Кога Израел ще удари Иран?

Част от моите читатели се интересуват как Израел ще реагира на разгръщата се ядрената програма на Иран. Ще се опитам да им задоволя любопитството, но трябва да предупредя, че да се предсказват събития в Близкия Изток е все едно да се решават уравнения с много неизвестни.
В регионалната политика има толкова подводни течения с неочаквани завои, че никакъв анализ не може да отчете възможните метаморфози и да се предвидят последствията от едно или друго събитие. Логиката тук не работи. Когато предполагаме, че ще избухне война, нищо не се случва. После на най- неочаквано място започват насилие и терор. Мисля обаче, че сега се струпват черни и опустушителни облаци , и източник на тази чернота е Иран.
Болшинството политически наблюдатели в Израел са убедени - вероятността израелската авиация да нанесе удар по иранските ядрени обекти превишава 50 %, и даже се опитват да отгатнат времето за тази атака. Тези прогнози се основават на изказванията на израелски политици и членове на Кнесета, репликата на министър председателя Бениамин Нетаниаху.
" Ние ще започнем да оценяваме нови възможности за спиране на иранската ядрена угрoза, ако международните санкции не принесат някаква полза."
Още през 2004 година тогавашният министър- председател Ариел Шарон заяви, че Израел не ще приеме ядрен Иран. Неговата позиция след това се поддържаше от Ехуд Олмерт в качеството му на премиер, от Барак като министър на отбраната и много други. Незaвисимо от политическите убеждения, всички политически партии в еврейската държава са в консенсус относно заплахата за Израел от иранската ядрена програма.
Израелската армия притежава всички средства за една такава атака - самолети Ф15 и Ф16,достатъчен брой противобункерни бомби, на път е сделка за 20 самолета Ф35. Всичко това, наред с внезапната атака на реактора "Озирак" през 1981 година в Ирак и предполагаемия ядрен обект в Сирия през 2004 година са достатъчни доказателства за нежеланието на Израел да има ядрени съседи.
На израелските коментатори пригласят и американски автори, които убеждават, че САЩ не ще се решат на военно решение на проблема, заради мястото , което заемат в света и ангажиментите в Ирак и Афганистан. Но ще предоставят мълчаливо тази възможност на своя единствен сьюзник в Близкия Изток - Израел. Привърженик на тази идея е Джефри Голдберг от списанието "The Atlantic". Според него Израел ще използува някой от следните маршрута:
- въздушен коридор през Саудитска Арабия,предоставен под натиска на САЩ,
- въздушен коридор между Сирия и Турция / без разрешение от страните, но почти невъзможен, заради конфликт на интереси между Турция и Израел в последно време/
- пряк полет през Йордания и Ирак/ най вероятен/.
В същото време Дан Мърфи от "Тhe Christian Science Monitor" e убеден, че Израел не ще се реши на ракетен удар по Иран по следните причини:
- една такава атака ще нанесе непоправими щети на САЩ като световна сила и неговия съюзник Израел. След евентуална атака ще последват реакции на "ХИЗБАЛЛА" в Ливан, Сирия, от палестинците с неговите терористични организации и целия арабски свят,
- втората причина : не може да се спре ядрената програма на Иран, може само да се отложи за 3 - 5 години. Има ли смисъл от регионален конфликт само ако се намалят темповете на разработка на ядрено оръжие? Смисъл има, ако в резултат от конфликта се събори режима на аятоласите,
- третата - възможна ли е такава въздушна атака, заради дължината и рисковете на такъв полет? За нанасяне на ефективен удар по над 100 цели/ предполагаеми/ са необходими 80 - 100 самолета, с допълнителни резервоари, дозареждане във въздуха и др.
Арабските режими в Персийския залив изпитват вече страх от засилващата се мощ на Иран и може мълчаливо да подкрепят такава атака. Ако САЩ и световната общност позволят на Иран да се сдобие с ядрена бомба, княжествата в Залива ще престанат да приемат американците в качеството им на съюзник и ще предпочетат покровителството на Иран. Богати, но заедно с това малки и уязвими, княжествата не ще встъпят във война с регионална сила, ако не получат поддръжка отвън. А цените на нефта?
Счита се, че Обама и неговите съюзници от Европа още не са разработили точна политика в случай, че санкциите не доведат до желания резултат.
Иран култивира в Ирак и Афганистан отряди от исламисти фанатици, въоръжава ги и ще ги използува при първа тръба.
Считам, че Израел ще извърши черната работа, така както направи в Ираk и Сирия. Близките месеци ще ни дадат отговор, просто израелтяните сега са заети с палестинците. Един неуспех на преговорите за окончателното регулиране на конфликта ще даде зелена светлина за следващата цел - Иран.

Сукот - празник на единството на еврейския народ

Месец Тишрей/по еврейския календар/е пълен с празници. Рош а Шана/нова година/ с свързан със личен запис в Книгата на живота, Йом Кипур е ден изкупление,прошка, празника Сукот е празник на единството на еврейския народ,свързан с Изхода на поробените евреи от Египет.
Седем дни евреите прекарват в Сука,направена от подръчни материали и покрита с палмови клони, приемат гости и ги угощават с каквото дал Господ. Суката не може да бъде под дърво или къща, клоните са поставени така, че се виждат звездите през нощта и светлината през деня, над човешкото създание трябва да бъде само Всевишния. Традицията счита,че в тези временни жилища се подвизават душите на праотците на еврейския народ - Авраам, Яков, Йосеф, Соломон, Мойсей,Давид и корените на този празник са в Изхода на евреите от Египет, тяхното странстване в пустинята в продължение на 40години.
Седемте дни на Сукот напомнят на всеки еврей неговото минало и Божие предназначение.
В Сукот се изпълнява заповед за 4 растения - трябва да се съберат в букет клонки на мирта, палма, ива и етрог и да се прочете благословение. Когато е съществувал свещенния Храм на евреите в Йерусалим се е правила многолюдна церемония за изливане на вода над Жертвеника.
Седемте дни на Сукот напомнят на всеки еврей неговото минало и Божие предназначение. Веднага след Сукот следва празника Шмини Ацерет, в който евреите не се намират в суката по Божие повеление, а по постановление на мъдреците.На този ден се произнася молитва за дъжд и се ознаменува прехода към зимата.
Празниците от месеца Тишрей завършват с друго тържество - Симхат Тора, при което се приключва целогодишното четене на Тората и началото на нов годишен цикъл. На този ден от синагогите се изваждат всички свитъци на ръчнописаната Тора, разнасят се по целия квартал, съпроводено с красиви песни и танци.

Съществува ли еврейски народ?

През март написах кратка бележка по материали на израелският печат за новоизлязлата книга на професор Занд "Кой и кога е измислил еврейския народ". След прочитането на руското издание на книгата съм убеден, че това едно литературно недоразумение.
Според израелският професор Шломо Занд, Библията не е книга, а "библиотека, създадена, оформена и преработвана от края на 6 век до началото на 2 век до новата ера". Тя е "система от религиозно- философски разсъждения и теологически алегории с назидателна цел и псевдоисторически описания". Идеолозите на ционизма от "теологическо" съчинение го превръщат в "историческо съчинения, от което децата научават какви са били техните предци,а възрастните се отправят на колониална война".
За Шломо Занд не е имало египетски плен, завоюване на Ханаанската земя, нито царствата на Давид и Соломон. Той пише, че " на ранния период от историята на Ханаанската земя е имало две малки градчета- държави Йерусалим и Шхем. Между северния и южния планински хребет съществували не повече от 20 малки села, говорещи на иврит", като не дава обяснение, кой е говорил този иврит!
И понеже няма евреи по Ханаанската земя, Занд заключава, че няма никакво изгонване на евреи от Палестина от римляните, имало е някаква "масова емиграция". Йосиф Флафий в своето съчинение "Юдейски войни" отбелязва, че еврейското население в навечерието на войната с римляните е два- три милиона, които израелския професор счита за завишено. 800,000 е цифрата предложена от Занд, като подчертава, че останата част са "новопосветени в юдейската религия", с една дума мисионерство. Появата на еврейски общини в Европа е свързано с тази емиграция и разпространението на юдейската религия се затормозява след приемането на христианската религия от Римската империя. Формирането на еврейските общини в Европа и Северна Африка става без система и последователност,евреите се заселват близо до търговските пътища и там, където е имало благоприятни усливия за живот. Просто към евреите се приближават местни жители още не приели християнството, но интуитивно привлечени от монотеистичното възприемане на света. За Занд е важно да покаже, че еврейските общини са се образували не от евреи от Юдея, а преимуществено от местни жители, от което следва че претенциите им за земята на Израел не са основателни и "законни"!
След арабското завоюване на Палестина, много " жители на Юдея и Самария" приемат ислям, не по религиозни съображения, а от материални изгоди. Започва процес на смяна на религии, и така изчезва еврейското болшинство в страната.
Така че, според Занд истинските старожители на Палестина са фелахите, приели ислям, а не както се счита израелските 12 колена.Потомците на Соломон и Давид са палестинските араби, приели ислям през 7 век от новата ера
Оспорвам твърденията на професорът и само ще добавя, че етнически чисти еврейски и арабски народи по принцип не съществуват, ако са живели хиляди години заедно по земите на Палестина. Приемали ли са ислям евреи - несъмнено, имамо ли еврейски общини в Европа от новоприелите юдейската религия - установено. И защо "националната","етническата идентификация" е предпочитана пред религиозната? Защо човек, предците на когото са приели юдаизъм преди стотици години назад не може да се асоциира с палестинската земя в Йерусалим като център на тази религия?
Освен това в целият Близък Изток съществуват неопровержими исторически, етнографски,архелогически и книжовни доказателства за съществуването на еврейския народ именно по палестинската земя.
Така че, професоре, не съм твой привърженик!

Палестинска държава или анексия на палестинска земя

Въпреки трудностите в постигането на компромис,"Две държави за два народа" е предпочитана и реална опция за решаване на близкоизточния конфликт за множеството палестинци и израелтяни.
Още след Шестдневната война през 1967 година, Комунистическата партия на Израел/ с членове араби и евреи/ предлага горния вариант, който с годините е приет от международното общество и става основа на сегашния мирен процес под покровителството на САЩ.
Но идеята за провъзгласяване на палестинска държава в едностранен порядък/ без договор с Израел/, която е официална политика на Организацията за освобождение на Палестина от поне 20 години, все повече привлича вниманието на редица леви и десни/!!!/ израелски политици и интелектуалци.
В случая е логично да зададем въпроса: ако формулата "Две държави за два народа" има такава широка поддръжка сред палестинци и евреи, с какво ще обясним идеята за едностранно решение на палестинския проблем?
Обяснението се крие в пропастта между световното разбиране на проблема и реалните пътища за реализирането му.Разликите по ключови проблеми, като Иерусалим или бежанци са много дълбоки, че нито Нетаниаху, нито лидера на автономията Махмуд Абас не са готови за отстъпки. Отстъпки, свързани с идеологически и религиозни разногласия. И тези разногласия подбуждат палестинци и израелски политици да търсят други варианти, който не се побират в горната формула.
Така например бившият министър на отбраната и министър на външните работи Моше Аренс и настоящия председателя на Кнесета Реувен Ривлин предлагат да се анексират Самария и Юдея. На живеещите там, и в Източен Иерусалим палестински араби да се предостави израелско гражданство.Те искат палестинците да станат пълноценни граждани на израелската държава. След едно или две поколения палестинците ще се разтворят сред подавляващото еврейско мнозинство и за палестинска държава повече не ще се чуе. Израел ще се превърне в еднородна демографска държава с население, изповядващо юдаизъм и ислям. Авторите на идеята предполагат , че демографския ръст на палестинците не ще превишава раждаемоста сред евреите и те винаги ще бъдат мнозинство.След няколко поколения евреите ще изменят демографическата и политическата ситуация така, че да стане необратима.
Аренс първо предлага да се обвържат с еврейската държава палестинците, живеещи на територията на Израел, което да послужи за пример на палестинците от Самария и Юдея.

Не съм уверен, че Моше Аренс и Реувен Ривлин ще прочетат тези редове, но за българските ми читатели ще кажа: двамата дълбоко се заблуждават!
- тяхното високомерно,покровителствено отношение към действителността ми напомня характерните за Моше Даян и Менахем Бегин експерименти с автономията на палестинците,
- такива твърдения свидетелствуват за невежество/ нищо, че са в челните редици на израелската политика/ към националните стремления за палестинска държава на цялата територия на Палестина и без евреи,
- идеята на Аренс и Ривлин не дава отговор на въпроса: какво ще правим със сектора Газа и неговото 1,5 милионно население?
- тези политици не отчитат религиозната нетърпимост межди юдаизъм и ислям и присъщото им вековно противопоставяне,
- колкото повече набира скорост формулата "Две държави за два народа", толкова отчетливо десните сили в Израел осъзнават загубата на Самария и Юдея. Паниката ги кара да търсят алтернативни решения. Но доколкото такива не съществуват, те вадят от политическия шкаф стари и дискредитирани схеми и се надяват да се приспособят към новите условия. Провокативната реклама на такова решение може наистина да подтикне палестинците да обявят едностранно държава, което ще даде повод за истинска израелска анексия на Западния бряг и да отложи за векове мечтата на палестинците. Но ако такава анексия бе възможна преди 40 години, сега никой не ще разреши.
Така че, тези двамата - Аренс и Ривлин не ще оставят следа в пантеона на израелската политика.

Външен министър за вътрешни работи

Може би няма в световната дипломация случай, когато външният министър на една държава не участвува в преговори за мирно регулиране на конфликт между съседи. Такъв е случая с Авигдор Либерман- външен министър, отстранен от преговорите между палестинската автономия и държавата Израел. Отсъствието на Либерман от масата на преговорите е обусловена от коренните му различия с Бениамин Нетаниаху за бъдещето на еврейската държава и програмата "Две държави за два народа". Либерман се съгласи с тази формула, само за да не попречи на започналите преговори като министър на коалиционното правителство, но има собствено виждане за решаване на близкоизточния конфликт.
Нетаниаху под натиска на САЩ се съгласи на преки преговори без предварителни условия, но за тези преговори не са необходими условия, всички знаем, че ще стане въпрос на граници, бежанци, еврейски селища на Западния бряг, подялбата на Иерусалим. Несъгласието на Либерман по основните въпроси го остави в къщи да ръководи и решава дипломатическите проблеми с Таджикистан, Салвадор и Виржинските острови. В материала "Лошото момче на израелската политика" го представих като твърд и праволинеен политик, понякога арогантен и брутален, с държание , далече от дипломатическия етикет, но твърдо стоящ зад своето разбиране за конфликта между палестинци и евреи;
- палестинска държава с временни граници, но никакъв случай с граници от 1967 година /Нетанияху иска окончателни граници от 1967 година/,
- всички еврейски селища на Западният бряг / палестинска територия/ се запазват и се извършва трансфер на територии, заедно с население,
- Т.н, "Триъгълник" на територията на Израел, населена с почти 100 % арабско население, преминава под палестински суверенитет / Нетануаху не огласява своята позиция/,
- 22 арабски села около Иерусалим преминават към новосъздадената държава Палестина /Нетаниаху е за запазване на израелски контрол на тази територия/,
- долината на река Йордан остава под израелска юрисдикция, за да се гарантира и охранява границата с Йордания / Нетаниаху се колебае/,
- Храмовият хълм с принадлежаща "Стена на плача" остава под контрола на Израел / Нетаниаху е за международен контрол/,
- сектор Газа - построяване на електростанция и станция за опресняване на вода, летище и пристанище, с което се прекъсват окончателно връзките. Изгражда се охраняема граница и излазът на палестинците ще бъде възможен само през Египет / Нетаниаху е съгласен, но не за сметка на израелските данъкоплатци/
Очевидните различия между позицията на Нетаниаху и тази на Либерман му определи и ролята на външен министър за вътрешно ползване.

Хасидска мода

Нямам проблеми със забулването на мюсюлманските жени, традиция, наложена от исляма през вековете, но не очаквах, че ултраортодоксалните евреи ще приемат тяхната мода.
Десетки, а може би и стотици религиозни евреи наблюдавах на летището "Бен Гурион" в Тел Авив забулени със шал, дълъг метър и половина, за да предпазят очите си от неща, които могат да ги изкушат - чужди жени с къси поли и дълбоки деколтета, списания с разголени девици, вестници с политически клюки, телевизионни екрани и други средства за масова информация.
По данни на аерогарата, 18000 евреи - хасиди на еврейската Нова година се отправиха на поклонение на гроба на техния учител и кумир раби Нахман в град Уман, Украйна. В брошура, издадена в религиозният град Бней Брак/90 % религиозно население/ се насърчават хасидите да купят този шал / 5-10 долара /, за да се отделят от всичко светско, да съсредоточат своите мисли и молитви и да не се срамуват от присмеха на светските люде, защото " ще бъдат възнаградени многократно".
Амен!

Златна монета на 2200 години

По време на археологически разкопки в Тел Кедеш, близо до ливанската граница е открита най- тежката златна монета/ 28 грама/,намирана в Израел. Според археолозите монетата е изработена в Александрия по времето на Птолемей пети в 191 година преди новата ера. На нея са изобразени два преплитащи се рога на изобилието, а на обратната страна образа на Арсиноя Филаделфи, жената на Птолемей - втори.
Доктор Доналд Ариел, ръководител на отдела за нумизматика при Управлението на древностите заяви, че необичайния размер и състоянието на монетата говори за нейното използуване за ритуални цели и символични церемонии. Възможно е била предназначена за чествуване на Арсиноя, която е управлявала Египет заедно с Птолемей втори. Стойността на монетата в древни времена е била половин годишна заплата.
Тел Кедеш представлява плато с дължина 900 метра, на което се провеждат разкопки от 1997 година. Намерени са археологически артефакти от различни култури и народи - финикийци, перси, ханаанци. Освободено от многовековното натрупване е голямо елинистично здание с великолепни зали за прием, складови помещения и архив.