Самаритянско жертвоприношение на Гризим

Светски и религиозни, леви и десни, евреи и араби, израелска армия и доброволци от Международния Червен Кръст – много и разнообразни люде пристигат на самаритянското жертвоприношение по време на Песах /Пасха/, където се спазват точно заветите на праотците от преди 3000 години.

Две недели преди изхода от Египет, Господ Бог заповядва на Мойсей и Аарон: «Първи да бъде среди месеците и начало на месеца. Кажете на синовете Израелеви, на десетия ден да вземат по едно агне по семейства и нека да се съхранява до четиринадесетия ден на месеца; нека тогава да го заколят на собрание на Израел. Нека да изядат неговото месо, в тази вечер, изпечено на огън – с пресен хляб и горчиви треви.....и не го оставяте за утре, останалото изгорете на огън.....А когато децата ваши попитат, кажете им- това е пасхална жертва за Господ наш, когато порази египтяните, и домовете наши запази.» /Изход 12:3,13/

Съвременните самаритяни са потомци на древните, живяли в Самария  преди 2000 години. Самите се считат потомци на коляното на Йосеф, а юдеите, завърнали се от плен в 6 век до новата ера от плен в Асирия, ги считат, народ, преселил се в земите на Палестина от Асирия. Така че, според съвременните израелтяни, самаритяните не са достатъчно чисти евреи, защото не признават светостта на Йерусалим и не са участвували в строителството на Вторият Храм. Вместо Храмовият хълм в Йерусалим считат за свято място планината или хълма Гризим.Същият хълм, за който говори Мойсей:  »Да бъде, когато Господ твой, те заведе в тази земя, за да я овладееш, да дадеш благословение на планината Гризим, а проклятие на планината Ейвал.»/Дварим 11/

Народът на Израел под управлението на Йешуа Бен Нун точно изпълнява този завет: «Цял Израел, неговите старейшини, неговите водачи са застанали от другата страна на Ковчега на Завета против свещенниците- левити и коренни жители, половината против планината Гризим, а другата половина против планината Ейвал- както каза Мойсей.»

Самаритяните считат, че жертвеника е бил построен на хълма Гризим. Те не участвуват в еврейските въстания против Рим. По време на Византия в Сирия –Палестина са живеели 5 милиона самаритяни, но момента на създаване на държавата Израел остават около 100 души.а сега около 700. Войните и жестоките завоеватели почти унищожават този народ. А те са били готови да умрат, но да съхранят вярата на праотците. Малка част от тях се заселват в Хулон, а другата остава в селото Кирият Луиза под Шхем. Три пъти в годината се изкачват на планината Гризим и извършват точно всички обряди, завещани от праотците и записани в Тората.

На Песах/ Пасха/ главна традиция е жертвоприношение. Запалват се огромни огньове, агнетата търпеливо чакат и като че ли  осъзнават почетната мисия, която им се възлага. Появяват се старейшините на самаритянската община, всички облечени в бяло, отправят молитви и на края се принасят в жертва агнетата с общо ликуване. Всички се прегръщат, целуват и мажат лицата си с капки кръв. Опитни ръце приготвят месото, изваждат всички жили и вътрешностите, забранени за ядене и ги изгарят на централния огън. Готовото месо се нанизва на колове и се изпича в ями, които се закриват с решетки и мокра земя. Без достъп на въздух огъня започва да гасне и след три часа месото е готово. Докато се пече месото, се отварят вратите и всеки може да пообщува със самаритяните.

Думата  «самаритянин» / или шомроним на иврит/ произлиза не от Шомром/Самария/ , а от думата «шомер»/ пазач,съблюдаваш Божите Заповеди. Летоброенето за тях е от пристигането на евреите на тази земя, а не от Сътворението на света. Самаритяните съхраняват най древната книга Тора, написана от 4-то поколение коени след Аарон. Лондонският музей им предлага 5 милиона паунда,самаритяните не се съгласяват. Сегашният Коен е пряк потомък на Аарон след 142 поколения.

Йуда Искариот и съвременните "сикарии"



Ясер Арафат и водача на Натурей Карта Хирш



Евангелският персонаж Йуда Искариот често описват като «Йуда Сикарий». Тези сикарии по времето на антиримското въстание са убивали евреи, сътрудничили с окупационната власт. И самите римляни, разбира се! Под  плаща сикариите са носили къс римски нож – на латински «сика». Сикариите често се споменават в Талмуда, но винаги са отрицателни герои. Юдаизмът въобще се отнася  негативно към  евреи, убиващи евреи. Смъртното наказание при евреите се е прилагало много рядко и е било съпроводено с много условия.

От време навреме сред евреите се появяват хора, които се наричат сикарии. В сегашно време ходят слухове, че през 70- те години на миналия век е съществува нелегална организация «Съюз на преторианците», поставяща си за цел взривяване на джамията Ал Акса /построена, според легендата на мястото на древния еврейски храм/ в Йерусалим и нейните членове са се считали последователи на древните сикарии.

Новите сикарии се появяват в Израел преди 5- 6 години и не са много известни извън ултраортодоксалния свят. Устройват безпорядки в Ашкелон против строителството на болница на местото на древни гробища. Властите уверяват, че костите не принадлежат на евреи, напразно напомнят, че Ашкелон е място за обитаване от филистимяните, но ултраортодоксите шумно настояват за спиране на строителството. Подобни безпорядки «новите сикарии» устройват и в Яфо, но те утихват след уверението, че там са открити кости на животни.

В светската преса обикновенно се пише , че организатори на тези безпорядки са членове на общината «Натурей Карта»,  но зад последните акции стои организацията «Сикарикин»/арамейското име на сикарии/, с не повече от 20-50 членове. Всички младежи, несъгласни със старото ръководство на «Натурей Карта», не придаващо внимание на уличните протести, с нов лидер рав Израел Меир Койфман. Тези ултраортодокси  сьществуват само на помощи от евреите в САЩ. Връх на тяхната дейност са  демонстрациите с изгаряне на израелския флаг в Деня на независимостта, с твърдението, че създаването на израелската държава е най -страшното престъпление на ционистите. Според тях не може да съществува държава преди да дошъл Месията.! Известна е тяхната акция против носенето на перуки от религиозните жени. В ултраортодоксалният свят е прието жената да бръсне главата и след това да носи перука, но така постъпват само малък брой жени от двора «Толдот Аарон».

Според мен няма никаква нова идеология в това противопоставяне, всичко се свежда до демонстрации, с единствената цел – събиране на помощи в САЩ. Там дворовете Мункач и Сатмар яростно  ненавиждат Израел, считат я държава на войнстващ атеизъм и винаги са готови да пожертвуват големи суми за антиправителствени демонстрации. Има и още една група – много по-' многобройна, присъстващи на демонстрациите, без особени възможности за религиозно образование/ за това се иска дарование, а не всички го притежават/. Така че, тази общност е бульона на безпорядките, устройвани от сикариите.

Има ли бъдеще за тях, ще се превърнат ли в израелски Талибан е трудно да се каже. Сега те настройват не само светските израелтяни против себе си, но религиозните от най -крупния двор на Гурските хасиди, а това вече е сериозно.

Комунистическите тезиси на Барак Обама

Следва да признаем, че в историческа перспектива комунистите са играли най- важна роля в палестинското освободително движение. Те не само бяха ефективен противовест на исламистите, но от всички съставляващи на Организацията за освобождение на Палестина заемат най - конструктивна позиция по отношение на Израел.

Фоад Нассар



Този подход се формира благодарение един от първите лидери на палестинските комунисти Фоад Нассар. Още през 40 – те години на миналия век, въпреки заплахите на арабските националисти сътрудничи с евреите. През 1948 година посредничи за прекратяване на огъня между местните араби с военната израелска организация «Хагана». По късно, вече през 70 – те години заедно със Сулейман ал- Наджаб обявяват инициативата :»Палестинска държава в обмен на мир». Даже в годините на интифадата, Палестинската Комунистическа Партия признава Израел и призовава към създаване на държава в пределите на «Зелената линия». Фактически сегашният президент Обама повтаря тезисите на Компартията на Палестина от 70-те и 80 – те години.На този фон става ясен стремежа на Росия да повиши политическата тежест на бившите комунисти по време на разговорите в Москва през миналата седмица между главата на руското външно ведомство Лавров и представители на повечето палестински организации.
Бившите комунисти, които след краха на СССР се превърнаха в «Народна партия» се ползват с минимална подръжка /предимно интелигенцията/ от населението на Самария и Източен Йерусалим и не набират 3 % по време на изборите. Принудени са да търсят алианс с други политически сили, за да получат само едно място в Законодателния съвет на палестинската автономия.
Както и израелската, така и палестинската компартия възниква през 20 -те години на миналия век от емисари на Москва. Основните сили на комунистите се групират в Йерусалим, Рамалла, Шхем и Йерихон. В началото на 50- те години стават основа на Йорданската компартия, която поради преследвания на властите е принудена да действува нелегално.
След войната през 1967 година, членовете на партията, останали в Самария и Юдея образуват Палестинската комунистическа партия. Ръководството на Организацията за освобождения на Палестина се основава в Ливан, но в нейните звена на териториите се включват и комунистите и тяхната роля не се нрави на ръководството на Фатах. Комунистите заемат ключови позиции в Палестинския Национален Съвет, но Фатах успява да установи контакти с Москва и ролята на комунистите отслабва.

Дов Ханин   -   фото Флеш90

 Москва заподозира обаче активисти на Фатах във връзки с ЦРУ и решава да създаде Палестинска Комунистическа Партия без връзки с йорданската. Нейна основа стават активисти от Западния бряг, Ливан, Газа и съмишленици от емигрантите в Европа. Комунистите стават основа на политическа борба, без да участвуват в терористична дейност и въоръжени стълкновения с израелската армия. Но с разпускането на Варшавския блок и краха на СССР нейното влияние е в дълбока криза и губи своето влияние, главно заради популярността на исламистите от началото на 90 те години.От 1977 година палестинските комунисти, заедно с отцепилите се израелски комунисти след прекратяване на дейността на Израелската комунистическа партия образуват блока ХАДАШ, който има 4 мандата в израелският Кнесет, един от които е еврей – Дов Ханин.

Как Мойсей получава Библията



Мойсей се връща с новите скрижали

 Съгласно религиозната традиция около три милиона евреи стават свидетели на получаването на Тората от Всевишния на планината Синай и чуват първите Заповеди. По нататък традицията говори за непосредственото общуване на Всевишния с хората посредством ангели, пророци или да кажем Месията. При дарование на Тората, Бог сам се спуща към своя народ и всеки свидетел на това метафизическо събитие и видял повече от колкото знаменития пророк Йезкиел.
Тези милиони / от които 600,000 възрастни мъже/ чуват първите Заповеди и по тяхна молба Мойсей се отправя на върха, като оставя заместник Аарон от племето Йуда. Не 41 ден се връща от планината със свещенните Скрижали и вижда Златния телец. С евреите, напуснали Египет, са били и идолопоклонници и такива от т.н, «голямо сборище» и те са били главните , пожелали създаването на Златния Телец. Били са и евреи, желаещи да съхранят връзката с Всевишния, но грешат, че Мойсей загива на планината Синай и решават да поддържат връзката с Бог чрез изготвянето на различни златни предмети. Златният телец се е възприемал като един от теглящите колесницата на Бог. Братът на Мойсей се опасява от бунт и за да го отложи временно мълчаливо се съгласява за отливането на златната статуя.
Мойсей се появява след 41 ден със свещените Скрижали и Божите Заповеди, който по съвременните представи трябва да тежат няколко тона!!!. По късно, когато поставят Ковчега на Завета в Мишкан той трябва да тежи около тон, свободно пренасян от четирима коени. Защото Ковчега на Завета не заема място в Мишкана! Към него могат да се докосват само коените, друг умира на място. От това става ясно, че в Мишкана, а след това и в Йерусалимския Храм по отношение на Ковчега на Завета физическите закони действуват в някакъв «изменен вид».
Съгласно традицията, пирамидите в Египет са строени от евреите. Каменните блокове са с такива грамадни размери, че даже и сегашната техника не може да помръдне. А по това време още и са ги обработвали така, че нож не може да влезе между тях! Ако предположим, че старейшините на еврейския народ са притежавали знания по управление на материалния мир и са могли да променят ускорението на свободното падане, то всичко застава на мястото си.
Мойсей слиза от планината със Скрижалите и вижда Златния Телец... Скрижалите загубват своята святост и придобиват нормална тежина, Мойсей не може да удържи, падат и се разбиват. Възмутен захвърля в огъня Златния телец и от останалата пепел, разтворена във вода заставя хората да пият. /подобна процедура в Тората е описана при проверка на жена,заподозряна в изневяра/ От тази проверка на хората, изготвили Златния Телец се появяват определени опознавателни знаци и биват убити с меч от Аарон и другите левити.
Мойсей отново се изкачва на планината Синай с молба да моли Всевишният да прости на еврейския народ за Златния Телец. След 40 дни Мойсей слиза от планината с измолената прошка. Но сега Мойсей е длъжен да изготви Скрижалите самостоятелно. Общо бащата на еврейския народ се изкачва 3 пъти на планината, първият път за 40 дни, за да получи Скрижалите, за следващите 40 дни за прошка от Господ заради Телеца, третия път, за да благослови Всевишния новите Скрижали. По време на 120 дневното пребиваване на Синай Мойсей придобива и устната Тора /, а 613-те заповеди на писмената Тора евреите получават по време на скитанията в пустинята.
Година след Скрижалите Всевишният заповядва евреите да построят на земята светилище – Мишкан и да изготвят Ковчега на Завета. Тази Божия воля е изпълнена, в Ковчега на Завета се съхраняват Скрижалите, разбитите и благословенните. Там се съхранява и съд с «манна»/материалното свидетелство за изхода от Египет/ и свитък Тора.


Дом на Всевишния в пустинята



Така Мишкана се превръща в подвижен Храм, за когото се грижат коените. По време на 40 летното скитане по пустинята, Мишкана винаги се намира с центъра на лагера. След това е ограден с камъни на хълма Шило, вече на Ханнанската земя. Впоследствие Ковчега на Завета се намира в Йерусалимския Храм. След разрушаване на Храма и завоюването на Йерусалим част от храмовата утвар и разбира се Ковчега на Завета са надежно скрити от коените под земята. До наши дни за дошли упоменания, къде приблизително е скрит Ковчега и с неговото търсене се занимава институт на Храма в Йерусалим. Известно е , че преди няколко десетилетия бе открит тунел с врата под Храмовия хълм. Но традицията говори, че този, който открие вратата ще бъде поразен. Намират се доброволци, готови да рискуват, но властите забраняват разкопките. Това не пречи на палестинците да правят , каквото си искат в подземията на Храмовия хълм /основите на техната джамия Ал Акса/, унищожавайки ценни артефакти.

Сирийски марш - генерална репетиция

На 15 май тази година към границата на Израел със Сирия на Голанското плато се устремяват 30 автобуси с 3000 сирийски палестинци. Израелската охрана на границата / или липсата на охрана/ е изненадана от пресичането на границата от стотиците палестинци и друзкото село Мадж ал Шамс се оказва в центъра на бурни военнополитически събития.
Малко история- през 1982 година израелският Кнесет приема закон за присъединяване на Голанското плато за израелска територия , но друзите, населяващи тази територия , не стават израелски граждани. Правителството по това време подготвя церемония за връчване на израелски паспорти, готви се директно телевизионно предаване, няколко радиостанции изпращат свои кореспонденти. Но друзите не искат да станат израелски граждани! Никой по това време не знае какво ще стане с тази сирийска територия и може да се окаже, че един прекрасен ден друзите отново трябва да се върнат към Сирия. Заради това не приемат новите израелски документи. Войниците от израелската армия получават задача да обходят всички улици на Мадж ел Шамс и да захвърлят паспортите в прозорците или дворовете. Но друзите ги връщат обратно!
Няколко дена след тази операция започва стачка, следват няколко стълкновения с армията и полицията и в крайна сметка друзките жители на Голаните получават паспорти , но не като жители, а като постоянно живеещи граждани. Част от друзите приемат израелско гражданство, част остават постоянни жители, не не и граждани на страната. В продължение на дълги години у друзите остава двойствено възприемане на реалността, нито в Израел, нито в Сирия.
В предверието на «Накба»/ според арабите ден на палестинската Катастрофа / само ленивия не знаеше, че се готвят провокации. Средствата за масова информация, социалните мрежи в Интернет бяха пълни с предупреждения. Палестинските власти с помощта на израелските служби не допуснаха масови инциденти, но да предотвратят демонстрациите по границите не можаха. На ливанската граница, до Марун А Рас се събраха хиляди демонстранти с намерение да щурмуват огражденията, но след кратка стрелба, то ли от израелтяните, то ли от ливанската армия преминаването на границата бе преустановено. Десетина ливански граждани загинаха и няколко получиха ранения.
Първоначалният план на тази провокация /по подобие на турския марш към сектора Газа с кораба «Мармара» / предвижда демонстрация и нахлуване при Кунейтра, но се отказват защото навярно получават информация от израелски друзи, че границата около Мадж ел Шамс не се охранява и може да се премине.
Но най -удивителното откритие на сирийския марш като че ли е липсата на прословутите минни заграждения , оставени от израелската армия след войната през 1973 година и отсъствие на охрана на границата. До сега се е считало, че границата е надеждно защитена с противопехотни мини, а се оказва илюзия. Преди няколко месеца в района на Голанското плато бушува сериозен пожар и местните жители разказват, че не могат да спят заради постоянните взривове. След пожара никой от военните не проверява състоянието на минните полета. Тези сведения навярно са използвани от сирийското разузнаване.
Общуването на израелските друзи и сирийските им роднини става на хълм , наричан «Гиват а цаакот» /хълм на виковете/ и това е известна традиция. Но за да общуват между двата хълма е нужен пропуск от охраняващите сили на ООН.
При сегашните стълкновения загинаха 10 сирийски палестинци, но угрозата от сериозни сблъсъци не е отминала. И заслуга на тази малокръвност имат израелските друзи, които блокират сирийците от две страни и не им позволяват да нахлуят на израелска територия. Десетина сирийски палестинци се вмъкват в селото, но намерени от израелските войници са върнати, само един успява да наеме такси и е засечен в Тел Авив. Хасан Хиджази под прожекторите на телевизионните камери се предава с думите:
«Имам право да се завърна, това е Палестина, а не Израел!»
Тези демонстрации са обаче са репетиция на по -мощни и резултатни опити на палестинците да докажат, че това е тяхна земя.. Башар Асад успя да прехвърли вниманието на света от вътрешните си проблеми към проблемите на палестинците и успеха му е очевиден. Израелската армия бе изненадана, нейните генерали считаха, че е възможна атака срещу Кунейтра, а границата срещу Мадж ел Шамс бе свободна. Израел трябва да се готви за нови атаки, най- вече през септември, когато се предполага гласуване в ООН за обявяване на новата държава Палестина.

ООН и двойните стандарти

Колкото и парадоксално да звучи, но именно военните операции на западните държави срещу арабските страни нагледно демонстрират степента на деградация на организацията, наречена «Организация на обединените нации». Става ясно каква жалка гротестка и далече от действителността е този странен институт, който причинава повече вреда, отколкото полза. САЩ преди седмица ликвидираха терориста Осама Бен Ладен на територията на суверенна държава. Америка не намери за нужно да получи разрешение от пакистанските власти. Още повече от ООН! Някога тази организация, която е настанена в Ню Йорк,  да е посмяла да произнeсе поне една дума срещу САЩ и действията му?

Европейските съюзници водят безкомпромистна война срещу Муамар Кадафи на суверенната и територия, без да получат разрешение от ООН. Не че Кадафи е «вода ненапита», но за такава операция трябва поне формално разрешение. Нефтът и политическото влияние е по -важно за неоколониалистите, отколкото световното мнение и редицата протести – Русия, Китай и други. Унищожаването на Бен Ладен, а не неговото пленяване и съдене е било предпочитан вариант. Сътрудници на специалните служби , желаещи да останат анонимни, заявяват пред агенция Ройтер, че операцията е замислена като унищожаване. Всички официални лица на Британия, Франция, Италия, Европейския Съюз приветствуват ликвидацията на Бен Ладен. И забравиха какво говориха преди няколко месеца!!

Главата на външното ведомство на Франция заявява: "Извънсъдебните разправи противоречат на международните норми.»  Бившият министър на външните работи на Кралството: «Британското правителство нееднократно е заявявало, че такива ликвидации са незаконни, необосновани и довеждат до обратен резултат.» Хавиер Солана, бившият глава на Европейската отбранителна агенция също се присъединява към тези гласове.

А сега какво става, нито една от тези държави или политически деятели на осъждат ликвидацията на терориста на века от американския спецназ!!! Точната ликвидация на американците стана достойна за подражание и похвала. /Само Хамас я осъди, което е напълно естествено./ Именно еврейската държава разработи тази концепция, за да се бори с терористите, именно нейните тайни служби ликвидираха повече хора, отколкото всички ликвидационни групи на САЩ. И когато израелтяните разстрелваха и тровиха терористите на ФАТАХ, ХАМАС, Исламски джихад, Хизбалла , «цялата прогресивна общественост»  запълваше ефира с твърдения, че ликвидацията без съд и присъда е аморална и незаконна!!

 В Египет под предлог «защита на демокрацията» бе свален режима на Мубарак при подръжката на ООН и западните държави. Обаче в Сирия, въпреки убийствата на мирни граждани, ООН и Запада не се намесват. Не се намесват, за да не предизвикват Башар Асад и за да не попадне окончателно  под опеката на Иран. Същото става в Бахрейн, Иран, помним Чечня, площад «Тянънман». Къде е логиката, последователността, така ли се гради  и защитава демокрацията?

ООН бе създадена на основите на Лигата на нациите като амбиционен проект на демократичните държави, победили нацизма и с единствена задача – да предотвратят нова опустушителна война. Обаче постепенно организацията започна да си присвоява нови и  други функции. В продължение  на 40 години ООН приема резолюции по арабскоизраелския конфликт, осъжда Израел за окупацията на Самария и Юдея, закриването на ивицата Газа по въздух, вода и суша, строежа на еврейски селища на окупираните територии  и нещо да се е променило?

Иран със своята ядрена програма предизвика Евросъюза, САЩ и ООН да приемат санкции, целящи ограничение сътрудничеството в икономическата, политическата и военната област. Беззъби и козметични санкции, защото Иран намери начин да ги избегне със сътрудничество с Турция и Сирия. Само през февруари обема на търговията с Турция нарасна на милиард и половина долара, а миналата година 10 милиарда. Иранският нефт се продава чрез Сирия и след повишаване на цената на нефта иранците получиха допълнителни дивиденти.

Под чадъра на ООН се създава световно квазиправителство, което със своите разнообразни инициативи поставя под съмнение националния суверенитет на различни страни. С  Международния съд в Хага, мирната мисия в Косово и други инициативи ООН създаваше и създава централизиран механизъм на власт, която с твърда ръка управлява . Обаче системните провали и неефективността на този механизъм станаха забележими в последно време. Отново и отново се проявява абсурдността на идеята в международен съюз да влизат режими, несъвместими по своята същност и които се ръководят от различни морални ценности.

Израелско оръжие за аржентинската хунта

В хода на Фолклендската война правителството на Менахем Бегин оказва военна поддръжка на диктаторския режим в Буенос Айрес, но безуспешно....

От наскоро излязлата книга на аржентинеца Ернан Добри / Operation Israel / става ясно, че Израел в лицето на министър председателя по онова време Менахем Бегин оказва помощ на аржентинската хунта изключително заради личната неприязън към англичаните. Бегин е изпитвал толкова дълбока ненавист към англичаните, че е бил готов да оказва всякаква помощ на техните врагове.. Израелските специални служби са доставяли ново въоръжение на полковниците в Аржентина, което обаче не ги спасява от поражение. Става дума за противогази, ракети «въздух- въздух», радарни станции, резервоари за допълнително гориво на изтребителите и даже френски самолети «Мираж»!!!

Войната между Аржентина и Англия започна заради претенциите на Аржентина на Фолклендските острови, принадлежащи на короната. След десантът на аржентинците /април 1982 година/ на островите и обявяването им за аржентинска територия, Англия изпраща мощна флотилия. В края на юни всичко е свършено: аржентинците признават своето поражение и хунтата се разтурва. В хода на боевете загиват 650 аржентинци и 255 англичани.

Менахем Бегин, по написаното от автора, не прощава на англичаните убийството на приятеля си от движението «ЕЦЕЛ» Дов Грунер. /както е известно, Менахем Бегин ръководи «ЕЦЕЛ», която заедно с «ЛЕХИ» се бори против британския мандат/.От своя страна Аржентина  се намира в отчаяно положение и остава без съюзници.

Преди началото на войната представители на израелските ВВС се срещат с военни от Буенос Айрес, които изявяват готовност да закупят военно оборудване и амуниции. Но всяка сделка трябва да бъде одобрена от министър -председателя. А Бегин реагира по следният начин:

«Това оръжие е предназначено да убива англичани? Ако е така- напред! Аз мисля, че Дов Грунер би бил щастлив да чуе това!»

Това време  действията на британската корона в Палестина са позабравени, но Бегин изпитва ненавист към англичаните. Не помагат и съветите на неговите сътрудници от опасното сътрудничество с хунтата,  но Бегин не слуша никого. Именно тази ненавист, а не политическите съображения определят избора на Бегин и той прави всичко възможно да помогне на аржентинците.

Изпратени са не само оръжиеи амуниции, но и инструктори и специалисти. За да не афишират своите връзки с хунтата, доставките се извършват по обиколен път, през Перу. Перуанският президент по това време Фернандо Тери играе активна посредническа дейност- израелското оръжие се доставя по морски път в пристанищата Лима и Калао, прехвърлят се на аржентински самолети и се доставят в Буенос Айрес. Тежкото въоръжение Израел и Перу организират със самолети на Белгия, летящи под флага на Люксембург!

Тази операция не остава незабелязана от английските спецслужби, техни агенти успяват да фотографират отправката на въоръжението в Перу. Фотографиите се появяват в един от английските вестници и английския консул в Израел изразява възмущението си , като захвърля гневно на бюрото на Бегин тези фотографии. Но Бегин категорично отрича военни доставки за хунтата и вмешателство в конфликта.

Масираните военни доставки на Израел не помагат особенно на хунтата и  не предотвратяват провала на военната авантюра. Фолклендските острови се връщат на Англия и опита на Бегин да отмъсти на англичаните се проваля.