"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

понеделник, 30 август 2010 г.

Преговори без бъдеще

На започналите преди няколко дни преговори палестинската автономия и Израел под опеката на президента Барак Обама , палестинските лидери не ще отстъпят и педя от своите предишни искания, ако нямат достатъчно основателни причини. Без тях те ще загубят своето лидерство. Нека си спомним обстоятелствата при подписването на съглашението " Първо Газа и Йерихон". За пет минути до церемонията за подписването в Кайро, Ясер Арафат отказва да подпише, Мубарак го хваща за яката и го наругава:
"Слушай, куче палестинско / точен превод!/, ти си длъжен да подпишеш!"
Арафат се връща в Газа и на него се нахвърлят палестински журналисти:
"Какво направи, ти си лидер на палестинската революция, а сега си кмет на Газа!"
Арафат отговаря:
"Нищо не можах да направя, всички арабски лидери ме принуждаха, особенно Мубарак. Беше невероятно трудно, безпрецедентно!"
И палестинските средства за масова информация констатират , че това е логично и че на такъв натиск не може да се устои.
Същото стана и сега. Абу Мазен сяда на масата за преговори без никакви предварителни условия. Израел не му обещава нищо, нито връщане в границите от 1967 година, нито прекратяване на строителството в еврейските селища на Западния бряг и Източен Йерусалим. Възниква въпроса - защо Абу Мазен отива на тези преговори? Не му остава нищо друго, освен да повтаря, че американците му оказват голям натиск. Те пък заявяват, - няма никакъв натиск, палестинците доброволно сядат на масата за преговори
С този натиск Абу Мазен ще маркира не своето желание, а реалните възможности. Ако го сравняваме с Ясер Арафат, то сегашния "раис" може много по-малко. Арафат имаше огромен авторитет,военна сила и бе майстор на политическата интрига. Той противопоставяше един на друг своите хора,разгаряше съперничество и ненавист и след това се грееше на този огън. Ако почустваше, че някой от заместниците му представлява угроза за неговата власт, създаваше нов заместник.
Абу Мазен това не умее, той е добър човек, умен, европейски образован. Не всеки учител може да стане добър учен, не всеки философ е годен за президент. Може би Абу Мазен много желае и за много е готов, но не може да направи нищо, защото няма власт в Газа, няма власт над ХАМАС даже на Западния бряг, няма и достатъчна опека над ФАТАХ.
Колкото до Нетаниаху, при него всичко е обратно - той може , но не иска! И може би е прав, договор се подписва с този, който ще го изпълни. Нетаниаху прекрасно разбира,че даже Абу Мазен и да иска да го изпълни, не ще може, защото след напускането на израелската армия на Самария и Юдея,тези територии ще се окажат веднага в ръцете на ХАМАС.
Преговорите между палестинците и Израел са особенно важни за Барак Обама, за да покаже, че притежава достатъчна сила, да изпълни своите предизборни обещания и най- вече заради изборите за сенат през ноември. Американците отлично разбират, няма никакъв шанс преговорите да доведат до някакво съглашение, това се превръща в някаква игра, обслужваща интересите на определени кръгове в САЩ и ще бъде истински успех, ако американския натиск доведе до някакво дългосрочно споразумение. В рамките на такова споразумение отново ще се съхрани сегашното статус-квo. Израел ще се откаже от разширяване на съществуващите селища на Западния бряг и ще се съгласи на някаква "палестинска държава" в бъдеще. Може само да се очертаят бьдещите граници,като Израел ще запази своите селища, а ще преотстъпи своя територия в пустите райони на Самария и най-вече в Юдейската пустиня.
НОВА ИНТИФАДА?
Когато преговорите в Кемп Дейвид под покровителството на тогавашния президент Бил Клинтън се провалиха, Арафат се опита на промени правилата на играта. Използва опита на Ариел Шарон да се изкачи на Храмовия хълм, където се намират арабските светини и предизвика въоръжен конфликт. Не мисля, че Абу Мазен ще повтори този трик. Настоящите преговори ще продължат, ще се отлагат, ще се съпровождат с безкрайно спорове и връщане в изходната точка. И може би ще има малка полза от това- палестинците и евреите да се научат да живеят един до друг.
Колкото до управниците в Газа, те заявяват, че с Израел може да се разговаря само от позицията на силата, както и да завършат преговорите. На масивни ракетни обстрели на израелските градове не ще се решат, защото разбират, че израелската армия е единствената сила, която може да сложи край на тяхната власт в Газа. И ХАМАС не трябва да разчита на нови, едностранни стъпки, които урониха престижа на Израел, след позорното напускане на Ливан и Газа. Израел напусна Ливан, ХИЗБАЛЛА имаше около 800 бойци, сега 30000 хиляди се издържат на ирански милиони и оръжие. Нейната сила вече превъзхожда ливанската армия. Когато израелската армия пресичаше границата в тъмната нощ, ливанските войници и селяните замерваха с домати и камъни израелските войници и ги проклинаше. ХИЗБАЛЛА престана да се страхува.
Друга причина, която ще доведе до провала на преговорите е израелската дипломация, неразбираща арабския свят. Тази дипломация и политика се строи по европейски модели, кьдето отношенията се градят на "дружески","неутрални","враждебни" и в отговор на това, следва нота. На Изток всичко е по сложно.Лидерите на Сирия и Египет например се ненавиждат, но това не им пречи да се срещат,прегръщат и целуват! Неучастието на външният министър Авигдор Либерман в преговорите сьщо е нонсенс,но то е предизвикано от неговите агресивни изказвания и програмата му за трансфер на територии и население,програма, която не се връзва с днешната "две държави за два народа".
Още не са започнали преговорите, а ХАМАС успя да извърши два терористични акта около Хеврон, уби 4 души и рани трима, с което изрази своето отношение към мирния процес.

Няма коментари:

Публикуване на коментар