Опит за интервю

Веднъж почиствах градината на 4-етажен дом на ултраортодоксални евреи /ашкеназим/ в Бней Брак и след приключването на работата се изкачих, за да си получа възнаграждението. На позвъняването ми отвори 12-13 девойка, която не ме погледна и веднага извика майка си. И само в присъствие на родителите се съгласи да ми отговори на въпросите, който ме интересуваха.

Въпрос: Каква оценка имаш по история?
Отговор:.......?
Въпрос: А по география?
Отговор: Не учим география.
Въпрос: А какво учите в училище?
Отговор: Тората.
Въпрос: Какво е телевизия?
Отговор: Нещо, където показват лоши неща.
Въпрос: Какво показват по телевизията?
Отговор: Това, което са заснели.
Въпрос: Защо нямате телевизия?
Отговор: Защото е забранено.
Въпрос: Кой забранява?
Отговор: Ребе.
Въпрос: Ако ви се роди братче, как ще го кръстите?
Отговор: Ребе ще каже.
Въпрос: Защо ребе?
Отговор: Защото има божествено излъчване.
Въпрос: Ако трябва да сменяте квартирата, къде ще се настаните?
Отговор: Ребе ще каже.
Въпрос: Знаеш ли какво е затвор и какво правят там?
Отговор: Учат Тората всеки ден и не могат да излязат.
Въпрос: Какво работи баща ти?
Отговор: Той не работи, той учи Тората.
Въпрос: Защо не искате да учите заедно с девойки - сварадим?
Отговор: Защото са черни.
Въпрос: Имаш обици, това разрешено ли е?
Отговор: Да, но не дълги.
Повече не ми отдаде да питам, но и това което чух ми бе достатъчно.
Когато трябваше да си получа парите за извършената работа, домоуправителката ги постави на масата, защото не може да се докосва до чужд мъж.

"Подарък" от Авраам Бург

Бившият спикер на израелския Кнесет и бивш член на партията "Авода", Авраам Бург обяви , че планира създаването на нова израелско- арабска лява партия. Тя ще се нарича "Шай", което на иврит означава "подарък", абриавитура на думата - "равенство в Израел".
Платформата на партията и списъка с кандидатите на бъдещите избори ще бъдат публикувани в навечерието на изборите през 2013 година.
"Най- важният въпрос в сегашно време за Израел е изкривяването и подценяването на ценностите на нашата демокрация,- заявява Бург в интервю за "The Jerusalem Post". Разривът между бедни и богати, ашкеназим и сфарадим, евреи и араби - всичко това е резултат от всеобщо неравенство. Израел се превръща в националистическа, фундаменталистка, теократна държава".
Напомняме, че Бург напусна политиката през 2004 година, след 12 годишна работа в Кнесета и драматичен провал за победа на праймериз в партията "Авода".
В годините след това, многократно предизвикваше буря със своите изказвания, сравняващи Израел с Германия от 30- те години на миналия век,призоваваше за отмяна на Закона за заврьщане на евреите, Израел не бива да се нарича държава еврейска държава, защото в Палестина живеят и араби. Става гражданин на Франция и гласува против Саркози.
На митинг в йерусалимския квартал Шейх Джаррах, Бург съобщи, че новата лява партия е неоходима,защото сегашните "МЕРЕЦ" и "АВОДА" са " политически трупове".
"Партията "Шай" ще излезе далеч зад парадигмите на класическия ционизъм, защото не намира място на израелските араби"- и допълва, че новата лява партия ще сътрудничи със всички," които искат да се върнат в мирните граници и да спрат окупацията".

Арабско гето

В арабското село Валаджа, разположено на границата между Йерусалим и Западния бряг живеят 2000 палестинци. След войната през 1967 година селото влиза в границите на Източен Йерусалим, но неговите жители получават лична карта, като живеещи на Западния бряг. В резултат възниква абсурдната ситуация, при която стотици се оказват незаконни жители в собствените домове.
За строителство и разширение на домовете жителите на Валаджа са длъжни да получат разрешение от Министерството на вътрешните работи, но план за строителството не съществува. И понеже няма план палестинците строят нелегално. За десетилетия възникват нови домове и обществени сгради, а сега властите вземат решение за разрушаване на всичко построено, което пречи за довършване на стената за безопасност. На същата тази стена пречат и стотици маслинови дръвчета!
Влизането и излизането от селото е възможно само на един КПП. Строежът на стената преминава съвсем близко до домовете и ги ограничава в достъпа до земеделските участъци и гробовете на предците.
Някой ще каже, че бедственото положение на палестинците е резултат от положението в областта на безопасността. Други, че това е системен план за ликвидация на поредно арабско село. Трети ще отдадат това на бюрокрацията в израелските държавни учреждения. Но на жителите на Валаджа не ще стане по-леко, те се задъхват от безнадежност и отчаяние, превръщат се в хора без земя и бъдеще в родното село.
Израелтяните считат, че стената за безопасност ще ги защити от набезите на терористите, но в такъв вид, в който се строи тя подкопава техните морални норми и позиции в света.
Създаването на непоносими условия за палестинците, отказа на разрешения за строителство, събарянето на домове, лишаването от израелска лична карта, и накрая изграждането на стена, опасваща селото от всички страни е повод да се твърди, че Израел е окупатор и се старае със сила да изхвърли палестинците от родната земя.
Или може би има връзка между митарствата на палестинците и близкото еврейско селище Гиват Яел, където се предвижда строежа на 1200 нови домове?
Става въпрос за живи хора, чийто ежедневие се превръща в изпитание, без здрав морал и смисъл. Стената превръща селото в гето, този път арабско.

Мойсей, Десетте Божи Заповеди и израелската пустиня

Италиянският изследовател Емануел Анати е уверен: библейския Мойсей е получил Божите заповеди на хълм в пустинята Негев, в сегашен Израел и той не се съмнява, че неговият тезис ще бъде официално признат от Ватикана. Тази своя теория Анати представи по време на презентацията на нова книга в Теологическата семинария във Виченца /Италия/.
През 2001 година професор Анати издава на английски език своята книга "Загадките на хълма Цион - архелогически открития на Хар Каркум". В нея авторът допуска , че на хълма Хар Каркум, на 25 км от големия кратер Рамон Мойсей е получил Десетте Божи заповеди, а не в пустинята Синай, около манастира Света Катерина.
Анати заявява, че неговата теория е истинска революция в разбирането на библейските събития и твърдението за Изхода на евреите от Египет 1000 години по- рано. Ако неговата теория е вярна, напускането на евреите е станало межди 2200 и 2000 година преди новата ера. Според еврейската историография, Изходът е станал през 1313 година до н.е. Досега католическата църква считаше, че Елена, майката на византийския император Константин е намерила остатки от кръстта на Исус на планината Синай и построява църква през 330 година от н.е.
Архелогическите находки на хълма Каркур направени от Анати говорят за светилище, жертвеници, скална живопис и множество таблички, приличащи на тези, на които са били изсечени Десетте Божи Заповеди. Освен това самият вид на хълма отговаря на представите за библейска планина.

"Когато евреите напускат Египет се добират до Арава. Те не могат да попаднат в района на манастира Света Катерина, защото в Библията се говори, че се отправят в Нахал Цин и след това в Хеврон. Бежанците от Египет се движат на север, а не на юг в посока на Синай" - твърди Емануел Анати.
Той разбира , че много от архелозите, най-вече израелските ще му възразят. Професор Финкелщайн от университета в Тел Авив не е съгласен с хипотезата на Анати. "Аз не виждам връзка между находките от Третото хилядолетие до новата ера и историята на Изхода. Да се броди с Библия в пустинята в едната ръка и лопата в другата не е метод на изследване през 21 век", заявява той по първи канал на израелската телевизия.
Въпреки заявленията на Анати за сътрудничество с Ватикана, досега не постъпила официална реакция, египтяните също мълчат.
Професорът свободно владее иврит, бил е преподавател в иниверситета в Тел Авив и извършвал археологически разкопки в пустинята Негев.

Галахически постановления

Еврейските духовните лидери стигнаха до извода, че използуването на " съботните лифтове" се явява сериозно нарушение на светостта на съботата. Това са лифтове, които работят автоматически и спират на всеки етаж, без намесата на човек. Авторитетите считат, че лифтовете са станали прекалено умни и са престанали да бъдат "кошерни". Умният лифт взаимодействува с пасажерите, даже тогава, когато няма необходимост от натискане на бутона. От това следва, че религиозните евреи трябва да изкачват и слизат по стълбите по време на съботата.

БАДАЦ - висш орган на израелската ултраортодоксия е постановил, че религиозните евреи не могат да закупуват акции на израелски компании. По твърдение на съдиите, всички израелски компании, инвестиционни фондове, пенсионни каси нарушават светостта на съботата, носят печалба и следователно религиозния еврей не трябва да бъде партньор. Същото важи и за дъщерните компании, за фирмите, търсещи нефт и газ, работещи в събота.
Вместо това БАДАЦ препоръчва да се влага пари в облигации. За разлика от акцията, облигацията не дава право на глас в компанията и закупуването и не се явява партньорство. За да не загубят клиенти от религиозният сектор, редица инвестиционни компании са създали специални фондове и са получили печат за "кошерност" от БАГАЦ.

Сирия, Израел и Голанското плато

Израелска станция за
ранно предупреждение

След съглашението в Осло, легитимиращо Организацията за освобождение на Палестина като представител на палестинския народ и началото на преговори за уреждане на конфликта в Близкия Изток, пратеник на американския президент пристига в Дамаск, за да информира президента на Сирия Хафез ал Асад и да го подтикне към мирни преговори с Израел.
- Господин президент, ако се съгласите на преговори с Израел, ние Ви гарантираме, че ще получите Голанското плато обратно. - заявява американския пратеник.
Хафез ал Асад отговаря:
- Окей, но какво ще получа в замяна?
Американецът счита, че не е разбран правилно и пояснява:
- Ще получите обратно Голанското плато, окупирано от Израел през 1967 година.
Хафез ал Асад раздразнено:
- За Голанското плато разбрах, но каква ще бъде наградата?
Пратеникът моли за разяснение и президента Асад му дава пример - Ануар Садат подписа договор за мир с Израел и получи обратно Синайската пустиня с нейните петролни кладенци за 3 милиарда долара на година и 800 милиона долара ежегодна финансова помощ от САЩ.
- Искате да сключа мир с Израел само за една базалтова плоча? - завършва Асад.
С този разговор от преди 16 години ще ви въведа в историята на опитите за мирни преговори между Сирия и Израел и ще опитам да обясня тяхната безнадеждност. От проблемите между палестинци и израелтяни забравихме, че в тази игра има още един играч - Сирия. По време на Шестдневната война през 1967 година Израел завладява Голанското плато, задържа го и през 1981 година с решение на Кнесета го обявява за част от Израел. Въпреки скромните размери , тази територия е от изключително значение и за двете страни.
За Израел, това плато от 1160 кв.км. и височина 800 метра над м.р. е важно по две причини - военна и икономическа. Военна, като естествена преграда между двете страни и наличието на станция за ранно предупреждение на Хермон. Платото е осеяно с армейски бази и съединения, готови да дадат отпор на сирийската войска. Наличието на танкови и ракетни корпуси на 50 км. от Дамаск се разглежда от израеляните като достатъчен възпиращ фактор. Икономическа , като част плодородна земя и най- вече заради водата.
За Сирия е важно да получи Голанското плато обратно, защото е негова територия от векове и най - вече заради унижението от военната катастрофа през 1967 година.
Началото на конфликта е през 50-те години на миналия век и е свързан с водата, която на Близкия Изток винаги е водела до войни. Наличието на реката Йордан, извираща в подножието на Хермон и вливаща се в езерото Кинерет е повод за постоянни въоръжени сблъсъци, атаки на селскостопански обекти, разрушаване на заградителни съоръжения за отбиване на водата ту в едната,ту в другата страна. След 1967 година Израел прибира двата водоизточника Дан и Банияс и отхвърля Сирия от бреговете на Кинерет.
Първите опити за помиряване предприема Ицхак Рабин, в качеството му на министър председател от либералната партия "Авода". Рабин с посредничеството на САЩ предлага да върне голямата част от платото с всички селища на друзите, останали на платото и след войната, да запази изворите на Йордан и източния бряг на Кинерет. По време на британският мандат над Палестина разделителната линия между двете държави бе по върховете, заради опасенията от непрекъсващи войни. Рабин се опира на това, но Хафез ал Асад не се съгласява, иска излаз на Кинерет и предявява искания за земи, които никога не са били сирийска територия. Убийството на Ицхак Рабин слага край на преговорите. Неговият наследник Шимон Перес продължава политиката на своя патрон, но нахлуването на израелската армия в Южен Ливан прекъсва контактите за дълго време.
През 2000 година двете страни са близко до подписването на мирно съглашение. Разговорите се провеждат в малкото градче Шепърсфилд под покровителството на Бил Клинтон, като начело на сирийската делегация е външния министър Фарук а Шара, а израелтяните са представени от Ехуд Барак. С посредничеството на Джонатан Щварц са подготвени и разменени документи, решаващи почти всички проблеми. Сирийците ще получат Голанското плато обратно и малък излаз на Кинерет, Израел ще запази станцията на Хермон и изворите на Йордан. Необходима бе една последна среща за малки уточнявания, но в този момент Барак я отменя и не подписва споразумението. Неговият страх, че не ще може да обясни на своя народ напускането на Голанското плато, признато от Кнесета за израелска земя, можем да потърсим в наследството на Рабин. Той бе убеден, че истински мир със Сирия ще настъпи само тогава, когато Израел върне земята, но не ще може да обясни тази стъпка заради особеностите на израелската политика. В голямата си част правителствата в Израел са коалиционни, включващи всякакви партии - леви, десни, центристки, религиозни, ултрарелигиозни, арабски и ще бъде много трудно, почти безнадежно да се прокара такъв закон в Кнесета. В основата на тази безнадеждност бе и отказа на Барак да сложи подписа си под едно такова споразумение. Бил Клинтон и Фарук а Шара са дълбоко розочаровани и преговорите са прекъснати.
След смъртта на Хафез ал Асад, неговият син Башар посещава Турция и моли за посредничество Ердоган. Тази помощ дава определени резултати - договаря се съвместно ползване на водата, Сирия се съгласява на превръщането на 1/3 от платото в парк, в който израелтяните ще могат да влизат без визи, изтеглянето на израелските войски ще продължи 5 години, без да се разрушава построеното, Израел ще построи опреснителна станция за вода в Тартус. Но Втората ливанска война на Израел с "Хизбалла" и операцията в сектора Газа отново прекъсват контактите.
Сега правителството на Бениамин Нетаниаху не прави опити за подновяване на преговорите.Самият той говори, че сигурността и гаранциите за нея са по важни от земята, но не предлага нищо ново. Липсата на ясна програма по отношение на Сирия е резултат от нежеланието да върне чуждата земя и съобразяване с настроенията на религиозните партии, ратуващи за Велик Израел. Според него, Сирия не е заинтересована от мир, оказва постоянна финансова и материална помощ на "Хизбалла", всячески поддържа ХАМАС и се сдружава с Иран, с неговите закани за заличи еврейската държава от лицето на земята. Нетаниаху се зае с мирния процес с палестинците с надеждата, че един положителен резултат ще направи Сирия по - отстъпчива.

Моята прогноза - в интерес на двете страни е да съществува спокойствие и ред на Голанското плато. От 1974 година досега е имало само две стълкновения - едното за водата и другото на снежната писта на Хермон. Двете страни се държат така, като че ли няма проблем между тях; Сирия се е заела отново с Ливан , а Израел с палестинците, отвреме на време се разменят остри реплики между политици, които заемат ден-два колоните на вестниците и всичко замира. Така ще бъде и в бъдеще. Ще се предприемат плахи опити за договаряне, ще се търсят посредници за това. Сирия не ще направи опит с военна сила да си върне платото, защото ще понесе още един удар. Следователно - Сирия ще получи Голанското плато обратно, само ако Израел пожелае. Но кога Израел ще пожелае, само Господ знае!

История с география

В светлината на събитията в Газа с тъй- наречените "флотилии за мир" и обвиненията , че Израел е превърнал сектора в "затвор под открито небе", няма да бъде излишно да си спомним какво направиха турците през 1974 година в Кипър.
Отношенията между Турция и Израел, до скоро сърдечни и приятелски, претърпяха изменения след идването на исламистите на власт. След военната операция на израелската армия срещу ХАМАС през зимата на 2009 година министър- председателя на Турция Реджеб Ердоган гневно и рязко осъди Израел за "нечовешките действия, способни да доведат до самоунищожение" и намери сили да привлече на своя страна даже и Бог: " Аллах ще накаже тези, които нарушават правата на невинни хора".
Словестни нападки и оскърбления получи и президента на Израел Шимон Перес по време на икономическия форум в Давос, последен акорд в тази шумотевица бе отзоваването на турския посланник от Тел Авив.
Но моят въпрос е - колко по "жестоки и безчовечни" са действията на израелската армия сега ,пред действията на турската армия в Кипър тогава, през 1974 година?
По време на нахлуването на турската армия в Кипър е използван напалм, по данни на Minority Rights Grouo International. Израелтяните в Газа използуваха предимно конвенционално оръжие и се стремяха да сведат до минимум жертвите сред мирното население.Само в няколко случаи използуваха фосфорни бомби, забранени от Женевското споразумение.
Окупацията на северната част на Кипър се съпровожда от етническо почистване. Израел само направи "етническа чистка" на своите граждани, принудително изсели 8000 души от еврейските селища в Газа.
Завладяването на Северен Кипър принуди бягството на кипърските гърци и създаде Турска република Северен Кипър като турска колония / част от българските турци, напуснали България през 1989 година са заселени на острова/. В отличие от това сектора Газа има пълна автономия и провежда независима политика.
Причината, заставила Израел да извърши военна операция в Газа е не подчинение на Газа, а защита на своите граждани от непрекъснатия обстрел на еврейски селища в близост до сектора. Турция въвежда своята войска, не за да защитава своите граждани , а за създаване на плацдарм за своята агресивна политика.
Турция провежда политика на колонизация на гръцките земи, без надежда някога гърците да си ги получат обратно. През 1973 година турската община е 120000 души, сега наброява повече от 160000. В секторът Газа не останаха евреи.
Турците построиха стена , отделяща северната и южната част, а израелтяните направиха стена, защищаваща от нахлуване на терористи и самоубийци.
Турците направиха Фамагуста - "град- призрак". Израелтяните съкрушиха Кунейтра на Голанското плато в "град- фантом". След превръщането му в руини , града е предаден на сирийските власти, но по политически причини не е възстановен и заселен.
Сравнението не е в полза на Турция, но преди да обвиняват и злепоставят да бяха погледнали в собствения двор. Израелтяните също има от какво да се срамуват. Или както казват - "всички са маскари!"