Нова теория - евреите в Египет са били царе!

Твърденията на палестинците, че не съществува еврейски народ, отрицанието на връзката им със земята на Палестина, кара съвременните израелски историци, археолози и политически деятели да търсят доказателства в древната история. Така се появи една нова теория за семитско управление в Египет,присъствие на евреите в страната на фараоните и Изхода им към Палестина.
Сега всички погледи са отправени към съчиненията на официалния римски историк Йосеф Флавий.Първоначално свещенослужащ в Йерусалимския Храм, ръководител на еврейските отряди по време на Иудейската война, взет в плен и освободен от император Веспасиан, започва литературна дейност. Пише главно на гръцки език , за да запознае неевреите с историята и религията на своя народ.
Гиксосите - семитско племе или група племена са владели Египет в края на Средното царство /12 династия /. Съгласно утвърдената в историческата литература хронология, гиксосите са прогонени от Египет около 1800 преди новата ера. Съвременни израелски историци и археолози свързват изгонването на гиксосите с вероятния Изход на евреите от Египет, описан така подробно в Библията. Основа на своите твърдения те търсят в книгата на Йосеф Флавий - "Против Апион. За древността на еврейския народ". В тази книга Флавий привежда пример от съчинението на египетския жрец Манефон от 3 век до новата ера.
"Тимей.В негово време взрив на общественото негодование се постигна. Народ, низко произхождение дойде от изток...завладя със сила нашата страна без съпротивление и война от наша страна..този народ се казва "гиксоси", т.е, "овчари царе".
Тук Флавий добавя, че съгласно друга версия на Манефон "гиксоси" - означава "овчари пленници". Флавий предпочита тази версия, защото Йосеф е бил пленник, а братята и бащата на Йосеф се занимавали със скотовъдство.
Този народ и неговите потомци са властвували над Египет в продължение на 511 години. Царете на Фив и другите части на Египет ги разбиват след страшна и изнурителна война и ги принуждават да напуснат Египет. Гиксосите, не по малко от 240,000 се преселват в страна, която Манефон нарича "Иудея. Те построиха град, който може да събере голямо количество хора - Иерусалем".
Изхождайки от това, че гиксосите са били овчари, напускат Египет и се заселват в Иудея, построяват Йерусалим, Флавий прави извода, че гиксосите са евреи.
Колкото до гиксосите, най новите археологически данни показват, че техните погребения се отличават от египетските. Много от могилите на гиксосите напомнят погребения от южната част на Палестина. От друга страна много от детайлните описания на живота в Египет и дворцовия етикет в библейския разказ на Йосеф напълно съответствуват на древноегипетските рисунки.
Според други историци това съвпадение не прави гиксосите евреи, не им се иска да опровергават написаното в Библията. Евреите не са воювали с египетските царе, а се освобождават от плен по грешка на фараона. Изходът на евреите от Египет не е победа за фараона, а негово поражение.
Историческите свидетелства, стигнали до наши дни, показват, че периода на управлението на гиксосите остава в паметта на египтяните, като период на разрушения на градове, храмове, период на репресии и унижение. Съгласно Манефон, гиксосите управляват Египет 511 години, но съгласно еврейската традиция израелтяните са били в Египет 210 години, от които значителна част са били не царе, а роби.
Как е могъл Йосеф Флавий, ползващ се с репутацията на надежден източник на древната история да отъждествява евреите с гиксосите?Според противниците на теорията на Флавий, отговора трябва да търсим в заглавието на самата книга "Йосеф Флавий срещу Апион. За древността на еврейския народ". За тях съчинението е полемика, написана в отговор на антисемита Апион, главатар на банди, устройващи погроми над евреите в Александрия. Същият този Апион твърди, че "евреите нямат история и култура и не са народ".
Флавий не се нуждае от доказателства за древността на еврейския народ. Самият той е потомък на библейския Аарон, брат на Мойсей. Целта на неговото съчинение е да даде отговор на опонента, и затова е бил принуден да се обърне към чужд източник, финикийски летописец.
Така че, тази нова версия за еврейско присъствие в Египет ,за израелските историци е своеобразен отговор на твърденията на палестинците за липсата на културна история у еврейски народ.

Евреи - самаритяни

Самаритяните са народ, живущ в Израел и изповядващ праисторически юдаизъм. По последни данни наброяват около 720 души и населяват квартал в град Хулон и квартал Кирият Луз на град Шхем / известен в България като Наблус /. За тях свещенните книги са Тората /първите 5 книги на Мойсей/ и книгата на Исус Навин, които обаче се различават от каноническите текстове. Разговарят на иврит , древноеврейски, близък до финикийския език и арабски.
Самаритяните считат себе си потомци на коляното на Йосеф, разделено след това на колената Менаше и Ефраим. Равинистическият юдаизъм се отнася към тях с пренебрежение и ги счита потомци на асирийците,завладели в 740 година до новата ера тази територия. Голямата част от населението асирийците преселват и на тяхно място настаняват други народи, езичници, което способства за асимилация и загуба на родните корени. Версията говори, че езичниците се сродяват с израелтяните и узнават от тях ученията за истинското поклонение към Бог.През 4 - то столетие до новата ера издигат храм на планината Гризим. След време храма е посветен на Зевс и накрая е разрушен.В древността два пъти самаритяните вдигат въстания потушени жестоко и голяма част приема християнството и след това ислям. Самаритяните продължават да се поклоняват и сега на същото място.
Дълго време самаритянската община е затворена, бракове се допускат само между нейни членове, но заради демографски проблеми, висшите съновници сега разрешат създаване на семейства с караими и християни.
Болшинството от евреите с недостатъчно уважение се отнасят към самаритяните,главно заради отказа им да приемат равинистичния юдаизъм. Но Исус Христос , съгласно Новия Завет отделя голямо внимание на самаритяните, за което свидетелствува неговия разговор със самаритянката / Йоан 4:2,30:42? /. Благодарение на тази жена, Благата вест достига до хората. Много самаритяни приемат Благата вест от апостолите /Деяния 8:14 - 17/ и стават християни.

Къса памет

По време на церемонията по случай 15 годишнината от убийството на Ицхак Рабин, израелски журналист успява да направи блиц интервю с войниците, стоящи на почетен караул и получава следните отговори:
Кога бе убит Ицхак Рабин?

• 1997 година


• Не помня


• 2001 година


• 1998 година


• 20 октомври 1995 година

Koй уби Ицхак Рабин?

• Игал Амир и брат му Хаджи


• Игал Амир, Авишай Равив


• Игал Амир, Карми Гилон и човек на "ШАБАК"


• Игал Амир, но това е "ШАБАК"


• Игал Амир, но има съмнения за участие на "МОСАД"

Защо го убиха?

• Искаше да сключи мир с някои


• Не зная истината


• Религиозните от Йерусалим, защото им пречи


• Защото започна война с наркотиците


• Много се сближи с арабите

Карми Гилон - глава на израелската служба за безопасност "ШАБАК" / 1972 - 1996 /
Авишай Равив - лидер на екстремистка групировка "Яел" или агент на "ШАБАК"

Кибуците - история или бъдеще?

Тези дни се навършиха 100 години от основаването на първия кибуц Дгания и началото на кибуцното движение в Израел - уникално явление в световната история.
Всеобщо е признанието, че без това движение не би съществувала и държавата Израел. Създадени от руски евреи с комунистически и ционистки идеи, кибуците заемат челно място в усвояване на новите земи в пустинята Негев и Галилея. След провъзгласяване на държавата през 1948 година дълго време кибуците хранят страната.
През 70 те години на миналия век започва криза, както в икономиката, така и в иделогията.На липсата на ефективност от селскостопанското производство не помагат нито евтините заеми от банките, нито многомилионните субсидии от правителството. Част от членовете на кибуците напускат. Децата на второто поколение завършват образование и не завръщат, други се разочароват от кибуцната идеология на всеобщо равенство.
В наши дни се наблюдава обратен процес, кибуците се попълват с нови членове, предимно деца на бивши участници в кибуцното движение,увеличава се броя на религиозните кибуци, продължава традицията за набиране на доброволци от цял свят.
280- те кибуца са 1,6 % от населението, но произвеждат 9 % от промишлената продукция и 35 % от селскостопанската.На кибуците принадлежи 10 % от държавната земя, 87 % от която се ползва за селски стопанство, 5 % са проиводствени мощности и туризъм, 2 % е под дългосрочен наем. Днешният разцвет се явява резултат от :
- сдаване земя под наем дългосрочно и за строителство на търговски центрове,
- наличие на евтина работна ръка, предимно тайландци и китайци,
- отказ от всеобщото равенство и изменение образа на живот.
И едното , и другото противоречи на самата идея за кибуц, основана на това, че евреите с пот на лицето трябва да се трудят на своята земя и да делят плодовете на своя труд. Съвременните кибуци се превърнаха в рентиери с печалба от земята, която държавата им е предала за ползване или дивиденти от кибуцните предприятия. Промяната в икономическото състояние се свързва и с вливането на средства в нови технологии и нови отрасли на стопанството. Не стигат парите - значи ще се обединят 3, 4 кибуца, ще създадат съвместно предприятие, а печалбата ще се дели в съответствие с вложеното.

Кибуцът има общо събрание, което решава всички въпроси: приемане на нови членове, избор на кандидати за висше образование, даже къде ще се проведе сватбата на член на кибуца. Болшинството предпочитат да ползват обща пералня и авто парк, услугите на детските градини и въпреки , че лека полека се избавят от общата уравниловка, съхраняват някои преимущества на общото. Членовете на кибуца се чуствуват социално защитени, знаят, че кибуца ще заплати за висшето образование на децата и даже ще задели средства за удовлетворяване на творчески амбиции - музикален диск или сборник стихове.Сега, с възраждането много от децата на бивши кибуцници се завръщат, защото е идеално място за семейства с деца.
От 280 кибуца 80 продължават да съществуват на същите принципи,т. е, пълно равенство в разпределение на дохода и начин на живот - обща столова, денонощни детски градини, снабдяване с дрехи от склада. Заплатата постъпва в общата каса, снема се данък в полза на кибуца и с останалата част всеки се разпорежда, както намери за добре. Кибуцникът може да купи автомобил,но може да плати минимална сума и да ползва автомобил от общия парк за час ,ден или неделя.
От всеобщото настъпление на религията не се отърваха и кибуците. В началото всички светски, сега има вече 40 синагоги. Атеистите се опасяват, че след построяване на синагогите, ще последва разделение на мъжко и женско отделение, ще започнат уроци на децата по Тората и накрая ще се разтърси светската образователна система, изградена на либерални принципи. Религиозните се опитват да загладят противоречията с желанието на някои членове на кибуците да приближат към наследството на праотците и същото време да останат социалисти и атеисти. Очевидно, че в това противопоставяне ще се формира и бъдещия облик на кибуцното движение.
От 1967 година над 300,000 души от европейските страни участвуват на доброволни начала в работата и укрепване на кибуците ;Англия 50000 доброволци,Щвеция - 30000 души, Белгия, Холандия, Южна Африка и други. Сегашните доброволци са от страните на Южна Америка - Чили, Колумбия, Бразилия. Тези доброволци се трудят от 3 до 6 месеца, ползват услуги както всички членове и не получават заплата, а само джобни пари!





Във "Facebook" или сайта "Kibbutz Volunteers" можете да се запознаете с условията за набиране на доброволци, кампания, провеждана от 100 кибуца.
Интересно е да се знае, че сред хилядите доброволци са намерили своето място и Сигуирни Уивер,Боб Хоскинс, Боб Дилан, Антони Хопкинс и даже настоящия президент на Австрия Хайнц Фишер.

Цифри и Факти
Най голям кибуц - Наан, 1500 членове.
58% от израелското мляко се произвежда в кибуцните ферми.
Кибуцната крава дава средно 12000 литра мляко.
45 % от експорта на селскостопанска продукция се пада на кибуците.
70 % от работниците в кибуцните предприятия получават брутна заплата около 7000 шекела / 1700 долара /.
Кибуците владеят 350 промишлени предприятия и заводи.
Кибуците първи в страната установяват слънчеви батерии на покривите и произвеждат електроенергия.Слънчево газова електростанция в кибуц

Американските миражи в Близкия Изток

Израелтяни и палестинци отново, за кой ли път се мъчат да започнат преки преговори за решаване на дълговечния конфликт. И за кой ли път с посредничеството на САЩ !! Като гражданин на тази държава, отблизо наблюдаващ произходящото, не виждам основания за оптимизъм. Комплекс от причини, като се започне от нежеланието на палестинците, различията по всички основни въпроси, вътрешно политически междуособици, както в израелското общество , така и в палестинската автономия, религиозна пропаст и се стигне до неспособността на Обама да посредничи са бариера за успех.
Като се изключят плахите опити за посредничество на Франция, Щвейцария, Турция, всички преговори за мирно разрешаване на конфликта са водени от САЩ. Оказва се, че въпреки световната хегемония на американците и огромната икономическа мощ е недостатъчно. Съглашението "Осло", добито от преки преговори завърши с катастрофа, терор и насилие се превърна в горчиво разочарование за араби и евреи. От "Пътната карта" остана само хартията.
Преките преговори са за предпочитане, допринасят за укрепване на доверието на страните, но това не е достатъчно за подписване съглашение. Спомням си думите на Саиб Арикат през 1995 година, че направо от израелтяните може да получи повече, отколкото с посредничеството на американците. Рано или късно САЩ ще се намесят, за да сближат позиции и да гарантират изпьлнение на договореностите. Ще бъдат необходими милиарди долари за икономическата жизнеспособност на договора и разгръщане на бази в Йорданската долина.
Главната причина за провала на преговорите ще са израелските селища зад "Зелената черта". Премиерът Бениамин Нетаниаху, счита че те не са пречка, а просто трябва да се оставят за Израел, а на палестинците да се предоставят други територии.
40 години строителство и 280000 заселници доведоха до жестока израелска политика, унижение на палестинците и големи проблеми за регулиране. Американските администрации не са се отнасяли достатъчно сериозно към заселническата политика и постоянно са повтаряли - всичко ще се решава на преговорите. Даже твърдият държавен секретар Бейкър предполагаше, че решение трябва да се търси на масата. През 1991 година той заяви на палестинците:"Ако мислите, че ще изпратя 82 дивизия, забравете за това!"
Третият мираж за американците ще бъдат бежанците, пръснати по целия Близък Изток. Палестинската позиция е ясна и категорична - всички бежанци, напуснали в резултат на войните трябва да се завърнат по родните места, ако пожелаят. Израел е съгласен , но само ако се заселят в новата държава Палестина. Но палестинец, живял в селото, на което сега е построен университета в Тел Авив, не ще се засели в Дженин или Хеврон! Арабин, наследник на няколко поколения жители на Яффо не ще остави морето, за да се засели на голите пустинни чукари на Юдейската пустиня, даже и да получи компенсация!
За американците остава в дълечината и въпроса за честността. Явява ли се САЩ коректен и справедлив посредник в мирния процес? Очевидно - не! Американците съхраняват "особенни" отношения с Израел, единствения предан съюзник на Близкия Изток и не могат да бъдат неутрален сьдия. Те винаги ще предпочетат позицията на Израел за сметка на палестинската. Необходим е балансиран подход, но нито Клинтон, нито Буш, а сега и Обама не го притежават.
Мирът между Израел и палестинците е необходим за обеспечаване националната безопасност на САЩ. През 2009 година съветника по националната безопасност на САЩ Джеймс Джонс заяви:"Ако има един проблем, който бих препоръчил на президента Обама, то той е мира между палестинците и Израел." Те свързват безопасното участие на американските войници в борбата с терора в Ирак и Афганистан с палестинския въпрос. Арабскоизраелски мир не ще доведе до стабилизиране на ситуацията в Ирак и Афганистан, не ще спре експанзията на Иран с неговото желание да притежава атомно оръжие. Не ще намали антиамериканската враждебност в региона подръжката на авторитарни режими. Мир в Палестина не ще пробуди арабските режими да уважават правата на човека. Този район ще продължава да бъде източник на напрежение, даже и да се установи мир между два народа.

Възможен ли е мир между палестинци и евреи?

"Предайте на Менахем Бегин, че това е пазар и цената е висока".
/изказване на Ануар Садат по време на преговорите за мир през 1974 година/

Мирният процес в сегашния вид е невъзможен и представлява пародия. Той е невъзможен по принцип. Арабите никога не ще се съгласят на еврейска държава и това не е тактическо, а принципиално решение. Мир по исламските канони, ще настъпи след триумфа на исляма. За ислямът самото съществуване на Израел е реверс на историята, принудително временно отстъпление от завоювани позиции. Арабите не възприемат евреите като народ, отричат историята и съществуването им като етнос.
От гледна точка на исляма, който въпреки признанието на праотците на евреите и техните пророци, именно тази религия е единствено правилна. У мюсюлманите няма понятие относително, те са носители на абсолютното знание и това им определя висшето право по отношение на "неверниците".
Съгласно тази концепция, на арабите принадлежи всичко, което са завладели след 7 век, в това число Испания, Сицилия, да не говорим за Палестина. И този подход е на "умерените" мюсюлмански деятели , с които се правят опити за преговори, а не на радикалите.
Арабската култура е древна, водачите им винаги са били силни и изобретателни в политическите игри. Сега те съобразиха, че Израел може да се отслаби с помощта на дипломацията и делегитимизация и в ход са всички средства, като се започне от раздуване на антисемитизъм и се стигне до успешното използуване на европейски либерали и демократи.
От лични наблюдения стигам до извода, че в арабската култура липсва думата "сега". Арабска поговорка гласи: "Бързането е от Сатаната"! Те никога не бързат, а вземането на бързо политическо решение е немислимо. Но в Израел и на Запад не разбират това. Липсата на други средства / военни /ги кара да водят преговори, заради самите преговори, и ако се окаже, че противника допуска грешка се опитват на наложат свои условия. Ануар Садат отиде на преговорите в Кемп Дейвид , готов да отстъпи половината от Синайския полуостров за мирен договор, защото той загуби войната през 1973 година. За палестинците изобщо не ставаше дума. Но когато разбра, че израелтяните са готови да му върнат цялата територия, без да се търгува, постави ново искане - палестинска държава.
По време на преговорите в Париж Арафат демонстративно става от масата и напуска залата, Олбрайт / тогава държавен секретар на САЩ / почти проплаква: "Мистер Арафат, Мистер Арафат , върнете се,върнете се". На арабският пазар проиграва този, предложил първи, ако им цитираш текст от Корана в потвърждение на предложеното, ще отговорят че са еврейски инсинуации. Израелските политици мислят за властта, арабите мислят с дългосрочни категории. Добавям помощта на западните либерали и демократи и картината става ясна.
Единствен, който разбира създалата се ситуация е министъра на външните работи на Израел Авигдор Либерман, който на сесията на ООН заяви, че мир с арабите е невъзможен нито днес, нито утре, нито след 50 години. Неговото предложение за обмяна на население и територии е много тънък ход. Той знае, че арабите никога няма да се съгласят и така ще бъдат виновни за сриване на преговорите за мир. Предишното му предложение за предоставяне на гражданство след доказване на лоялноста към държавата и признаването и за "еврейска и демократична" е все в тази посока.
За Либерман мирът ще настъпи след няколко поколения, когато двете страни няма да бъдат обременени от подстрекателството и екстремизма и ще имат доверие. Либерман допълва, че в продължение на 19 години , от 1948 до 1967 година никой не се опитваше да създаде палестинска държава. Мирните договори с Египет и Йордания бяха сключени въпреки заселническата дейност на Западния бряг и само едно "дългосрочно междинно споразумение" без задължението за създаване на палестинска държава ще бъде от полза.
Всичко което Авигдор Либерман заяви в ООН е в явно противоречие с официалната политика на Бениамин Нетаниаху, която предвижда сега преки преговори за създаване на палестинска държава.
Нетаниаху реагира внимателно, като даде да се разбере,че Либерман представя своя позиция, а не на правителството и не иска трудности с главния партньор по коалиция.
Моята прогноза - Либерман действува така, като че ли е глава на правителството. Секретът на неговата полулярност и политическа сила се състои в това, че говори просто и разбрано, ненавижда нюансите, така използувани от Нетаниаху. Неговите думи звучат така, както ги произнася вселенски посланник на грешната земя.
Ако се провалят настоящите преговори между Махмуд Абас и Бениамин Нетаниаху, ще се отвори пътя на Либерман да оглави следващото правителство.

Овадия Йосеф и неговите проклятия

Равин Овадия Йосеф - главен съдия на евреите - сварадим и глава на партията "ШАС" отново се показа рогата. По думите на равина единствена цел на гоите,/ неевреите / е служба за благото на евреите!
"Неевреите са родени само да служат на нас, евреите. Без това, те нямат място на земята, само да служат на народа на Израел" - това заявление е направено по време на съботна проповед, касаеща действията , които неевреите могат да изпълняват в събота, когато евреите не работят.
За този равин, живота на неевреите в Израел обезспечава божественост на любимците на Всевишния и предпазва загуби сред евреите.
"В Израел смъртта няма власт над тях... С езичника, бил той добър или лош, длъжен да умре, но Той му дава дълголетие. Защо? Представете си магарето ви умре, ще загубите пари. Ето защо той получава дълъг живот, за да работи добре за еврея" - добавя достопочтения равин.
И още:
"Защо са нужни езичници? Те ще работят, ще жънат, ще копаят. Ние ще седим, как ефенди и ще ядем. Затова са създадени езичниците".
Тези скандални изявления ми напомниха още едно през 2009 година, където духовния баща на партията "ШАС" заяви, че "всички мюсюлмани са тъпи, а тяхната религия отвратителна, както и самите те."
През август тази година същия рабин се изцепи, като отправи проклятия срещу водачите на палестинската автономия, начело с Махмуд Абас и им пожела страшна смърт в ада, на тях и целия арабски народ:"Нека умрат нашите врагове и ненавистници Абу Мазен и всички злодеи, нека изчезнат от земята, нека Всевишният им изпрати чума."
Коментарите оставям на Вас.