Последният доклад на Министерството на информацията на палестинската автономия разбуни отново духовете в Израел и Палестина с твърдението, че Стената на плача няма значение на еврейския народ. В своята интернет страница палестинците информират, че "според еврейската енциклопедия от 1917 година, еврейските религиозни лидери изявяват претенции за Храмовия хълм след 1520 година, когато са изгонени от Испания от кралица Елизавета Кастилска и Фердинант Арагонски".
В ерата на интернет може лесно да се провери това скандално твърдение или мошеничество. В действителност еврейската енциклопедия от 1917 година извежда исторически препратки от древността и със сигурност наличието на евреи и еврейска култура преди арабската инвазия в Палестина.
Преди няколко месеца ЮНЕСКО пък нарече гробницата на Рахел, в близост до Витлеем "арабска ,християнска и еврейска светиня", твърдение противоречащо на еврейската традиция! Наличието на арабско гробище в близост до могилата на Рахел не им дава право да признаят местото свято за тях. Това даде импулс на палестинците да отричат връзката на евреите с тази земя и стремеж да забранят на евреите да се поклоняват на гроба. През миналият век гробницата е купол на четири стълба, по късно еврейския благотворител Монтефиори построява здание, напомнящо могила на арабски шейх, форма, преобладаваща в Близкия Изток по това време. През 1997 година гробницата е разширена и се превръща в место на поклонение не само на евреите, но и на арабските жени,за които Рахел също е светица.
Според документи от времето на Османската империя, открити в Йерусалим, през 1830 година турците издават ферман, който дава правна сила за признаването на гробницата за еврейско свято място. Губернаторът на Дамаск изпраща писмена заповед на мюфтията на Йерусалим:
"Гробницата на Рахел, майката на нашия праотец Йосеф се посещава от евреите от древни времена, да не им се пречи или противопоставят на това."
През 2000 година Израел направи щедро предложение на Арафат за разделянето на Йерусалим и суверенитета на Храмовия хълм, който побърза да отрече връзката на евреите с Йерусалим и наличието на Храм в прослава на Бог на местото на днешните мюсюлмански светини Ал Акса и Купола на скалата. Така бе атакувана и вярата на милионите християни.
Според Светото писание Исус е разпънат на кръстта между 26 и 36 година от новата ера, време, през което термина Палестина не е съществувал. Еврейската провинция Юдея е разрушена от император Адриан през 135 година и за да се прекъсне връзката на евреите с тази земя, императора променя името на Сирия Палестина, много години преди арабското нахлуване.
В борбата за делегитимизация на Израел и еврейския народ палестинците се опитват да унижожат историческата памет, както направиха с гробницата на Йосеф в Наблус. Последните допитвания сред палестинците говорят, че близо 2/3 са против формулата "две държави за два народа", което говори , че истинската пречка на траен мир в Палестина е непризнаването на еврейския народ и неговото право да живее на тази земя. Това е в основата на проваления вече 70 години мир.
Мир може да се достигне не само с оръжие и войни, нужно е взаимно признаване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар