За 40 години интензивно строителство в Източен Йерусалим еврейското мнозинство се е съкратило от 74 % през 1967 година на 65 % днес. Евреите бързо строят, арабите бързо се размножават. Неодавнашното заявление на министър- председателя Бениамин Нетаниаху за ситуацията в Йерусалим представлява по- скоро опит да се игнорира демографския проблем за евреите, отколкото да предлага решение. Вместо това се декларира лозунг политически :"Йерусалим-единна и неделима столица на еврейският народ".
Границите на днешен Йерусалим не са определени от Библията, а от група военни и граждански лица, начело с генерал Рехавам Зееви, разработали карта на анексираните територии след Шестдневната война през 1967 година. Очертавайки 70 кв.км арабска територия те се ръководят преди всичко от съображения за сигурност - включване в чертите на града колкото се може повече височини и територии с минимално арабско присъствие. Анексираните територии, които превишават територията на Йерусалим три пъти са предимно селски със 28 арабски селища и стария град.
Последствията на този лозунг предварително оправдават всичко, което Израел прави в Източен Йерусалим - за защита суверeнитета на държавата и исторически инсинуации. Само 2 % от сегашният Източен Йерусалим са били част от Йерусалим в древността. Израел в началото се опитва да оправдае анексирането с национални интереси и сега представя това като свършен факт. Нетаниаху не се стеснява да използва и квазирелигиозни постулати, които замразяват мисленето и способността да търси практическо решение.
Нетаниаху е прав само в твърдението, че и неговите предшевственици от 1967 година насам се стараха да разширят еврейското присъствие в Йерусалим, като използуваха същите лозунг. Последните - Ехуд Барак и Ехуд Олмерт се пречупиха и призоваха към отстъпки. Те се ръководеха от идеята, че времената се промениха и без компромис за Йерусалим не може да се постигне мир, палестинците също имат легитимно право на този град. Не пренебрегваха и демографския проблем. Отделянето на 270000 араби на Източен Йерусалим е за предпочитане, отколкото тяхното присъствие в Израел.
Заради страхове в навечерието на Шестдневната война и спорната победа даже светските израелтяни бяха овладяни от особенното усещане за святост на всяка педя земя. Но сега това не отговаря на интересите на Израел и международното съобщество повече не признава съществуващия статус. Дойде време за решение, време за признание, че два народа могат да живеят в един град отделно.
За да покажа трудностите при решаване на въпроса на Йерусалим ще дам един пример.Никога не сте чували това име Шейх Саад, арабско село с 2000 жители, близко до стария град. Голямата част от селото се намира на територия С,територия под армейското командване на Израел, част от източната част на селото е под управлението на палестинската автономия, 15 къщи са част от Иерусалим и неговото кметство, 7 къщи са на границата между автономията и кметството на Йерусалим, така че,половината от къщата е в града, другата половина в Западния бряг !!!
Въпросът за Йерусалим ще се окаже най - тежък за решаване в започналите преговори с посредничеството на САЩ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар