилата, заради това, че не съм изпълнил своите обезателства, аз цял живот ще се  виня за неговата смърт и не ще мога да измия кръвта от ръцете си.

                                                           /Губернатор Слейтън,21 юни 1915 година/

Няколко месеца по късно тълпа, с няколко висши съдии, бившия шериф и свещенник измъкват Франк от затворническата килия и го линчува. През 1982 година, след 69 години, 83-и  годишният Алонзо Ман признава, че е видял чернокож мъж да влачи тялото на момичето в деня на убийството, но не се намесва по настояване на майка  си.

През 1986 година Аталанта обявява за посмъртна реабилитация на Лео Франк.

Забележителното в случая, е че делото Франк довежда до създаването на две диаметрално противоположни огранизации: Антидифамационната Лига на евреите* «Бней Брит» и «Ку Клукс Клан».

*Дифамация – клевета, навет, необосновано обвинение

Има Бог в леглото?

Еврейското религиозно право отрича двойните стандарти. Обаче тези двойни стандарти се проявяват така отчетливо и силно в законите на прелюбодеянията от времето на Талмуда.

Отношенията между мъж, женен или не, с омъжена жена винаги са греховни. Ако жената обаче не е омъжена, то мъжа може да се омъжи за нея. Дори ако той е женен, Тората позволява полигамия. Затова женен мъж може безпрепятствено за влиза във полови контакти с неомъжена жена, и такива отношения не се считат прелюбодеяние. Омъжената жена може да има контакти само със  своя мъж.

Наказание за прелюбодеянието, съгласно Тората, се явява смъртното наказание. Но за произнасянето на такъв вердикт са необходими няколко условия, които го правят безсилен. Например: необходимо е двама свидетели да са знаели за престъплението и отрано да са известили прелюбодейците. Затова се приемат по леки наказания:

- прелюбодейката не може да остане при своя мъж и се забранява да се жени на любовника,

- детето, заченато от такава връзка се счита «мамзер» и може да встъпва в брак само с други «мамзери».

Жестокостта на тези закони заставят равините, даже в очевидни прелюбодеяния да отричат, че то е било осъществено. В «Шулхан Арух» например се говори, че ако жена ражда дете година след отплаването на мъжа на далечно плаване, просто се решава, че жената е имала много дълга бременност!!

В семейният живот, равините от времето на Талмуда са считали, че жената по трудно изявява своите сексуални желания, и затова са съставили «програма- минимум» за сексуални отношения, основани на професията на мъжа:

«За неработещите – всеки ден. За работещите – два пъти в неделя. За водачите на камили – веднаж в месеца. За моряците – веднаж на шест месеца.» /Мишна,Ктубот 5/

Поразително, че мъжкият шовинизъм в половия живот, равините съчетават с уважение към женската сексуалност и дават следния съвет:

«Тези, които се сдържат по време на половия акт, за да достигне жената първа оргазъм ще имат деца от мъжки пол/ т.е, може да се предполага, че ако мъжа достигне първи оргазъм, децата ще са от женски пол/» Вавилонски Талмуд, Нида 316/

И няколко бележки от Новият Завет

Исус учи: «Вие сте чували, какво са казали древните: не прелюбодействай. А аз ви казвам, че всеки, който гледа на жената със желание, вече е прелюбодействувал в своето сърце.» / св. Матей, 5:27,28/

Тази фраза ми напомня предизборната кампания в САЩ, на която кандидата за президент Джими Картер призна пред «Плейбой», че много пъти се изпълвал с влечение към разни жени и затова се чуствува прелюбодец. Това не попречи да бъде избран за президент, защото ако следваме стандартите на Исуса едва ли ще се намерят и дузина мъже, който да не са прелюбодейци.

В юдаизмът са важни постъпките, а не мислите. Затова Заповедта гласи-  «Не прелюбодействувай» - има се предвид самия полов акт.