Шпионаж в стил Холивуд

Арнон Милчан, холивудски продуцент с израелски произход, дълги години е бил таен агент на израелското разузнаване, закупуващ оборудване на ядрения реактор в Димона.
В книгата на Меир Дорон и Йосеф Гелман «Тайният живот на Арнон Милчан» се разглежда неговата близост до израелските премиери, американските президенти и холивудските звезди. Дълги години той отрича своята връзка с израелското разузнаване и чак сега новоизлязлата биографична книга потвърждава този факт.
Главен източник на информация за книгата е сегашният президент на Израел Шимон Перес. Като министър на отбраната на Израел през 60 те години на миналия век привлича Милчан за работа в секретно подразделение на службите, занимаващо се със технически шпионаж, закупуване и доставка на технологии и материали за ядрената програма на Израел. Своята работа прикрива с фирмата «Братя Милчан», която още по времето на британския мандат над Палестина се занимава с химически продукти.
Според авторите, Милчан и шефа на подразделението Блумберг осъществяват контакти и с южноафриканското разузнаване и висши служители и закупуват уранова руда и съоръжения. В замяна Израел снабдява Южна Африка с оръжие и програми за разработването от режима на апартейд ракети и ядрено оръжие.
В САЩ Милчан закупува медицинско оборудване с двойно предназначение от фирма “Wilco”, чийто главен директор Ричард Смит е арестуван, разследван и пуснат под гаранция. Но успява да се измъкне и се настанява в Европа. Просрочват се съобщения, че се намира в Израел, но през 2001 година е арестуван в Испания. Съгласява се да се върне в САЩ и е съден на затвор, но през 2005 година е освободен. Федералното бюро на САЩ започва разследване и на Милчан, но до обвинение не се стига, заради връзките му с президента на САЩ Роналд Рейган и Шимон Перес.
Книгата цитира Милчан, че никога не е работил за пари и е извършвал услуги за разузнаването с единствената цел да помага на младата еврейска държава.

През 80 те години на миналия век заминава за Холивуд и започва да прави филми в сътрудничество с Мартин Скорсизи и Серджо Леоне. През 1991 година основава частна фирма за производство на филми «New Regency”. До сега е произвел над 100 филма, вкючително «Хубава жена» с Ричард Гир и Джулия Робертс, «Мистър и мисис Смит» с Брад Пит и Анжелика Джоли, «Тайните на ЛА» и много други.

Може ли времето да бъде свято?

За евреите календарът е необходим както в ежедневието, така и в религиозния живот, за се определят времето на празниците и ритуалите. За тях вътрешният смисъл на всичките 613 заповеди на Тората, които обхващат практически всички многообразни човешки проявления, е да прецени всички аспекти на живота и да им предаде святост. Затова голямата част от заповедите те изпьлняват с помощта на различни физически атрибути и спомагателни предмети.
Особенността на заповедта «освещаване на месеца» например, се състои в това, че тази заповед касае такава тънка материя като времето, когато деня и нощта сменят своята природа и стават святи. С това тази заповед се отличава от другите, при които святостта се отнася към определен предмет, който се използва за изпълнение волята на Твореца.
За мен природата на времето е непозната материя, опитвам се популярно да предам проблемите на юдейската религия и търсенията на религиозните авторитети. Течението на времето е загадка, занимаваща умовете на човечеството, а самото време винаги се е считало неподвластно на човек и не е в неговата власт да го ускори или забави. И въпреки това юдейската религия твърди, че Всевишният е дал правото да се изменя времето и да се напълва със святост.
Когато Сангедрин/1/, на основата на двама свидетели обявява началото на новия месец/Рош Ходеш/, самото време за евреите изменя своята природа. Всички изменения стават в резултат на човешката намеса, благодаря пълномощията на Твореца. Така възниква нова реалност: свято време, «привързано» към Тората и заповедите.
През 20 век благодарение открития във физиката става ясно, че времето също е подложено на изменения, може да се ускорява и забавя. Засега , според религиозните авторитети има няколко неща святи : земята на Израел, синагогата , местото за изучаване на Библията, наречено ешива.....
А също и определени периоди от времето, свързани с изпълнение една или друга заповед: Събота,Нов месец, Празници. Но в бъдещето целия свят ще стане място за Божественната светлина и времето ще стане свято.
Както е казано в Библията: «И каза Бог: да бъдат светила на небосвода, за да разделят деня от нощта, и да бъдат знамения за времето, за дните и годините». В основата на календарите, използувани от голямата част от човечеството лежи слънчевия цикъл, а в основата на еврейския – лунния, и за това е казано, че народа на Израел отчита времето по луната и се уподобява на луната./2/Годината има 354 дни, а календара има 19 годишен цикъл, след 7 години се добавя месец, за да съвпаднат празниците със съответния сезон.
В началото са били сътворени две светила: «И създал Бог две велики светила, голямо светило за владение на деня , и малко светило за нощта и звездите». Евреите вярват, че в бъдеще двете светлини ще се изравнят и ще са съпоставими. «И да бъде светлината на Луната такава ярка, като светлината на Слънцето, както е било по време на Шесте дни на Творението.Това ще стане, когато изчезнат всички духовни сокрития, Божествената светлина ще се прояви в пълна сила и ще запълни света със светлината на Тората».

1 – Сангедрин – юридически и религиозен авторитет сред евреите,интерпретира религиозни текстове
2 – В същност еврейският календар е лунно-сльнчев, защото отчита, както видимото движение на Слънцето, така и фазите на Луната. Гражданият календар се явява чисто слънчев, а мюсюлманския отчита само лунния цикъл.

Религиозен диктат

Религиозните фанатици в Израел настояват религиозния закон да стои по високо от светския и служителите на религиозния култ  да не са подсъдни за своите деяния от светския съд.

Превръщането на Израел в държава на Галаха/1/ е равносилно на кастрация на неговата демократична система: страната ще се превърне във втори Иран, управлявана от аятоласите на юдаизма.

Равин от Цфат, държавен служител, издава постановление за забрана за даване под наем на квартири на арабски студенти, учещи в медицинския колеж в града. Група интелектуалци подават жалба до генералния прокурор, но той половина година не намира време да разгледа  жалбата и няма прокурорско решение.

Тази неделя бе арестуван равин Дов Лиор. Началото на този скандал бе издадената преди година книга на равина Ицхак Шапира «Царска Тора», където автора препоръчва убийства на гоите/  невреи /. В ситуация на непрекъснати войни и противопоставяния с арабите, евреите са в постоянна опасност и им се разрешава да лишават от живот, всички, които не са евреи. Според авторът, не само се «разрешава», но и се «препоръчва» да се убиват не само вражеските войни, но и тези, които го поддържат или «вдъхновяват».Религиозната препоръка е да се лишават от живот и мирни жители, ако така се получи превъзходство във войната. Но истинска буря предизвика абзац от книгата, в който се казва, че могат да се убиват и деца, ако е известно, че когато пораснат могат да причинят вреда !!!!!

Всяка написана от равин книга трябва да получи одобрение от четири други религиозни авторитети. Този «шедьовър» получава одобрение и сред тях е равин Лиор. Полицията започва разследване и на многоброийните покани равин Лиор не се явява, следва арест. Стотици религиозни заселници на палестинската земя устройват демонстрации и погроми в защита на равина, плюят на закона, затварят пьтища и се сражават с полицията.

Въховният съд не намира време да разгледа жалбите и да усмири протестите, но намира време да се произнесе за събаряне на палестински домове като «възмездие за терористична дейност», да разреши «умерени насилни средства» при разследване на полицията,разрешава строежа на «разделителната стена между палестинци и евреи»!!! Понякога, под давлението на привържениците на мира и левите сили издава разрешения за събаряне на «незаконни строежи от израелски граждани на окупираните територии», забранява «ликвидацията на терористи, ако има опасност за живота на мирното население» и други. Всяко едно такова решение се посреща на нож от десните, но за този антагонизъм има по- дълбока причина.

За разлика от съвременното християнство, но почти като в исляма, юдейската религия е не просто отношения на човек и Бог, но и човек с човек. Юдейският закон обхваща всички сфери на обществения и частния живот, поради което за правоверния юдей, европейските принципи на отделянето на религията от държавата е анатема.

Но когато юдейският закон, по подобие на Шариата, влиза в противоречие с израелския светски закон, кой от тях е главния? Дали демократичният закон, приет от Кнесета, който може да бъде изменен по волята на народа или закона, даден от Всевишният на планината Синай за вечни времена и не може да бъде изменен?/освен да се тълкува по разному/

Религиозният фанатизъм държи религиозния закон да стои по-  високо от светския и религиозните служители да не могат да се подчиняват на светски съд. И вече много години, когато Върховния съд произнася противно на религиозните постулати решение, равините събират многохилядни демонстрации на протест. Дълго време религиозните представители в Кнесета, техните професори и политици подкопават добросъвестността, независимостта и правомощията на Върховния съд на Израел!

В това е проблемът! Генералният прокурор счита книгата призив за убийства и насилие, а равините, вмешателство в дебатите по въпросите на вярата. Между двете позиции не може да има никакъв компромис.

1 -Галаха – юдейско право,закони на юдаизма,регламентиращи религиозния,семейния и обществения живот.

Подобни материали:

 http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/10/blog-post_04.html, http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/09/blog-post_21.html, http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/08/blog-post_368.html

Светини еврейски,светини арабски,светини християнски



Храмовият хълм с Купола на скалата,джамията Ал Акса и Стената на плача



Храмов хълм, Мориа, Хаар абайт. Тук Авраам, праотецът на еврейския  народ се готви да принесе в жертва своя син Ицхак, тук цар Соломон построява  Първия Храм за богослужение. На същото място , завърналите се от вавилонски плен евреи построяват Втория Храм. Тук Ирод Велики, построява великолепно съоръжение, славата на което, не угасва и до ден днешен, Исус Христос от Назарет чете своите проповеди, от тази скала  Мохамед се възнася на небето на своя кон....

Няма друго място на земята, където за много хилядолетия така се заплитат традиции и религии, политика и история , че даже и на Месията, когато пристигне, ще бъде трудно да разплете това кълбо от противоречия.

Засега Храмовия хълм се намира под властта на Израел и нито един камък не може да се премести без негово разрешение. Евреи не се допускат, само съпроводени от полицаи. Като турист можете да посетите само при изключителни случаи , и то придружени от екскурзовод, като преминете обичайната процедура за проверка на личния багаж. Не може да се носи оръжие и религиозна литература, за да се избегнат религиозни провокации.  Девет врати водят към Храмовия хълм, някой от който са затворени още от времето на Салах ад Дин. Характерна особеност на строеж на тези врати е византийската архитектура като триумфални арки. Обикновен жител на Иерусалим или гост на столицата може да попадне тук само чрез вратата, вдясно от Стената на плача. Храмовият хълм е открит ежедневно без петък и събота. Свободно преминаване през останалите врати е разрешено само на мюсюлманите.

В  съвремието мюсюлманите отричат наличието на еврейски храм на хълма, защото все още не са намерени убедителни доказателства. Архелогически доказателства не съществуват, защото никога не са правени разкопки, но в Корана съществуват многочислени упоменания за еврейския Храм.



Ал Акса



Мюсюлманската джамия Ал Акса е построена в южната част на Храмовия хълм, на местото, където Ирод Велики удължава площадката  за строеж със  строителни отпадъци и земя. В Корана, по мнение на специалистите, няма упоменаване за Йерусалим. Написано е само, че Мохамед с верния му кон Ал Бурак прилетял от Мека на Ал Акса, което се превежда като «на края», в смисъл далече.  И този «край» се упоменава в Корана само в коментариите. И ако двете по стари  религии – християнството и юдаизма считат Йерусалим за свой свят град, защо исляма да остане настрана?

В строителството на религиозни съоръжения в Светия град има и две достатъчно важни причини- замяна на Мека и Медина, която не се намира в ръцете на халиф Муафиа и той построява алтернатива на светата скала в Мека. Втората причина е в конкуренцията с християнска Византия. Юдаизъмът през това време никой на зачита, затова и двете ислямски религиозни съоръжения ; Купол на скалата и Ал Акса са построени по образ и подобие на византийския Храм на християнството. Куполът на скалата е ротонда около святото място,  Ал Акса- базилика, зала за молитви, а между тях обширен двор. В християнският Храм е съществувал двор, по късно покрит от кръстоносците.



Купола на скалата



Куполът на скалата е такъв, какъвто е бил построен, почти без изменения. Затова джамията Ал Акса , построена с арки от цар Ирод всеки път страда от силни земетресения, както през 8 век, когато е разрушена напълно. Самото здание силно напомня католическите здания в Италия. Кръстоносците също оставят своя символика, както при баптистерията / място за кръщаване на нови християни/ със своята вяра, че тук е стоял двореца на цар Соломон.

Мюсюлманите считат, че на това място Мохамед се моли преди да полети със своя кон. В Купола на скалата стените са изписани с цитати от Корана. Най- често срещаните: «Бог е един, а не два и не три «,»Бог не е роден, той няма син....»  Странно обаче, че няма запис за възнесението на Мохамед.  Възможно, традицията за възнесението на Мохамед, възниква след като е построена джамията?  След последната интифада, предизвикана от посещението на министър- председателя на Израел по това време Ариел Шарон на Храмовия хълм не се допускат нито израелтяни, нито гости на Йерусалим.



Някога тук са били конюшните на Соломон



Близо до Куполът  на скалата се намира неговото намалено копие. По една от версиите, халиф Ал Малик преди строителството заповядва да се построи намалено копие, но построения модел никога не е имал стени, а обладава много любопитна особенност: когато стоите  по средата можете  да говорите много тихо, а се чува достатъчно добре!  Ако говорите гръмко, ще се чува на целия Храмов хълм.  И още нещо- в центъра на беседката през цялото време духа вятър, направете една крачка встрани, вятъра стихва!

Там, където Храмовият хълм граничи с арабските квартали има немалко добре съхранени здания от периода на мамелюците, които са строили религиозни школи за изучаване на исляма.Традиционната мамелюкска архитектура е много красива, съчетанието на различни  цветове и придават необичайна нарядност.

Тайните на еврейското религиозно писмо



Фото: Хаарец и AP



В еврейската калиграфия има две основни направления: сефарадско/ източно/ и ашкенази /европейско/.

Сефарадската калиграфия е бърза, ритмична, строга, без излишества. За писането в такъв стил е необходимо  само тръстиково перо. Намира се в специализираните магазини за «софери»- преписвачи на свещенните за евреите текстове на Тората. Тръстиковото перо се разтваря, обрязва се приблизителна 1 сантиметър под наклон и в разреза се поставя косъм от брада! ! /косми от косата не подхождат, прекалено са тънки/.

За ашкеназийското писмо е нужно перо от птица, желателно летяща, която не хранена насилствено във фермите. Перата от такава птица са здрави и гъвкави.Когато евреите са изгонени от Испания или се преселват от Източна Европа в Германия, там не намират добри тръстикови пера и приемат писане с птиче перо.

Религиозният закон предписва писане на свещенни текстове на кожа от кашерни животни – кози, крави, овце. На птича кожа не се пише, перата растат през кожата и написаните букви не са цели, а това е забранено от законите на писането.Кожа за писане бива два вида, при сефардите- добра по дебела светло сива кожа и тънка кожа при ашкеназите от външната част на кожата след изчистване на вътрешния слой.



Фото Уикипедия



Главният компонент на мастилата са орехите на дъб, растящ в Турция,като се добавят медни съставки,сажди,зелени орехи, ръжда от пирони и прочие вещества и техните комбинации са множество.Тези мастила бързо изсъхват и понякога се налага добавки от чай,спирт, оцет. В сухо време пергамента се огъва, наелектризира и трудно се пише. По време на «хамсин»/топли ветрове от пустинята/ изобщо не се работи.

Религиозните писачи на Тората трябва да се подготвят за писане, което включва ритуално умиване в басейн, наречен «микве», отказ от слушане на последните новини, били те религиозни или светски ,чисто съзнание. Имах възможност да разговарям с такъв «софер», който , надявам се , с чисто сърце ми призна, че по време на писането на религиозни текстове чуствува своята ограниченост с сравнение с Абсолютното/негов израз/!!! Започва да чуствува сенки, движение и се вижда на протегната ръка от Авраам и Яков, на които да даде живот в нашия свят. Вижда тревожни лица от Ноевия Ковчег, когато потоците вода захвърлят кораба на сушата!!! Навярно това се е случвало и с Пророците, които не са могли да задържат,това, което Бог е искал да каже на хората. И всичко това се е излива в написан текст, продиктуван от Всевишния!

Подобни текстове: http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2011/02/blog-post_15.html

Самаритянско жертвоприношение на Гризим

Светски и религиозни, леви и десни, евреи и араби, израелска армия и доброволци от Международния Червен Кръст – много и разнообразни люде пристигат на самаритянското жертвоприношение по време на Песах /Пасха/, където се спазват точно заветите на праотците от преди 3000 години.

Две недели преди изхода от Египет, Господ Бог заповядва на Мойсей и Аарон: «Първи да бъде среди месеците и начало на месеца. Кажете на синовете Израелеви, на десетия ден да вземат по едно агне по семейства и нека да се съхранява до четиринадесетия ден на месеца; нека тогава да го заколят на собрание на Израел. Нека да изядат неговото месо, в тази вечер, изпечено на огън – с пресен хляб и горчиви треви.....и не го оставяте за утре, останалото изгорете на огън.....А когато децата ваши попитат, кажете им- това е пасхална жертва за Господ наш, когато порази египтяните, и домовете наши запази.» /Изход 12:3,13/

Съвременните самаритяни са потомци на древните, живяли в Самария  преди 2000 години. Самите се считат потомци на коляното на Йосеф, а юдеите, завърнали се от плен в 6 век до новата ера от плен в Асирия, ги считат, народ, преселил се в земите на Палестина от Асирия. Така че, според съвременните израелтяни, самаритяните не са достатъчно чисти евреи, защото не признават светостта на Йерусалим и не са участвували в строителството на Вторият Храм. Вместо Храмовият хълм в Йерусалим считат за свято място планината или хълма Гризим.Същият хълм, за който говори Мойсей:  »Да бъде, когато Господ твой, те заведе в тази земя, за да я овладееш, да дадеш благословение на планината Гризим, а проклятие на планината Ейвал.»/Дварим 11/

Народът на Израел под управлението на Йешуа Бен Нун точно изпълнява този завет: «Цял Израел, неговите старейшини, неговите водачи са застанали от другата страна на Ковчега на Завета против свещенниците- левити и коренни жители, половината против планината Гризим, а другата половина против планината Ейвал- както каза Мойсей.»

Самаритяните считат, че жертвеника е бил построен на хълма Гризим. Те не участвуват в еврейските въстания против Рим. По време на Византия в Сирия –Палестина са живеели 5 милиона самаритяни, но момента на създаване на държавата Израел остават около 100 души.а сега около 700. Войните и жестоките завоеватели почти унищожават този народ. А те са били готови да умрат, но да съхранят вярата на праотците. Малка част от тях се заселват в Хулон, а другата остава в селото Кирият Луиза под Шхем. Три пъти в годината се изкачват на планината Гризим и извършват точно всички обряди, завещани от праотците и записани в Тората.

На Песах/ Пасха/ главна традиция е жертвоприношение. Запалват се огромни огньове, агнетата търпеливо чакат и като че ли  осъзнават почетната мисия, която им се възлага. Появяват се старейшините на самаритянската община, всички облечени в бяло, отправят молитви и на края се принасят в жертва агнетата с общо ликуване. Всички се прегръщат, целуват и мажат лицата си с капки кръв. Опитни ръце приготвят месото, изваждат всички жили и вътрешностите, забранени за ядене и ги изгарят на централния огън. Готовото месо се нанизва на колове и се изпича в ями, които се закриват с решетки и мокра земя. Без достъп на въздух огъня започва да гасне и след три часа месото е готово. Докато се пече месото, се отварят вратите и всеки може да пообщува със самаритяните.

Думата  «самаритянин» / или шомроним на иврит/ произлиза не от Шомром/Самария/ , а от думата «шомер»/ пазач,съблюдаваш Божите Заповеди. Летоброенето за тях е от пристигането на евреите на тази земя, а не от Сътворението на света. Самаритяните съхраняват най древната книга Тора, написана от 4-то поколение коени след Аарон. Лондонският музей им предлага 5 милиона паунда,самаритяните не се съгласяват. Сегашният Коен е пряк потомък на Аарон след 142 поколения.

Йуда Искариот и съвременните "сикарии"



Ясер Арафат и водача на Натурей Карта Хирш



Евангелският персонаж Йуда Искариот често описват като «Йуда Сикарий». Тези сикарии по времето на антиримското въстание са убивали евреи, сътрудничили с окупационната власт. И самите римляни, разбира се! Под  плаща сикариите са носили къс римски нож – на латински «сика». Сикариите често се споменават в Талмуда, но винаги са отрицателни герои. Юдаизмът въобще се отнася  негативно към  евреи, убиващи евреи. Смъртното наказание при евреите се е прилагало много рядко и е било съпроводено с много условия.

От време навреме сред евреите се появяват хора, които се наричат сикарии. В сегашно време ходят слухове, че през 70- те години на миналия век е съществува нелегална организация «Съюз на преторианците», поставяща си за цел взривяване на джамията Ал Акса /построена, според легендата на мястото на древния еврейски храм/ в Йерусалим и нейните членове са се считали последователи на древните сикарии.

Новите сикарии се появяват в Израел преди 5- 6 години и не са много известни извън ултраортодоксалния свят. Устройват безпорядки в Ашкелон против строителството на болница на местото на древни гробища. Властите уверяват, че костите не принадлежат на евреи, напразно напомнят, че Ашкелон е място за обитаване от филистимяните, но ултраортодоксите шумно настояват за спиране на строителството. Подобни безпорядки «новите сикарии» устройват и в Яфо, но те утихват след уверението, че там са открити кости на животни.

В светската преса обикновенно се пише , че организатори на тези безпорядки са членове на общината «Натурей Карта»,  но зад последните акции стои организацията «Сикарикин»/арамейското име на сикарии/, с не повече от 20-50 членове. Всички младежи, несъгласни със старото ръководство на «Натурей Карта», не придаващо внимание на уличните протести, с нов лидер рав Израел Меир Койфман. Тези ултраортодокси  сьществуват само на помощи от евреите в САЩ. Връх на тяхната дейност са  демонстрациите с изгаряне на израелския флаг в Деня на независимостта, с твърдението, че създаването на израелската държава е най -страшното престъпление на ционистите. Според тях не може да съществува държава преди да дошъл Месията.! Известна е тяхната акция против носенето на перуки от религиозните жени. В ултраортодоксалният свят е прието жената да бръсне главата и след това да носи перука, но така постъпват само малък брой жени от двора «Толдот Аарон».

Според мен няма никаква нова идеология в това противопоставяне, всичко се свежда до демонстрации, с единствената цел – събиране на помощи в САЩ. Там дворовете Мункач и Сатмар яростно  ненавиждат Израел, считат я държава на войнстващ атеизъм и винаги са готови да пожертвуват големи суми за антиправителствени демонстрации. Има и още една група – много по-' многобройна, присъстващи на демонстрациите, без особени възможности за религиозно образование/ за това се иска дарование, а не всички го притежават/. Така че, тази общност е бульона на безпорядките, устройвани от сикариите.

Има ли бъдеще за тях, ще се превърнат ли в израелски Талибан е трудно да се каже. Сега те настройват не само светските израелтяни против себе си, но религиозните от най -крупния двор на Гурските хасиди, а това вече е сериозно.